Присъда по дело №6698/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 209
Дата: 9 април 2025 г.
Съдия: Красимира Недялкова Проданова
Дело: 20231110206698
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 209
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
СъдебниАНЖЕЛ ЕВГ. ДИМИТРОВ

заседатели:Стефка В. Михайлова-Сирашка
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
и прокурора П. Ст. Р.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Наказателно
дело от общ характер № 20231110206698 по описа за 2023 година


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА М. Е. К., роден на *** г. в гр. София, българин, българско гражданство, средно
образование, неженен, неосъждан, безработен, с настоящ адрес в гр. ***, с адрес за
призоваване гр. София, ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата
в периода 04.06 - 06.06.2021 г., в гр. София, отнел чужда движима вещ - 1 бр. преносим
компютър (лаптоп), марка “ASUS”, модел ,,FX 505G”, на стойност 1295,40 (хиляда двеста
деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки) лева, от владението на И. К. Й., без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на наказание
„Лишаване от свобода”, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение ОТЛАГА на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата
в сила.
ПРИЗНАВА М. Е. К. (със снета по делото самоличност) за ВИНОВЕН в това, че на
06.06.2021 г., в гр. София, **, в търговско помещение на Заложна къща стопанисвана от
„***“ ООД, потвърдил неистина като заявил, че е собственик на заложена вещ - 1 бр.
преносим компютър (лаптоп), марка “ASUS”, модел ,,FX 505G”, придобита чрез „подарък“,
в частен документ - писмена декларация към Заложен билет № 13760, в който документ по
изричната разпоредба на чл.14 ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи (приета с
1
ПМС № 40 от 18.02.2009 г., издадена на основание § 23, ал. 2 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон (ДВ.
бр. 60 от 2003 г.) е специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ,
като го представил пред Р. Д. Н. - служител в заложната къща, като доказателство за невярно
удостоверени обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал.3, вр. ал.1 НК, поради което и на
основание чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му налага наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на ТРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1
от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко
наказание на М. Е. К. в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“,
чието изпълнение ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
ТРИ ГОДИНИ.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 от НПК времето, през което М. Е.
К. е бил задържан под стража по настоящото дело.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – Заложен билет № 13760,
находящ се на лист 11 от ДП, ДА ОСТАНЕ по делото, а след изтичане на
срока за съхранението му ДА СЕ УНИЩОЖИ.
ОСЪЖДА М. Е. К. /със снета по делото самоличност/ на основание чл.
189, ал. 3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СДВР сумата от 347.49 лева,
представляваща направени разноски по делото за експертизи.
ОСЪЖДА М. Е. К. (със снета по делото самоличност), да заплати по
сметка на СРС сумата от 140.00 (сто и четиридесет) лева, представляваща
сторени разноски в хода на съдебната фаза на процеса, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА
по НОХД № 6698/2023 г. по описа на СРС, НО, 14 състав

Производството е по реда на Глава XX от НПК и е образувано по внесен
от СРП Обвинителен акт срещу М. Е. К., ЕГН ********** за това, че:
- на неустановена дата в периода 04.06 - 06.06.2021 г., в гр. София, отнел
чужда движима вещ - 1 бр. преносим компютър (лаптоп), марка “ASUS”,
модел ,,FX 505G”, на стойност 1295,40 (хиляда двеста деветдесет и пет лева и
четиридесет стотинки) лева, от владението на И. К. Й., без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от
НК,
- на 06.06.2021 г., в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 208Б, в търговско
помещение на Заложна къща стопанисвана от „***, потвърдил неистина като
заявил, че е собственик на заложена вещ - 1 бр. преносим компютър (лаптоп),
марка “ASUS”, модел ,,FX 505G”, придобита чрез „подарък“, в частен
документ - писмена Декларация към Заложен билет № 13760, в който
документ по изричната разпоредба на чл.14 ал.3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи (приета с ПМС № 40 от 18.02.2009 г., издадена на основание
§ 23, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение
и допълнение на Валутния закон (ДВ. бр. 60 от 2003 г.) е специално задължен
да удостовери истината, и употребил този документ, като го представил пред
Р. Д. Н. - служител в заложната къща, като доказателство за невярно
удостоверени обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Пострадалият И. К. Й. е конституиран в качеството на частен
обвинител.
СРП, редовно уведомена, изпраща представител, който поддържа
обвинението както от правна, така и от фактическа страна. Предлага на съда
да наложи на подсъдимия М. Е. К. наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Подсъдимият М. Е. К. се явява в съдебно заседание и заявява, че разбира
обвинението и се възползва от законоустановеното му право да дава
обяснение по него. В хода на съдебните прения поддържа адвоката си.
В последната си дума моли съда да бъде оправдан.
Упълномощеният защитник на подсъдимия, адв. Е. Н. счита, че
обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна.
Съдът след като изслуша страните, подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
ОТ ФАКТЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М. Е. К. е роден на *** г. в гр. София, българин, българско
гражданство, средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с настоящ
1
адрес в гр. ***, с адрес за призоваване ****, ЕГН **********.
В началото на 2021 г., свидетелят И. К. Й. се запознал с подсъдимия М.
Е. К.. Няколко дни по-късно, св. Й. му съобщил, че е останал без работа и се е
наложило да заложи преносимия си компютър (лаптоп), марка “Asus”, модел
,,FX 505G”. Попитал за колко пари го е заложил, а св. Й. отговорил, че го е
заложил за сумата от 350,00 лева. Подсъдимият М. Е. К. му дал посочената
сума, с която сума св. Й. впоследствие откупил заложения преносим
компютър (лаптоп). Срок за връщане на посочената сума не бил уговорен
между двамата.
Няколко седмици по-късно, подсъдимият М. Е. К. го поканил да живее в
жилището, което ползвал същия, а именно апартамент, находящ се в гр.
София, бул. „***. Св. Й. приел предложението и се нанесъл да живее в една от
стаите. Занесъл свои движими вещи в апартамента, сред които и
горепосочения преносими компютър (лаптоп), марка “Asus”, модел ,,FX
505G”. Впоследствие, подсъдимият М. Е. К. му дал и ключ за входната врата
на апартамента и чип за входната врата на блока.
На 04.06.2021 г., сутринта, св. Й. тръгнал за работа и по този повод
почукал на вратата на стаята, обособена като хол в горепосочения апартамент
и в която в този момент се намирал подсъдимия М. Е. К., за да си вземе
връзката с ключове. След известно време, подсъдимият М. Е. К. отворил
вратата и му предал връзка с ключове. Последния тръгнал към работното си
място и тогава установил, че от връзката с ключове липсват ключа за входната
врата на горепосочения апартамент и чипа за входната врата на блока.
Вечерта на 04.06.2021 г., св. Й. се опитал да се прибере в апартамента, но
не могъл да влезе, тъй като нямал чип за входната врата на блока и ключ за
входната врата на апартамента. След като съсед отворил входната врата на
блока, св. Й. почукал на входната врата на апартамента, но никой не отворил.
Малко по-късно, подсъдимият М. Е. К. излязъл от жилището и тогава св. Й. се
опитал да разговаря с него, но последния единствено му казал, че го е чакал
четири месеца, за да му върне сумата от 350,00 лева и не го допуснал да влезе
в апартамента.
Поради тази причина, св. Й. си тръгнал, но в апартамента, до който вече
нямал достъп останали негови движими вещи, включително и горепосочения
преносим компютър (лаптоп).
Междувременно, на неустановена дата в периода 04. - 06.06.2021г.,
подсъдимият М. Е. К. решил да се облагодетелства по престъпен начин, като
вземе една от движимите вещи, останали в горепосочения апартамент,
собственост на св. Й., а именно 1 бр. преносим компютър (лаптоп), марка
“Asus”, модел „FX 505G”, на стойност 1295,40 (хиляда двеста деветдесет и пет
лева и четиридесет стотинки) лева, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои.
В изпълнение на взетото решение, на неустановена дата в периода 04. -
06.06.2021 г., подсъдимият М. Е. К. взел посочения преносим компютър
2
(лаптоп), след което на 06.06.2021 г. го занесъл в заложна къща, находяща се в
гр. София, ***, стопанисвана от „***, с цел да се разпореди със същия. На
смяна бил св. Р. Д. Н., който работел като „комисионер“. Подсъдимият М. Е.
