Р Е Ш Е Н И Е
№260138 11.02.2022
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 12957 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „АБ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
бул. „Съединение“ № 38, представлявано от ***** **** Т.П.П., чрез пълномощника
му- адв. Д.Ф.-Р. против „РТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 27, ет. 2, представлявано от *****
Р. И. М., с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 5044,38 лева- главница по фактура №
**********/06.12.2019 г., дължима по договор за доставка на асфалтова смес
/биндер/, сумата от 186,36 лева – обезщетение за забава за периода от
20.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 01.07.2020., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7646/2020 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, I-ви гр.състав.
В исковата
молба се твърди, че между страните били налице търговски отношения във връзка с
извършени от страна на ищеца услуги по доставка на асфалт /биндер/ в полза на
ответното дружество. На дати 29.11.2019г., 30.11.2019г. и 01.12.2019г.
ответникът получил асфалтова смес /биндер/, в размер на общо 77,56 тона, като
същата била извозена от ищеца „АБ“ АД, посредством товарен автомобил с рег. №
*****на три курса за обект „********“. Цената на извършената транспортна услуга
възлизала на 516.55 лева, а стойността на асфалтовата неплътна смес Биндер 0/20
възлизала на 7562,10 лева. За техническото състояние на продукта била издадена
Декларация за експлоатационни показатели № 191201-1/01.12.2019 г. За ответника
възникнало задължение за заплащане на стойността на услугата, респ. стоката –
асфалтова смес. Издадена била фактура № **********/06.12.2019 г., като по
същата била приспаднат и аванс, но останали неизплатени претендираните с
настоящото заявление суми. Сумата по издадената фактура следвало да бъде
заплатена в 14 дневен срок от издаването й, след които на ответника било
начислено и обезщетение за забава. Ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните в настоящото производство
суми. По образуваното ч.гр.д. № 7646/2020 г. била издадена заповед за
изпълнение срещу която постъпило възражение от страна на длъжника, поради което
ищецът предявява настоящия иск. По изложените съображения моли за уважаване на
иска. Претендира разноски, за които е представен списък. Подробни съображения
се излагат от пълномощника на ищеца- адв. Д.Ф.- Р. в писмена защита.
В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди
се, че между страните липсвало валидно облигационно правоотношение във връзка,
с което да дължи претендираните от ищеца суми. Възразява, че представените по
делото документи не са подписани от *****на ответното дружество. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Подробни
съображения се излагат от пълномощника на ответното дружество- адв. А.Д. в
писмени бележки.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът достига до следните фактически и правни изводи:
От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение във връзка с извършени от страна на ищеца услуги по
доставка на асфалт /биндер/ в полза на ответното дружество. На 29.11.2019г., 30.11.2019г. и 01.12.2019г.
ответникът е получил асфалтова смес /биндер/, в размер на общо 77,56 тона, като
същата е била извозена от ищеца „АБ“ АД,
посредством товарен автомобил с рег. № *****на три курса за обект „********“.
Цената на извършената транспортна услуга е описана в размер на 516.55 лева, а
стойността на асфалтовата неплътна смес Биндер 0/20 възлиза на 7562,10 лева. За
техническото състояние на продукта е издадена Декларация за експлоатационни
показатели № 191201-1/01.12.2019 г. /приложена на л. 13 и л. 14от делото/.
Издадена е от ищеца фактура
№ **********/06.12.2019 г., като по същата е приспаднат заплатения от ответното
дружество аванс, като дължимия остатък по фактурата е в размер на 5044,38 лева
с ДДС.
Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
претендираните в настоящото производство суми, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 7646/2020 г. и по същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 335403.07.2020г., срещу
която е постъпило възражение от страна на длъжника. В изпълнение на указанията
на заповедния съд ищецът е предявил в срок настоящия установителен иск.
От заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице
М.М. се установява, че по счетоводните дневници и регистри по счетоводни сметки
при ищеца „АБ“ АД и при ответника „РТ Консултинг“ ЕООД е осчетоводена фактура с
№ ********** от 06.12.2019г., съответно като вземане при ищеца и като
задължение при ответника за извършени услуги по вид, количество и стойност
съгласно Констативен протокол от 06.12.2019г., на стойност с включен ДДС
5044,38 лева.
До датата на
входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК -02.07.2020г., а и до датата на
подаване на исковата молба- 07.10.2020г. по процесната фактура, издадена от
ищеца няма извършено плащане от ответника и съответно получено от ищеца плащане
частично или в пълен размер, с банков превод по сметката или в брой. След подаване
на исковата молба, а и към датата на проверка от вещото лице- 22.02.2021г. при
ищеца няма налични документи и осчетоводяване на постъпили плащания, в касата
на дружеството или по банков път с превод на неразплатена стойност по фактурата
/изцяло или отчасти/ от страна на ответника, а при ответното дружество няма
документи и осчетоводяване на извършени плащания.
Неразплатената
стойност по процесната фактура по счетоводни данни при страните по делото към
датата на завеждане на иска и към датата на проверка от вещото лице-
22.02.2021г. е в размер на 5044,38 лева с ДДС.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено,
отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
За установяване
на фактическите си твърдения ищецът ангажира и гласни доказателства посредством
показанията на св. К. О., обективирани в протокол от съдебно заседание,
проведено на 05.03.2021г.
От показанията
на същия се установява, че от 2009г. до настоящия момент работи в ищцовото
дружество като ********. Известно му, че между „АБ“ АД и ответното дружество
имало търговски отношения свързани с доставка на строителни материали и
механизация за изпълнение на техен обект, представляващ ЖП спирка на гара
********. Между двете дружества нямало подписан договор, тъй като обемът на
материалите и услугите не бил голям и такава била практиката на ищцеца. В
конкретния случай контактувал с г-жа М. и неин служител- Т.К., а веднъж на
обекта била и майка й. Всеки материал излизащ от техен склад бил съпроводен с
експедиционна бележка, на която било написано количеството, дата на
производство и човека, който го е експедирал, съответно кантарни бележки за
материалите, които са в насипно състояние, а когато се доставял материала с
техен транспорт, имало и товарителница на съответния камион или самосвал,който
е доставял на обекта. В същата бил посочен изпращач, получател, разстояние,
място на товарене, място на разтоварване и съответно човекът, който го приел на
място трябвало да се подпише на документа. В конкретния случай всичко това било
изпълнено. На база на тези първични документи в края на месеца изготвяли
протоколи, в които описвали видовете свършена работа или доставени материали и
ги изпращали за подпис на контрагентите си и съответно се издавали фактури след
това. Според свидетеля Констативния протокол в случая не бил подписан от
ответника. Или са отказали да го получат или не са били на адреса.
Като цяло съдът кредитира
показанията на св. О., тъй като същият има непосредствени възприятия относно
установените от него факти и показанията му кореспондират с приетите по делото
писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Като писмени
доказателства по делото са приети процесната фактура от 06.1.20219г., 2 бр.
справки от онлайн калкулатор, Констативен протокол от06.12.20219г., справка от
„кантари“ на „АБ“ АД за месец ноември 2019г., декларацияза експлоатационни
показатели от 01.12.2019г., товарителница от 01.12.2019г., дневни актове от
27.11.2019г., и от 28.11.2019г., от 29.11.2019г. и 30.11.2019г., товарителници
от 01.12.2019г., 29.11.2019г. и 30.11.2019г. и справка от ТР- 2 бр.
Във връзка с
откритото по искане на ответното дружество производство по оспорване
авторството на приетите по делото писмени доказателства- товарителници и дневни
актове е прието и заключение на съдебно-почеркова експертиза, извършена от
вещото лице М.С., от която се установява, че в представените за изследване
товарителница с № 293164/01.12.2019г., товарителница с № 293163/30.11.2019г.,
дневен акт с № 0021683 и дневен акт с № 0021682 подписите, положени след текста
„М.“ не са изпълнени от лицето Р. М..
Съдът кредитира
заключението на съдебно-почерковата експертиза като компетентно извършено и
отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси. Не се споделят в тази връзка
възраженията на процесуалния представител на ищеца, че вещото лице е работило с
документи, които не са приобщени като доказателства по делото и не са събрани
по предвидения в ГПК ред, вместо да ползва непосредствено взет от лицето сравнителен
материал.
От устните
разяснения на вещото лице, дадени при изслушване на заключението е видно, че
същия е ползвал за сравнителен материал образци от почерка и подписа на Р. М. в
заявления за издаване на БДС и Търговски регистър. Нещо повече, според експерта
най-достоверни са такива образци от подписа на лицето, които са полагани преди
или към датата на изследвания документ
нямат отношение към него, т.е т.нар. „свободни образци“ от подписа на
лицето.
При така
установете, релевантни за спора факти и обстоятелства съдът намира за
установено наличието на облигационна връзка между страните, по силата на които
ищецът е доставил на ответното дружество описаните в Констативен протокол от
06.12.2019г. количества асфалт и съответните услуги с валяк, транспорт и
престой на самосвал, за които е издадена фактура с **********/06.12.2019
г., на стойност 5044,38 лева с ДДС след приспадане на заплатения от ответното
дружество аванс.
Съдът намира за
установен факта, че ищецът е изправна страна и е доставил описаните количества
асфалт и съответните услуги, а възраженията на ответника че не се установява
наличието на облигационно правоотношение между страните, нито че ищецът е
изправна страна, съдът намира за неоснователни, въпреки успешно проведеното
оспорване на авторството на част от приетите по делото писмени доказателства-
дневни актове и товарителници,за които се установи в хода на откритото
производство по реда на чл. 193 от ГПК, че не са подписани от *****на ответното
дружество- Р. М., по следните съображения.
Въз основа
нализа на доказателствената съвкупност по делото съдът прие в мотивите си по
горе за установени обстоятелствата по издаването, издателя, получателя,
съдържанието и стойността на процесната фактура, както и нейното осчетоводяване
в счетоводството на ответното дружество /същата е включена в дневника за
продажбите на дружеството-ищец и в дневника за покупките на ответното
дружество/. Тези обстоятелства се установяват и от приетото заключение на
извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС /в
този смисъл Решение №46/06.04.2017г., по дело №60140/2016г. на ВКС, ГК, 1-во
г.о./ отразяването на една фактура за продажба на стоки /движими вещи/ в
счетоводството на получателя и включването й в дневника за покупко-продажби по
ДДС са обстоятелства, представляващи признание, както за съществуването на
правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за
доставка на същата, дори самата фактура да не е била подписана от посочения в
нея получател на стоката. Възраженията на ответника, че реално не е установена
доставката на асфалт от ищцовото дружество, във връзка с оспорване на приетите
по делото дневни актове и товарителници, за които се установи, че не носят
подпис на посочения издател- управител на ответното дружество би имало значение
единствено ако се въвеждат твърдения, че по някаква причина фактурата е била
съставена преди доставка на стоката, каквито в случая не са налице. Едва тогава
осчетоводяването на фактурата от ответника би означавало признание на
възникването на облигационното правоотношение, но не и на реалната доставка на
стоката, който факт би следвало да се установи посредством други допустими
доказателствени средства. В случая обаче се твърди и се установява по делото,
че доставката е извършена от ищеца в периода от 28.11.2019г. до 01.12.2019г., а
фактурата съответно е издадена на 06.12.2019г. Следователно ответникът е
отразил, като задължение същата в счетоводството след твърдяната дата на
доставка, поради което и това съставлява недвусмислено доказателство за
възникване на задължението, неговия размер и за доставката на стоката. Още
повече, че същия е заплатил и аванс по фактурата.
Нормата на чл.
301 от ТЗ изисква незабавното противопоставяне на търговеца за предприети от
страна на друг от негово име действия, но в случая не само, че веднага след
узнаването за фактурата не е оспорено задължението,нито представителната власт
на лицето подписало дневните актове и товарителници, а
а дори напротив
– самите действия са надлежно потвърдени чрез включване на издадената фактура в
счетоводството на дружеството и завеждането й като задължение към доставчик
–ищцовото дружество. Без значение е следователно в случая факта, че тези
документи не са подписани от *****на ответното дружество. Още повече, че от
събраните по делото гласни доказателства се установи, че част от документите
–товарителници и дневни актове са подписвани от лицето Т.К., който бил
технически ръководител на обекта,а веднъж и от майката на управителката.
Ответникът, въпреки предоставената му възможност не ангажира доказателства за
лицата, които към процесния момент са били в трудови правоотношения с него. По
гореизложените съображения съдът намира възраженията на ответника за
неоснователни.
С оглед основателността на главния иск, то доказан по основание, а и по
размер /видно от приложените по делото изчисления посредством онлайн
калкулатор/ се явява и акцесорния иск за обезщетение за забава върху главницата
в размер на 186,36 лева за периода от 20.12.2019г. до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г.
до 01.07.2020г. и същия ще се уважи.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски ще бъдат
присъдени в полза на ищеца. Същият е претендирал такива, като е представил
списък на разноските и доказателства за сторени такива в общ размер на сумата
от 1497,17 лева, от които- 147,17 лева заплатена държавна такса, 150 лева
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 104,61 лева
заплатена държавна такса.
Направеното от пълномощника на ответното дружество възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за
неоснователно, доколкото изчислено съобразно Наредбата за минималните
възнаграждания, след прибавяне на сумата от по 100 лева за всяко проведено
заседание след първото по делото, дължимото възнаграждение възлиза на сумата от
1182,20 лева. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 1200
лева или същото надвишава с по-малко от 20 лева минималното дължимо
възнаграждение с оглед цената на обективно съединените искове. Предвид
извършените процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на
производството според съда не са налице основания за намаляване на адвокатското
възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „РТ КОНСУЛТИНГ“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“
№ 27, ет. 2, представлявано от *****Р. И. М., че дължи на ищеца „АБ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение“ №
38, представлявано от ***** ****Т.П.П. следните суми: 5044,38 лева- главница по фактура № **********/06.12.2019 г.,
дължима по договор за доставка на асфалтова смес /биндер/, сумата от 186,36 лева – обезщетение за забава за
периода от 20.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 01.07.2020.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда- 02.07.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7646/2020 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, I-ви гр.състав.
ОСЪЖДА „РТ КОНСУЛТИНГ“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“
№ 27, ет. 2, представлявано от *****Р. И. М., да заплати на ищеца „АБ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение“ №
38, представлявано от ***** ****Т.П.П. сумата от общо 1497,17 лева /хиляда
четиристотин деветдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, както и сумата от 104,61 лева /сто и четири лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Районен съдия:/п/
Вярно с
оригинала.
Д. К.