РЕШЕНИЕ
№ 1604
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110114667 по описа за 2023 година
Ищцата М. Т. Д. сочи, че на 10.12.2022г. към 23.20ч. тя и ответницата И.
Х. В. излезли да се разходят из града с личният и автомобил Мерцедес CLK
270 с peг. №***. Обикаляли и стигнало до Макдоналдс, за да си купят нещо за
хранене, след което слезли на Порт Варна до заведение The Brick Port за да се
видят с общ приятел и да приберат колата му до гр.Белослав, тъй като той бил
употребил алкохол. Тя се качила в неговият автомобил, а ответницата се
качила в нейния и карала след нея. Върнали се обратно в града и се отправили
към дома на ответницата в кв. Бриз за да вземат и друга кола и да я паркират
пред дома и в ж.к.„Младост". Взели автомобила от кв. Бриз, като ищцата се
качила да карам другия автомобил, а ответницата продължила да кара
автомобила на ищцата и тръгнали да се прибират към кв.Младост. Движели се
през бул.„Цар Освободител", като ищцата била първа кола, а И. с нейния
автомобил се движела плътно зад нея, часът бил малко след 4ч. през нощта.
Малко след кръстовището на бул.„Цар Освободител", след бензиностанция
ОМВ ищцата видяла в огледалото за задно виждане, че колата, управлявана от
И. започва да се удря в бордюрите и изведнъж светлината от фаровете
изчезнала. Отбила от пътя и се върнала до автомобила, който бил преобърнат
по таван. Колата била много начупена и я откарали в сервиз в гр.Добрич.
Ответницата казала, че съжалява за случилото се и ще поеме разходите по
ремонт на колата. Оказало се, че колата не става за ремонт и ищцата
уведомила ответницата, че от моргата и дават 2000лв. за нея и 4000лв. следва
да и даде тя. След този разговор ответницата започнала да я отбягва и да не
иска да се среща с нея, като и казала че може да и даде 2000лв. и да
приключат случая, но ищцата не се съгласила. На 16.01.2023г. изпратила
покана на ответницата, с която я кани да и запалти доброволно нанесените от
нея щети в следствие на настъпилото ПТП, които възлизат на 5000лв., но
1
ответницата отказала да получи поканата. Ищцата сочи, че от настъпилото
увреждане на автомобила не е получавала друго обезщетение за настъпили
имуществени вреди.
Моли съда, да осъди ответницата да и заплати сумата от 6747,12лв.,
представляваща претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 10.12.2022г. до завеждане на исковата молба, както и законна лихва
от подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задължението, 1 220лв., представляващи разноските по ч.гр.д. №2715/2023г.,
19 състав на ВРС, както и разноските по настоящото произовдство.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който сичи, че
не оспорва, че на 11.12.2022г. в ранните часове, в гр.Варна в района на
бензиностанция „ОМВ" на бул.“Цар Освободител“ е претъпяла ПТП с
притежавания от ищцата лек автомобил. Но счита, иска за неоснователен и го
оспорва изцяло.
При условие на евентуалност-твърди, че е частично основателен.
Оспорва иска по основание и по размер на следните основания:
автомобилът, предвид недоброто му техническо състояние, е закупен на
цена, значително по-ниска от посочената в исковата молба. Поради факта, че
ищцата го е управлявала след закупуването му в продължение на около година
или малко повече, в т.ч. и го е предоставяла многократно на трети лица, които
да правят "дрифт"-ове с него, то същият е и допълнително амортизиран. -
автомобилът е бил с много съществени дефекти, в т.ч. и по ходовата му част и
през цялото време, след закупуването му, са се проявявали нови и нови
проблеми, което е сочело, че ще се налагат доста скъпо струващи ремонти.
Вечерта, преди инцидента, ищцата и съобщила, че трябва, да се отърве от
колата. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата в размер на
70% поради това, че същата я е принудила, да управлява повредения й
автомобил, а тя, за да се предпази от аварии и увреждане на здравето си,
управлявала здравите автомобили на познатите си, че значителна част от
частите на автомобила е можело да бъдат употребени и са били продадени,
при което ищцата си е възстановила част от претендираната сума. Сочи, че
ищцата и казала "ти ще караш моята кола, аз неговата.", но не и дала никакви
указания за специфики по устройството на автомобила и какво трябва да
съобразява при управлението му. Когато пристигнали пред заведението "Брик"
на Морска гара, разбрала, че трябва да ходят до Белослав. Ищцата и казала, да
кара след нея, че ако нещо се случело с колата й и ако не може да спре, да не
се повредили колата на нейния познат. Докато пътували за гр.Белослав ищцата
и казала отново да продължи да кара колата й. Докато пътували ищцата
решила да прибере и колата на приятеля си от пред дома му и да я паркира
пред нейния дом в кв.Младост, защото на сутринта тя трябвало да отиде в
Добрич с неговата кола и да го прибере. Ответницата я попитала защо не
отиде в Добрич с нейната кола да го прибере и отговорът й бил, „защото е
опасно да пътувам с нея, особено извън града". Ответницата карала колата на
ищцата, а тя на приятеля си, „защото била много скъпа". Пътната настилката
на пътя била мокра, ищцата, отново карала първа, а ответницата след нея. На
светофара до ОМВ на бул.Цар Освободител посока кварталите двете коли
били спрели и след потеглянето ответницата подала газ, но колата поднесла и
не успяла да я овладее, стреснала се и така се ударила в бордюра и се
2
преобърнала. Дошли приятели, роднини и кола на пътна помощ. Взели
пострадалата кола и я закарал в Добрич, като предполага, че целта е била да я
укрият от органите на Пътна полиция за да не се установи в последствие, че е
била ползвана при наличието на съществени неизправности по ходовата част.
Счита, че поради съществените дефектите на автомобила й, ищцата, през
последните няколко седмици, преди инцидента, когато излизали навън,
постоянно подхвърляла, уж на шега, на познатите си, че иска да вземе тяхната
кола и да им даде нейната - „да правят бартер". Споделяла, че постоянно се
карат с баща и, защото той искал колата да бъде продадена, тъй като
ремонтирането й щяло да е много скъпо поради съществените дефекти, а тя
нямаше финансова възможност да се справи с такива разходи. Предвид
известните й дефекти на колата, които давали възможност с тази кола да се
правят „дрифт"-ове, което дава възможност по-лесно да върти колата, ищцата
непрестанно я давала на нейни познати с тази цел. Счита, че всъщност,
ищцата, знаейки лошото техническо състояние на автомобила си, е пазела
собственото си здраве и живот, а умишлено и с лека ръка е поставила нея в
опасност, като, с благовидни предлози, я е заставила и в процесната вечер тя
да кара неизправната й кола. Ищцата и казала, че ESP на колата /електронна
стабилизираща система/ не работи, но че това „не било съществен проблем".
Всеки път, когато, се возела в колата управляваната от ищцата, установявала,
че и при най-малко подадената газ, колата й поднася и върти гуми. Вярвала на
обяснението на ищцата, че „това не е съществен проблем", т.к. не можех да
допусна, че трезвомислещ човек би управлявал неизправен автомобил с
толкова съществена техническа неизправност. Колата на ищцата имала течове
на спирачната течност и неизправна кормилна рейка. Джантите на колата бяха
видимо криви. Ищцата, още като купи колата, и казала, че по колата има
въздействия, като е премахнат фабричният ауспух и е поставена права тръба,
без шумоизолиращи. След инцидента разбрала, че автомобилът на ищцата
имал инсталиран допълнителен софтуер, който засилвал мощността му. Това
правело автомобила по-сложен за управление. Сочи, че много части от
двигателя и от конструкцията на автомобила след катастрофата е можело да
бъдат използвани повторно. Твърди, че ищцата и е казала, че има хора
желаещи да закупят колата за 2000лв. Сочи, че действителното състояние на
автомобила - недобро, същият е закупен от ищцата на цена, значително по-
ниска от посочената в заключението. Не е получавала, по надлежен ред,
никакви покани от ищцата, които да са били свързани с процесния инцидент.
Оспорва и претенцията за лихва, по изложените по-горе основания, още
повече, че същата е и аксесорна такава, от една страна. Оспорва претенцията
за разноски по посоченото частно гражданско дело.
Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като неоснователен, евентуално, като признае, че е налице съпричиняване от
страна на ищцата в размер на 70%, от действията на ищцата убедила я, с
благовидни предлози, да управлява неизправния й автомобил, поради което да
редуцира претендираната сума, евентуално, да намали размера на предявения
иск със стойността на автомобила, продаден от ищцата, във вида, в който е бил
след инцидента, евентуално със сумата, която ищцата е/би получила, в случай,
че е продала използваемите части от автомобила и претендира разноски.
Предявява насрещен иск, в който първоначалната ответница твърди, че
3
след процесния инцидент се чувства изключително зле. Дълго време се е
страхувала дори да се качва с лек автомобил. Започнала да управлява, макар и
с голямо притеснение, лека кола, едва през последния месец. Плачела
непрекъснато поради стреса от катастрофата, а също и поради непрекъснатия
психически тормоз, който М. Д. осъществявала над нея. Започнали скандали
от нейна страна и повече не се виждат. Д. започнала да и звъни по телефона,
да и крещи и да я обижда, с което я разстройвала допълнително и тя й
затваряла телефона. В. се дистанцирала от близките и познатите си, защото,
всеки път, когато я питали за М. или за това, какво се случва между тях след
инцидента се разплаквала. Вече повече от година не може да спи нормално.
Няма ден, в който да не мисля за инцидента и за това, че или е щяла да умре,
или да се осакати и по този начин да е причина за натоварването на близките
си. Продължава да се страхува от пътувания. След като от около месец
започнала да кара понякога кола или да се вози, винаги настоява да не се
минава през мястото на процесния инцидент. Продължавам да си мисли, че
поради поведението на М. Т.Д. в процесната вечер е можело да загуби живота
си. Счита, че ответницата по насрещния иск, умишлено, като е знаела
недоброто техническо състояние на автомобила си и предвид мокрите
пътища, я е мотивирала тя да кара нейната увредена кола, без дори да и даде,
поне елементарни, указания за спецификите по управлението на колата. След
процесиня инцидент, ищцата започнала да я тормози психически, да и иска
пари, да я заплашва и т.н. Д. я застигнала с автомобила си на пътя и започнала
да я „притиска" с колата си, като така създала опасност от настъпване на
пътно произшествие, в т.ч. и с другите автомобили, когато В. се освободила от
пресирането й, отбила от пътя и стояла повече от половин час за да може да се
съвзема и да продължа пътуването си. Предвид изложеното, счита, че
следствие поведението на ищцата спрямо нея - да я принуди тя да управлява
повредения й лек автомобил, което нейно поведение доведе до процесното
ПТП, В. е тази, която е пострадала - претърпяла и продължава да търпя
морални и психически болки и страдания. Поради това предявява насрещен
иск за осъждане на ответницата да и заплати обезщетение за причинените и от
нея неимуществени вреди в размер на 6 700лв., като предявава настоящия
насрещен иск като частичен - за сумата от 1250лв. и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 11.12.2022г. и да и се присъдят сторените по делото разноски.
Д. в качеството си на ответник по насрещният иск е подала отговор в
който сочи, че оспорва изцяло изложеното в депозираната насрещна искова
молба. Оспорва изцяло изложеното касаещо принудата от страна на моята
доверителка, която е упражнена върху И. Великова за да управлява лекият
автомобил Мерцедес CLK 270 с peг. № ***. Всички действия по управление
на лекият автомобил извършени от И. са по нейно желание и с ясно съзнание
без да е употребявала алкохол. Оспорва твърденията относно изправността на
автомобила, тъй като същият е минал годишен технически преглед на
16.04.2022г. Сама ищцата твърди, че колата се е поднесла при подаване на газ
от нейна страна и не е успяла да я овладее в следствие на което се е ударила в
бордюра на пътя. Това невнимание от нейна страна е допринесло за
настъпването на произшествието. Поведението на ищцата на пътното платно е
в следствие на нейните възприятия относно обстановката в тъмната част на
денонощието, в която е нямало други автомобили на пътя. В настоящият
4
случай инцидента е предизвикан от ищцата, която се е ударила в бордюра, не е
употребявала алкохол, нямало е нужда от медицинска помощ и не е имало
спор относно вината, тъй като участника в инцидента е само един. Нещо
повече причината да не се извика полиция е именно настояването на И., тъй
като ако дойде полиция ще и съставят акт, това е желанието на И.. На
следващо място оспорва изцяло емоционалното и психическо състояние на
ищцата, тъй като след инцидента двете страни са поддържани отношения,
като И. е твърдяла, че ще поеме ремонта по автомобила. Не се е оплаквала, че
има някакви проблеми след случилото се, а просто са престанали да се виждат,
тъй като е отказала доброволно заплащане. Ако е имала емоционални и
психически проблеми от случилото се би следвало да се потърси
специализирана помощ веднага след инцидента, а не след една година и то
след завеждане на искова молба за заплащане на причинените материални
щети. Абсолютно неверни са твърденията в исковата молба, че същата е
оставена сама и е била неадекватна, напротив същата бе достатъчно адекватна
за да разбере какво се е случило и да заяви пред всички, че тя е виновна и ще
поеме изцяло нанесените вреди, като единственото й желание бе да не се вика
полиция.
Моли да се отхвърли насрещният иск.
Съдът намира, че предявените искове намират правното си основание в
чл.45 от ЗЗД.
По делото между страните не се спори, че ищцата към сочената дата
10.12.2022г. е била собственик на л.а.“Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ д.к.№***,
друг безспорен момент между страните е относно фактическата обстановка,
който се изразява в това, че в късните нощни часове ищцата е предоставила
посоченият лек автомобил на ответницата И. В. за управление, а самата тя е
управлявала друг лек автомобил. Липсва спор и относно това, че по време
на управление на лекия автомобил на ищцата, ответницата е претърпяла ПТП
с него.
Представено е и копие от договор за покупко-продажба на МПС от
съдържанието на който се установява, че ищцата в хода на производството на
25.04.2024г. е продала на трето лице автомобила за сумата от 2 329лв.
Спорът се свежда до това имал ли е автомобила технически
неизправности или извършени допълнителни настройки, които затрудняват
управлението му и каква е била стойността му към момента на ПТП-то и
стойността му след същото.
Разпитаното по делото вещо лице чиято САвтЕ е приета в настоящото
производство, като обективна и компетентна в последното редовно заседание
е посочило, че намесата в работата на отделни системи на автомобила за
стабилизация, ABS и т.н. не представлява промяна която да води до
значителна промяна в начина на управление на автомобила и да създава
затруднение за управляващият го.
Няма спор, че ответницата е правоспособен водач на МПС с категория
В.
Следва да се има също така предвид, че от изложеното в исковата молба,
неоспорено и дори потвърдено от ответницата с отговора и по чл.131 от ГПК
се установява, че на първо място последната е запозната с факта, че в
5
автомобила има намеси, а освен това нея вечер тя е карала автомобила
известно време преди да настъпи ПТП-то безпроблемно.
При изложеното съставът приема, че ПТП-то при което ответницата е
самокатастрофирала е настъпило в следствие само и единствено нейните
собствени действия, като към него не са съпричастни промените в лекия
автомобил.
Вещото лице по приетата по реда на чл.207 от ГПК САвтЕ като
обезпечение на доказателства е посочило, че стойността на автомобила към
момента на настъпване на ПТП-то е била в размер на 6 747.12лв., а съгласно
представения договор за покупко-продажбата му от 25.04.2024г. той е
продаден от ищцата на трето лице за сумата от 2 329лв. поради което съставът
приема, че размерът на щетата причинена от ответницата на ищцата
съответства на разликата между тези две суми и възлиза на 4 418.12лв. до
който размер трябва да се уважи претенцията, като за разликата до
претендираните 6 747.12лв. се отхвърли поради недоказаност по размер.
По предявеният насрещен иск за присъждане на неимуществени вреди в
полза на първоначалната ответница за сумата от 1250лв. и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 11.12.2022г., търсени като обезщетение за претърпени морални
и психически болки и страдания от ПТП-то, съдът намира, че същият е
недоказан по основание предвид възприетото становище, че причината за
настъпване на катастрофата е в начина на боравене с автомобила на И. В., а не
в самия автомобил.
Предвид частичното уважаване на исковете и отхвърляне на насрещния
иск ответницата В. следва да бъде осъдена да заплати на ищцата Д. сумата от
1 323.85лв. сторени по делото разноски.
Ищцата Д. от своя страна по частичното отхвърляне следва да заплати
на ответницата В. сумата от 488.44лв. разноски.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.а Х. В. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на М.
Т. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 4 418.12лв. представляваща
стойност на повреден при ПТП настъпило на 10.12.2022г. автомобил
„Мерцедес ЦЛК 270“ с д.к.№*** собственост на ищцата, но управляван към
момента на ПТП-то ответницата, заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда-10.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до търсените 6 747.12лв. поради вземане
предвид на получената от ищцата сума от 2 329лв. от продажба на автомобила
в хода на делото, на осн. чл.45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.а Х. В. ЕГН********** от гр.Варна, ***
срещу на М. Т. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** частичен иск за заплащане
на сумата от 1250лв. като част от иск целият в размер на 6 700лв., търсени
като обезщетение за претърпени морални и психически болки и страдания от
ПТП-то настъпило на 10.12.2022г. на осн. чл.45 от ЗЗД.
6
ОСЪЖДА И.а Х. В. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на М.
Т. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 1 323.85лв. сторени по делото
разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на И.а Х.
В. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на сумата от 488.44лв. сторени
по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7