Р Е Ш Е Н И Е № 261764
гр. Пловдив, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 24.11.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 740
по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Х.Р.С.,
ЕГН ********** ***“ АД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на
сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 04.02.2019 г. застрахователно
събитие, причинено от трето лице, което е страна по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
събитието – 04.02.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 04.02.2019 г. в гр. Пловдив около 18.35 ч. В.В.Д., управлявал лек автомобил „БМВ ЦИ“, с рег. № *** по ***, в района на админ. № ***. Същият нарушил правилата за движение
по пътищата, като поради несъобразена скорост с пътните условия, загубил контрол над управлявания автомобил, като
блъснал движещия се по същия булевард л.а. „Рено Каджар“, с рег. № ***, управляван от В. Г.
П., като
последният автомобил, в резултат от удара, се отклонил вдясно по посоката си на
движение, ударил се в крайпътния бордюр и последователно блъснал движещите се
по платното за движение л.а. „Субару Легаци“, с рег. № ***, управляван от М. П.
Т. и л.а. „Форд Фокус“,
с рег. № ***,
управляван от ищеца Х.Р.С.. В резултат на това ПТП на ищеца били причинени
телесни увреждания. Във връзка с настъпилото събитие е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, а на виновния за настъпването на ПТП-то
водач В.В.Д. е съставен АУАН, образувано е и досъдебно производство.
Ищецът бил прегледан на място от екип на
спешна медицинска помощ, като му била поставена следната диагноза – ***.
Твърди се, че на 22.02.2019 г. поради
оплаквания от схващане и болка в шийната област с разпространение към дясната
мишница и изтръпване на пръстите на дясната ръка, ищецът бил прегледан от д-р П. Д. – ***, при който преглед са установени
следните травматични увреждания – Увреждане на *** с ***. Тези травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето на ищеца.
Излагат се твърдения, че лек автомобил „БМВ ЦИ“, с рег. № ***, с който е причинено ПТП от виновния
водач В.Д., към датата на ПТП е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника.
Излагат
се твърдения, че ищецът отправил искане към ответника за заплащане на за
причинените му от ПТП-то неимуществени вреди, като в законовия срок липсвало
произнасяне от ответника, което пораждало интереса на ищеца да предяви
претенцията си по съдебен ред.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така предявения
иск по основание и размер. На първо място ответникът счита, че исковата молба е
нередовна, доколкото в нея не са изложени всички обстоятелства релевантни за
предявения иск. На следващо място се излагат доводи за недопустимост на иска,
доколкото към ответника не е била
предявена редовна извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за
процесното ПТП, съгласно чл.380 КЗ, а именно ищецът не му е предоставил искани
от него документи, поради което и срокът за произнасяне не е започнал да тече.
На следващо място, при преценка от съда за редовност и допустимост на иска, се
оспорва механизма на ПТП. Оспорва причинените травми на ищеца да са от
описаното ПТП. Наред с това счита, че е налице съпричиняване, доколкото ищецът
е допринесъл за настъпване на вредите, като е пътувал без предпазен колан.
Счита, че размера на претенцията е завишен. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за присъждане
на размер на обезщетение като се отчете съпричиняване на ищеца, както и да бъде
намален размера на обезщетението съобразно действително претърпените болки и
страдания с оглед принципа за справедливост. Счита за неоснователна претенцията
за обезщетение за забава. Претендират се разноски. Прави се искане по реда на
чл.219 ГПК да бъде привлечено като трето лице – помагач на ответника водачът на
лек автомобил „БМВ
ЦИ“, с рег. №***
– В.В.Д.. Обоснован е интерес от привличането му като подпомагаща страна по
делото.
Съдът
намира, че е сезиран с редовна искова молба, в която са изложени
обстоятелствата, на които основава претенцията си ищеца. Искът е допустим,
представени са доказателства, че ищецът е предявил претенцията си първо
извънсъдебно към ответника, като в законовия срок няма произнасяне от
ответника, срокът е изтекъл преди подаване на исковата молба в съда. По
доводите на ответника относно исканите от него документи от ищеца по повод
извънсъдебната претенция, съдът ще ги обсъди подробно в решението по делото.
С Определение 21.04.2020 г. като трето лице-помагач
на ответника е конституиран В.В.Д..
Със становище на третото лице, същото признава
механизма на ПТП, както и че той е отговорен за настъпването му. Оспорва да е
управлявал лекия си автомобил под въздействието на наркотични вещества.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. С писмо от 22.01.2018 г. ответникът
е отказал да заплати претендираното от ищеца обезщетение във връзка с процесното
застрахователно събитие /л.88/ с мотив, че са необходими преди това препис от
наказателно постановление за виновния водач, влязло в законна сила, с който
документ ищецът не разполага. В законовия срок застрахователят не се е
произнесъл по искането на ищеца.
По
същество:
Предявен е осъдителен
иск с правна квалификация чл.
432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения
иск ищецът следва да установи настъпването на процесната дата и
място на ПТП, следствие на противоправното поведение на лице, което е имало
застраховка гражданска отговорност при ответника, причиняване на ищеца на
неимуществени вреди във връзка с увреждания поради инцидента,
причинно-следствената връзка между вредите и противоправното поведение на
водача на „БМВ
ЦИ“, с рег. № ***, размера на обезщетението,
отправянето към застрахователя на писмена застрахователна претенция,
настъпването на падежа на главното задължение. Вината се предполага. Ответникът
носи насрещно доказване, както и доказателствена тежест да установи възражението
си за съпричиняване, както и да докаже
възраженията си в отговора за съпричиняване и прекомерност на претендираното
обезщетение, както
и да обори презумпцията за виновност.
С Определение от
21.04.2020 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени от съда обстоятелствата,
че лек автомобил „БМВ ЦИ“, с рег. № ***, към дата 04.02.2019 г., е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника по застрахователна полица № ***, със срок на валидност от
18.09.2018 г. до 19.09.2019 г.
В Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 04.02.2019 г. /л.3/ е посочено кои са участници в ПТП на 04.02.2019 г., а именно лек автомобил
„БМВ
ЦИ“, с рег. № ***
със собственик и водач В.В.Д.,
л.а.
„Рено Каджар“, с рег. № ***,
управляван от В.
Г. П., л.а.
„Субару Легаци“, с рег. №***,
управляван от М. П.
Т. и л.а.
„Форд Фокус“, с рег. № ***,
управляван от ищеца Х.Р.С.,
като едно от пострадалите лица е посочен ищеца - Х.Р.С., с отразена травма - леко ранен, контузия на ***
прешлени. В Констативния протокол в раздел „Обстоятелства и причини за ПТТ“ е
отразено, че водачът на лек автомобил „БМВ ЦИ“, с рег. № *** не контролира управлявания от него л.а. и блъска
последователно участник 2, който се отклонява и блъска в бордюр, след което се
блъска в участник 3 и участник 4 /ищеца/. Видно от Констативния протокол на
водача на „БМВ ЦИ“, с рег. №*** – В.Д. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ,
поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а
именно, че е настъпило ПТП на 04.02.2019 г. в гр. Пловдив, бул. „***“, с участие на лек автомобил „БМВ ЦИ“, с рег.
№ *** със
собственик и водач В.В.Д., л.а. „Рено Каджар“, с рег. № ***,
управляван от В.
Г.
П., л.а. „Субару Легаци“, с рег. № ***,
управляван
от М.
П.
Т. и л.а. „Форд Фокус“, с рег. № ***,
управляван от ищеца Х.Р.С., както и че на В.В.Д.
е съставен АУАН, както и че водачът Х.Р.С. имал обективни травми – леко ранен, контузия на ***.
По отношение на механизма на настъпване на вредите,
протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не е
възприет непосредствено от съставителя и подлежи на доказване в настоящото
производство.
Със становище на третото лице – помагач на ответника В.В.Д.
/л.52/, депозирано в първото по делото открито съдебно заседание същият
признава, че механизма на ПТП, осъществено на 04.02.2019 г. е такъв, какъвто е
описан от ищеца в исковата молба, а именно, че същият
нарушил правилата за движение по пътищата, като поради несъобразена скорост с
пътните условия, загубил контрол над управлявания автомобил, като блъснал
движещия се по същия булевард л.а. „Рено Каджар“, с рег. № ***,
управляван от В.
Г.
П.,
като последният автомобил, в резултат от удара, се отклонил вдясно по посоката
си на движение, ударил се в крайпътния бордюр и последователно блъснал
движещите се по платното за движение л.а. „Субару Легаци“, с рег. № ***,
управляван
от М.
П.
Т.
и л.а. „Форд Фокус“, с рег. № ***, управляван от
ищеца Х.Р.С..
Същото се потвърждава и от представеното по делото Постановление за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 12/2019 г. на ОДМВР – гр. Пловдив, по пр. пр. № 1019/2019
г. на РП – Пловдив /л.54/. От Постановлението се установява, че водачът В.Д.,
причинил процесното ПТП не е установено да е управлявал лек автомобил „БМВ ЦИ“, с рег.
№ *** под въздействието на наркотични вещества.
От Комплексната Съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза /л.95/, която съдът кредитира, в т.1 като
механизъм на ПТП е установен именно, описания от ищеца в исковата молба, като е
отразено, че причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е, че
водачът на л.а.
„БМВ
ЦИ“, с рег. № *** – В.Д. не е реагирал на опасността от удар с
автомобилите, намиращи се на платното за движение пред него.
Видно от фиш за
спешна медицинска помощ от 04.02.2019 г. /л.4/ на мястото на инцидента е
извикан екип на Бърза помощ за пациент Х.Р.С., на който е поставена диагноза
травма на ***. Прегледан е на място, отказал е хоспитализация.
От Амбулаторен лист
от 22.02.2019 г. на д-р П. Д. /л.5/ се установява, че ищецът е потърсила
лекарска помощ, с оплакване от схващане и болка в *** област с разпространение
към дясна мишница, изтръпване на пръсти, замаяност. Поставена е диагноза *** с ***.
От
приетата по делото Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
/л.114/ в частта касаеща въпросите в областта на медицината, се установява, че
в резултат от процесното ПТП на ищеца са причинени физически увреждания – травма
на ***, която се получава при „камшичен удар“, внезапна екстензия, движение на
главата и врата назад, след което рязко движение напред. Съгласно експертизата
оздравителния период на травматичните увреждания е от 1 до 3 месеца, както с
оглед възрастта на ищеца не може да се говори за пълно възстановяване. Няма
обективни данни замаяността на ищеца да се дължи на ПТП-то, няма данни за
състоянието му към настоящия момент.
Съдът
кредитира експертиза в обсъжданата част като обективна и компетентно изготвена,
основа на професионалните знания и опит на вещото лице, изготвена след проверка
на наличната медицинска документация.
Предвид обсъдените
доказателства съдът приема, че механизма на процесното ПТП е такъв какъвто е описан
от ищеца в исковата молба, установен от признанията на виновния водач В.Д., от
Постановлението за прекратяване на НП и потвърден от Комплексната
Съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Съдът приема за установено и че
в резултат на инцидента на ищеца са причинени следните травматични увреждания -
***. Съдът приема за установено и че в причинно- следствена връзка с вредите стои
противоправното и виновно поведение на водача на л.а. л.а.
„БМВ
ЦИ“, с рег. №***, причинил ПТП, като
е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, застрахован към датата на ПТП при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
По отношение на размера на обезщетението:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции
и дискомфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от
пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
В настоящия случай, с оглед установените по
делото претърпени вреди от ищеца, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 2 000 лева. За да определи този
размер съдът взе предвид вида на травматични увреждания на ищеца - травма на ***, напредналата възраст на ищеца,
вероятността тази травма да не отшуми. Съдът взе предвид и обстоятелството, че по
делото не се установи ищецът да търпи други неблагоприятни последици, освен
причинената травма, тя да му се отразява негативно и да влошава качеството му
на живот. Не се установи да търпи болки и страдания и към настоящия момент.
В тази връзка с Определение от 21.04.2020 г.
съдът е допуснал двама свидетели при режим на довеждане на ищеца. В първото
открито съдебно заседание ищецът не е довел допуснатите му свидетели, не са
посочени и уважителни причини за недовеждането им. С Протоколно определение от
10.07.2020 г. съдът е определил дата 11.09.2020 г. за краен срок за водене на
допуснатите на ищеца свидетели. На 11.09.2020 г. отново не са доведени
свидетели – без да са посочени уважителни причини за това. С Протоколно
определение от 24.11.2020 г. след изрично указание до ищеца, съдът заличи
допуснатите му свидетели.
С оглед изложеното съдът определи дължимото
обезщетение.
По
възражението за съпричиняване:
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил
възражение за съпричиняване
на вредите от ищеца, доколкото същият бил в
нарушение на правилата за движение – не бил с поставен предпазен колан. В тази
връзка и СМЕ и САТЕ дават заключение, че в случая за настъпването на посочените
по-горе вреди е без значение дали ищецът е бил с поставен предпазен колан. Това
е така, доколкото колана контактува с тялото, а не с главата, при което главата
остава свободна и при удар, същата не се предпазва от колана. Наред с това
предпазния колан дава най-добра защита при челен удар, а в случая се касае до
удар в задната част на автомобила, като целия механизъм на ПТП значително
намалява предпазното действие на колана. Вредите са щели да настъпят независимо
дали ищецът е с или без предпазен колан.
Предвид изложеното по делото не се установи,
ищецът да е допринесъл за настъпването на
вредите. Предвид липсата на установено съпричиняване
не следва да бъде редуциран определеният от съда размер на обезщетението за
вреди. Не се твърди от ответника, а и не се установява, същият да е заплащал
обезщетение на ищеца извънсъдебно, което също да бъде приспаднато.
Искът ще се уважи за сумата
в размер на 2000 лева като за горницата
над уважения размер искът неоснователен ще се отхвърли.
По претенцията за законна лихва
от датата на събитието:
Като законна последица от уважаване на
иска върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена законна лихва за забава, каквото искане е направено от ищеца с
исковата молба.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение
от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи
лихва от деня на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за
застраховането /нов 2016 г./ има специална разпоредба, която регламентира
отговорността на застрахователя за дължимост на законна лихва от един по-късен
момент. Разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът от представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай с писмо на ответника от 04.06.2019 г., по повод на заведена от ищеца претенция
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, същият е
изискал от ищеца представяне на документ /Наказателно постановление, издадено
за виновния водач, което да е влязло в сила/, с който той неразполага и не може
да представи.
Съгласно чл.106, ал.5 от КЗ не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се
снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна
възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде
направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване
на процедурата по уреждане на претенцията. Като такъв документ следва да бъде
квалифицирано Наказателното постановление, доколкото ищецът няма как да знае
дали такова е издадено и дали е влязло в сила, както и не е легитимиран пред
полицейските органи да получи същото. Други документи не са
поискани. В тази връзка с подаване на заявлението от 14.05.2019 г. от ищеца за
заплащане на застрахователно обезщетение до 14.08.2019 г. е изтекъл 3-месечния
срок за произнасяне от застрахователя. На 15.08.2019 г., застрахователят е
изпаднал в забава, от която дата ще се присъди законната лихва върху уваженото
обезщетение. За периода от 04.02.2019 г. до 14.08.2019 г. претенцията за
законна лихва, като неоснователна ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и
за двете страни.
С Определение от 18.02.2020 г. ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски по делото, предвид което на основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника ще се възложат разноските за държавна такса /200
лева/ и депозит за Комплексна САТЕ и СМЕ /100 лева – припадащата се част на
ищеца/, съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата в общ размер
на 120 лева, която ще се присъди в
полза на Районен съд - Пловдив.
Ищецът не
представи доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение или безплатно
такова по чл.38 ЗА
Ответникът
доказа и претендира следните разноски: 400 лева – депозит за комплексна
експертиза и 720 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на
което са представени доказателства - разписка, обективирана в договор за правна
помощ и съдействие /л.67/. Общо разноски направени от ответника в размер на 1120
лева, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума в размер на 672 лева, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД
„Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ НА Х.Р.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в размер на 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат
от ПТП, настъпило на 04.02.2019 г., в гр. Пловдив,
на бул. „***“, реализирано от виновно и
противоправното поведение на водача на лек автомобил „БМВ ЦИ“, с рег.
№ ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2019
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2000
лева до пълния предявен размер от 5 000 лева, като неоснователен, както и
претенцията за законна лихва от 04.02.2019 г. до 14.08.2019 г.
ОСЪЖДА ЗД
„Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд – Пловдив сумата
в размер на 120 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА ЗД
„Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата в размер на 672
лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В.В.Д., ЕГН **********,
като трето лице - помагач на страната на ответника ЗД
„Бул
Инс“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!ВГ