№ 199
гр. Перник, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20241720105019 по описа за 2024 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от М. М. Г. с
ЕГН:********** с постоянен адрес общ. П., с. В., ул. В.Л. ** против „Кредисимо" ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я. и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес па управление: гр. София, бул."Витоша" № 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И.М.Ш. Управител и
едноличен собственик на капитала, като се иска да бъде признато за установено, в
отношенията между страните М. М. Г. с ЕГН: ********** и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК:
*********, че сключеният между тях договор за Паричен заем №******** е нищожен
В условията на евентуалност, се моли, че в случай, че се приеме валидността на
договора, да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 4 ал. 1 от договор за Паричен заем №
******** сключен между страните М. М. Г. с ЕГН: ********** и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК:
*********, с която се задължава М. М. Г. да сключи договор за поръчителство.
Да се признае за установено, в отношенията между страните М. М. Г. с ЕГН:
********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, че сключеният между тях договор за
предоставяне на поръчителство към Паричен заем № ********, сключен с „Кредисимо"
ЕАД е нищожен.
Да бъде осъден „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на М. М. Г. с ЕГН:
********** сумата в размер на 7 лв. /частичен иск от общо 459,18 лв./ платена сума без
основание, като се присъдят и направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
1
Ответните дружества „Кредисимо" ЕАД и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД са депозирали
отговора на исковата молба, като оспорва исковете по основание и молят същите да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани и се присъдят направените разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на 20.09.2020 г. ищеца е сключил договор за паричен заем № ******** с
първия ответник „Кредисимо" ЕАД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 700 лева, видът па вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 9,
посочено е ГПР в размер на 47,33%, ГЛП в размер па 39,38%, а размерът на месечния
лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/
е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще
предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави па кредитора банкова
гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване па заявлението за отпускане па
кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без
поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер па 14
/четиринадесет/дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.
На датата на сключване па договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца, М. Г. и втория
ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АЙ
ТРЪСТ" ЕООД с ЕИК: *********, е поело задълженията да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо" ЕАД по силата па който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД
солидарно с потреребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод
договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на
поръчителство, М. Г. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер
на 459,18 лв. Възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на „Кредисимо"
ЕАД, като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за
което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен
погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер па 1278,99 лв.
Съгласно договора за поръчителство, М. Г. е следвало да предоставя дължимите
парични суми на „Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е
упълномощено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния
договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство.
Видно от заключението на вещото лице В. В., по изслушаната съдебно счетоводна
експертиза, съгласно сключения Договор за потребителски кредит № ******** от
20.09.2020г. със съответните параметри : размер на кредита 700.00 лева, срок на кредита 9
броя месечни вноски, при годишен лихвен процент 39,38% - Годишен процент на разходите
по кредита е размер на 47,33 %. Вещото лице сочи, че в случай, че в ГПР, посочен в
Съгласно сключения Договор за потребителски кредит №********, се включи и
2
Възнаграждение на поръчителя в размер на 51,02 лева на месец за периода на действие на
договора за кредит- отразено в Приложение 1 към Договор за предоставяне на
поръчителство от 20.09.2020г., то изчислен ГПР /Годишен процент на разходите/ би бил в
размер на 387,65 %.
По сключения договор за потребителски кредит №******** от 20.09.2024г. е
направена вноска в размер на 869,50 лева с дата 06.11.2020г. С направената вноска по
ДПК№******** е платена сума в общ размер на 837,05 лева, от които е погасена главница в
размер на 700.00 лева, погасена лихва за забава в размер на 0,43 лева за периода от
21.10.2020г, до 06.11.2020г., погасена договорена лихва в размер на 34.34 лева за периода от
20.09.2020г. до 06.11.2020г., погасена вноска в размер на 102,28 лева по Договор за
предоставяне на поръчителство. Вещото лице посочва, че по договор за потребителски
кредит №******** от 20.09.2024г. е надвнесена сума в размер на 32,45 лева, която е
неразпределена по договора за кредит.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания.
Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби,
според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност
на договора за потребителски кредит.
Клаузите, уговарящи въпросното сключване на договор за поръчителство - чл. 4 ал.1
от договора, са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 4 ал. 1 от
Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните
обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието па посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че
по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора
възвежда за потребителя са напрактика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последния търси паричен кредит в сравнително нисък размер (700
лева).
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
3
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
гаранционна уговорката за сключване на договор за поръчителство, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, същата води до скрито оскъпяване на кредита.
Сключване на договор за поръчителство в случая по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
поръчителна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, доколкото прикрива договорна лихва. Поставяйки изначално изисквания,
за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Кредисимо" ЕАД дружество. Това
дружество е именно втория ответник в настоящия процес - „Ай Тръст" ЕООД, като разходът
за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст" ЕООД е сигурен - от една страна
предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова
гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Същевременно,
кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като се
цели по този начин да се наобиколи и нормата па чл. 19, ал. 4 3ПK.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която, след
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да
посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в
договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Възнаграждението по договора на сключване на допълнителен договор за поръчителство,
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, следва да бъде включено в ГПР. Уговорената платено
поръчителство, както бе посочено представлява допълнително възнаграждение за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, и платимо заедно с
вноските по договора на заемодателя, уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и се окачествява като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която
се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
4
плащания. Както бе посочено по горе, вещото лице е изчислило, че възнаграждение на
поръчителя в размер на 51,02 лева на месец за периода на действие на договора за кредит-
отразено в Приложение 1 към Договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2020г., то
изчислен ГПР /Годишен процент на разходите/ би бил в размер на 387,65 %. Посочването на
стойност, по-малка от действителната, която, освен това, драстично превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е
недействителен изцяло.
Съдът намира предявения осъдителен иска за осъждане на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, да
заплати на М. М. Г., сумата в размер на 7 лв. /частичен иск от общо 459,18 лв./ за
основателен. Съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД, нищожни са и договорите, които имат невъзможен
предмет. Доколкото договор за поръчителство между посочените страни е сключен въз
основа на клауза от предхождат нищожен договор за заем, то и същия се явява нищожен, тъй
като е сключен на нищожно основание, и доколкото няма договор, който да бъде обезпечен.
Съгласно чл.34 ал.1 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен,
всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
С оглед на изложеното „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, следва да бъде осъдено да заплати на М.
М. Г., сумата в размер на 7.00 лв. /частичен иск от общо 459,18 лв./ , след допуснатото
увеличение на иска от съда.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените разноски по делото в общ размер на 510.00 лева, на адв.Д. М.,
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева по реда на чл.38 ЗА, определено от съда
съобразно правната и фактическа сложност на делото.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска предявен от М. М. Г. с ЕГН:********** с постоянен адрес
общ. П., с. В., ул. В.Л. ** против „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"България", представлявано от С.Р.Я. и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес па управление: гр. София, бул."Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано от И.М.Ш. Управител и едноличен собственик на
капитала, НИЩОЖНОСТТА на сключеният между М. М. Г. с ЕГН: ********** и
„Кредисимо" ЕАД с ЕИК: *********, договор за Паричен заем №******** , както и на
сключеният между М. М. Г. с ЕГН: ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********,
договор за предоставяне на поръчителство към Паричен заем № ********, сключен с
„Кредисимо" ЕАД, поради противоречие със закона и добрите нрави.
5
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес па
управление: гр. София, бул."Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
представлявано от И.М.Ш. Управител и едноличен собственик на капитала, да заплати на М.
М. Г. с ЕГН: ********** с постоянен адрес общ. П., с. В., ул. В.Л. ** сумата в размер на 7 лв.
/частичен иск от общо 459,18 лв./ платена сума без основание, по сключеният между М. М.
Г. с ЕГН: ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, договор за предоставяне на
поръчителство към Паричен заем № ********, сключен с „Кредисимо" ЕАД.
ОСЪЖДА „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
представлявано от С.Р.Я. и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес па
управление: гр. София, бул."Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
представлявано от И.М.Ш. Управител и едноличен собственик на капитала, да заплатят на
М. М. Г. с ЕГН:********** с постоянен адрес общ. П., с. В., ул. В.Л. ** направените
разноски по делото в общ размер на 510.00 лева.
ОСЪЖДА „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
представлявано от С.Р.Я. и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес па
управление: гр. София, бул."Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
представлявано от И.М.Ш. Управител и едноличен собственик на капитала, да заплатят на
адв.Д. М., адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, по реда на чл.38 ЗА,
определено от съда съобразно правната и фактическа сложност на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6