Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 08.12.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 907 по описа за 2015 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Б.Г.Д. /конституиран
в хода на делото по реда на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец Б.Г.Д./,
срещу ЗК „Е.“ АД, искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на
160 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на възникнало ПТП на 05.06.2014г., около 17.00 часа на четвъртокласен
път № 50027, километър 1 + 800м., община К., област Стара Загора, както и
обезщетение за забава от датата на непозволеното увреждане – 05.06.2014г. до
окончателното изплащане на същата.
Поддържа се, че на посочената дата 05.06.2014г.
водачът на л.а. с марка „Фолксваген пасат“ с рег. № ******* С.Т.П. е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, в резултат на което е
реализирал ПТП. Вина за настъпилото ПТП има делинквентът
П., застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ съгласно застрахователна полица №07114000663757. Вследствие на
реализираното ПТП на ищеца са причинени неимуществени вреди, подробно описани в
ИМ като в резултат на настъпило
усложнение от увредите пострадалия е починал. Налице е влязла в сила присъда
постановена по НОХД № 427/2014год. на Окръжен съд Стара Загора, с която е
установена вината на водача.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира направените по делото разноски,
включително адвокатски хонорар.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който се излагат съображения за недопустимост на исковата
претенция поради липса на процесуална легитимация на ищеца /наследник на
пострадалия/, а при условията на евентуалност неоснователност на същата.
Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача С. П..
Оспорва причината за смъртта на загиналия водач, като излага доводи последната
да е в резултата на предхождащи инцидента заболявания на пострадалия. Оспорва механизма
на настъпване на ПТП. Релевира доводи за съпричиняване от страна на починалото
лице, изразяващи се в непоставянето на предпазен колан. Оспорва наличието на
духовна връзка между ищеца и починалото лице. При условията на евентуалност
сочи на прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства - влязла в
сила на 03.12.2015год. присъда, постановена по НОХД №427/2014год., на Окръжен
съд Стара Загора, е видно, че подсъдимата С.Т.П. е призната за виновна в това, че на 05.06.2014г. по четвъртокласен
път №50027, км.1+800м между гр.К. и с.Е., общ.К., обл.
Стара Загора, в посока от юг-на север, при управление на лек автомобил Фолксваген
Пасат, с рег.№*******, е нарушила
правилата за движение-чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП и реализирала
ПТП, при което по непредпазливост
причинила смъртта на Г.Б. Д. -престъпление по чл.343, ал.1,
б."в", вр.342,
ал.1, пр.3 и чл.54 от НК.
Ответникът е заявил становище, че не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност с делинквента за релевирания
период./прието за безспорно обстоятелство по реда на чл.146 от ГПК в с.з.
проведено на 21,11,2016год./
Видно от удостоверение за родствени връзки №1056/27,03,2015год. на Община К. ищецът
се легитимира като правоимащ по претенцията за
неимуществени вреди във връзка смъртта на починалия-негов родител/т.2 от ПП на
ВС №4/1961год./.
От изслушаното по делото заключение на съдебно авто-техническа експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт се установява механизмът на ПТП, а именно: Лек автомобил „Фолксваген” с рег.№ *******
се е движел по пътя в дясната пътна лента за посоката му. В същото време в
пътната лента за насрещно движещите се автомобили и в противоположната посока се
е движел лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ *******,
който е бил управляван от пострадалия водач Д.. След автомобила на Д. се е
движел и л.а. Ауди. Преди да се разминат трите автомобила, по неизвестни
причини водачът на л.а. „Фолксваген” с рег.№ ******* рязко завил, чрез
завъртане на волана наляво и е навлязъл в пътната лента на насрещно движещите се
автомобили,
при което се реализирало ПТП като лек автомобил „Фолксваген” с рег.№ *******, с предната си лява част челно
се е ударил в лявата странична част в зоната на преден ляв калник и предна лява
врата на лек
автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег.№ *******. Вследствие на удара лекия автомобил управляван от пострадалия Д., се е завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка,
отклонил се в дясно спрямо пътя и плъзгайки се странично е напуснал платното за
движение вдясно. В следващия момент автомобилът се е преобърнал и се е
установил край пътя по таван.
От заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява,
че при ПТП починалия е получил следните травматични увреждания:
-Контузия на гръдния кош; счупване на ребра в
ляво, състояние след операция по повод кръвоизлив и навлизане на свободен
въздух в лявата гръдна кухина, контузия и повърхностни разкъсвания на левия бял
дроб, множество охлузвания, разкъсно-контузни и
порезни рани по лицето, голяма отслоена разкъсно-контузна рана с липса на тъкани и размачкани и
разкъсани мускули до степен скелетиране на лявата
мишница. Настъпилата смърт на пострадалия
е в резултат от мастна емболия,
причинена от масивната мекотъканна травма и голямото
сътресение на тялото. Механизмът на причиняване на увредата е действието на
тъпи твърди предмети с голяма кинетична енергия, в процесния
случай - вътреавтомобилна травма, с деформация на
купето на МПС/ предна лява част, таван, изкривена предна лява врата , с
липсващо стъкло, както и липса на предно стъкло. Съгласно заключението на СМЕ и представените
по делото медицински документи не са установени предхождащи заболявания на
пострадалия, които да са допринесли за настъпилата смърт на Г.Б. Д.. От
причинените травматични увреди и установения механизъм на ПТП може да се
обоснове извод, че починалия е бил с поставен предпазен колан към момента на
процесното ПТП.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.И., от които се установяват отношенията между починалия ищец и
пострадалия.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние виновно извършено от дееца. От приложената по делото присъда на Окръжен съд Стара Загора, настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение
по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното
деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Ищцът, в качеството на родител/заместен в хода на делото по реда на чл.227 от ГПК/, е активно материално-правно легитимиран да претендира обезщетяване на
неимуществените вреди от смъртта на сина си. В този смисъл и ПП на ВС
№4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в З.равословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното
деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 90000.00лв. При определяне
на същите, съдът
съобрази родствената
връзка между ищеца и пострадалия/родител -син/, възрастта на ищеца/80год./ и
починалия /54год./ към датата на ПТП, съществувалите преди инцидента много
близки отношения между тях, живели в общо домакинство, обстоятелството, че ищеца
разчитал на помощта на пострадалия, че изключително тежко приел загубата на
родния си син, в кратък период след ПТП починала и съпругата на първоначалния
ищец, влошило се З.равословното и психическото му
състояние/ споделял, че не вижда смисъл да живее/, споменавал синът си. Съдът
намира, че следва да бъде отчетен и фактът, че З.равословното
състояние на ищецът преди ПТП било добро и същото се влошило след инцидента,
настъпил внезапно и нелепо, като тази тенденция се задълбочила и в период от
около една година и три месеца след ПТП ищецът също починал. Съобразявайки горните обстоятелства и
съществувалата в страната икономическа обстановка към датата на настъпилото
застрахователно събитие, съдът определи горния размер.
За недоказано
по делото съдът намира релевираното
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставяне на предпазен
колан. Изслушаното по делото заключение на СМЕ установи пострадалия да е бил с
поставен колан, извод обоснован от причинените и констатирани травматични
увреди и механизма на ПТП. Отделно от това становището на вещото лице е че
ползването на предпазния колан е без значение за настъпване на леталния изход
за пострадалия. Не се установи да са били налични други заболявания допринесли
за настъпване на смъртта на пострадалия.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗ.:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -05,06,2014год.
до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от
чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 3600,00лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца не се дължат разноски съобразно уважената част от иска, тъй като
не са извършени.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 2248,90лв. от общо 5230,00лв., от които 500,00лв.-в.л.
и 4730,00лв.-юрк.възнаграждение/ в списъка по чл.80 ГПК се претендира 4730,00лв., вместо дължимото по НМРАВ от 5330,00лв. Не се
присъждат разноски в размер на 5,00лв.-СУ, тъй като по делото няма данни за
извършени такива/.
На осн.чл.38,
ал.2 от ЗА на адв.П.К. се дължи адв.хонорар
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и
съобразно уважената част от иска в размер на 2984,80лв. С оглед представените
доказателства за регистрация по ЗДДС върху същия се следва ДДС в размер на
596,96лв. или общия размер на
възнаграждението е 3581,76лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на Б. Г.Д.,
с ЕГН **********/ конституиран в хода на делото по реда на чл.227 ГПК като
законен правоприемник на Б.Г.Д., с ЕГН **********/, със съдебен адрес ***, офис
10 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и
чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от по 90000,00лв.
(деветдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени по повод
възникнало на 05.06.2014г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на починалия Г.Б. Д., ведно със законната лихва върху тази сума
от 05.06.2014г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 90000,00лв. до пълния
предявен размер от по 160 000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 3600,00лв./три
хиляди и шестстотин лева / – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на адвокат П.К., САК с адрес: ***, офис 10 на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 3581,76лв./три хиляди петстотин осемдесет
и един лева и 0,76ст. /– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Г.Д., с
ЕГН ********** / конституиран в хода на делото по реда на чл.227 ГПК като
законен правоприемник на Б.Г.Д. с ЕГН **********/, със съдебен адрес ***, офис
10 да заплати на ЗД „Е.“АД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 2248,90лв./
две хиляди двеста четиридесет и осем лева и 0,90ст./-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: