№ 115
гр. Плевен, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело
№ 20244400900045 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.432 вр. с чл.493а ал.1 от КЗ вр. чл.45 от
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Е. Д. М., ЕГН **********, от с. ***, обл.
Плевен, ул. *** чрез пълномощника – адв. М. Б. от ЛАК, със съдебен адрес:
гр. Ловеч, бул. *** против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1700, бул. „Черни връх“ № 51Д,
представлявано от П.Д. и В.И. – членове на Управителния съвет и
Изпълнителни директори, като е предявен иск с правно основание чл.493а
ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, с цена на иска: 200 000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в
резултат от смъртта на И. С. М., както и да бъде присъдена лихвата върху тази
сума от датата на заявяване на претенцията по щетата – 09.10.2023 г. пред
застрахователя „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ до окончателното изплащане на
сумата.
Ищцата твърди, че е наследник на И. С. М. - починал, вследствие на
ПТП, причинено от В.Д.Д. от с. ***, обл. Плевен. Посочва, че управляваният
от В.Д.Д. лекотоварен автомобил „***" с рег. № *** е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност", издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.
София с начална дата на покритие: 12.01.2023 г. и крайна дата на покритие:
1
11.01.2024 г., като същата е прекратена на 28.07.2023 г.
В исковата молба се посочва, че автомобилът, управляван от В.Д. се е
движел на ул. „Александър Стамболийски" в с. *** със завой наляво към ж.п.
прелеза за с. ***, като по същото време към ж.п. прелеза се е приближавал
бързия влак София - Варна с № 2613. Локомотивът, обслужващ влак № 80044
е бил управляван от Н.К.Н. от гр. Шумен и втори локомотивен машинист -
Ц.С.Ц. от гр. Търговище. В 16.03 ч. влакът е тръгнал от гара Плевен в посока
гр. Горна Оряховица, като преди прелеза на с. *** скоростта на електрическия
локомотив е била 117.3 км/ч. При наближаване на железопътното съоръжение
на около километър от него, машинистът Н. Н. е видял, че на ж.п.прелеза се
подава светлинен и звуков сигнал от светодиодния светофар, което означавало,
че автоматичното прелезно устройство е задействано, поради което не се
наложило да намалява скоростта на движение на локомотива. На около 350
метра от прелеза Н. започнал да подава звуков сигнал от локомотива на всеки
100 метра. На самия прелез, вляво по посоката на движение на влака,
машинистите Н. Н. и Ц. Ц. забелязали, че лекотоварният автомобил не спира и
навлиза в прелеза. Към този момент автомобилът се е движел със скорост
23.81 км/ч. и въпреки, че на входа на ж.п. прелеза имало монтиран пътен знак
Б2 „Спри“ и пътен знак А342 „Железопътен прелез“ с два и повече коловози,
както и че се е виждал приближаващия се влак, В.Д. продължил да навлиза в
ж.п.прелеза, при което последвал удар между дясната страна на лекотоварния
автомобил и предната част на локомотива. След удара електрическият
локомотив спрял в покой след 558 метра. В резултат на удара били причинени
несъвместими с живота увреждания на И. С. М. и В.Д.Д., като и двамата
починали на местопроизшествието.
Поради смъртта на виновния за произшествието водач - В.Д., досъдебно
производство № 3255/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен,
което е било образувано за процесното ПТП е прекратено с Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 06.12.2023 г. на Окръжна
прокуратура – гр. Плевен.
Ищцата посочва, че е заявила пряка претенция към застрахователя ЗК
"ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, като е образувана преписка по щета № 0000-1000-
01-23-7746/09.10.2023 г. от увредените лица: Д. И. М., С. И. М., Е. Д. М. и З. Б.
Д.. Ищцата твърди, че с оглед заявената пряка претенция към застрахователя
2
при условията на чл.380 ал.1 от КЗ не е било постигнато споразумение,
поради несъгласието й с размера на определеното от застрахователя
обезщетение, което е в размер на 110 000,00 лв. при заявена претенция от 200
000,00 лв.
Ищцата твърди, че смъртта на сина й, чийто живот внезапно и нелепо е
бил прекъснат, се е отразила изключително неблагоприятно на физическото й
състояние, като от неговата загуба е претърпяла и продължава да търпи
значителни неимуществени вреди, изразяващи се във физически страдания,
болки и притеснения. Посочва, че след смъртта на сина й И. С. М.,
здравословното й състояние значително се е влошило. Споделя, че синът й е
бил морална, физическа и финансова опора в живота й, след смъртта на
съпруга й.
В заключение, ищцата моли, да бъде осъден ответника ЗК "ЛЕВ ИНС“
АД – СОФИЯ да й заплати обезщетение в размер на 200 000,00 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания в резултат от смъртта на И. С. М., както и да бъде присъдена
лихвата върху тази сума от датата на заявяване на претенцията по щетата -
09.10.2023 г. пред застрахователя ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените съдебни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Образувано е търг. дело № 45/2024 г. по описа на Плевенски окръжен
съд.
Постъпила е искова молба от С. И. М., ЕГН **********, от с. ***, обл.
Плевен, ул. *** чрез пълномощника – адв. М. Б. от ЛАК, със съдебен адрес:
гр. Ловеч, бул. *** против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1700, бул. „Черни връх“ № 51Д,
представлявано от П.Д. и В.И. – членове на Управителния съвет и
Изпълнителни директори, като е предявен иск с правно основание чл.493а
ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, с цена на иска: 200 000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в
резултат от смъртта на И. С. М., както и да бъде присъдена лихвата върху тази
сума от датата на заявяване на претенцията по щетата – 09.10.2023 г. пред
застрахователя „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ до окончателното изплащане на
сумата.
3
Ищецът твърди, че е наследник на И. С. М. - починал, вследствие на
ПТП, причинено от В.Д.Д. от с. ***, обл. Плевен. Посочва, че управляваният
от В.Д.Д. лекотоварен автомобил „***" с рег. № *** е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност", издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.
София с начална дата на покритие: 12.01.2023 г. и крайна дата на покритие:
11.01.2024 г., като същата е прекратена на 28.07.2023 г.
В исковата молба се посочва, че автомобилът, управляван от В.Д. се е
движел на ул. „Александър Стамболийски" в с. *** със завой наляво към ж.п.
прелеза за с. ***, като по същото време към ж.п. прелеза се е приближавал
бързия влак София - Варна с № 2613. Локомотивът, обслужващ влак № 80044
е бил управляван от Н.К.Н. от гр. Шумен и втори локомотивен машинист -
Ц.С.Ц. от гр. Търговище. В 16.03 ч. влакът е тръгнал от гара Плевен в посока
гр. Горна Оряховица, като преди прелеза на с. *** скоростта на електрическия
локомотив е била 117.3 км/ч. При наближаване на железопътното съоръжение
на около километър от него, машинистът Н. Н. е видял, че на ж.п.прелеза се
подава светлинен и звуков сигнал от светодиодния светофар, което означавало,
че автоматичното прелезно устройство е задействано, поради което не се
наложило да намалява скоростта на движение на локомотива. На около 350
метра от прелеза Н. започнал да подава звуков сигнал от локомотива на всеки
100 метра. На самия прелез, вляво по посоката на движение на влака,
машинистите Н. Н. и Ц. Ц. забелязали, че лекотоварният автомобил не спира и
навлиза в прелеза. Към този момент автомобилът се е движел със скорост
23.81 км/ч. и въпреки, че на входа на ж.п. прелеза имало монтиран пътен знак
Б2 „Спри“ и пътен знак А342 „Железопътен прелез“ с два и повече коловози,
както и че се е виждал приближаващия се влак, В.Д. продължил да навлиза в
ж.п.прелеза, при което последвал удар между дясната страна на лекотоварния
автомобил и предната част на локомотива. След удара електрическият
локомотив спрял в покой след 558 метра. В резултат на удара били причинени
несъвместими с живота увреждания на И. С. М. и В.Д.Д., като и двамата
починали на местопроизшествието.
Поради смъртта на виновния за произшествието водач - В.Д., досъдебно
производство № 3255/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен,
което е било образувано за процесното ПТП е прекратено с Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 06.12.2023 г. на Окръжна
прокуратура – гр. Плевен.
4
Ищецът посочва, че е заявил пряка претенция към застрахователя ЗК
"ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, като е образувана преписка по щета № 0000-1000-
01-23-7746/09.10.2023 г. от увредените лица: Д. И. М., С. И. М., Е. Д. М. и З. Б.
Д.. Ищецът твърди, че с оглед заявената пряка претенция към застрахователя
при условията на чл.380 ал.1 от КЗ не е било постигнато споразумение,
поради несъгласието му с размера на определеното от застрахователя
обезщетение, което е в размер на 120 000,00 лв. при заявена претенция от 200
000,00 лв.
Ищецът твърди, че смъртта на баща му, чийто живот внезапно и нелепо
е бил прекъснат, се е отразила изключително неблагоприятно на физическото
му състояние, като от неговата загуба е претърпял и продължава да търпи
значителни неимуществени вреди, изразяващи се във физически страдания,
болки и притеснения. Посочва, че след смъртта на баща му И. С. М.,
здравословното му състояние значително се е влошило. Споделя, че баща му е
бил морална, физическа и финансова опора в живота му.
В заключение, ищецът моли, да бъде осъден ответника ЗК "ЛЕВ ИНС“
АД – СОФИЯ да му заплати обезщетение в размер на 200 000,00 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания в резултат от смъртта на И. С. М., както и да бъде присъдена
лихвата върху тази сума от датата на заявяване на претенцията по щетата -
09.10.2023 г. пред застрахователя ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените съдебни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Образувано е търг. дело № 46/2024 г. по описа на Плевенски окръжен
съд. С Определение № 79/19.02.2024 г., постановено по търг. дело № 46/2024 г.
по описа на ПлОС е присъединено на основание чл.213 от ГПК т.д. № 46/2024
г. по описа на ПлОС към т.д. № 45/2024 г. по описа на ПлОС за разглеждането
им в едно производство под номера на първото по време на образуване дело, а
именно т.д. № 45/2024 г. по описа на ПлОС и за постановяване на общо
решение по тях. Мотивите на съда за постановяване на Определение №
79/19.02.2024 г. са, че е налице идентичност на правопораждащия юридически
факт по двете дела, с оглед на което е налице една от хипотезите на чл.213 от
ГПК – делата имат връзка помежду си, при която е възможно съединяването
им за разглеждане в едно производство и постановяване на общо решение по
5
тях. Пострадалите от едно и също застрахователно събитие не са необходими
другари, но интересът им от обезщетяване предпоставя конституирането им в
общ процес при предпоставките на чл.213 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Д. И. М., ЕГН **********, от с. ***, обл.
Плевен, ул. *** чрез пълномощника – адв. М. Б. от ЛАК, със съдебен адрес:
гр. Ловеч, бул. *** против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1700, бул. „Черни връх“ № 51Д,
представлявано от П.Д. и В.И. – членове на Управителния съвет и
Изпълнителни директори, като е предявен иск с правно основание чл.493а
ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, с цена на иска: 200 000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в
резултат от смъртта на И. С. М., както и да бъде присъдена лихвата върху тази
сума от датата на заявяване на претенцията по щетата – 09.10.2023 г. пред
застрахователя „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че е наследник на И. С. М. - починал, вследствие на
ПТП, причинено от В.Д.Д. от с. ***, обл. Плевен. Посочва, че управляваният
от В.Д.Д. лекотоварен автомобил „***" с рег. № *** е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност", издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.
София с начална дата на покритие: 12.01.2023 г. и крайна дата на покритие:
11.01.2024 г., като същата е прекратена на 28.07.2023 г.
В исковата молба се посочва, че автомобилът, управляван от В.Д. се е
движел на ул. „Александър Стамболийски" в с. *** със завой наляво към ж.п.
прелеза за с. ***, като по същото време към ж.п. прелеза се е приближавал
бързия влак София - Варна с № 2613. Локомотивът, обслужващ влак № 80044
е бил управляван от Н.К.Н. от гр. Шумен и втори локомотивен машинист -
Ц.С.Ц. от гр. Търговище. В 16.03 ч. влакът е тръгнал от гара Плевен в посока
гр. Горна Оряховица, като преди прелеза на с. *** скоростта на електрическия
локомотив е била 117.3 км/ч. При наближаване на железопътното съоръжение
на около километър от него, машинистът Н. Н. е видял, че на ж.п.прелеза се
подава светлинен и звуков сигнал от светодиодния светофар, което означавало,
че автоматичното прелезно устройство е задействано, поради което не се
наложило да намалява скоростта на движение на локомотива. На около 350
метра от прелеза Н. започнал да подава звуков сигнал от локомотива на всеки
6
100 метра. На самия прелез, вляво по посоката на движение на влака,
машинистите Н. Н. и Ц. Ц. забелязали, че лекотоварният автомобил не спира и
навлиза в прелеза. Към този момент автомобилът се е движел със скорост
23.81 км/ч. и въпреки, че на входа на ж.п. прелеза имало монтиран пътен знак
Б2 „Спри“ и пътен знак А342 „Железопътен прелез“ с два и повече коловози,
както и че се е виждал приближаващия се влак, В.Д. продължил да навлиза в
ж.п.прелеза, при което последвал удар между дясната страна на лекотоварния
автомобил и предната част на локомотива. След удара електрическият
локомотив спрял в покой след 558 метра. В резултат на удара били причинени
несъвместими с живота увреждания на И. С. М. и В.Д.Д., като и двамата
починали на местопроизшествието.
Поради смъртта на виновния за произшествието водач - В.Д., досъдебно
производство № 3255/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен,
което е било образувано за процесното ПТП е прекратено с Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 06.12.2023 г. на Окръжна
прокуратура – гр. Плевен.
Ищецът посочва, че е заявил пряка претенция към застрахователя ЗК
"ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, като е образувана преписка по щета № 0000-1000-
01-23-7746/09.10.2023 г. от увредените лица: Д. И. М., С. И. М., Е. Д. М. и З. Б.
Д.. Ищецът твърди, че с оглед заявената пряка претенция към застрахователя
при условията на чл.380 ал.1 от КЗ не е било постигнато споразумение,
поради несъгласието му с размера на определеното от застрахователя
обезщетение, което е в размер на 120 000,00 лв. при заявена претенция от 200
000,00 лв.
Ищецът твърди, че смъртта на баща му, чийто живот внезапно и нелепо
е бил прекъснат, се е отразила изключително неблагоприятно на физическото
му състояние, като от неговата загуба е претърпял и продължава да търпи
значителни неимуществени вреди, изразяващи се във физически страдания,
болки и притеснения. Посочва, че след смъртта на баща му И. С. М.,
здравословното му състояние значително се е влошило. Споделя, че баща му е
бил морална, физическа и финансова опора в живота му.
В заключение, ищецът моли, да бъде осъден ответника ЗК "ЛЕВ ИНС“
АД – СОФИЯ да му заплати обезщетение в размер на 200 000,00 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
7
страдания в резултат от смъртта на И. С. М., както и да бъде присъдена
лихвата върху тази сума от датата на заявяване на претенцията по щетата -
09.10.2023 г. пред застрахователя ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените съдебни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Образувано е търг. дело № 47/2024 г. по описа на Плевенски окръжен
съд. С Определение № 83/20.02.2024 г., постановено по т.д. № 47/2024 г. по
описа на ПлОС е съединено т.д. № 47/2024 г. по описа на ПлОС към т.д. №
45/2024 г. по описа на ПлОС за съвместно разглеждане по т.д. № 45/2024 г. по
описа на ПлОС, като е прекратено производството по т.д. № 47/2024 г. по
описа на ПлОС. Мотивите на съда за постановяване на Определение №
83/20.02.2024 г. са, че по двете дела се претендира обезщетение за
неимуществени вреди от един и същи деликт, от което следва, че ще бъдат
изследвани едни и същи факти, както по отношение на неправомерното
поведение на застрахованото от ответника лице, така и по отношение на
причинната връзка между увреждането и вредите, както и вида и размера на
търпените от всеки от родствениците вреди, вследствие смъртта на И. М..
Съдът е приел, че след като по двете търговски дела ответникът е един и същ,
налице е връзка между делата, то са налице и предпоставките на чл.213 от
ГПК да бъдат обединени в едно производство за общо разглеждане и издаване
на един съдебен акт.
Постъпила е искова молба от З. Б. Д., ЕГН **********, от с. ***, обл.
Плевен, ул. *** чрез пълномощника – адв. М. Б. от ЛАК, със съдебен адрес:
гр. Ловеч, бул. *** против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1700, бул. „Черни връх“ № 51Д,
представлявано от П.Д. и В.И. – членове на Управителния съвет и
Изпълнителни директори, като е предявен иск с правно основание чл.493а
ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, с цена на иска: 200 000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в
резултат от смъртта на И. С. М., както и да бъде присъдена лихвата върху тази
сума от датата на заявяване на претенцията по щетата – 09.10.2023 г. пред
застрахователя „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ до окончателното изплащане на
сумата.
Ищцата твърди, че е наследник на И. С. М. - починал, вследствие на
8
ПТП, причинено от В.Д.Д. от с. ***, обл. Плевен. Посочва, че управляваният
от В.Д.Д. лекотоварен автомобил „***" с рег. № *** е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност", издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.
София с начална дата на покритие: 12.01.2023 г. и крайна дата на покритие:
11.01.2024 г., като същата е прекратена на 28.07.2023 г.
В исковата молба се посочва, че автомобилът, управляван от В.Д. се е
движел на ул. „Александър Стамболийски" в с. *** със завой наляво към ж.п.
прелеза за с. ***, като по същото време към ж.п. прелеза се е приближавал
бързия влак София - Варна с № 2613. Локомотивът, обслужващ влак № 80044
е бил управляван от Н.К.Н. от гр. Шумен и втори локомотивен машинист -
Ц.С.Ц. от гр. Търговище. В 16.03 ч. влакът е тръгнал от гара Плевен в посока
гр. Горна Оряховица, като преди прелеза на с. *** скоростта на електрическия
локомотив е била 117.3 км/ч. При наближаване на железопътното съоръжение
на около километър от него, машинистът Н. Н. е видял, че на ж.п.прелеза се
подава светлинен и звуков сигнал от светодиодния светофар, което означавало,
че автоматичното прелезно устройство е задействано, поради което не се
наложило да намалява скоростта на движение на локомотива. На около 350
метра от прелеза Н. започнал да подава звуков сигнал от локомотива на всеки
100 метра. На самия прелез, вляво по посоката на движение на влака,
машинистите Н. Н. и Ц. Ц. забелязали, че лекотоварният автомобил не спира и
навлиза в прелеза. Към този момент автомобилът се е движел със скорост
23.81 км/ч. и въпреки, че на входа на ж.п. прелеза имало монтиран пътен знак
Б2 „Спри“ и пътен знак А342 „Железопътен прелез“ с два и повече коловози,
както и че се е виждал приближаващия се влак, В.Д. продължил да навлиза в
ж.п.прелеза, при което последвал удар между дясната страна на лекотоварния
автомобил и предната част на локомотива. След удара електрическият
локомотив спрял в покой след 558 метра. В резултат на удара били причинени
несъвместими с живота увреждания на И. С. М. и В.Д.Д., като и двамата
починали на местопроизшествието.
Поради смъртта на виновния за произшествието водач - В.Д., досъдебно
производство № 3255/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен,
което е било образувано за процесното ПТП е прекратено с Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 06.12.2023 г. на Окръжна
прокуратура – гр. Плевен.
9
Ищцата посочва, че е заявила пряка претенция към застрахователя ЗК
"ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, като е образувана преписка по щета № 0000-1000-
01-23-7746/09.10.2023 г. от увредените лица: Д. И. М., С. И. М., Е. Д. М. и З. Б.
Д.. Ищцата твърди, че с оглед заявената пряка претенция към застрахователя
при условията на чл.380 ал.1 от КЗ не е било постигнато споразумение,
поради несъгласието й с размера на определеното от застрахователя
обезщетение, което е в размер на 110 000,00 лв. при заявена претенция от 200
000,00 лв.
Ищцата твърди, че смъртта на съпруга й, чийто живот внезапно и нелепо
е бил прекъснат, се е отразила изключително неблагоприятно на физическото
й състояние, като от неговата загуба е претърпяла и продължава да търпи
значителни неимуществени вреди, изразяващи се във физически страдания,
болки и притеснения. Посочва, че след смъртта на съпруга й И. С. М.,
здравословното й състояние значително се е влошило. Споделя, че съпругът й
е бил морална, физическа и финансова опора в живота й.
В заключение, ищцата моли, да бъде осъден ответника ЗК "ЛЕВ ИНС“
АД – СОФИЯ да й заплати обезщетение в размер на 200 000,00 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания в резултат от смъртта на И. С. М., както и да бъде присъдена
лихвата върху тази сума от датата на заявяване на претенцията по щетата -
09.10.2023 г. пред застрахователя ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените съдебни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Образувано е търг. дело № 48/2024 г. по описа на Плевенски окръжен
съд. С Определение № 81/19.02.2024 г., постановено по т.д. № 48/2024 г. по
описа на ПлОС са съединени на основание чл.213 от ГПК за съвместно
разглеждане т.д. № 48/2024 г. по описа на ПлОС и т.д. № 45/2024 г. по описа на
ПлОС. Мотивите на съда в Определение № 81/19.02.2024 г. са, че делата имат
връзка помежду си и с оглед идентичния правопораждащ юридически факт, а
именно смъртта на И. С. М. при ПТП на 03.06.2023 г. в интерес на
правосъдието и страните по делата е да се издаде общо решение.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1700, бул. „Черни връх“ № 51Д
10
чрез Адвокатско дружество „Н. М. и И. М.“, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр.
Плевен, ул. ***, представлявано от адв. Н. М. от ПлАК и адв. И. М. от ПлАК,
със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. „Ресен“ № 2 по предявените искове от Е. Д.
М., С. И. М., Д. И. М., З. Б. Д., въз основа на които е образувано търг. дело №
45/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
На първо място, ответникът оспорва допустимостта на предявените
искове, поради липса на предпоставките на чл.380 вр. чл.432 от Кодекса за
застраховането. Твърди, че претенциите за неимуществени вреди на Е. Д. М.,
С. И. М., Д. И. М., З. Б. Д. са били разгледани от застрахователна експертна
комисия при ответното дружество, като е определено обезщетение при
съобразяване на обстоятелствата, при които са настъпили травмите, техния
медико-биологичен характер, както и механизма на процесното ПТП.
На следващо място, ответникът твърди, че Исковите молби не отговарят
на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 ал.2 и ал.4 от ГПК, тъй като не е спазено
изискването на закона, ищците да посочат фактическите обстоятелства, на
които се основава искът им. Посочва, че в Исковите молба липсва датата на
ПТП-то, липсва Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, липсва
удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки, липсва
смъртен акт и съобщение за смърт, като счита, че е преписана фактическа
обстановка, която е взета от приложените експертизи, които нямат
доказателствена стойност в настоящото производство.
Ответникът твърди, че при ответното дружество е подадено искане за
определяне на застрахователно обезщетение, като не са представени данни за
банкова сметка по реда на чл.380 от КЗ или пълномощно с реквизитите,
предвидени по чл.338 от КЗ, доколкото изписването на номер на банкова
сметка не представлява изпълнение за задължението по посочената
разпоредба. Счита, че исковата претенция в тази й част следва да бъде
оставена без движение, доколкото не съдържа задължителните реквизити,
съгласно разпоредбата на чл.127 ал.4 от ГПК. Предвид на обстоятелството, че
по образуваната застрахователна преписка не са представени данни за банкова
сметка по реда на чл.380 от КЗ чрез представяне на удостоверение,
обективиращо титуляра на сметка, ответникът твърди, че не е изпаднал в
забава от датата на образуване на щетата и претенцията по акцесорния иск е
изцяло неоснователна.
11
Ответникът посочва, че тъй като претенцията за присъждане на лихва е
акцесорна по отношение на главния иск, неговата неоснователност води и до
неоснователност на претенцията за лихви. Изразява становище, че искът за
неимуществени вреди, ведно с акцесорния такъв са неоснователни.
На следващо място, ответникът оспорва изцяло предявената искова
претенция за неимуществени вреди, както по основание, така и по размер,
като счита същата за недължима, а отделно от това и за прекомерна.
Ответникът оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва механизма на ПТП,
като счита, че представените по делото доказателства нямат установен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП, без да е установен
механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод за това, кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение не подлежи на приложение презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД,
доколкото вината представлява субективно отношение към определено
противоправно поведение или резултат. Оспорва твърденията в исковата
молба, че процесното произшествие е настъпило по причина само от
действията на водача на лекотоварен автомобил „***“ с рег. № ***. Оспорва
твърденията за механизма на процесното ПТП така, както е описан в исковата
молба, както и че същият се е осъществил, поради нарушение на правилата за
движение от страна на водача на л.а. „***“ с рег. № ***. Оспорва твърдението,
че водачът не е спрял на мигаща червена светлина и звуков сигнал за
наближаващ влак и твърди, че прелезната сигнализация не е подавала
забранителен сигнал, вкл. звуков. Алтернативно, ответникът твърди, че
прелезната сигнализация изобщо не е работела. Твърди, че на влаковия прелез
не е имало сигнализация, от която да стане ясно, че наближава влак. Твърди,
че влакът се е движил със скорост над допустимата за пътния участък, а и
предвид наличието на наклони, завой и растителност влаковата композиция не
е била възприета от водача на л.а. *** с рег. № ***.
Ответникът твърди наличие на изключителен принос на починалия И. С.
М. за настъпване на травмите при осъществяване на процесното ПТП, поради
извършени нарушения на правилата на ЗДвП, като пътник в л.а. „***“ с рег. №
***. Ответникът изразява становище, че причина за настъпване на телесните
травми на пострадалия е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП и
Правилника за прилагането му и са възникнали, поради липсата на
12
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на
превоза, като с това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл.137А
от ЗДвП, пострадалият е създал предпоставки за настъпването на травми при
осъществяване на процесното ПТП и е улеснил тяхното възникване.
Ответникът счита, че при използване на предпазния колан от пострадалия, той
не би получил травми, като възникналите, а други, по-леки по
медикобиологичен характер с реална възможност да бъде избегнат летален
изход. Твърди, че са налице условията на чл.51 ал.2 от ЗЗД, а именно
допринасяне за настъпване на вреди, от което следва намаляване на
отговорността на застрахователя.
На следващо място, ответникът оспорва твърденията за естеството и за
съществуването на описаните отношения между ищците и пострадалия, като
счита, че няма достатъчно данни и доказателства за близките отношения
между тях, както и не са налице обективни данни за особени обстоятелства,
определящи зависимост на ищците в личностен или социален аспект от
пострадалия и за наличие на връзка, различна от съдържанието, в която
същата обичайно се възприема житейски.
Ответникът оспорва размера на предявения по чл.432 ал.1 от КЗ иск за
неимуществени вреди, като счита, че същият е недължим, а отделно от това,
прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл.52
от ЗЗД. Освен това, ответникът твърди, че исковата претенция за причинени
неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване от страна на
ищеца на сочения вредоносен резултат, поради което счита, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание, ищците Е. Д. М., С. И. М., Д. И. М. и З. Б.
Д. лично и чрез адв. М. Б. от АК – Ловеч поддържат предявените искове, като
основателни и доказани по размер и молят съда, да осъди ответника да им
заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от
по 200 000 лв., както и да им бъде присъдена лихвата върху тази сума от
датата на заявяване на претенцията по щетата – 09.10.2023 г. пред
застрахователя „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ до окончателното изплащане на
сумата за всеки един от тях. Защитникът претендира адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г.
В открито съдебно заседание, ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ
13
чрез процесуалните си представители – адв. Л.Ч. от ПлАК и адв. И. М. от
ПлАК молят съда, да остави без уважение предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски, съгласно
списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявените осъдителни искове с правно основание чл.432 вр. с
чл.493а ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД са процесуално допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Разгледани по същество, същите са частично основателни.
Пред Плевенски окръжен съд са предявени искове с правно основание
чл.432 вр. с чл.493а ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от Е. Д. М., С. И. М., Д. И. М. и
З. Б. Д., с цена на всеки един от исковете в размер на 200 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания в резултат от смъртта на И. С. М., както и да бъде присъдена
лихвата върху тази сума от датата на заявяване на претенцията по щетата –
09.10.2023 г. пред застрахователя „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори, а и видно от материалите по делото на 03.06.2023 г. е
настъпило ПТП, при което автомобилът, управляван от В.Д. се е движел на ул.
„Александър Стамболийски" в с. *** със завой наляво към ж.п. прелеза за с.
***, като по същото време към ж.п. прелеза се е приближавал бързия влак
София - Варна с № 2613. Локомотивът, обслужващ влак № 80044 е бил
управляван от Н.К.Н. от гр. Шумен и втори локомотивен машинист -Ц.С.Ц. от
гр. Търговище. В 16.03 ч. влакът е тръгнал от гара Плевен в посока гр. Горна
Оряховица, като преди прелеза на с. *** скоростта на електрическия
локомотив е била 117.3 км/ч. При наближаване на железопътното съоръжение
на около километър от него, машинистът Н. Н. е видял, че на ж.п.прелеза се
подава светлинен и звуков сигнал от светодиодния светофар, което означавало,
че автоматичното прелезно устройство е задействано, поради което не се
наложило да намалява скоростта на движение на локомотива. На около 350
14
метра от прелеза Н. започнал да подава звуков сигнал от локомотива на всеки
100 метра. На самия прелез, вляво по посоката на движение на влака,
машинистите Н. Н. и Ц. Ц. забелязали, че лекотоварният автомобил не спира и
навлиза в прелеза. Към този момент автомобилът се е движел със скорост
23.81 км/ч. и въпреки, че на входа на ж.п. прелеза имало монтиран пътен знак
Б2 „Спри“ и пътен знак А342 „Железопътен прелез“ с два и повече коловози,
както и че се е виждал приближаващия се влак, В.Д. продължил да навлиза в
ж.п.прелеза, при което последвал удар между дясната страна на лекотоварния
автомобил и предната част на локомотива. След удара електрическият
локомотив спрял в покой след 558 метра. В резултат на удара били причинени
несъвместими с живота увреждания на И. С. М. и В.Д.Д., като и двамата
починали на местопроизшествието.
Безспорно по делото е установено, че управляваният от В.Д.Д.
лекотоварен автомобил „***" с рег. № *** е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност", издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София с
начална дата на покритие: 12.01.2023 г. и крайна дата на покритие: 11.01.2024
г., като същата е прекратена на 28.07.2023 г.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „***" с рег. № ***, ответното
дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността на
застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл, ищците
Е. Д. М., С. И. М., Д. И. М. и З. Б. Д. имат качеството на увредено лице по
смисъла на чл.477 ал.3 от КЗ.
От приложените по делото удостоверения за раждане се установява, че
пострадалият И. С. М. е син на ищцата Е. Д. М., баща на ищците С. И. М. и Д.
И. М. и съпруг на З. Б. Д., т.е. същите попадат в кръга от лица, посочени в
чл.493а ал.3 от КЗ, на които, в случай на смърт на пострадалото лице,
обезщетението се определя еднократно в размер, съгласно методиката,
утвърдена с Наредбата по ал.2.
Съгласно чл.493а ал.1 от КЗ, случаите на смърт на пострадалото лице, се
дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени
и неимуществени вреди, вследствие смъртта на пострадалото лице. Относно
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви
15
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Ищците са заявили пряка претенция към застрахователя ЗК "ЛЕВ ИНС“
АД – СОФИЯ, като е образувана преписка по щета № 0000-1000-01-23-
7746/09.10.2023 г. от увредените лица: Д. И. М., С. И. М., Е. Д. М. и З. Б. Д.. С
оглед заявените преки претенции към застрахователя при условията на чл.380
ал.1 от КЗ, не е било постигнато споразумение, поради несъгласието им с
размера на определеното от застрахователя обезщетение.
За процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 3255/2023
г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен за престъпление по чл.343 ал.3
т.4 вр. чл.342 ал.1 от НК. С Постановление от 06.12.2023 г. е прекратено
досъдебно производство № 3255/2023 г. по описа на ПлОП, като е прието, че
от събрания по време на разследването доказателствен материал може да се
направи обоснован извод, че настъпилият противоправен резултат, а именно
смъртта на И. С. М. е последица от нарушението на Правилника за движение
по пътищата от В.Д.Д. – починал при процесното ПТП.
Към момента на настъпване на горепосоченото ПТП, отговорността за
вреди, свързани с притежаването и използването на лекия автомобил марка
„***" с рег. № *** е била покрита от ответното дружество по силата на
сключена застраховка „Гражданска отговорност" с начална дата на покритие:
12.01.2023 г. и крайна дата на покритие: 11.01.2024 г., като същата е
прекратена на 28.07.2023 г.
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорни по делото са въпросите, какъв е конкретния механизъм на настъпване
на процесното ПТП, единствено по причина на водача на лекия автомобил
марка „***" с рег. № *** ли е настъпило процесното ПТП, налице ли е
съпричиняване и изключителен принос на пострадалия И. С. М. за настъпване
на вредоносния резултат, какъв е справедливия размер на обезщетението за
причинени неимуществени вреди на ищците, както и досежно претенцията за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.
За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства, като са изслушани свидетели,
както и са допуснати и назначени съдебно-техническа и комплексна съдебно-
16
медицинска и автотехническа експертизи.
Като свидетели по делото са разпитани В.Д.И., Я.Н.С. и Ц. С. М..
От показанията на свидетеля В.Д.И., който е съсед на пострадалия И. С.
М. се установява, че И. М. е бил в отлични отношения със съпругата си и
синовете си и се е грижил за тях, както и за майка си. Пострадалият И. М. е
работел в строителството и е осигурявал финансово семейството си.
Семейството е било сплотено, пострадалият И. М. е живеел със съпругата си и
синовете си, а майка му е живеела в отделна къща, като двете постройки са в
едно дворно място. Свидетелят твърди, че И. М. е бил в отлични отношения
със съпругата си и не е имал разправии с нея. Заявява, че след смъртта на И.
М., синовете му споделят, че им липсва, а свидетелят посочва, че това си и
личи, преди смъртта му не са били така подтиснати, били са по-свободни, по-
отпуснати. Свидетелят твърди, че И. М. се е грижил много за синовете си, не
им се е карал и не ги е удрял. Посочва, че съпругата на И. М. работи, майка му
е пенсионерка, а синовете му не се занимават с нищо сега и работят, където си
намерят работа за по един ден.
В показанията си, свидетелят Я.Н.С. заявява, че познава от дете
пострадалия И. М., отраснали са заедно и са семейни приятели, а освен това са
работили заедно, били са колеги. Свидетелят определя И. М. като добър
човек, който се е грижил за семейството си. Твърди, че пострадалият е бил в
добри отношения със съпругата си, децата си и майка си и не ги е чувал да се
карат. Заявява, че липсата на И. М. се отразява на семейството му, усеща се, че
го няма, като посочва, че сега имат затруднения, тъй като, докато е бил жив
материално е било съвсем друго. Свидетелят заявява, че И. М. е бил много
добър човек и винаги е помагал на хората. Твърди, че след инцидента,
съпругата на И. М. почти всеки ден ходи на гроба му. Посочва, че в момента
големия син на И. М. не работи, а съпругата му работи.
В показанията си, свидетеля Ц. С. М., който е брат на пострадалия И. М.
твърди, че е бил в много добри отношения с брат си, живеели са къща до
къща. Заявява, че И. М. е бил в много добри отношения със семейството си, с
децата си, с жена си и с майка си. Посочва, че семейството на И. М. е било
много сплотено, ходели са по Троян, Габрово, Севлиево, по водопади,
разкарвали са се, живеели са си добре, като тази възможност до голяма степен
е осигурявал брат му. Посочва, че И. М. се е грижил за майка им, а сега
17
грижите за майка му са останали на него. Посочва, че малкият му племенник
сега работи при него в строителството и той го поддържа, тъй като след
инцидента е напуснал работа, изгонили са го, по думите на свидетеля „не му
се живее“, „отказа се от всичко“, „даде назад“. По отношение на инцидента,
свидетелят Ц. М. заявява, че не е свидетел на случилото се, но е тръгнал
веднага, тъй като в момента е работел на 300 метра от катастрофата. Твърди,
че когато е отишъл на място, водачът на лекия автомобил В.Д., който му е
вуйчо е бил все още жив, а И. М. е бил на две, тъй като куката на влака е
минала през него. Твърди, че И. М. е бил с колан. Посочва, че брат му е седял
от дясно в буса, който е пътническо-товарен, както и че след удара, влакът ги е
влачил около 600 метра след прелеза до първата гресьорка на стрЕ.та.
Свидетелят твърди, че преди около половин месец е звънял на тел.112, защото
светофарът на този прелез не работи. Твърди, че когато отишъл на място на
процесното ПТП, светофарната уредба не е работела, като посочва, че там
няма бариера. Твърди, че негови приятели са ходили да прибират инстР.ти от
буса и са видели до 20,00 часа вечерта в деня на катастрофата служители да
поправят светофарите.
От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Р. С. Б. се установява, че проверка на действието на АПС и
проверка на видимостта на шосейните светофари се извършва веднъж на
седем дни от служители, отговарящи за техническото състояние и поддръжка
на АПС. Последната техническа проверка, преди 03.06.2023 г. е извършена на
27.05.2023 г. Преглед на всички прелези от специално назначена за целта
комисия се извършва веднъж годишно. Последен такъв преглед преди
03.06.2023 г. е извършен на 30.05.2023 г. Вещото лице посочва, че повредите в
сигнализацията на АПС, имащи отношение към нарушаване на нормалния
функционален режим на работа се регистрират автоматично и се индикират на
ТДИ при дежурния ръководител движение в една от съседните гари, в случая
гара - Плевен. Индикацията е червена мигаща лампа на ТДИ и непрекъснат
звуков сигнал. Под „повреда" на сигнализацията при тоя тип устройства се
разбира прегаряне и на четирите нишки в двете крушки на един шосеен
светофар или на двете нишки в крушката на предпрелезния светофор, при
което остава неосветен изцяло съответния сигнал - шосеен или предпрелезен.
Вещото лице посочва, че повредите в сигнализацията на АПС се отстраняват
своевременно от техническия персонал, отговорен за поддръжката му, в
18
съответствие със записаното в нормативната уредба, като до момента на
отстраняването им функционалното действие и реализираните принципи за
безопасно поведение на апаратурата на АПУ прави възможно движението на
влаковете в съответното междугарие и преминаването им през прелеза с
нормативно определената намалена и безопасна скорост от 15 км/ч, даваща
възможност за реакция от локомотивния персонал при забелязване на
препятствие на прелеза и спиране на влака, а в случай на непълно спиране -
скоростта е достатъчно ниска, за да не доведе до значими материални щети
или пострадали лица. Вещото лице твърди, че към датата на процесното ПТП
- 03.06.2024 г. прелезът следва да е оборудван с техническо средство
„Автоматична Прелезна Сигнализация" (АПС). Твърди, че оборудването на
прелеза на км.202+150, съобразно описаната пътна обстановка е правилно и
отговаря на изискванията на нормативните документи, както и че според
направените записи в протокола от последния извършен годишен преглед и
Техническия паспорт на прелеза на км.202+150, същият е технически
изправен. След запознаване със записите в съответната книга за ежедневен
инструктаж на механици ОТ, отговарящи за техническата поддръжка на АПС
км.202+150, вещото лице е констатирало, че такъв инструктаж се извършва
редовно, преди започване на работа, на всички служители, които по график са
на работа в съответния ден, като те собственоръчно полагат подпис, че са
инструктирани, или пък разменят квитанционен номер с извършващия
инструктажа /ако такъв е проведен по телефона/. Конкретно за дата 03.06.2023
г. /събота, неработен ден/, вещото лице е установило, че е извършен
инструктаж на ръководител участък ОТ, който в качеството си на дежурен
служител по график, в изпълнение на трудовите си задължения е заминал за
мястото на произшествието. Установило е, също така, че „Уведомление" за
преминаването /приближаването/ на бърз влак № 2613 е постъпило в 16:04:21
ч., задействането на прелезната сигнализацията е настъпило в 16:04:22 ч.,
челната част на локомотива на влака е преминала през оста на прелеза 38
секунди след това. Вещото лице е установило, че няма регистрирани данни за
извършвани каквито и да е ремонти по прелеза, непосредствено преди датата
на ПТП, както и че извършеният ремонт по апаратурата на АПС на следващия
ден, след ПТП, няма отношение към състоянието на АПС преди
произшествието, а необходимостта от него е възникнала след и пряко
вследствие на самото ПТП. Датчикът, който се е намирал под моста на с. *** е
19
бил задействан, което е довело и до редовното задействане на светлинната и
звукова сигнализации на прелеза.
За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП, както
и за причинените травматични увреждания на пострадалия И. С. М. по делото
е назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. От
заключението на вещите лица доц. д-р Д. П. Д. и инж. В. Т. И. се установява,
че на 03.06.2023 г. е реализиран удар между електрически локомотив
„Сименс" 91521080-044-6 BG-LDZ-РР и автомобил „***" с рег. № *** на ж.л.
София - Варна, ж.п. прелез с. ***. Железопътният прелез на с. *** е снабден с
автоматична прелезна сигнализация (АПС) по посока и обратна на посоката
на движение на процесния автомобил "***" с peг. № ***. При включена
(АПС), каквато е било по време на ПТП-то се подава светлинен и звуков
сигнал от светодиоден светофар, прелезен шосеен. Пред автоматичната
прелезна сигнализация по посока на автомобил "***" с peг. № *** и в
обратната посока съществува знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство", пътен знак А 34.2 "Железопътен прелез с два и повече
коловози". По посока на движение на автомобил "***" с peг. № ***, пътните
знаци знак Б2 и А 34.2 са поставени на вертикална тръба, отстояща на 25,4 м.
от външната северна релса на ж. п. прелеза на с. ***, а асфалтовата настилка
от тези знаци към прелеза е с низходящ наклон около 2 градуса. По посока на
движение на процесния автомобил, на отстояние 9,1 м. от външната северна
релса на ж.п. - с. *** се намира автоматична прелезна сигнализация, от която
сигнализация до северната пътна релса на ж.п. прелез - с. ***, асфалтовата
настилка е с възходящ наклон около 1,1 градуса.
Вещото лице е установило, че възможността за възприемане на
процесния автомобил "***" с peг. № *** от страна на машиниста на
електрическия локомотив на отстояние 9,1 м. преди външната северна релса
на ж.п. - с. *** до знак Б2 е не повече от 280 м. На същото надлъжно
разстояние е технически възможно водачът на процесния автомобил да
възприеме товарната композиция като местонахождение, посока и
направление.
Вещото лице е установило, че процесният електрически локомотив
"Сименс" 91521080-044-6 BG-LDZ-РР и влаковата композиция с четирите
вагона към момента на първоначален контакт при удара се е движила със
20
скорост от 32,58 м/сек или 117,27 км/час, съобразно разпечатката на
тахографното устройство на електрическия локомотив. Съобразно
техническите изисквания и спецификация на железопътната мрежа,
максимално разрешената скорост за товарната композиция към мястото на
ПТП-то е 120 км/час или 33,33 м/сек., т.е. скоростта на електрическия
локомотив и теглените от него четири броя вагони към момента на
първоначален контакт при удара от 117,27 км/час е под максимално
разрешената за съответния пътен участък, която е 120 км/час. Вещото лице е
установило, че при приближаване на крайпътното съоръжение, водачът на
електрическия локомотив започва да подава звуков сигнал на разстояние 350
м през 100 м. В същото време на ж.п. прелеза се подава светлинен и звуков
сигнал от светодиоден светофар, който е прелезен шосеен тип.
Вещото лице е установило, че процесният автомобил „***“ с рег. № ***
е снабден с триточкови колани за всяко едно от седящите места. Посочило е,
че в процесния случай, ударът за автомобил „***“ с peг. № *** е странично
- кос, при който действащите инерционно сили са в противоположна посока на
действащия ударен импулс. При този удар, движението на тялото на седящия
на предна дясна седалка е към вътрешната стена на предна дясна врата и
стъкло, предна и средна десни колони. Съобразно посоката на тялото към
момента на удара, движението на долни, горни крайници и глава не се
ограничава при използването на обезопасителен колан и десните части на
тези крайници ще контактуват с вътрешните елементи на изброените части на
МПС. Предвид малкия интервал от време при удара и голямата числена
стойност на ударния импулс, деформацията на тези части от тялото ще
получат и най-директните контакти и телесни увреждания. Вещото лице е
посочило, че при удара на автомобил „***" с peг. № *** с електрическия
локомотив, върху тялото на пострадалия И. С. М., седящ на предна дясна
седалка ще действа инерционна сила, насочена надясно спрямо посоката на
движение на МПС. Тази сила се стреми да измести тялото на пострадалия,
седящ на предна дясна седалка надясно към вътрешната стена на предна дясна
врата, средна дясна колона и незначително напред към предна дясна колона и
арматурното табло, а след контакта с детайли от интериора на купето, наляво
спрямо първоначалната посока на процесния автомобил.
По отношение на получените травми от пострадалия, вещото лице доц.
д-р Д. П. Д. е установил следните травматични увреждания при И. С. М.:
21
ГЛАВА и ШИЯ: Многофрагментно счупване на костите на черепния покрив;
Многофрагментно счупване на костите на черепната основа; Двустранно
счупване на горната челюст; Разкъсно-контузни рани и множество
охлузвания по лицето и главата; Счупване на първи и втори шийни
прешлени; Охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-контузни и порезни рани
по главата; ГРЪДЕН КОШ: Тежко многофрагментно, двустранно счупване на
ребра до степен на размачкване; Счупване на гръдната кост; Разкъсване на
околосърдечната торбичка; Разкъсване на сърцето; Множество контузионни
полета и рани по белите дробове от хлътнали костни фрагменти на ребрата;
Разкъсване на диафрагмата в дясно; Проникваща рана в дясната гръдна
кухина, локализирана в подмишничната ямка и ивицесто охлузване по кожата
на гърдите; КОРЕМНА КУХИНА И ТАЗ: Тежко многофрагментно счупване
на костите на тазовия пръстен до степен на размачкване; Счупване на телата
на последните два поясни прешлена; Размачкване на черния дроб и десния
бъбрек; Разкъсване на пикочния мехур; Разкъсване на перитонеума и меките
тъкани на предната коремна стена с излизане навън на части от черния дроб,
дебелото черво и части от тънките черва; Разкъсване на меките тъкани на
междиницата (перинеума- долната част на малкия таз); КРАЙНИЦИ: Открито
многофрагментно счупване на раменната, лакътната и лъчевата кости на
дясната ръка; 3акрито счупване на раменната кост на лявата ръка; Открито
счупване на големия пищял на десен крак в областта на глезена; Открито
многофрагментно счупване на горната част дясната бедрена кост;
Вещото лице е дало заключение, че причината за смъртта на И. С. М. е
тежка комбинирана /глава, гърди, корем, таз, крайници/ механична травма,
довела до груби анатомични, несъвместими с живота увреждания на жизнено
важни органи - сърце, бели дробове, черен дроб, бъбрек. Уврежданията са
резултат от тъпи и остри травми, нанесени с изключително голяма сила
/инерционна травма/ и механизма на тяхното получаване добре може да бъде
обяснен с обстановката на транспортен инцидент между пътно и релсово
/железопътно/ транспортно средство. Вещото лице е посочило, че смъртта е
настъпила много бързо /до 1-2 минути/ и е била абсолютно неизбежна.
Вещото лице е посочило, че данните от огледа на местопроизшествието,
потвърдени от морфологията и локализацията на констатираните увреждания
показват, че по време на инцидента пострадалият И. С. М. се е намирал на
предна дясна седалка на процесния бус и е бил фиксиран за седалката с
22
автомобилен колан. Посочило е, че поради нехарактерната форма на
външните увреждания и липса на т.нар. „контактни отпечатъци“, от
медицинска гледна точка не е възможно да се конкретизира точно кое
увреждане, от кой детайл на автомобила или на локомотива е причинено.
В производството по иск с правно основание чл.493а ал.1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на
застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на
процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че на 03.06.2023 г. е настъпило ПТП, като автомобилът,
управляван от В.Д. е навлезнал в ж.п.прелеза на с. ***, при което е последвал
удар между дясната страна на лекотоварния автомобил и предната част на
локомотива и в резултат на удара е причинена смъртта на И. С. М..
Безспорно по делото е установено, че управляваният от В.Д.Д.
лекотоварен автомобил „***" с рег. № *** е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност", издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София с
начална дата на покритие: 12.01.2023 г. и крайна дата на покритие: 11.01.2024
г., като същата е прекратена на 28.07.2023 г. В случая е налице
застрахователно събитие, т.е. събитие, настъпило със застрахования през
застрахователния срок, което, съобразно покритите рискове по договора, води
23
до изплащане на застрахователна сума – обезщетение.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината,
съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е
да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за
липсата й, но такива не са представени. Поради това, съдът приема, че
деянието на водача на лекотоварен автомобил „***" с рег. № *** осъществява
всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от
ЗЗД. Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите следва да бъде ангажирана на
основание чл.493а ал.1 от КЗ.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът се ръководи от принципите на справедливостта. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
Специфичното при неимуществените вреди, причинени от смъртта на
близък е, че те имат много по-дълго проявление. При определяне дължимия
размер следва да се отчитат не само наличните вреди, а и това трайно
проявление във времето, което до голяма степен оставя непрежалима следа в
целия живот на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и
страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни, както на
емоционално ниво, така и от гледна точка на подкрепа, грижи и внимание.
Следва да се има предвид, че смъртта поставя край на живота, като най-
висшето човешко благо, което прави вредите от настъпването й невъзвратими
и най-големи, поради което обезщетението за това житейско събитие следва
да се определи в размер, по-висок от този, за претърпени неимуществени
вреди от телесни повреди.
В настоящия случай, характерът и тежестта на вредите, търпени от
24
ищците се установиха от показанията на разпитаните свидетели, а именно, че
пострадалият И. С. М. е бил в отлични отношения със съпругата си и синовете
си и се е грижил за тях, както и за майка си. Пострадалият И. М. е осигурявал
финансово семейството си. Семейството е било сплотено, пострадалият И. М.
е живеел със съпругата си и синовете си, а майка му е живеела в отделна къща,
като двете постройки са в едно дворно място. Свидетелите определят И. М.
като добър човек, който се е грижил за семейството си. Според свидетелските
показания, липсата на И. М. се отразява на семейството му, усеща се, че го
няма, имат затруднения, вкл. материални. Липсва на синовете си, които преди
смъртта му не са били така подтиснати. Съпругата на И. М. почти всеки ден
ходи на гроба му. От показанията на свидетеля Ц. С. М., който е брат на И. М.
се установява, че пострадалият се е грижил за тяхната майка, бил е в много
добри отношения със семейството си, което е било много сплотено.
Пострадалият е издържал до голяма степен финансово семейството си.
От изложеното е видно, че ищците са преживяли тежко загубата на И. С.
М., която се е отразила, както на емоционалното им състояние, така и от
гледна точка на грижи, подкрепа, вкл. финансова и внимание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът взе предвид, че пострадалият И. С. М. е мъж на средна възраст /към
момента на процесното ПТП е бил на 46 години/, в трудоспособна възраст,
който живее заедно с ищците в едно домакинство – негова съпруга и синове,
полага грижи за възрастната си майка, която живее в отделна къща, но в същия
двор, семейството е разчитало до голяма степен на него във финансово
отношение, бил е в отлични отношения със съпругата си и синовете си и се е
грижил за тях. Освен това, следва да се има предвид и обстоятелството, че
ищците са кръга на най-близките родственици на пострадалия – майка,
съпруга и синове. Безспорно, пострадалия И. М. и ищците са били задружно,
добро семейство, отгледали са двама сина, като пострадалият е бил опора на
семейството. Починалият е бил добър, услужлив, отдаден на семейството си
човек, в активна трудоспособна възраст
По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да
се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за
25
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен
резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния
за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат,
а не и на вина.
Съобразно трайно установената съдебна практика, съпричиняването има
обективен характер по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД и е налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал
виновно или е бездействал.
Възражението за съпричиняване, в случая, се основава на твърдение на
ответника за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
ищцата, свързано с липса на обезопасяване чрез поставен предпазен
обезопасителен колан.
Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, от които да
се установява това обстоятелство. Дори напротив, свидетелят Ц. М., който не
е свидетел на случилото се, но е тръгнал веднага към мястото на катастрофата,
тъй като в момента е работел наблизо твърди, че И. М. е бил с колан. В същата
насока са и твърденията на вещото лице по назначената комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, което посочва, че данните от огледа
на местопроизшествието, потвърдени от морфологията и локализацията на
констатираните увреждания показват, че по време на инцидента пострадалият
И. С. М. се е намирал на предна дясна седалка на процесния бус и е бил
фиксиран за седалката с автомобилен колан. Ответникът не ангажира
доказателства в подкрепа на твърдението си за липса на поставен предпазен
колан на пострадалия И. М., които да опровергават изложеното по-горе.
26
Предвид горното, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за наличие на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия
И. М..
При определяне размера на обезщетението, съдът не следва да прилага
§96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г./,
съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл.493а ал.2 от КЗ, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ, какъвто е и настоящият
случай, се определя в размер до 5000,00 лв. Този текст влиза в противоречие с
постановено по преюдициално запитване решение на Съда на Европейските
общности, което съгласно чл.633 от ГПК е задължително за съдилищата в
Република България – решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013 г. по дело
C-277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums AAS). Съгласно чл.9 ал.1 от
Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009 г. на Европейския парламент и на
Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка „Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане –
минимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро
за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени
вреди – 1000000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите.“ Цитираното по-горе решение на СЕС по дело C-277/12 е
постановено във връзка с тълкуването на член 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО
на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на
държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението
за сключване на такава застраховка и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива
84/5/EИО на Съвета от 30.12.1983 г. за сближаване на законодателствата на
държавите-членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства. С решението по втория от
поставените за тълкуване въпроси е постановено, че: „Член 3, § 1 от
Директива 72/166 и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
27
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност
за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която
е по-малка от посочените в член 1, § 2 от Втора директива 84/5.“
С оглед изложеното относно търпените от ищците, като близки
родственици на починалия, болки и страдания от неговата смърт, съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 120 000,00 лв. за всеки
един от ищците, като за разликата над посочения размер до предявения размер
от 200 000,00 лв. от всеки един от ищците, искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, като такъв. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид и конкретните
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, чието проявление са нивата на застрахователно
покритие с предвиден в чл.492 от ТЗ лимит на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Съдът
съобрази, също така и съдебната практика на Република България за
присъждан размер на обезщетенията при подобен вид травми.
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по
аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки
това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
28
увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие.
Във връзка с горното, по делото безспорно е установено, че ищците са
отправили претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
- СОФИЯ на 09.10.2023 г., респективно не се установи друга по-ранна дата, на
която застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 09.10.2023 г., която
дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 вр. с
чл.493а ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ***, представлявано от П.Д. и
В.И. – членове на Управителния съвет и Изпълнителни директори, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да
заплати на ищците Е. Д. М., ЕГН **********, от с. ***, обл. Плевен, ул. ***,
С. И. М., ЕГН **********, от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, Д. И. М., ЕГН
**********, от с. ***, обл. Плевен, ул. *** и З. Б. Д., ЕГН **********, от с.
***, обл. Плевен, ул. *** сумата от по 120 000,00 лв. /сто и двадесет хиляди
лева/ на всеки един от тях, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие смъртта на
И. С. М., ЕГН ********** в резултат от настъпило ПТП на 03.06.2023 г. по
вина на застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на Застрахователната претенция –
09.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираната сума от 200 000,00 лв. от всеки един от ищците,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат
на настъпило ПТП на 03.06.2023 г. по вина на застрахован по Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските, ищците са освободени от заплащане на
29
държавна такса и разноски на основание чл.83 ал.2 от ГПК.
При този изход на делото следва да бъде осъден на основание чл.38 ал.2
от ЗА ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД –
СОФИЯ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д да заплати на адв. М. Б. от АК – гр. Ловеч, със съдебен
адрес: гр. Ловеч бул. *** сумата от 23850,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от всеки
един от предявените искове.
Следва да бъдат осъдени на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците Е. Д.
М., ЕГН **********, от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, С. И. М., ЕГН
**********, от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, Д. И. М., ЕГН **********, от с.
***, обл. Плевен, ул. *** и З. Б. Д., ЕГН **********, от с. ***, обл. Плевен, ул.
*** да заплатят на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51Д направените деловодни разноски в размер на
1463,94 лв., съобразно отхвърлената част от всеки един от предявените
искове, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да
заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса върху уважената
част от всеки един от предявените искове в размер на 19 200,00лв. и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 вр. с чл.493а ал.1 от КЗ вр. чл.45 от
ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК
***, представлявано от П.Д. и В.И. – членове на Управителния съвет и
Изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. М., ЕГН **********, от с.
***, обл. Плевен, ул. ***, С. И. М., ЕГН **********, от с. ***, обл. Плевен,
ул. ***, Д. И. М., ЕГН **********, от с. ***, обл. Плевен, ул. *** и З. Б. Д.,
30
ЕГН **********, от с. ***, обл. Плевен, ул. *** сумата от по 120 000,00 лв.
/сто и двадесет хиляди лева/ на всеки един от тях, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и
страдания/, вследствие смъртта на И. С. М., ЕГН ********** в резултат от
настъпило ПТП на 03.06.2023 г. по вина на застрахован по Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
Застрахователната претенция – 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за РАЗЛИКАТА до претендираната сума от 200 000,00 лв. от
всеки един от ищците, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 03.06.2023 г. по вина
на застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОС.АТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Б.
от АК – гр. Ловеч, със съдебен адрес: гр. Ловеч бул. *** сумата от 23 850,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно уважената част от всеки един от предявените
искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Е. Д. М., ЕГН **********,
от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, С. И. М., ЕГН **********, от с. ***, обл.
Плевен, ул. ***, Д. И. М., ЕГН **********, от с. ***, обл. Плевен, ул. *** и З.
Б. Д., ЕГН **********, от с. ***, обл. Плевен, ул. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д
направените деловодни разноски в размер на 1463,94 лв., съобразно
отхвърлената част от всеки един от предявените искове, съгласно списък по
чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски окръжен съд държавна такса върху уважената част от всеки един от
31
предявените искове в размер на 19 200,00 лв. и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
32