К. се разпоредил с откраднатия от него преносим компютър, като заложил
същия, за което бил съставен на място Заложен билет № 13760. Подписал
Заложният билет в качеството му на „заемател“, а св. Н. в качеството му на
представител на заложната къща.
Неразделна част от заложния билет била и декларация по чл. 14 ал.3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи (приета с ПМС № 40 от 18.02.2009
г., издадена на основание § 23, ал. 2 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон (ДВ, бр.
60 от 2003 г.), съгласно която разпоредба „При сключването на договора
залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5.“
Подсъдимият М. Е. К. подписал посочената декларация, попълнил
собственоръчно имената си на обособеното за това място и потвърдил
неистина в посочения частен документ, въпреки, че бил специално задължен
по силата на горепосочената разпоредба да удостовери истината, като заявил,
че е собственик на заложена вещ - 1 бр. преносим компютър (лаптоп), марка
“Asus”, модел ,,FX 505G”, придобита чрез „подарък“, което обстоятелство не
отговаряло на обективната истина, тъй като посочения преносим компютър
бил предмет на горепосочената кражба, извършена от него самия. Посочената
декларация, подсъдимият М. Е. К. употребил пред представителя на
заложната къща - св. Н., като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства.
По искане на подсъдимия М. Е. К., св. Н. записал собственоръчно върху
заложния билет имената на св. Й.. За оставената в залог вещ, подсъдимият М.
Е. К. получил сумата от 350,00 лева.
След това, на неустановена дата през месец юни 2021 г., подсъдимият М.
Е. К. написал съобщение на св. Д. В. К., приятелка на св. Й., в което я
уведомил, че вещи на св. Й. са при него и иска да ги върне. Впоследствие св.
К. и подсъдимия М. Е. К. се срещнали, като същия й предал останалите в
апартамента движими вещи, собственост на св. Й., както и визитка на ***,
върху която бил изписан ръкописно номера на горепосочения заложен билет.
При предаване на визитката, подсъдимият М. Е. К. казал на св. К., че „това е
лаптопът на И.“, след което си тръгнал.
По делото с протокол за доброволно предаване служителят в заложна
къща *** К.Д.Д., предал в оригинал Заложен билет № 13760.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно- графична
експертиза на Заложен билет № 13760 ръкописния текст „М. К.“ в графа
„Заемател“ и ръкописния текст в частта „Декларирам“ са изписани от
подсъдимия. Подписът в графа „Заемател“ и в графа „Подпис“ на обратната
страна на заложния билет са положени от подсъдимия.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
3
оценителна експертиза към датата на деянието пазарната стойност на 1 бр.
преносим компютър (лаптоп), марка “ASUS”, модел ,,FX 505G” е на стойност
1295,40 лева.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на показанията на свидетелите И. Й. (пострадал), Д. К., Р. Н. и К. Г.
(собственик на Заложна къща „***).
Тези гласни доказателствени средства в своята съвкупност създават
пълна, точна и ясна картина на събитията. Същите са логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, като по
този начин пряко установяват обстоятелствата както във връзка със
съставомерните признаци на процесните деяния, така и по отношение на
авторството им от страна на подсъдимия.
Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателствени средства,
тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на
фактическата обстановка и разкриване на обективната истина - справка за
съдимост и други, както и от заключението на вещите лица по изготвените
съдебно-оценителна експертиза и съдебно-графична експертиза, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Показанията на св. И. Й., пострадал от деянието, са потвърждение на
приетото за установено и изложено по-горе от съда. Свидетелят подробно
разказва за случилото се като заявява, че не е разрешавал на М. да залага
лаптоп му. Един ден, излизайки за работа видял, че на връзката с ключовете
липсват ключ и чип за входната врата на жилището. Впоследствие посетил 06
РУ СДВР, където подл жалба, затова че са му взети ключовете от апартамента,
в който имало негова собственост, включително и процесния лаптоп. Тези
действия на подсъдимия, категорично се подкрепят и от останалия
доказателствен материал.
Съдът кредитира като достоверни показанията на св. Д. К.. Същите са
последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал. Сочи как св. И. Й. я помолил да се срещне с
подсъдимия, за да вземе негови вещи – дрехи, тъй като бил на работа. Като се
видяла с М., той й даде вещите, опаковани в пликове, които предала на И.. Дал
й визитна картичка за заложна къща. Не й е давал лаптоп. И. й казал, че
лаптопа, който е бил заложен в заложната къща е негов. И. й казал, че М. му е
заложил лаптопа.
Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетеля Р. Д. Н.,
който бил комисионер в гр. София, ж.к. Красно село, бл. 208Б – „Заложна
къща ***“ до 5 септември 2021 година. Сочи, че той е съставил заложния
билет, с който процесната вещ – лаптоп е взета в залог. Потвърждава, че
4
лицето, което е заложило вещта е изписало, че лаптопа е подарък.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. Г. (собственик на заложна
къща „***), като смята същите за последователни, безпротиворечиви и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените
съдебно-оценителна експертиза и съдебно-графична експертиза, тъй като те
не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.
В конкретния случай няма спор по фактите, макар подсъдимият да не
признава вината си и участието си във вменените му престъпления, а
единствено по приложението на правото.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият М. Е. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, за това че на неустановена дата в
периода 04.06 - 06.06.2021 г., в гр. София, отнел чужда движима вещ - 1 бр.
преносим компютър (лаптоп), марка “ASUS”, модел ,,FX 505G”, на стойност
1295,40 (хиляда двеста деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки) лева, от
владението на И. К. Й., без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в
отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице без неговото
съгласие, с намерение противозаконно да се присвоят. Изразява се в отнемане
на чужда движима вещ, подробно описана по-горе от владението на св. И. Й.
без негово съгласие, като подсъдимият прекратил досегашното му владение и
установил свое. Престъплението е резултатно. Резултатът е завладяване на
вещта от извършителя и настъпила вреда за лицето, от чието владение е
отнета, изразяваща се в лишаване от същата.
В случая обекта на престъплението са обществените отношения,
свързани със собствеността на гражданите. Подсъдимия е отнел чужда
движима вещ от владението на собственика й, без неговото знание и съгласие,
и е установил своя фактическа власт, като се е разпоредил с вещта за да се
облагодетелства, залагайки я срещу определена парична сума в заложна къща.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая
това е подсъдимия, който е вменяемо, пълнолетно лице, което няма причини
да не може да носи наказателна отговорност.
Деянието е извършено от подсъдимия М. Е. К. с пряк умисъл, тъй като
той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че като
5
вземе посочения по- горе мобилен телефон извършва кражба.
Състава на съда намира, че не са налице основанията за определяне на
престъплението като маловажен случай по смисъла на чл. 194, ал.3 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че при така установената
фактическа обстановка с действията си подсъдимият М. Е. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 313, ал. 3, вр.
ал.1 от НК като на 06.06.2021 г., в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 208Б, в
търговско помещение на Заложна къща стопанисвана от „***, потвърдил
неистина като заявил, че е собственик на заложена вещ - 1 бр. преносим
компютър (лаптоп), марка “ASUS”, модел ,,FX 505G”, придобита чрез
„подарък“, в частен документ - писмена Декларация към Заложен билет №
13760, в който документ по изричната разпоредба на чл. 14 ал.3 от Наредбата
за дейността на заложните къщи (приета с ПМС № 40 от 18.02.2009 г.,
издадена на основание § 23, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон (ДВ, бр. 60 от 2003 г.)
е специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ,
като го представил пред св. Р. Д. Н. - служител в заложната къща, като
доказателство за невярно удостоверени обстоятелства.
От обективна страна, подсъдимият е потвърдил неистина в писмена
декларация, в която по силата изричната разпоредба на чл. 14 ал.3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи е специално задължен да
удостовери истината, и употребил този документ, като го представил пред Р.
Д. Н. - служител в заложната къща, като доказателство за невярно
удостоверени обстоятелства.
По силата на Постановление № 40/18.02.2009 г. на Министерския съвет,
в сила от 27.02.2009 г. с което е приета Наредба за дейността на заложните
къщи "ПДЗК/, в сила от 27.02.2009 г. и изрична разпоредба на чл. 14, ал. 3 от
НДЗК: "При сключване на договора залогодателят попълва декларация по
образец съгласно Приложение № 5, бил специално задължен да удостовери
истината и употребил този документ като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства пред заемодателя „***. Удостоверените
обстоятелства се явявали неверни, тъй като подсъдимия не бил собственик на
вещта, не му е подарявана.
Подсъдимият е осъществил състава на престъплението от обективна
страна под формата на действие като потвърдил неистина в частен документ -
писмена декларация към 3аложен билет № 13760 като удостоверил чрез
полагането на подписа си, че дадената в залог движима вещ му е подарък.
От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал е съзнавал, че декларираното обстоятелства не е
истина. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е общественоопасните последици и искал настъпването им, знаел, че
процесната вещ не е негова собственост, въпреки това в декларацията, към
заложния билет удостоверил, че му е подарък.
6
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл. 102 от НПК в наказателното производство подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се
установи факта на извършени престъпления, за които е обвинен подсъдимия.
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено
възможния извод за виновността на подсъдимия и за постановяване на
осъдителна присъда спрямо него.
За престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода“ до осем години.
За престъплението по чл. 313, ал. 3 от НК законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода“ до три години или с глоба от сто до триста
лева.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства, че към датата на деянието подсъдимият М. Е. К. не е
осъждан, сравнително младата му възраст и относително ниската стойност на
инкриминираната вещ. Отегчаващи отговорността обстоятелства -
изключителна упоритост в умисъла при осъществяване на отделните
престъпления.
Това мотивира съда да определи наказанията към минималния законов
размер за всяко от престъпленията.
Съдът е определил наказание по вид "Лишаване от свобода" на
подсъдимия в близък до минималния законов размер на предвиденото в чл.
194 ал. 1 и чл. 54 от НК, а именно "Лишаване от свобода", за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК това наказание следва да се
отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия и с оглед той да се поправи и превъзпита.
Съдът е определил и наказание по вид "Лишаване от свобода" на
подсъдимия в близък до минималния законов размер на предвиденото в чл.
313, ал. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК, а именно "Лишаване от свобода", за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК това наказание
следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия и с оглед той да се поправи и превъзпита.
При извършване на групиране на всички наложени до този момент
наказания с влезли в сила присъди, решаващият съд който следва да извърши
групирането на деянията от съвкупността при спазване на разпоредбите на чл.
23 – 25 от НК, следва задължително да се произнесе и мотивира и относно
това дали да се приложи или да не се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК.
Това е така защото този съд има най – пълни данни относно съдебното минало
и личността на осъденото лице, както и възможност за обективна преценка на
7
цялостната престъпна дейност на дееца, обществената опасност на деянията в
тяхната съвкупност, както и преценката за постигането на целите на
наказанието по смисъла на чл. 36 във връзка с индивидуалната и генералната
превенция. След задълбочен анализ на престъпната дейност на подсъдимия се
установява, че деянията извършени от него са умишлени престъпления. За
постигане целите на наказанието, и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия е достатъчно така определеното общо
наказание като размер от ШЕСТ МЕСЕЦА, не се налага същото да бъде
увеличавано като размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, ако едно лице е извършило
няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление
отделно, налага най – тежкото.
Съдът определи на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко
наказание на подсъдимия М. Е. К. в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от
свобода“, чието изпълнение отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
ТРИ ГОДИНИ.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено
както с личната, така и с генерална превенция по чл. 36 и чл. 35, ал. 3 от НК.
Съдът приспадна на основание чл. 59, ал. 1 от НПК времето, през което
подсъдимия М. Е. К. е бил задържан под стража по настоящото дело.
Съдът намира, че процесните престъпления са с типичната за вида си
обществена опасност, като с нищо не се отличава от нормалните
престъпления от този вид. Освен това, макар в случая да не са налице вредни
последици, то самият състав на престъплението не предвижда настъпването
на такива. Т.е. това обстоятелство е ирелевантно.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Вещественото доказателство – Заложен билет № 13760, находящ се на
лист 11 от ДП, съдът определи да остане по делото, а след изтичане на срока
за съхранението му да се унищожи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК доколкото съдът го призна за виновен
по внесеното обвинение, подсъдимият следа да заплати в полза на СДВР
направените разноски в размер на 347.49 лева, в полза на СРС направените
разноски в съдебна фаза в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева.

По изложените съображения от фактическо и правно естество съдът
постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни