№ 699
гр. С., 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110144624 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“
АД срещу Столична община, с която са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 31.08.2020 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Шипченски
проход“ и бул. „Асен Й.“ е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „БМВ Х5“ с
рег. № ****** при ляв завой попада на необезопА.а, необозначена и несигнализирана
неравност на пътното платно поради ремонт, със задна дясна гума, при което са увредени:
задна дясна гума и задна дясна джанта на автомобила. Посочва, че МПС „БМВ Х5“ с рег. №
****** към датата на ПТП е било застраховано при ищеца по силата на Комбинирана
застрахователна полица за застраховки „Каско и злополуки“ № ********** от 20.11.2019 г.
със срок на застрахователно покритие от 28.11.2019 г. до 27.11.2020 г. Твърди, че във връзка с
процесното ПТП била образувана преписка по щета № 10020030118233. Автомобилът бил
ремонтиран в официален сервиз – „М Кар“ ООД, като въз основа на доклад по щета ищецът
одобрил да се изплати на собственика на автомобила обезщетение в размер на 2695,52 лв.,
което било изплатено с преводно нареждане на 13.11.2020 г. Ищецът твърди, че процесният
пътен участък, на който е настъпило ПТП, се стопанисва от Столична община, чрез нейни
служители, като съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от лицето, което управлява процесния пътен участък.
Поддържа, че вредите са причинени от лица, на които ответникът е възложил работата по
поддържането на пътното платно и са в резултат от противоправно бездействие на Столична
община по повод възложената работа, поради което следва да се ангажира гаранционно-
1
обезпечителната й отговорност. Твърди, че до ответника била изпратена регресна покана за
възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 2705,52 лв. (с включени 10 лв. –
ликвидационни разноски) с писмо с изх. № Л-7583/27.11.2020 г., получено на 30.11.2020 г.,
но плащане не последвало в предоставения седемдневен срок, с което ответникът изпаднал
и в забава, считано от 08.12.2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2705,52 лв. – платено застрахователно обезщетение
с включени ликвидационни разноски по щета № 10020030118233, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 944,82 лв. за периода от 26.07.2021 г. до
25.07.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва механизма на ПТП, че е настъпило ПТП и
причина за него е попадане на автомобила в неравност поради ремонт на пътното платно.
Твърди, че представените от ищеца доказателства са от категорията на частните
свидетелстващи документи и не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно съдържащите се в тях данни за обстоятелствата по реализиране на ПТП. Счита,
че са нарушени Общите условия на ищеца – т. 59.6.1, при липса на представен протокол за
ПТП. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като твърди,
че водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП (скоростта му на движение и разположението му
върху пътното платно не са били съобразени с пътните условия и извършвания ремонт на
пътя). Излага твърдения, че към датата на ПТП на мястото е бил извършван основен ремонт
по силата на Договор № СОА19-ДГ55-422/20.06.2019 г., с който Столична община е
възложила на Консорциум „ЩРАБАГ-Т.“ ДЗЗД рехабилитация на бул. „Асен Й.“ от бул.
„Шипченски проход“ до бул. „Х.К.“, включително трамваен релсов път и контактно-кабелна
мрежа по бул. „Шипченски проход“ и бул. „Асен Й.“ от трамвайното ухо „Гео Милев“ до бул.
„Проф. Цветан Лазаров“, като именно изпълнителят носи отговорност за безопасността на
всички видове работи и дейности по обекта, както и има задължение да сигнализира и
обезопаси мястото на СМР, като в случая евентуалното неизпълнение се дължи на
бездействието на дружеството – изпълнител. Моли за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на разноски.
Третото лице - помагач - „Щ.“ ЕАД, е подало отговор, с който оспорва предявените
искове. Счита, че има неяснота и противоречие във фактите по установяване на механизма
на ПТП, като следва да се отчита субективният характер на твърденията, изложени от
водача на застрахования при ищеца автомобил. Сочи, че от представените документи не се
установява каква е неравността на пътя (шахта или дупка), съответно не е ясна причината за
настъпване на ПТП. Посочва, че е изпълнявал ремонтни дейности единствено на релсовия
път на трамвая, в обсега на който няма шахти. Моли за отхвърляне на исковете.
Третите лица - помагачи - „С. Сп.з о.о. – клон България“ КЧТ и „Т.“ ЕООД не са
изразили становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
2
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответната страна, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие по който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, чийто възложител на работата е ответникът, е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, в частност - настъпването на
описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от
наличието на необезопА. и несигнализиран участък от пътното платно на общински път,
дължащо се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил
дейностите по поддържането на общинските пътища; че в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, както и че е отправил към ответника регресна покана за
плащане на вземането, която е получена от последния.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже всички свои
възражения, включително възражението си за съпричиняване на вредите, или че е погасил
вземанията на ищеца чрез плащане.
С приетия без възражения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че ищецът е заплатил за увредения автомобил „Б.“ с рег. № ****** във
връзка с твърдяното ПТП застрахователно обезщетение в размер на сумата от 2695,52 лв. на
13.11.2020 г.; че процесният пътен участък, на който се твърди да е настъпило ПТП – бул.
„Ш.П.“ и бул. „А. Й.“ е част от общинската пътна мрежа на С.О.; че с писмо с изх. № Л -
7583/27.11.2020 г. ищецът е предявил регресна покана до ответника за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с 10 лв. – ликвидационни разноски, което
писмо е получено от ответника на 30.11.2020 г., но плащане не е последвало.
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената застрахователна
полица, се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увреденото МПС – „Б.“ с рег. № ******, възникнало по силата на договор за
имуществени застраховки „Каско” и „Злополуки“, сключен на 20.11.2019 г., във формата на
комбинирана застрахователна полица № ********** със срок на действие от 00:00 ч. на
28.11.2019 г. до 23:59 ч. на 27.11.2020 г., с която ищецът е приел да покрива риска от повреди
по процесния автомобил, собственост на „О.И.Л.“ ЕАД – клон П., клауза „Пълно Каско“ - за
този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е
сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими
3
задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Несъмнено е също така, че съществувалия
между страните договор за застраховка е включвал обезщетяване при настъпването на щети
на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие.
В тази връзка по делото са приети приложимите към застрахователния договор Общи
условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“), като от тях се установява,
че настъпилото застрахователно събитие е покрит застрахователен риск по аргумент от чл.
12, вр. чл. 8.3 от Общите условия. Съгласно тях по клауза „П“ – Пълно Каско,
застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, а съгласно Клауза „Ч“ – Частично
Каско, застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от
всички рискове, посочени в клауза „М“, и изрично посочени рискове, сред които: авария,
произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни
предмети, от удар с хора и животни, от препятствия на пътното платно като земни, скални
маси и други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи
предмети от сгради и летателни тела. В настоящия случай се твърди, че вредите са
причинени в резултат от необозначена неравност на пътното платно, поради което
твърдяното застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск.
Между страните не се спори, че във връзка с процесното ПТП е подадено заявление
за изплащане на обезщетение за вреди на МПС „Б.“ с рег. № ****** от Е. С. К. от 31.08.2020
г. за настъпило застрахователно събитие, като в графа „данни за събитието“ е посочено, че
същото е настъпило при следния механизъм: на 31.08.2020 г. в 15:30 часа в гр. С., на бул.
„Ш.П.“ автомобилът е преминал през неравност на пътя – шахта, като булевардът се
ремонтира, като са описани щети по задна дясна гума и джанта; към заявлението е
приложена и декларация от водача от 31.08.2020 г., в която е описан следният механизъм на
ПТП: „на 31.08.2020 г. в гр. С., завивайки по бул. „Ш.П.“ автомобилът попаднал в неравност
на пътя заради ремонт, който се извършвал в момента“, за което е съставена и схема на ПТП.
Въз основа на подадените документи е образувана преписка по щета № 10020030118233 от
31.08.2020 г. – видно и от талон за оглед на автомобил, калкулация – ремонт от 03.09.2020 г.,
опис на щетите от 31.08.2020 г. (с констатирани увреждания – задна дясна гума и задна дясна
джанта за подмяна), доклад по щета № 10020030118233 от 31.08.2020 г., видно от който е
определено застрахователно обезщетение в размер на 2695,52 лв., възлагателно писмо до
автосервиз „М.К.“ ООД за ремонт на процесния лек автомобил и фактура №
**********/15.10.2020 г., издадена от „М.К.“ ООД на стойност 2695,52 лв. за ремонт на
процесния лек автомобил. Установява се от събраните писмени доказателства, че ищецът е
заплатил посочената сума съгласно калкулация – ремонт и преводно нареждане от
13.11.2020 г. за кредитен превод в полза на автосервиза, извършил ремонта на автомобила
„М.К.“ ООД.
При тези данни съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата относно
механизма на настъпване на произшествието, налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат, както и какъв е действителният размер на вредите, настъпили за застрахования по
4
застраховка „Каско на МПС“ лек автомобил, намиращи се в пряка причинно - следствена
връзка с произшествието, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП, освен посочените по-горе
писмени доказателства – декларация и заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на
увредения автомобил – Е. С. К.. Същият заявява, че си спомня за ПТП през август 2020 г.,
управлявал лек автомобил „Б.“ с рег. № ******. Добавя, че се ударил в дупка и скъсал
гумата. Свидетелят заявява, че не си спомня точно мястото на настъпване на ПТП, но че
именно той е написал и подписал декларацията и заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение от 31.08.2020 г., като потвърждава написаното. К. добавя, че
не си спомня дали е имало ремонт на пътя, но мястото не било обозначено с табелка, карал
със съобразена скорост. С помощта на приятели сменили гумата, обадил се на
застрахователя, подал сигнал и на тел. 112.
По делото е прието и заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ),
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обосновано, компетентно изготвено и в
пълнота отговарящо на поставените задачи. Въз основа на представените по делото
документи вещото лице е приело, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на
31.08.2020 г., около 15:30 часа, лек автомобил „Б.“ с рег. № ****** се движи по бул. „А. Й.“,
с посока от Площад на авиацията и на кръстовището с бул. „Ш.П.“ водачът предприема
маневра за завой наляво, след което превозното средство преминава през неравност на
платното за движение, образувана от извършващ се в същия момент ремонт, при което са
увредени задна дясна гума и джанта. Според експерта описаните щети по лек автомобил
„Б.“ с рег. № ****** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
31.08.2020 г. произшествие в гр. С.. Към датата на застрахователното събитие – 31.08.2020 г.,
процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година, 9 месеца и 3 дни, считано от датата на
първоначална регистрация – 28.11.2018 г. Стойността, необходима за възстановяване на
автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3079,43 лв.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15
лв. и 25 лв.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е. С. К., които следва да бъдат ценени
като преки, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и от
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав приема за
установено, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – на 31.08.2020 г. на кръстовището с бул. „Ш.П.“ лек автомобил
„Б.“ с рег. № ****** е предприел маневра за завой наляво, след което превозното средство е
преминало през неравност на платното за движение, на което в същия момент се е
извършвал ремонт. Няма основание показанията на свидетеля да не бъдат кредитирани, тъй
като отразяват непосредствените му възприятия за настъпване на инцидента, а доказателства
5
в противна посока не са ангажирани. Същевременно, съдът отдава липсата на спомени на
свидетеля относно точното място на настъпване на ПТП за несъществено с оглед изминалия
дълъг период от време от настъпване на произшествието и датата на проведеното открито
съдебно заседание (повече от четири години). С оглед изминалия период от време от
момента на произшествието е логично свидетелят да си спомня случая по-общо, допускайки
неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че неговите субективни възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се.
Свидетелят си спомня за ПТП на посочената дата в гр. С., че то е настъпило в резултат на
неравност на платното за движение, която не е била обозначена, както и описва конкретно
настъпилите увреждания по автомобила, като същевременно потвърждава, че е представил
пред застрахователя съответните документи – заявление и декларация за настъпване на
застрахователно събитие и написаното в тях отговаря на механизма на настъпване на ПТП.
Въз основа на събраните доказателства настоящият съдебен състав приема, че водачът е
попаднал в необозначена неравност на пътното платно - шахта, съгласно вписаното в
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, което отразява непосредствените
възприятия на свидетеля след настъпване на инцидента. Обстоятелството, че в съдебно
заседание свидетелят окачествява препятствието като дупка не променя механизма на
настъпване на ПТП, тъй като дупка на пътното платно би могла да се образува именно от
по-ниското ниво на монтирана шахта, или от шахта без капак, като е несъмнено установено,
че на пътното платно е имало неравност – вдлъбнатина, която би могла да е вследствие от
извършвания ремонт.
Следва да се посочи, че обстоятелството, че на процесния пътен участък е бил
извършван ремонт към датата на настъпване на ПТП се потвърждава освен от заявлението
на водача в документите за изплащане на застрахователно обезщетение, но и от
представените от ответника такива – Договор с рег. № СОА19-ДГ55-422 от 20.06.2019 г.,
сключен с третите лица – помагачи, с който е възложено да се извърши рехабилитация на
бул. „А. Й.“ от бул. „Ш.П.“ до бул. „Х.К.“ и на ул. „И.Ш.“ от бул. „Х.К.“ до ул. „Д.П.“,
включително трамваен релсов път и ККМ по бул. „Ш.П.“ и бул. „А. Й.“ от трамвайно ухо
„Г.М.“ до бул. „Проф. Ц.Л.“, по съществуващо положение“, Заповед № СОА20-РД95-
266/13.08.2020 г., с която е наредено за периода от 15.08.2020 г. до 19.04.2020 г. да се забрани
влизането на ППС по южното пътно платно на бул. „Ш.П.“ в участъка от бул. „А. Й.“ до ул.
„И.Д.К.“, като движението се извършва двупосочно в северното пътно платно на бул. „Ш.П.“
в посочения участък, Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура. Същите
потвърждават достоверността на заявеното от свидетеля в документите за изплащане на
застрахователно обезщетение относно механизма на настъпване на уврежданията.
Съвкупно от всички събрани доказателства се установяват както мястото и датата на
настъпване на произшествието, така и механизмът на настъпване на ПТП - увредите са
причинени именно от неравност на пътното платно, на което към датата на настъпване на
6
ПТП е извършван ремонт, като доказателства, които да сочат на различен механизъм за
настъпване на произшествието не са ангажирани по делото. В същото време от
заключението по изготвената автотехническа експертиза, която не е оспорена от ответника,
се изяснява, че всички увреждания по процесния автомобил „Б.“ с рег. № ******, отразени в
описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
Възражението на ответника, че за изграждане на изводите относно релевантните за
спора факти съдът ползва частни свидетелстващи документи е неоснователно. Действително
представените документи са частни такива, но те, макар да не се ползват с материална
доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, не са лишени
от доказателствена стойност и се преценяват от съда във връзка с всички останали
обстоятелства и събрани в производството доказателства.
Оплакванията на ответника относно това, че за процесния инцидент не е бил
съставен от компетентен служител на органите на реда протокол за ПТП също не е от
естество да обоснове друг извод. За произшествието не е съставен протокол за ПТП, но
самото ПТП не попада в случаите по чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП, в които службите за контрол на
МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие. Съгласно чл.
6, ал. 1 от Наредба № Iз - 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд (издадена на основание чл. 125а, ал. 2
ЗДвП и чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.)) - не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“
и не се съставят документи за: 1. повреди на МПС, възникнали в резултат на природни
бедствия; 2. пожар на МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; 4.
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС; 5. повреди по стъклата на
автомобила. Процесният случай попада в приложното поле на хипотезата по т. 4.
Следователно, доколкото се касае за ПТП с един участник и по делото няма нито твърдения,
нито данни, че след настъпване на ПТП процесният автомобил не е можел да се движи
на собствен ход (а и от свидетелските показания се установи, че процесният автомобил е бил
в движение, на собствен ход), то настоящият съдебен състав приема, че по делото са
установени онези обстоятелства, които позволяват да не се съставя протокол за ПТП от
службите за контрол на МВР и липсата на такъв не обуславя извод, че вредите не са
настъпили по начина, описан в исковата молба. Обстоятелствата за механизма на
увреждането и причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други
доказателства и доказателствени средства, което в случая е сторено.
Установено е, че водачът на застрахования автомобил своевременно е уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, като е представил доказателства за установяването му,
а с изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е приел, че общите условия към
застрахователния договор във връзка с регистрирането, уведомяването и доказването на
настъпването на застрахователно събитие, са били спазени. ПТП е настъпило при описания
механизъм, в която насока следва да бъде отчетено, че и според приетото заключение по
7
изслушаната съдебно-автотехническа експертиза механизмът на ПТП е какъвто е
възприетият и описаните щети могат да бъдат получени при описания механизъм. Предвид
това и при липса на събрани доказателства в различна насока, следва да се приеме, че
вредите са причинени именно при посочения от ищеца механизъм на ПТП.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Въпросният пътен участник е собственост на С.О. съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, вр. с чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да го управлява с грижата на
добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и
съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, на С.О. е вменено задължение да стопанисва и поддържа
улиците в гр. С., което включва и недопускането, съответно отстраняването на
неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите
си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи
обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията/бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. Установената неравност по пътното платно
представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, тъй
като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Наличието
на несигнализирана и необозначена неравност на пътното платно, явяваща се причина за
ПТП, е резултат именно от бездействието на длъжностни лица, на които Общината е
възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, да изпълняват задълженията си
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Не се установява ответникът или трето лице по възлагане да е
изпълнил задължението си за сигнализиране за опасност по пътя или за обезопасяване с
нарочен пътен знак на процесния участък на пътното платно, поради което Общината
отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД, в качеството й на възложител на
ремонта на процесния пътен участък.
Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените
вреди ищецът е заплатил на 13.11.2020 г. застрахователно обезщетение в размер на 2695,52
лв., като за факта, удостоверяващ извършеното плащане е прието като доказателство
платежно нареждане за кредитен превод, поради което застрахователят е встъпил в правата
8
на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива
права.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя към момента на
настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените вреди.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност (пазарната му цена) към деня на настъпването на събитието. За действителна
пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към момента на
увреждането, т. е. в случая обезщетението следва да бъде определено по пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. От допуснатата и приета САТЕ се
установява размерът на вредите (които са на стойност, по-висока от заплатената (3079,43
лв.), поради което с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
регресното вземане е основателно до размера на претендираната сума), както и причинно-
следствената връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния
резултат по мнение на настоящия състав на съда е неоснователно. С решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. по описа на ВКС, I т. о., мотивите на което се споделят
от настоящия състав, е прието, че приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и
навеждане на конкретни обстоятелства, на които се основава възражението и то в срока за
отговор на исковата молба, респективно и след изтичане на този срок, ако застрахователят не
е могъл да узнае конкретните обстоятелства своевременно.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
Застъпеното становище в трайната практика на ВКС, че приносът трябва да е конкретен - да
се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че
обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал.
2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая твърдението за съпричиняване е обосновано с нарушаване от страна на
водача на застрахования при ищеца автомобил на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 20, ал. 2
ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. По делото не се
установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава правилата за
движение по пътищата и това да е довело до попадането му в процесната неравност. Не се
9
установява водачът да се е движел с висока скорост, несъобразена с пътните условия, с което
да е допринесъл за настъпване на увреждането. Относно довода на ответника за
съпричиняване, тъй като разположението на автомобила на пътното платно не е било
съобразено с пътните условия – съдът намира, че същото е неконкретизирано, а по делото не
се доказва по несъмнен начин автомобилът да е бил разположен по такъв начин на платното
за движение, че да е способствал за настъпването на уврежданията. В случая ответникът не е
провел пълно и главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като следва да се посочи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре. Липсват данни щетите по лекия
автомобил да се намират в причинна връзка именно със скоростта, с която се е движил
водачът, и с разположението му на пътното платно, както и такива, че при движение със
съобразена скорост или друго разположение, щетите по лекия автомобил е нямало да
настъпят. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила е състоянието на пътя, и възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Поради изложеното предявеният главен иск е основателен за сумата от 2695,52 лв. -
изплатено застрахователно обезщетение.
Претенцията на ищеца за репариране на обичайните разноски за ликвидиране на
застрахователната щета в размер на 10 лв. също е основателна. Като съобрази, че разноските
на застрахователите за този вид дейност възлизат на суми между 15 лв. и 25 лв., предвид
доказателствата по делото, установяващи извършването на дейности от служители на
застрахователя по опис, оценка и изплащане на застрахователно обезщетение, съдът приема,
че искането на ищеца да му бъде присъдена и тази сума също следва да се уважи.
Поради това искът за главница в общ размер на 2705,52 лв. е основателен и доказан
за пълния предявен размер и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2024 г. до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид естеството на главното вземане ответникът изпада в забава и съответно
дължи обезщетение за забавено плащане от деня на поканата за плащане на претендираното
обезщетение. Следователно в случая намира приложение нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. По делото е
приета регресна покана с изх. № Л-7583/27.11.2020 г., отправена от ищеца до ответника за
заплащане в 7-дневен срок от получаване на същата на платеното по застраховката от ищеца
застрахователно обезщетение. Поканата е получена от ответника на 30.11.2020 г., като това
обстоятелство не е спорно между страните. Следователно и ответникът е изпаднал в забава в
10
деня, следващ деня на изтичане на дадения срок за изпълнение – 08.12.2020 г. Ищецът
претендира обезщетение за забава от по-късен момент – от 26.07.2021 г. до 25.07.2024 г. На
основание чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор съдът приема този иск за
основателен в пълен размер за сумата от 944,82 лв., поради което следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
От ищеца се претендира сумата от общо 838,50 лв. (158,50 лв. – държавна такса, 500
лв. – депозит за експертиза, 80 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение (определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото),
които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.
От третите лица – помагачи не се претендират разноски и такива не им се дължат –
чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2705,52 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на МПС за вреди, причинени на лек
автомобил „Б.“ с рег. № ******, настъпили в резултат на застрахователно събитие от
31.08.2020 г. в гр. С. на бул. „Ш.П.“ и бул. „А. Й.“ в резултат от противоправно поведение на
служители на С.О., изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на препятствие на
пътното платно, за което при ищеца е образувана преписка по щета № 10020030118233 от
31.08.2020 г. (която сума включва и ликвидационни разноски – 10 лв.), ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.07.2024 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 944,82 лв. – мораторна лихва за периода от
26.07.2021 г. до 25.07.2024 г.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
838,50 лв. – представляваща сторените разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Щ.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Кукуш“ № 1, „С. Сп.з о.о. – клон България“ КЧТ, ЕИК
11
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 115Г,
ет. 8 и „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А.М.“
№ 80А, всички заедно съставляващи Консорциум „Щ.-Т.“ ДЗЗД, БУЛСТАТ **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“, сграда МЕГАПАРК №
115Г, ет. 8, като трети лица – помагачи на страната на ответника С.О., БУЛСТАТ *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12