Р Е Ш
Е Н И Е
№ 53
гр.Русе,
09.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 351
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на Б.Г.Б. ***, чрез процесуалния му представител, против заповед №
336з-1039/07.05.2021 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която, за
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР вр. т.13, б.“а“, т.14,
т.19, т.42 и т.49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР
и на основание чл.197, ал.1, т.6 вр.чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, чл.204, т.3 и
чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността
командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към Районно управление –
Сливо поле при ОД на МВР – Русе, считано от датата на връчване на заповедта – 10.05.2021
г. В жалбата и в представените писмени бележки се развиват съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят
твърди, че извършването на дисциплинарното нарушение не е установено по
безспорен начин, за което законът възлагал доказателствената тежест на
дисциплинарно наказващия орган. Сочи, че дисциплинарно разследващият орган не е
събирал самостоятелно доказателства, а само е приложил по дисциплинарното
производство част от събраните такива по образуваното досъдебно производство –
ДП № 4309/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе, включително протоколи
за разпит на свидетели, които гласни доказателства били събрани от друг орган и
по друг ред. Поддържа, че оспорената заповед противоречи на материалния закон
като същата е издадена в нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Възразява, че в нея
не са изложени мотиви защо органът приема, че следва да му бъде наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. По тези и по останалите
подробно изложени в писмените бележки съображения моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждането на
направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР – Русе,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Длъжността на жалбоподателя, от която той е
дисциплинарно уволнен, е командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към
РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе. Същата, според т.5, раздел „Б“ „Държавни
служители със средно образование“ от Приложение № 2 към Класификатора на
длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР (изм.
- ДВ, бр. 20
от 2020 г., в сила от 19.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г., в сила от
01.10.2020 г.), утвърден със заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра
на вътрешните работи, е младши
изпълнителска. Според чл.204, т.3 от ЗМВР всички дисциплинарни наказания по чл.197 за
служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат със заповед на
ръководителите на структурите по чл.37, каквито, съгласно чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, са и областните дирекции на МВР. Жалбоподателят изпълнява служебните си
задължения в структурно звено на ОД на МВР – Русе – в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Сливо поле. Следователно заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган – от директора на ОД на МВР - Русе.
Оспореният акт е издаден в предвидената в
закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР,
респ. чл.65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм. с § 5 от ПЗР на
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, но действаща в хода на
дисциплинарното производство). Заповедта е съставена съгласно образеца, утвърден
в съответствие с чл.71 и § 2 от ПЗР на Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г.
(отм.) с т.20 от заповед № 8121з-749/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните
работи (л.18 - л.21 от делото).
В нея дисциплинарно наказващият орган е
посочил жалбоподателя като извършител на нарушението и подробно е описал мястото,
времето и обстоятелствата на неговото извършване. Законът не предвижда забрана при
описанието на дисциплинарното нарушение в заповедта да бъдат възпроизвеждани подробно
и доказателствата, въз основа на които то е установено. Всъщност подобно
изискване за посочване на доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението, е изрично предвидено в чл.210, ал.1 от ЗМВР. В случая органът не само
е посочил тези доказателства, но е възпроизвел и тяхното съдържание в заповедта.
Това обстоятелство не само не накърнява правото на защита на дисциплинарно
наказания служител, а напротив, гарантира пълноценното упражняване на това
право, защото дава възможност на последния да разбере кои факти и въз основа на
кои конкретни доказателства дисциплинарно наказващият орган е приел за
установени. В оспорения акт са посочени и нарушените от жалбоподателя
разпоредби, а именно т.13, б.“а“, т.14, т.19, т.42 и т.49 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, както и разпоредбите, съставляващи
правното основание за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ и
прекратяване на служебното правоотношение за изпълняваната държавна служба - чл.194,
ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 вр.чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, чл.204, т.3 и
чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. В заключителната част на акта са дадени и коректни
указания относно възможността за обжалването му пред Административен съд – Русе
и срокът, в който може да стане това.
Тук следва да се отбележи, че органът не се
е задоволил само с посочването на състава на престъплението, за което
жалбоподателят е бил привлечен към наказателна отговорност – чл.302, т.1, пр.6
вр.чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, а в
съответствие с чл.66 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. вмененото на
жалбоподателя дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на конкретно
посочените правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
което поведение уронва и престижа на
службата, е описано подробно от фактическа страна.
Не може да бъде споделено виждането на
жалбоподателя, изложено в представените от процесуалния му представител писмени
бележки, според което изнасянето в пресата и пред различни лица на информация
относно соченото укоримо негово поведение, не води до уронване престижа на службата в МВР. В
заповедта, за разлика от случая, разгледан напр. в решение № 406 от 13.01.2021
г. на ВАС по адм. д. № 9403/2020 г., V о., са изложени подробни мотиви защо
органът счита, че престижът на службата е накърнен – действията на
жалбоподателя са станали достояние на широк кръг от лица, в и извън системата
на МВР, като им е дадена гласност в редица печатни и електронни издания на
местно и национално равнище – http://nova.bg, www.24chasa.bg, http://bnr.bg, www.dunavmost.com, https://168chasa.bg, htpp://btvnovinite.bg, а също така във вестник „Утро“ от 25.01.2021
г. Съдържанието на съответните публикации също са възпроизведени в мотивите на
заповедта. Органът е приел, че по този начин поведението на жалбоподателя е
довело до съответния негативен отзвук относно действията на полицаите, като то се
явява от естество реално да застраши с намаляване или загубване доверието на
обществото в полицейската институция и е рефлектирало неблагоприятно върху
доброто име на МВР. Обосновано е виждането, че в широк кръг от лица е създадено
впечатление, че с действията си служителят на Областна дирекция на МВР – Русе,
вместо безупречно поведение, отговарящо на очакванията на обществото за работа
на полицаи в държава – членка на ЕС и то през 2021 г., на няколко пъти си е
позволявал извършването на незаконосъобразни действия (извършвал е и/или е
участвал в корупционни прояви и се е възползвал от служебното си положение с цел
лично облагодетелстване, с изключително безпардонна дейност, нагло,
провокативно и арогантно поведение).
При издаването на обжалваната заповед не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е образувано
със заповед № 336з-109/15.01.2021 г. Същата има предвиденото в чл.34, ал.2 от Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015 г. съдържание и с нея, съгласно чл.207, ал.2 от ЗМВР,
е определен дисциплинарно разследващият орган. Заповедта е издадена от
компетентен орган съгласно чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР. Тя е връчена срещу подпис
на жалбоподателя на 27.01.2021 г. като с нея са му разяснени и правата по
чл.207, ал.8 от ЗМВР. В заповедта е удостоверено и изявлението на
жалбоподателя, че желае в защитата си по дисциплинарното производство да бъде
подпомаган от посочен от него адвокат.
Съдът констатира, че сроковете по чл.195,
ал.2 от ЗМВР са спазени. Деянията, за които жалбоподателят е наказан
дисциплинарно, са осъществени в периода от 02.08.2020 г. до 06.01.2021 г.,
поради което от тяхното извършване до датата на връчване на оспорената заповед
– 10.05.2021 г., не е изтекъл двугодишният срок по посочената разпоредба, приложим
при тежки нарушения на служебната дисциплина, каквото нарушение е налице и в
разглеждания случай – арг. от чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Не е изтекъл и
двумесечният срок, който тече от откриване на нарушението. Според чл.196, ал.1
от ЗМВР то се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. В случая обективните и субективни признаци на извършеното от
жалбоподателя нарушение са описани в изготвените обобщена справка № 336з - 6751/11.03.2021
г. и становище № 336р-7110/15.03.2021 г., с които дисциплинарно наказващият
орган се е запознал на 17.03.2021 г., видно от поставената върху посочените
документи резолюция. Следователно двумесечният срок изтича на 17.05.2021 г., а
оспорената заповед е издадена преди това – на 07.05.2021 г. и връчена на
жалбоподателя на 10.05.2021 г.
На 22.02.2021 г. на жалбоподателя била
връчена покана за даване на обяснения по посочените в поканата въпроси.
Жалбоподателят депозирал подробни писмени обяснения с рег.№ 336р-6120/04.03.2021
г., които били приети по дисциплинарното производство с резолюция от 17.03.2021
г.
С писмо с изх.№ 336з-3795/08.02.2021 г.
дисциплинарно разследващият орган поскал от наблюдаващия прокурор при Окръжна
прокуратура – Русе да разпореди да му бъдат предоставени, за нуждите на
дисциплинарното производство, заверени копия на описаните в писмото документи,
намиращи се в явен том на досъдебно производство № 4309/2019 г. по описа на РОП
(ДП № -СлО-2/2020 г. по описа на ОСлО при РОП). С постановление от 15.02.2021 г.
на наблюдаващия досъдебното производство прокурор от РОП това искане е уважено
като за нуждите на образуваното дисциплинарно производство било разпоредено
предоставянето на заверени копия на поисканите документи от досъдебното производство,
които били предадени от водещия разследването следовател и приобщени по
дисциплинарното производство с приемо-предавателен протокол №
336р-4822/18.02.2021 г. (л.129 от преписката).
За резултатите от разследването по
дисциплинарното производство, съгласно чл.207, ал.7 от ЗМВР, била съставена посочената
обобщена справка, която има предвиденото в чл.50 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015
г. съдържание. С нея дисциплинарно разследващият орган предложил на директора
на ОД на МВР – Русе на жалбоподателя, за извършеното дисциплинарно нарушение по
чл.194, ал.2, т.4 вр.чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и да бъде прекратено служебното му правоотношение за
заеманата длъжност. След изготвяне на обобщената справка до жалбоподателя е
изпратена и покана рег. № 336з-19419/06.08.2020 г. за запознаване с нея на
07.08.2020 г. и даване на допълнителни обяснения или възражения.
Видно от изготвената от дисциплинарно
разследващият орган докладна записка до директора на ОД на МВР – Русе, с рег.№
336р-6425/08.03.2021 г., за предстоящите действия по чл.207, ал.7 от ЗМВР по
запознаване на държавния служител с обобщената справка и материалите по
производството, бил уведомен упълномощеният от жалбоподателя адвокат – адв.Б.
Българинов, като същият посочил, че не се противопоставя запознаването със
справката да стане на 12.03.2021 г., в негово отсъствие. Върху докладната
записка има поставена резолюция „Да“ от 08.03.2021 г. от страна на
дисциплинарно наказващият орган. На 12.03.2021 г. била връчена покана с рег.№
336з-6753/11.03.2021 г. лично на жалбоподателя за явяване на същата дата за
запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство.
Видно от отбелязването в самата обобщена справка, със същата, заедно с
приложените към нея и подробно описани материали, жалбоподателят бил запознат
на посочената дата - 12.03.2021 г. Последният бил запознат и с правото си по
чл.207, ал.10 от ЗМВР да даде допълнителни обяснения или възражения. Жалбоподателят
се възползвал от посочената възможност като депозирал възражение с вх. №
336р-7062/15.03.2021 г., в което посочил следното: „Не съм съгласен с
констатациите в обобщена справка с рег.№ 336з - 6751/11.03.2021 г. по описа на
ОДМВР – гр.Русе, тъй като всичко е преписано от постановление, с което ми е
повдигнато обвинение“.
След депозиране на посоченото възражение
дисциплинарно разследващият орган приключил дисциплинарното производство като
на основание чл.207, ал.12 от ЗМВР изготвил становище с изх.№ 336р-7110/15.03.2021
г. до директора на ОД на МВР - Русе, в което аргументирал виждането си, че са
налице основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя
чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР, за извършеното нарушение на служебната дисциплина по
чл.194, ал.2, т.4 от същия закон.
Следва да се отбележи, че не представлява
процесуално нарушение прилагането по дисциплинарното производство на
доказателствата, събрани по досъдебно производство № 4309/2019 г. по описа на
РОП и съобразяването им от дисциплинарно наказващия орган при преценката за
наличието на извършено дисциплинарно нарушение. Според чл.206, ал.3 от ЗМВР, за
разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и
средства, допустими от закон. Доколкото подробни правила относно вида на
доказателствата и тяхното допускане и събиране в дисциплинарното производство
не се съдържат нито в глава осма „Дисциплинарна отговорност“ от ЗМВР, нито в
Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., то следва да се приеме, че в това
производство ще са допустими и доказателства, събрани в други производства
(наказателни, административнонаказателни и административни), стига да са
спазени процесуалните правила за съответното производство. Аргумент в подкрепа
на това тълкуване може да се търси и в чл.39, ал.2 от АПК, който текст
предвижда, че не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или
изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда,
предвиден в специалните закони.
Съдът не констатира при събиране на доказателствата
по досъдебното производство, в това число на гласните такива чрез разпит на
свидетели, включително пред съдия, да са допуснати процесуални нарушения на НПК,
поради което и на основание чл.206, ал.3 от ЗМВР, чл.39, ал.2 и чл.171, ал.1,
изр. първо от АПК тези доказателства могат и следва да бъдат използвани и в
настоящото съдебно производство. Нещо повече, събирането на доказателствата по
реда на НПК предполага наличието на повече процесуални гаранции за правото на
защита на жалбоподателя, както и една по-висока степен на достоверност на
събрания доказателствен материал.
Въз основа на събраните доказателства
органът е приложил правилно материалния закон.
Разпоредбата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР
предвижда, че дисциплинарно нарушение е и неспазването на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР. От своя страна текстът на
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР гласи, че тежки нарушения на служебната дисциплина, за
които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата.
Както се приема и в мотивите към т.1 от Тълкувателно
постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., постановено по
приложението на чл.239, ал.1, т.5 от ЗМВР (отм. на 01.05.2006 г.), който текст
е сходен с този на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, наказанието в тези случаи се
налага за поведение, което е несъвместимо с наложените в обществото морални
норми и принципи и същото е уронващо престижа на службата. В тези случаи наличието
на двете кумулативно свързани условия (нарушението на етичните правила и
уронването на престижа на службата) определят тежестта на нарушението, а оттам
и задължителността на наказанието "дисциплинарно уволнение".
Независимо от това, в мотивите към оспорената заповед дисциплинарно наказващият
орган е изложил съображения защо счита, че конкретната тежест на извършеното
нарушение обуславя налагането на това най-тежко дисциплинарно наказание.
В оспорената заповед като нарушени са
посочени т.13, б.“а“, т.14, т.19, т.42 и т.49 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. Текстът на т.13, б.“а“ от Етичния кодекс предвижда,
че дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните
етични принципи за поведение: законност – изпълнение на служебните задължения в
съответствие със законите на страната и при зачитане и спазване правата и
основните свободи на гражданите, като не се поддава на натиск, заплахи,
стимули, преки или косвени влияния независимо от техния източник, повод или
причина. От своя страна чл.14 и чл.19 от Етичния кодекс гласят, че държавният
служител изпълнява служебните си задължения при спазване на Конституцията,
законите и международните договори, по които Република България е страна и че
той пази доброто име на институцията, която представлява. Чл.42 от Етичния
кодекс предвижда, че държавният служител е неподкупен и не се възползва от
правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с
друга користна цел, а чл.49 – че държавният служител не участва в корупционни
прояви.
Извършването на деянието, за което
жалбоподателят е наказан дисциплинарно, се установява от всички събрани
доказателства, приобщени в хода на дисциплинарното производство с
приемо-предавателен протокол № 336р-4822/18.02.2021 г. и подробно описани в
него.
От събраните доказателства се установява, че
жалбоподателят, за времето от 02.08.2020 г. до 06.01.2021 г., в гр.Сливо поле,
обл.Русе, на 12 пъти, в качеството на длъжностно лице от състава на МВР –
полицейски орган, назначен на длъжност командир на отделение в група
„Охранителна полиция“ към РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе, в различно
съучастие с Емил Славчев Моллов – младши автоконтрольор I степен и Назиф Рахимов Ахмедов – старши полицай,
последните двама служители в същото звено на РУ – Сливо поле, като извършител,
поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по
служба, произтичащи от задълженията му по ЗДвП. В мотивите на оспорената
заповед конкретните деяния са подробно описани като място, време и
обстоятелства, при които са извършени. За същото деяние, извършено в условията
на продължавано престъпление, жалбоподателят бил привлечен в качеството на
обвиняем с постановление на следовател при ОСлО при РОП от 07.01.2021 г. като
престъплението било квалифицирано по чл.302, т.1, пр.6 вр.чл.301, ал.1, пр.1 и
пр.2 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК.
Тълкуването на нормата на чл.194, ал.3
от ЗМВР ясно показва, че е допустимо кумулирането на дисциплинарната
отговорност на държавните служители в МВР с тяхната наказателна отговорност. Този
извод следва и от приетото в Тълкувателно
постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. - едно деяние
може да засегне различни обществени отношения, ако едно и също човешко
поведение се регулира едновременно от правни и от морални норми. Прието е, че е
възможно конкретно деяние да представлява закононарушение, но от гледна точка
на морала да е оправдано, ако е извършено примерно в името на висши морални
ценности, каквито са човешкият живот и здраве. Сочи се, че е неправилно
становището, според което ако държавата санкционира определено деяние като
престъпление или административно нарушение, то не може вече да се разглежда
като морално укоримо.
Съдът намира, че описаното в заповедта
поведение на жалбоподателя представлява сериозно нарушение на етичните правила
за държавната служба в МВР и уронва нейния престиж. Системното искане и
приемане на подкупи от различни граждани по описания в техните показания
арогантен начин демонстрира трайна нагласа у жалбоподателя да не се съобразява
с посочените в заповедта етични правила. Дори и извършеното от жалбоподателя да
не беше получило такъв обществен отзвук в медиите, то самото естество на
деянието е такова, че неминуемо става достояние на лицата, от които е искан и
получаван подкупът, а чрез тях – на техните близки и познати. Подобно поведение
от страна на полицейския служител очевидно е от естество да намали или да
доведе до загуба на обществено доверие в МВР, а оттам – и до липса на
обществена подкрепа за цялостната дейност на министерството. Именно поради това,
при установените тежки нарушения на етични правила, съчетани с уронване
престижа на службата, налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е
задължително, съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
Вярно е, че, видно от приложената кадрова
справка (л.63 – л.64 от преписката) и представените протоколи за индивидуална
оценка на резултатите на ОП в РУ – Сливо поле за първи и втори отчетен период
на 2020 г. (л.26-л.29 от делото), жалбоподателят е бил многократно награждаван
като е наказван само един път през 2012 г., а дадената оценка на работата му
през 2020 г. е отлична. Това обаче очевидно се дължи на обстоятелството, че
извършваната от него противоправна дейност по системно искане и получаване на
подкупи от спрени за извършване на проверка граждани не е било известно на
ръководството на ОД на МВР – Русе. Тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение
в случая е такава, че надделява над посочените безспорни постижения на
жалбоподателя при изпълнение на службата, поради което тези постижения не могат
да доведат до извод за налагане на друго, по-леко дисциплинарно наказание, освен
наложеното такова - уволнение. Освен това, както беше посочено по-горе, при налагането
му органът действа при условията на обвързана компетентност, по арг. от чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР. Поради това, противно на поддържаното от жалбоподателя,
дисциплинарно наказващият орган не е допуснал нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР.
По изложените съображения оспорената заповед
се явява законосъобразна и обоснована, поради което подадената срещу нея жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определя на 150 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се
присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.Б., с
ЕГН **********,***, против заповед № 336з-1039/07.05.2021 г. на директора на ОД
на МВР – Русе, с която, за дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР
вр. т.13, б.“а“, т.14, т.19, т.42 и т.49 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР и на основание чл.197, ал.1, т.6 вр.чл.203, ал.1,
т.13 от ЗМВР, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение в МВР за длъжността командир на отделение в група „Охранителна
полиция“ към Районно управление – Сливо поле при ОД на МВР – Русе, считано от датата
на връчване на заповедта – 10.05.2021 г.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, представлявана от директора М. Й. Д., сумата от 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: