МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 57/03.07.2019 г. по н.о.х.д. № 900/2018 г. по описа
на РС – гр. Дупница
Дупнишката районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.А.П., родена на *** ***,
с постоянен адрес:***, българка, българско гражданство, с основно образование,
омъжена, неосъждана, с Егн **********, за престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че на 08.03.2018г., около 16:00 часа, в
с. Ресилово, в района на бившето ТКЗС, е повредила противозаконно чужда движима
вещ: 1 бр. моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда
Сивик”, с рег. номер КН 2765 ВМ, собственост на В.П.Г.,
живущ ***, като е нанесла множество удари с лопата и секира по автомобила, при
което е счупила: предно панорамно стъкло, задно стъкло, предно ляво и предно
задно стъкло, задно ляво и задно дясно стъкло, два фара, два стопа, предно ляво
огледало за обратно виждане, както и подбитости по
автомобила – нанесената щета е на обща стойност 1522 лв.
Представителят на РП – Дупница, поддържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение.
Счита същото за доказано от обективна и субективна страна. Пледира да бъде постановена
осъдителна присъда, с която да ѝ
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което да бъде отложено
за срок от 3 години, тъй като с приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК биха се постигнали целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Повереникът на пострадалия свидетел,
конституиран като частен обвинител в наказателното производство- адв. С., счита че деянието е доказано по безспорен, като
пледира да бъде наложено справедливо наказание на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата адв. О., пледира
съдът да постанови оправдателна присъда, тъй като счита че деянието не е
доказано по безспорен начин, нито пък е доказано по безспорен начин, че същото
е извършено от неговата доверителка. В тази връзка прави подробен анализ на
събраните по делото доказателства, като е приложил и множество писмени такива,
част от които касаят кореспонденция между него и Министерство на вътрешните
работи, доколкото по случая е образувано административно производство по отношение на
полицейските служители посетили местопроизшествието. В хода на съдебното
следствие са допуснати по негово искане допълнителни гласни доказателства.
Подсъдимата е дала обяснение, като счита, че е набедена в случая,
поради което е се признава за виновна. Счита, че не е направила
нищо и моли да бъде оправдана.
След като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, съдът намери, че са доказани следните факти:
Подсъдимата И.А.П. е родена
на *** ***, с постоянен адрес:***, българка, българско гражданство, с основно
образование, омъжена, неосъждана, с Егн **********.
Безспорен факт
е, че подсъдимата П. ползва сгради в двора на бившето ТКЗС в с. Ресилово,
община Сапарева баня, където заедно със съпруга си отглеждали овце. В съседство
се ползват сгради и от свидетеля Г., който също отглежда животни. Не се спори,
че отношенията между двамата са изключително влошени, поради претенции изразявани от подсъдимата спрямо св. Г. досежно
ползването на сградите, прилежащи терени и мястото където той паркира лекия си
автомобил. Конфликтите между тях са дългогодишни. На 08.03.2018г. свидетелят Г.
паркирал собствения си автомобил марка „Хонда“, модел
„Сивик“ с рег. № КН 2765 ВМ пред имота, който той
самият ползва, на обичайното място. Около 16:00 часа на същия ден подсъдимата П.
предизвикала поредния конфликт, като повод било паркирането на този автомобил
от свидетеля Г., като двамата влезли отново в спор. В развоя на конфликта, тъй
като Г. отказал да премести автомобила, подсъдимата взела лопата и започнала да
нанася множество удари по автомобила. Ударите са нанасяни буквално безогледно
по всички възможни части на същия, като от протокола за оглед на
местопроизшествие и от показанията на свидетелите се установиха видът и
размерът на нанесените повреди на автомобила – счупени предно панорамно, предно
ляво и предно дясно стъкло, задно ляво и задно дясно стъкло, фаровете,
стоповете, предно ляво огледало за задно виждане.
Още в самото
начало при развитието на свадата, предвид високия тон, използван от участниците в нея, живущите в бившата
административна сграда на ТКЗС ромски семейства са чули караницата, като част
от тях, тъй като били и навън на двора, но се наложило да излязат по-напред, за
да имат видимост към мястото на паркиралия автомобил, са наблюдавали развитието
на конфликта от самото му начало до завършека му. След като подсъдимата П. е
приключила с нанасянето на ударите, Г. чрез обаждане на телефон 112 е уведомил
органите на МВР, изчакал е пристигането на оперативната група за обслужване на
местопроизшествието, които са извършили оглед и изготвили протокол от същия.
Видно от
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-оценителна експертиза,
стойността на причинените щети по описания автомобил, към момента на извършване
на инкриминирането деяние- 08.03.2018 г. възлизат в размер на е 1 522.00
(хиляда петстотин двадесет и два) лева.
В хода на
съдебното следствие е назначена съдебно авто-техническа
експертиза, от която е видно, че след като вещото лице се е запознало с
материалите по делото, ведно с приложените по делото фотоснимки направени
непосредствено след извършване на деянието, стига до извода, че потрошените парчета стъкла се намират в
непосредствена близост до процесния лек автомобил, като е логично от техническа
гледна точка разпръскването на потрошените стъкла, да са така както е заснето
във фотоалбума. В случая вещото лице е посочило, че в зависимост от посоката на удара, а той е
бил нанесен отвън, по-голяма част стъклата на процесния
автомобил да се разпръснат навътре в автомобила, а по-малка част от стъклата,
малки парчета стъкла, са разпръснати в страни от него, така като е посочено на
снимковия материал. По отношение на задното стъкло е посочила, че то е паднало
навътре, тъй като по всяка вероятност е ламинирано. В
тази връзка вещото лице У. е дала
технически характеристики на закалено стъкло и стъкло триплекс,
които се поставят на леките автомобили, като по този начин се отговаря на
въпросът за разпръскването и
разстоянието на което са паднали счупените стъкла от автомобила. Закаленото
стъкло по време на производствения процес се загрява до над 1100 градуса, след
което се подлага на струя студен въздух, която принуждава стъклото да се охлади
много бързо. Този процес води до повишаване якостта на външната повърхност,
отколкото на вътрешната. Като резултат от това, темперираното
стъкло се разпада на малки фрагменти със заоблени ръбове, когато се чупи.
Ламинираното стъкло (триплескс)
се ползва в предните стъкла на превозното средство. Два листа стъкло са
свързани чрез вътрешен слой, известен като поливинил бутирал. Вътрешният
слой омекотява удара, когато нещо се удари в стъклото и го предпазва от
разпадане, т.е. остава едно цяло. Това от своя страна намалява шансовете някой
да бъде наранен в случай на авария. Основните свойства на ламинираните
стъкла, са сигурност и безопасност. Ламинираното
стъкло се състои от две или повече
стъкла слепени помежду си с еластично и
устойчиво на разкъсване фолио. При счупване на едно от съставните стъкла ламинираното стъкло не се разрушава на малки парчета, а
остава цяло, предпазено от междинно фолио.
Съдът прие
заключението на в.л. У. като обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
установената фактическа обстановка. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
насочените съмнения, от страна на защитника на подсъдимата, че е възможно
стъклата на автомобила да са били счупени с насочен удар отвътре навън, са
неоснователни и не почиват на житейската логика, на техническите параметри на
стъклата на автомобила и установената обективна действителност по делото.
Така
установената фактическа обстановка се установява по един категоричен и
безспорен начин от събраните доказателства в хода на ДП и съдебното следствие,
най-вече от съставения протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум и разпита на свидетелите, включително и тези, поискани от защитата в
хода на съдебното следствие. Освен пострадалия свидетел - Г., който е очевидец
на случая, също очевидец е и неговата майка, както и други лица, които живеят в
стопанския двор – св. Б.С. и св. Е.Е., които са били
очевидци на начина, по който е осъществено деянието. Свидетелите, които бяха
поискани от защитата също потвърдиха фактите, така като са установени още на
досъдебното производство, а именно къде се е намирал автомобилът, влошените
отношения между подсъдимата и сем. ***. Един от последно разпитаните свидетели
включително уточни, че дори да е имало някакви МПС-ва,
които според защитата пречат на видимостта на единия от очевидците да види
мястото, на което е осъществено изпълнителното деяние, че няма никаква пречка с
минимални движения в рамките на няколко крачки свидетелят да застане на място,
от което да види абсолютно всичко случило се и така, както е предадено. Свидетелят
Г. е категоричен, че първоначално П. започнала да унищожава автомобила му с
лопата, след което взела секира и продължила да нанася удари. Той имал пряка
видимост от мястото на което бил застанал, на не повече от 10 метра разстояние
до лекия автомобил. Веднага сигнализирал на тел. 112, като очаквал със случая
да е заемат органите на реда, поради тази причина не влязъл в саморазправа с
подсъдимата. От шока първото му обаждане
в 16.16 ч. не съдържа подробна информация. Същият е заявил, че се бият двама и
му требва полиция, но няма нужда от Бърза помощ. Следва да се вземе предвид, че
св. Г. освен, че е бил притеснен, тъй като унищожават негова собственост пред
очите му, е говорил и диалектно. Вече на второто обаждане в 16.20 ч. е заявил,
че има една жена, която не е добре с главата и с една лопата удря по колата, и
че спешно чака полицейска кола, която все още не е отишла на място. Искал е
полицаите да отидат на място да опишат всичко. Действително полицаите са
реагирали навреме и отишли на място, което е видно от представените писма
относно водена кореспонденция по случая между адв. О.
и Министерство на вътрешните работи. Видно е че оперативния дежурен изпратил на
място служители с функционална компетентност, отговарящ за района, който да
провери сигнала. По отношение на втория сигнал оперативния дежурен изпратил и
оперативна група, в случай че е наложително да бъдат извършени
процесуално-следствени действия. На място св. К.К. ***
отишъл заедно с групата по произшествия, с един автомобил. Св. К. съдействал на
групата по произшествия и на поемните лица да си
свършат работа, тъй като на място имало
много хора- двете ромски семейства, които живеели в сградата, включително там
била и подсъдимата. Това обяснява факта, че протоколът за оглед на местопроизшествие
е съставен с начален час 17.05 ч. и завършил в 17.20 ч., в която посока
защитникът на подсъдимата прави възражение, че учудващо бързо реагирали от
полицията, което не е характерно дори за случаи на убийство и прави
размишления, че едва ли не всичко е подготвено предварително, навеждайки на
извода, че стъклата на автомобила са изпочупени от вътрешна страна, а неговата
доверителка е била набедена. В този смисъл адв. О.
неправилно интерпретира събраните по делто гласни
доказателства, досежно показанията на св. Б.С., св. Е.Е. и св. Д.Г., като сочи че поради известни разминавания не
следва да им се дава вяра. Напротив! Съдът счита, че защитникът на
подсъдимата тълкува превратно събраните
по делото гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на посочените
три свидетелки, тъй като същите са очевидци на деянието. Показанията им са правдоподобни,
точни, ясни и взаимодопълващи, като всяка от тях в
зависимост от мястото, от което наблюдавали дават абсолютно точно описание на
деянието, дееца, обстановката, времето и начина на извършване на деянието.
Единственото разминаване е в показанията между св. С. и св. Е. досежно оръдието, с което Павлов удряла по автомобила, но
това разминаване не беше отстранено и чрез устроената очна ставка между двете
свидетелки. Това е напълно възможно, тъй като всеки свидетел има различни
възприятия, макар и двете оръдия да са напълно различими,следва да бъде взето
предвид обстоятелството, че св.Е.Е. е била притеснена
за двете си малолетни деца, едното на 13 години, а другото на 15 години, които
били в обора при св. В.Г. да му помагат
въпрос. В тази връзка и св. Г., който през цялото време наблюдавал
действията на подсъдмита твърди, че П. удряла
автомобила му първо с лопата, а след това със секира. Напълно възможно е св. Г.
също да не е забелязала, дали след като суматохата свършила П. е влязла вътре в
стаята, в която живее и входа ѝ се намира на около 4 метра от автомобила
на Г.. Св. Г. твърди, че не е обърнала внимание П. какво носи в ръцете си,
казва, че може би е носела секира, но категорично твърди, че след като чула шум
излязла на пътя, тъй като къщата ѝ била на около 200 м. от обора, в който
сина ѝ отглежда животни, а между къщата и обора имало празен парцел и е
категорична, че П. нанася удари с лопата по колата на сина ѝ. П. се
държала агресивно, като запознала да отправя ругатни, псувни и викове по св. Г.,
която ѝ направила забележка да не чупи стъклата на лекия автомобил на
сина ѝ. Освен това кучетата на П. се били разлаяли, които създавали
допълнителен шум във възникналата суматоха. В тази връзка са показанията на св.
С.М. и Т.М., които видели изпочупената кола и се подписали като поемни лица, включително и свидетелстват, че полицаите
отишли на място до 20 минути след изпочупването на стъклата на автомобила. На
място бил и К.К. –заемал длъжността „районен
инспектор“ на гр. Сапарева баня, към датата на деянието. Освен това подсъдимата П. продължила вечерта към 22.18
часа да заплашва св. Б.С., че ще я запали,
била взела секира и искала да троши. Подсъдимата била пияна и вероятно
агресивния ѝ характер предизвикал уплаха у св. С., която се обадила на
тел. 112 за съдействие. В 22.19 ч. на тел. 112 се обадила и П., която също
заявила, че св. В.Г. влязъл със секира в обора ѝ и искал да ѝ краде
овци.
В тази връзка
съдът не кредитира показанията на св. Виктор Павлов и Емил Йовев, тъй като
същите не кореспондират с нито едно гласно и писмено доказателство по делото. Св.
Павлов е съпруг на подсъдимата и същия чрез показанията си се опитва да изгради
алиби на съпругата си, като твърди че през целия ден си бил у дома заедно със
съпругата си и не са излизали оттам. Св. Г. е категорична, че св. Павлов
прибрал овците от паша към 17.00 ч. и до същият не е
свидетел на деянието извършено от съпругата му. Същият се прибрал, когато
полицаите вече били на място, където се били събрали много хора, в това число
живущите наблизо хора, разпитани като свидетели по делото. Св. Йовев твърди, че
не у чул да има викове и скандал, като заявява, че до 17.30 ч. работи в имота и
ако има викове биха се били чули, тъй като не били пуснали музика и
разстоянието е около 100-150 м. от имота на П.. Освен това сочи, че от
паркираната пред имота техника от селскостопански машини не се вижда нищо.
Показанията му са съвсем изолирани и
ясно личи, че са в полза на подсъдимата, поради което съдът счита, че не следва
да бъдат взети под внимание и да не ги кредитира изцяло. Това е така, защото
св. Н.С.- овчар, който помага на семейството на подсъдимата сочи, че видял
автомобила на Г. потрошен, но след два- три дни. На същия ден автомобилът до
обяд, когато прибрал овцете от паша, около 12.00 ч.
на обяд не видял автомобила му отпред, където обикновено го паркира. Но същия
свидетел описа местонахождението на къщата, в която живеят св. С., св. Е. и св.
Митеви и, че не е невъзможно ако същите от двора, където се намира чешмата
отстъпят напред около 5-6 метра да имат видимост към обора на св. Г., до който
се намира стаята, в която П. живее, респ. и мястото където св. Г. паркира
автомобила си. В тази връзка съдът
кредитира показанията на св. С., тъй като той е ходил да помага на св. Павлов
да изведе стадото овци преди обяд и на обяд го е прибрал в обора. Предвид
обстоятелството, че все още е зимен период е характерно овците да не пашуват цял ден, а да бъдат изкарвани за кратко време на
водопой.
Горепосочената фактическа
обстановка съдът приема за доказана въз основа на: гласни доказателства -
съдържащи се в с свидетелските показания на В.Г., Д.Г., Б.С., Е.Е., С.М., Т.М., Н.С., като съдът не кредитира и изключва от доказателствения
материал показанията на св. Емил Йовев и св. Виктор Павлов, оценителна
експертиза, авто-техническа експертизасъдебно-фоноскопска
експертиза, и писмени доказателства - Протокол за оглед на местопроизшествие и
направен необходим брой фотоснимки, неразделна част от протокола; писма, справки,
диск от Дирекция „Национална система
112“, постановления за прекратяване на наказателно производство на ДнРП, справка за съдимост на подсъдимата,
характеристика на подсъдимата.
Анализът на доказателствата налага следните
правни изводи:
Подсъдимата И.А.П. е родена
на *** ***, с постоянен адрес:***, българка, българско гражданство, с основно
образование, омъжена, неосъждана, с Егн **********. Същата е пълнолетна и вменяема, поради което е наказателно-отговорно лице. Съгласно
чл. 31, ал.1 от НК, тяможе да бъде годен субект на
наказателно преследване.
С деянието си подсъдимата е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК. От
обективна страна на 08.03.2018г., около 16.00 ч., в село Ресилово, обкщина Сапарева баня, обл.
Кюстендил е нанесла множество удари с лопата и секира по автомобила е повредила
противозаконно лек автомобил марка и модел „Хонда Сивик“ с рег. № КН 2765 ВМ, собственост на В.Г., и с тези
си действия противозаконно е повредила чужда движима вещ, каквато се явява
лекия автомобил, собственост на физическо лице –св. Г.. С деянието си същата е причинила щети, чиято обща стойност е 1
522.00 лева.
Унищожаването и повреждането е типично
резултатно престъпление, при това очертано в закона именно чрез престъпните
последици. Те могат да приемат две форми, свързани със степента на изменение в
основните свойства на предмета на посегателство. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да се осъществи както чрез действие,
така и чрез бездействие и се изразява във въздействие
върху субстанцията или структурата на вещта така, че последната се
променя отрицателно с оглед първоначалното й предназначение. Повреждането е
такова изменение в субстанцията или структурата на предмета, което прави вещта
временно или частично негодна за използване по предназначение.
При унищожаването засягането на вещта е такова, че тя става изцяло
негодна за използване по нейното нормално (първоначално) предназначение. В
случая нанесените повреди на автомобила се изразяват в счупени предно
панорамно, предно ляво и предно дясно стъкло, задно ляво и задно дясно стъкло,
фаровете, стоповете, предно ляво огледало за задно виждане, собственост на св. Г.,
като вещта е била засегната по начин, че
е станала негодна за ползване по предназначение, в което се изразява и
престъпния резултат.
Извършител на престъплението по чл.216 ал.1 от НК може да бъде всяко
наказателно отговорно лице, което не е собственик на вещта. Следователно субект
на престъплението в настоящия случай е подсъдимата П..
От субективна страна е налице пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си – неговата противоправност и наказуемост. Знаела е, че въздейства
върху чужда движима вещ, предвиждала е унищожението и като последица от това
въздействие и е целяла противоправния резултат.
Причините за извършване на престъплението са слаби морално-волеви
задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата собственост, нисък
оценъчен критерий на поведение.
С оглед на изложеното съдът прецени, че подсъдимата И.П. следва да бъде
признат за виновна в извършването на престъплението, в което е обвинена и да ѝ
се наложи съответното наказание.
По индивидуализацията на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимата П.,
съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство, че същата е с добри
характеристични данни- не е осъждана, била емоционално приповдигната в
следствие на дългогодишни конфликти между семействата и обстоятелството, че в
близост до стаята, която обитава св. Г.
паркира лекия си автомобил, макар, че същият паркира на празно място пред обора
му, без местонахождението на автомобила да пречи на когото и да било. Подсъдимата
не желае да даде обяснение, не се признава за виновна, но това според съдебната
практика не следва да се вземе като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като
това е нейно право Отегчаващи вината обстоятелства – агресията, с която е
изпочупен автомобила, включително и насочената такава вербална към св. Г..
Съдът определи
за подсъдимата П. наказание при условията на чл. 54, във вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК в предвидения от закона минимум, предвидени в
особената норма на чл. 216, ал. 1 от НК, а именно: лишаване от свобода за срок от три
месеца. Съдът счете, че са налице материално правите предпоставки на чл. 66,
ал. 1 от НК, тъй като подсъдимата не е осъждана до момента, наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ е под три години и целите на наказанието биха
били постигнати без да е наложително наказанието да бъде изтърпяно, поради
което съдът отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3 (три) години.
На основание
чл. 67, ал. 1-4 от НК, съдът счете, че не следва да налага възпитателни мерки.
С така наложеното
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на наказанието предвидени
в чл. 36 от НК и за в бъдеще подсъдимата няма да бъде субект на престъпление.
По разноските:
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимата И.А.П., с Егн ********** да
заплати сторените по делото разноски в размер на 69.00 лв. (шестдесет и девет
лева) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, както и 268.52 лв. (двеста
шестдесет и осем лева и петдесет и две стотинки) по сметка на Районен съд-Дупница.
Така мотивиран съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :