Р Е
Ш Е Н И Е
№ 10
гр.
Севлиево, 30.01.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на единадесети януари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Рефузе
Османова
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 474 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят Р.М.Г. ***, е обжалвал наказателно постановление №
17-0341-000793 от 03.10.2017 г. на Началник сектор към ОДМВР
Габрово РУ - Севлиево, с което за извършено нарушение по
чл. 103 от Закона за движение по
пътищата / ЗДвП / и на осн. чл. 175, ал. 2 във вр. с чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет
месеца, и за извършено нарушение по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 177,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева. В жалбата се твърди, че
НП е незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло
наказателното постановление. Алтернативно се прави искане за изменение на
наказателното постановление, като се наложат минималните санкции, предвидени в
ЗДвП за описаните в наказателното постановление нарушения.
За ответника по жалбата – РУ
на МВР гр. Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане
на делото. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се
прави искане жалбата да се остави без последствиe и наказателното постановление
да се потвърди.
По делото се събраха писмени и
гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят Р.М.Г. бил
правоспособен водач на МПС. Със ЗППАМ № 16-0341-000171/01.08.2016 г.
свидетелството за управление на МПС на жалб. Г. било временно отнето до
заплащане на дължима от него глоба. Същевременно с НП № 16-0341-000626 от
15.08.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР Габрово РУ – Севлиево, на жалб. Г. били
наложени редица наказания за извършени от него нарушения на ЗДвП, едно от които
било за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП му били наложени наказанията глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Препис от посоченото
по-горе НП бил връчен на жалб. Г. на 21.12.2016 г., като същото не било
обжалвано от него и е влязло в законна сила на 29.12.2016 г.
На 14.09.2017 г. жалб. Г. решил
да отиде до с. Душево, общ. Севлиево. Независимо от това, че бил лишен по
административен ред от право да управлява МПС жалбоподателят седнал зад волана
на собствения си лек автомобил „БМВ” с рег. № ****** и започнал да го
управлява. Движел се по пътя с. Сенник – с. Душево. Около 16:20 часа същият
преминал с автомобила си покрай полицейските служители И.М.И., П.Г.П. и С.К.Ц.,
които изпълнявали служебните си задължения по провеждаща се специализирана
полицейска операция, и били спрели служебния си автомобил в началото на с.
Душево, на кръстовището на ул. „Стара планина” и ул. „Крайбержна”. Същите
забелязали движещият се по ул. „Стара планина” лек автомобил, посочен по-горе и
свид. И.М.И. подал на водача му сигнал за спиране със стоп-палка по образец. Водачът
на автомобила обаче не спрял и продължил движението си. В района на училището в
селото също имало служители на РУ на МВР – Севлиево – свидетелите Р.В. и Х.Х..
Последният подал на водача на лекия автомобил «БМВ» стоп – палка по образец, но
същият отново не спрял, а продължил движението си към изхода на селото в посока
м. «Чакала».
След приключване на
специализираната полицейска операция посочените по-горе свидетели извършили
справка в информационната система на МВР по регистрационния номер на
автомобила, от която установили, че същият е собственост на жалб. Г.. На
следващия ден – 15.09.2017 година той се явил в сградата на РУ на МВР –
Севлиево, където му били съставени два акта за установяване на административно
нарушение. Процесният АУАН е с № 863/17 и същият бил съставен от свид. Р.В. за
това, че на 14.09.201 година в 16:22 часа, в село Душево, община Севлиево, ул. Х.
Ботев», пред № 12, в посока изхода на селото към м. «Чакала» жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил «БМВ» с рег. № ЕВ 6170 ВВ, като при
подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп – палка по образец, не
спрял, а продължил движението си. АУАН бил съставен и за това, че по справка в
масивите на МВР се установило, че жалбоподателят е с отнето СУМПС с НП №
16-0341-000626, издадено от РУ – Севлиево, влязло в сила на 29.12.2016 година
за срок от 12 месеца. Актосъставителят Р.В. е квалифицирал описаните от него
две деяния като нарушения на чл. 103 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. След
съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателят да се запознае с
него и да впише своите възражения. Видно от приложения по делото АУАН
жалбоподателят Г. е вписал в графата за възражения, че няма такива. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият е депозирал писмени възражения срещу така
съставения акт, в които отрича да е
извършил описаните в него нарушения и твърди, че писмените обяснения, които е
дал, и в които е заявил, че той е управлявал автомобила на инкриминираната
дата, са написани от него в състояние на уплаха и притеснение.
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на
което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 2 във връзка с чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на
200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца за
извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение по чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП.
По делото бяха разпитани свидетелите Р.В., Х.Х. и И.И.. Първите двама
свидетели са актосъставителят и свидетеля по АУАН. Същите обясниха пред съда,
че при изпълнение на служебните им задължения в района на училището в село
Душево, община Севлиево, свидетелят Х.Х. е подал сигнал със стоп – палка по
образец за спиране на лек автомобил „БМВ“, при което същият не спрял, а
продължил движение към изхода на селото в посока м. „Чакала“. И двамата
свидетели бяха категорични, че автомобилът се е управлявал на 14.09.2017 година
от жалбоподателя, който е бил сам в него. Свидетелят Х.Х. заяви, че в сградата
на РУ на МВР – Севлиево на 15.09.2017 година е разпознал в лицето на
жалбоподателя водачът на автомобила, който не е спрял за проверка на подадения
от него сигнал за спиране, като заяви, че го е видял на дневна светлина и че
при преминаването покрай него автомобилът се е движил бавно. Освен това Х.
каза, че в присъствието на всички негови колеги – В., И., П.и Ц., последните
трима от които са полицейските служители, на които жалбоподателят не е спрял за
проверка няколко минути преди това, жалбоподетелят Г. признал, че той е
управлявал автомобила и не е спрял на подадената му стоп – палка по образец,
тъй като се е уплашил поради факта, че свидетелството му за управление на МПС
било отнето.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите И.М.И., Х.П.Х.
и Р.В. и писмените доказателства – НП № 16-0341-000626 от 15.08.2016 г.; АУАН №
86 от 15.09.2017 г.; Докладна записка от свид. П.П.; Докладна записка от С.З.; Докладна
записка от С.Ц.; Докладна записка от И.И.; НП № 17-0341-000793 от 03.10.2017 г.;
Справка картон на водача; Писмени възражения от жалбоподателя срещу съставения
АУАН и Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената
фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,
съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното
наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 23.11.2017 г. Жалбата е
заведена в деловодството на РУ на МВР - Севлиево на 29.11.2017 г., тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен
орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-952
от 20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от лице,
което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид заеманото от
него длъжност.
Преди да пристъпи към
обсъждане на двете деяния, за които жалбоподателят е санкциониран, съдът
намира, че следва да изложи съображенията си във връзка с направеното в жалбата
и в съдебно заседание възражение на жалбоподателя и неговия процесуален
представител, че в хода на административно – наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
посочването на различна дата на извършване на нарушенията в АУАН и издаденото в
последствие наказателно постановление. По делото не се спори, че АУАН е
съставен на 15.09.2017 година в сградата на РУ на МВР – Севлиево в присъствието
на жалбоподателя. В същия е отразено, че двете деяния са извършени на
14.09.2017 година в село Душево, община Севлиево. При съставянето на
наказателното постановление обаче наказващият орган е посочил, че деянията са
извършени на 15.09.2017 година. Същевременно към материалите по преписката е
приложена докладна записка от С.З. – Системен оператор в РУ на МВР – Севлиево,
в която същата заявява, че при изготвяне на обжалваното наказателно
постановление е допуснала техническа грешка, като за дата на извършеното
нарушение вместо вписаната в акта за установяване на административно нарушение
дата 14.09.2017 година, е въвела датата на съставянето на акта – 15.09.2017
година. Съдът също счита, че в случая е допусната техническа грешка, която по
никакъв начин обаче не може да се приеме за съществено нарушение, съставляващо
неточно описание на нарушенията и довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Това е така, тъй като в НП е налице изрично препращане към
установената в акта фактическа обстановка и от данните по административно –
наказателната преписка може да се установи каква е била действителната воля на
наказващия орган.
На следващо място и във връзка
с направеното възражение от жалбоподателя в жалбата срещу наказателното
постановление, че жалбоподателят не е спиран на 14.09.2017 година от полицейските
служители, поради което не може да се направи извод, че същият е бил «водач» на
лекия автомобил, съдът намира това възражение за неоснователно. По делото не се
спори, че на 14.09.2017 г. посочените по-горе свидетели – полицейски служители,
са изпълнявали служебните си задължения, като участвали в провеждането на
специализирана полицейска операция в с. Душево, общ. Севлиево. Безспорно е и
това, че същите забелязали лек автомобил, който се приближавал към училището в селото, и на водача на който подали сигнал със стоп-палка по образец да спре, за
да му бъде извършена проверка. Последният обаче не спрял автомобила и продължил
движението си. При преминаването покрай полицейските служители същите видели
регистрационния номер на лекия автомобил, водача, който го управлява, както и
това, че същият бил сам в автомобила. След направена от страна на контролните
органи справка за собственика на автомобила било установено, че това е жалб. Г..
В тази връзка последният бил призован да се яви на следващия ден в сградата на
РУ Севлиево. При явяването му в сградата на полицейското управление жалб. Г.
бил разпознат от всички полицейски служители като лицето, което на 14.09.2017
г. управлявало въпросният автомобил и отказало да изпълни разпореждането им да
спре за извършването на проверка. Следва също така да се отбележи, че този факт
не се отрича и от жалб. Г., който им заявил, че действително той е управлявал
автомобила предния ден, но не е спрял за да му бъде извършена проверка, тъй като
се уплашил от обстоятелството, че е лишен от право да управлява МПС. На
следващо място следва да се отбележи и че в съставения му непосредствено след
това АУАН, жалб. Г. вписал, че няма възражения. Граматическият анализ на вписаното възражение от Г. дава основание на съда да
счита, че то по същество представлява признание на извършеното нарушение, а
именно че водачът е възприел сигнала за спиране, подаден му от полицейските служители, но не е спрял защото е съзнавал, че управлява
автомобила, без да има това право, тъй като свидетелството му за управление на
МПС е отнето. Безспорно е, че е в
тежест на жалбоподателя да докаже, че отразеното в акта за установяване на
административно нарушение не съответства на случилото се реално. Жалбоподателят не ангажира
никакви доказателства в тази насока освен твърдяното в писмените възражения
срещу съставения АУАН, че е направил „самопризнанието“, че той е управлявал
автомобила, по настояване на полицейските служители, което твърдение съдът
намира за твърде несериозно. Именно поради това съдът е на становище, че жалбоподателят не успя до обори доказателствената сила на акта за
установяване на административно нарушение досежно твърдението, че същият е бил водач на автомобила
на инкриминираната дата.
За нарушението по чл. 103 от ЗДвП:
Както актосъставителят, така и
наказващият орган са приели, че жалбоподателят Г. е нарушил на 14.09.2017
година чл. 103 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на закона при подаден сигнал
за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В
случая безспорно се установи според съда, че на инкриминираната дата
жалбоподателят Г. е имал качеството на «водач» на МПС, тъй като на посочените в
АУАН и обжалваното наказателно постановление дата и място е управлявал
собствения си автомобил и е преминал с него покрай училишето в селото, където
полицейските служители Х.Х. и Р.В. изпълнявали служебните си задължения.
Безспорно е установено по делото, в резултат на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че в 16:22 часа посочените по – горе служители са подали
стоп – палка па образец на жалбоподателя да преустанови движението на
управлявания от него автомобил, за да му бъде извършена проверка, на който
подаден сигнал същият не спрял. Тук е момента да се отбележи, че предвид
изложеното по – горе съдът намира за несъмнен факта, че жалбоподателят не е
спрял на подадения му сигнал. Според показанията на свид. Х. жалбоподателят
намалил скоростта на движение на автомобила си след подадения му сигнал, но
само след секунди увеличил скоростта и се отдалечил от мястото, където следвало
да спре автомобила. Съобразявайки изложеното до тук съдът е на становище, че
жалбоподателят Г. е осъществил състава на административното нарушение, визиран
в разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата срещу наказателното
постановление се излага твърдението, че в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от
страна на жалб. Г. са били депозирани писмени възражения срещу съставения му
АУАН, които обаче не билии взети предвид от
административно-наказващия орган. В жалбата се твърди още, че същият не
бил извършил разследване на спорните обстоятелства, поради което не ставало
ясно дали възражението е обсъдено от наказващия орган. По този начин според
жалбоподателят съдът бил лишен от
възможността да извърши проверка на тези обстоятелства.
Съдът не споделя така
изложените доводи. Както вече бе отбелязано по-горе, към
административно-наказателната преписка са приложени писмените възражения срещу
съставения срещу жалбоподателя АУАН, подадени от него в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, в които същият прави възражения срещу начина на призоваването му за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, както и отказ от
писмените обяснения, които е дал, и в които е заявил, че той е управлявал
автомобила на инкриминираната дата, с мотив, че е бил силно уплашен и притеснен
от случващото се. По отношение на тези «самопризнания» съдът взе отношение по –
горе, но следва да отбележи още, че показанията на полицейските служители по
отношение на извършване на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 103 от
жалбоподателя бяха ясни и непротиворечиви помежду си, поради което съдът ги
кредитира напълно с доверието си. Що се касае до твърдението, че възражението срещу
съставения АУАН не било взето в предвид от страна на АНО, съдът намира същото
за несъстоятелно, тъй като в НП изрично е посочено, че извършената
проверка по подаденото възражение не е констатирала достатъчно данни, които да
изключат вината на жалб. Г. за извършените нарушения на ЗДвП. Голословно е и
твърдението, че по този начин съдът бил лишен от възможността да извърши
проверка на твърдяните във възражението обстоятелства, тъй като, както за
жалбоподателя, така и за неговия процесуален представител не съществуват законови
пречки, същите да изложат своите твърдения пред съда и те да бъдат проверени по
предвидения от закона ред.
За извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл. 103 от ЗДвП наказващият орган му е наложил
наказание глоба в размер на 200,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС
за срок от 10 месеца. Наказанията са наложени на основание чл. 175, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Съдът намира, че наказващият орган е приложил
правилната санкционна норма, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП с предвиденото в разпоредбата наказание се санкционира всеки водач
на МПС, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране
на движението, какъвто е настоящия случай. Жалбоподателят е наложил на Г.
санкцията, предвидена във втората алинея на горепосочената санкционна норма,
като е приел, че деянието е извършено от жалбоподателя повторно. Налагането на
тази санкция е мотивирано от АНО с изричното посочване в НП, че повторността се
извлича от наказването на жалбоподателя за същото нарушение преди извършване на
настоящото деяние с влязло в сила НП № 16-0341-000625 от 15.08.2016 година,
издадено от Началник Сектор към ОДМВР – Габрово, РУ – Севлиево. Това
наказателно постановление е приложено по делото и от него видно, че на 01.08.2016 година на
жалбоподателя е била наложена санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 103 от същия закон.
При така установената
фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното съдът намира за доказано
по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, за което правилно е санкциониран с относимата
разпоредба по чл. 175, ал. 2 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
За посоченото по-горе
нарушение на жалб. Г. са наложени наказания глоба в размер от 200.00лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца, които са съобразени
с разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда наказания глоба от
150,00 до 300,00 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1
месец до една година. Така наложените наказания са съобразени с имотното
състояние на нарушителя, тежестта на нарушението и обществената му опасност,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. От приложената по делото
справка картон на водача, се установява, че на жалб. Г. са били налагани и други
наказания за нарушения на ЗДвП. По делото също така се събраха данни, че само
няколко минути преди извършване на настоящото деяние Г. е отказал на изпълни
разпореждане да спре за извършването на проверка, направено от други полицейски
служители. Наложените наказания от страна на АНО /глоба в размер на 200,00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца/ са в размер около
средния и малко над него, предвиден в посочената по-горе разпоредба, които
съдът намира за съобразени напълно с посочените по – горе обстоятелства. При
това положение съдът е на становище, че алтернативно направеното искане за
намаляване на техния размер до предвидения от закона минимум следва да бъде
оставено без уважение.
За нарушението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП:
В съставените срещу жалбоподателя АУАН и НП е прието, че на 14.09.2017
година Г. е нарушил и разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази
разпоредба на закона, действала към момента на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В
обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е описал елементите
от обективния състав на нарушението, което е приел, че е извършил
жалбоподателя, като е посочил, че на инкриминираната дата същият е управлявал
собствения си автомобил, без да притежава свидетелство за управление на МПС,
тъй като същото му е отнето с връчено и влязло в сила наказателно постановление
от 15.08.2016 година. За така описаното нарушение, което е квалифицирано като
нарушение на чл. 150А от ЗДвП, наказващият орган е приложил санкционната норма
на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която с глоба от 100 до 300 лева се
наказва водач, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от
това право по съдебен или административен ред. Описаните по – горе фактически
обстоятелства, както и тези, описани в наказателното постановление, налагат
извода, че наказващият орган е определил санкционна норма, която не съответства
на квалифицираното от него деяние. Санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 1
от ЗДвП би била приложима към момента на съставянето на НП за извършено
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, а не на чл. 150А от същия закон, тъй като
последната разпоредба вменява задължение на всеки един водач на МПС да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. В случая на жалбоподателя е повдигнато
съвсем друго обвинение. За това, че управлява МПС, след като СУМПС му е отнето
с влязло в сила наказателно постановление, а не за деянието, изпълващо
фактическия състав на нарушението по чл. 150А от ЗДвП – управление на МПС, без
притежаване на свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада то. Посочената от наказващия орган квалификация
на нарушението е неправилна, респ. неотговаряща на фактическото положение,
което съставлява процесуално нарушение от категорията на абсолютните и води до
отмяна на правораздавателния акт. Съдът не разполага в възможност да измени
нито нарушената материалноправна норма, нито основанието за санкциониране на
нарушителя. Това е изцяло в правомощията на АНО. Ето защо съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно в тази му част.
Искането на жалбоподателя за
присъждане на разноските по делото за адвокатски хонорар не може да бъде уважено.
В настоящото производство съдът прилага субсидиарно правилата на наказателния
процес, според които присъждането на такива разноски е недопустимо. За
жалбоподателя съществува възможност да претендира разноските по реда на ЗОДОВ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0341-000793 от 03.10.2017 г. на
Началник сектор към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, в ЧАСТТА, с която на Р.М.Г. ***, ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му
е наложено наказание глоба в размер на 200.00лв. /двеста/ лева, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0341-000793 от 03.10.2017 г.
на Началник сектор към ОДМВР Габрово РУ – Севлиево в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: