Р Е Ш Е Н И Е
№
18.12.2018г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина Карталска, като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.д. №3367/2018г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Иск по реда на чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от „***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
против Д.П.И., ЕГН ********** *** с правно основание чл.124 ГПК по реда на
чл.422 ГПК. Ищецът
твърди, че е
депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд – гр.Плевен срещу
ответницата, по което е било образувано ч.гр.д. №9191/2017г. и издадена заповед
за изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради
което ищцовото дружество е предявило исковата молба в указания от съда срок.
Ищецът твърди, че е предоставял на ответницата услуги в качеството и на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект с адрес гр.***,
за което ответницата има открита партида с абонатен номер. Твърди, че между
страните има облигационни отношения които се регулират от ЗВ, ЗРВиКУ, Наредба
№4/14.09.2004г. Твърди, че съгласно чл.8 ал.1 и 3 от Наредба №4, получаването
на ВиК услуги се осъществява при публично известни условия, предложени от ВиК
оператора и одобрени от собствениците на ВиК системи или от съответния
регулаторен орган, създаден със закон. Твърди, че Общите условия влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник, като в
този срок, потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат при
оператора заявление, с което да предложат други условия. Ищецът твърди, че
негово задължение по Общите условия е да водоснабди, отведе и пречисти
отпадъчните води от имота на ответника в качеството на абонат на водопроводната
мрежа. От своя страна потребителят има задължение да заплати ВиК услугите в
установения срок. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за издаване
на фактури ежемесечно, но ответницата не
е изпълнила задължението си за плащане. Твърди, че към датата на подаване на
заявлението, ответницата е потребител и не е платила услуги, предоставени от
ищцовото дружество на стойност 1092,95 лева главница. Твърди, че съгласно чл.31
и чл.33 от Общите условия, потребителят разполага с 30 дневен срок от датата на
фактуриране, за да плати задълженията си. Твърди, че съгласно чл.44 от Общите
условия, при неизпълнение в срок на задължението си за плащане, потребителят
дължи на оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл.86 ЗЗД.
С оглед на това, ищецът претендира и лихва върху главницата в размер на 327,75
лева. В заключение моли съда да постанови решение, с окето да признае за
установено, че ответницата му дължи главница в размер на 1092,95 лева за
предоставени ползвани и незаплатени ВиК услуги и сумата от 327,75 лева лихва
върху главницата за периода от 01.12.2012г. до 23.11.2017г., както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза.
В едномесечния срок е постъпил
писмен отговор от определения особен представител на ответницата, който оспорва
исковете. Твърди, че ответницата не е потребител на услуги на ВиК. Оспорва, че
между страните е налице облигационно отношение, както и че ответницата е
ползвала услуги в обекта с посочения адрес. Отделно от това твърди, че
фактурите са издавани без основание, тъй като не е отчитано реално потребление
на вода, а посочените данни са произволни. Твърди, че служебното начисляване и
едностранно коригиране на сметки за минал период представлява неравноправна
клауза съгласно практиката на ВКС и на ОС Плевен. Твърди, че клаузите на чл.24
ал.4 от Общите условия като неравноправни са нищожни, тъй като е недопустимо се
приравнява невъзможността за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя с отказ на потребителя да осигури достъп. Твърди, че потребителят в
този случай търпи неблагоприятни последици от служебно начисляване, което е
предвидено в случай на отказ. Оспорва задълженията начислени за срок по-дълъг
от предишен реален отчет или по-дълъг от шест месеца.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Представя писмени бележки по същество на спора. Ответницата се
представлява от назначения особен представител, който оспорва исковата молба и
поддържа подадения отговор.
В изготвения по делото
доклад, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като в тежест
на ищцовото дружество е възложил да докаже наличието на вземане срещу
ответницата, каквито са претенциите на ищеца за сумата от 1420,70 лв, включваща
главница в размер на 1092,95 лв. и лихва за забава в размер на 327,75 лв. Да
докаже, че ответницата е собственик на процесния водоснабден имот, както и че е
предоставил на ответницата посочената услуга. Ищецът следва да докаже, че
ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл.3 ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Установява
се от приетото ч.гр.дело № 9191/2017г. по описа на РС Плевен, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца
срещу ответницата за следните суми: 1092,95
лв. – главница за
ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 31.10.2012г. до 23.11.2017г., лихва върху главницата в размер на 327,75 лв. за периода от 01.12.2012г. до 23.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението 07.12.2017г. до окончателното изплащане на същата,
както и направени деловодни разноски в размер на 28,41
лв. и адвокатско възнаграждение – 360,00 лв. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 6203/22.12.2017г., която е връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 ГПК.
В указания от съда срок, заявителят е предявил
исковата молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
С
исковата молба ищецът е представил по делото Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.
Установява
се от приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, че на
името на ответницата има открита във „ВиК“ ЕООД партида, с адрес гр.***, като за
адреса е открит абонатен номер ***. Също от заключението се установява, че по
партидата на ответницата ищцовото дружество е издавало фактури, които за
периода 31.10.2012г. – 31.10.2017г. са подробно описани с номера и дати в
заключението. Установява се, че фактурите са осчетоводени в ищцовото дружество
съгласно изискванията на Закон за счетоводството, като счетоводството е редовно
водено и съответните данъчни периоди
фактурите са отнесени като приход. С оглед направеното възражение за давност, в
заключението вещото лице е посочило поотделно размера на главницата и лихвата
за два периода 01.12.2012г.-07.12.2014г., в размер на 711,03 лева главница и
лихва в размер на 213,28 лева и за периода 08.12.2014г. до 08.12.2017 в размер
на 381,92 лева и лихва 114,27 лева. Вещото лице е установило, че има плащане на
фактурите за месеците октомври, ноември и декември 2012г., като са останали
дължими от януари 2013г. до края на исковия период.
В
заключението е отразено, че начисленията по процесните фактури са осъщестявани
на база два кода, видно от карнетите, приложени по делото – код 4, което се
използва за „отчет на абонат без водомер“ и код 13 – „отчетена липса на
консумация“. Начисляването на ползвани ВиК услуги за имоти, в които липсва
монтиран водомер е регламентирано в чл.39 от Наредба №4, като видно от
заключението на вещото лице, при начисляването по партидата на ответницата,
ищцовото дружество е спазило изискванията на наредбата. За периода от месец
октомври 2012г. до месец декември 2013г., начисленията са извършвани на
основание чл.39 ал.5 (по 5 куб.м.) и ал.6 (увеличение по 1 куб.м. на всеки три
месеца за всеки обитател). Прието е с констативни протоколи, съставени в
присъствие на управителя на ЕС, че за определени периоди жилището е необитаемо,
а за други – че живеят двама човека. Установява се от заключението на вещото
лице, че след януари 2014г. поради това, че разликата между показанията на
общия водомер на входа и сбора от индивидуалните водомери е по-малка от
изчислените по Наредбата кубични метри, са начислявани такива в по-малко от
тези, които следва да се начисляват по Наредбата. За периода април 2015г. до месец
август 2016г., за имота не е начислявана консумация на вода и в карнетите е
посочен код 13, а за същия период няма издадени фактури. Това обстоятелство
кореспондира с представените два констативни протокола.
При
така приетото заключение, което напълно кореспондира с представените от
ищцовото дружество писмени доказателства, съдът приема, че за процесния период,
за имота, находящ се на адрес гр.***, правилно са отчитани и начислявани
ползвани ВиК услуги. Издадените фактури са осчетоводени, съгласно Закон за
счетоводството в счетоводните регистри на „ВиК“ ЕООД и счетоводството на ищеца е редовно по отношение на процесните
фактури.
Съгласно
разпоредбата на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор (2006г.), „Потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица –
собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на имоти в
етажна собственост…“ Съгласно същата Наредба, с изменения от 2014г., „Потребители
на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица – собственици
или ползватели на имоти в етажна собственост…“
Съгласно Наредба №4/2004г. „Потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.“
Във всеки
случай, ищцовото дружество следва да докаже, че именно ответникът, от когото
претендира заплащане на ползвани ВиК услуги има качеството на потребител. С оглед тези разпоредби и изчерпателното изброяване на
субектите, които са потребители на водоснабдителни и канализационни услуги,
следва при всяко едно производство по чл.422 от ГПК да бъде установяван първо
основния факт – има ли лицето, срещу което се води искът качеството на собственик
или лице, на което е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилище в сгради етажна собственост. В
случай, че не бъде доказано такова качество по отношение на ответника
за конкретния имот, за който се претендира заплащане на водоснабдителни и
канализационни услуги и за конкретния период, съдът не следва да прилага
разпоредба на чл.2 от Общите условия и чл.3 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По делото не се установи да
има изричен договор между страните за предоставяне на ВиК услуги, нито изрично
подадена от ищцата молба за водоснабдяване на имота. Въпреки указаната тежест
на доказване в определението за насрочване, ищцовото дружество не представи
доказателства за твърдението си в исковата молба, че ответницата има качеството
на собственик на имота. Не се установи и да е ползвател на имота, нито по
делото е имало такива твърдения от ищеца. Това обстоятелство, ищцовото
дружество е имало възможност да докаже като се снабди с удостоверение по делото,
което да представи пред Агенция по вписванията или МДТ при Община Плевен.
Ето защо предвид липсата на
предпоставките на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператор и чл.3 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи съдът счита, че предявените от „В.и к.“ ЕООД П. против Д.П.И. положителни
установителни искове по реда на чл.415, ал.1
вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата
дължи на ищеца обща сума в размер на 1420,70
лева, от които 1092,95 лева за предоставени водоснабдителни и канализационни
услуги за периода 01.10.2012 – 23.11.2017г. и 327,75 лева лихва върху
главницата за периода 01.12.2012г. – 23.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението са недоказани по своето основание и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
Отделно от това следва да се
отбележи, с оглед направеното възражение за давност, че в частта за периода за
главница 01.10.2012г. – 07.12.2014г. и лихва върху главницата за периода
01.12.2012г. 23.11.2017г. предявените искове са погасени по давност и на друго
основание се явяван неоснователни.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените
от „***, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, против Д.П.И., ЕГН ********** *** обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца обща сума в размер на 1420,70 лева,
от които 1092,95 лева за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги
за периода 01.10.2012 – 23.11.2017г. и 327,75 лева лихва върху главницата за
периода 01.12.2012г. – 23.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: