№ 1183
гр. Перник, 24.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500664 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 137/07.07.2023 г. по гр.д. № 303/2023 г. на Районен съд гр. Р. е
отхвърлил предявения от ЕТ „Сашо Тасков – Батенберг“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Батенберг“ № 101, иск с правно основание
чл.124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес център,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 13 092,77 лева (тринадесет
хиляди деветдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки) по фактура №
**********/22.03.2023 г. за преизчислени количества електрическа енергия, мрежови
услуги и „задължения към обществото“ по констативен протокол №
2002664/05.01.2023 г., за имот с клиентски № 540006429112, находящ се на адрес: гр.
Р., пл. „Свобода“. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ЕТ „Сашо Тасков – Батенберг“, чрез адв. С. Р. е
обжалвал решението като счита същото за неправилно и немотивирано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и в разрез със събраните по делото
доказателства. На първо място са наведени твърдения, че по делото не са събрани
доказателства, които да доказват наличието на облигационни отношение между
страните. В продължение се сочи, че процесната фактура е издадена в противоречие с
чл. 28, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от ДКЕВР,
като се излагат подробни съображения в подкрепа на изложените твърдения. Счита, че
ответникът не е изпълнил и задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, съгласно
която ответникът е длъжен да измени Общите условия като включи ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ. Допълва, че в Общите условия на ответното дружество не е вменено такова
задължение, което от своя страна води до липса на гаранция, която да обезпечава
правата на потребителя. На следващо място се сочи, че във фактурата е начислена и
цена за пренос през електропреносната мрежа, каквато не е била визирана в правилата
и е неотносима към разпределителната мрежа, чийто оператор е ответното дружество,
1
поради което не му се следва. Твърди се, че в посочената норма се визират мрежови
услуги, а във фактурата са начислени суми изчислени въз основа на Констативен
протокол, като счита, че това не са мрежови услуги. Излагат се доводи, че по
отношение на тези цени по делото не са ангажирани никакви доказателствени искания,
които да установят по несъмнен начин, че формираната сума е начислена
законосъобразно. С въззивната жалба се излагат съображения, че никъде в законовата
уредба не е предвидена възможност разпределителните дружества да търгуват с
електроенергия, поради което за неправилни се сочат действията на ответната страна,
когато това обстоятелство се сочи за основание за издаване на фактура по чл. 56 от
ПИКЕЕ и тя да се издава от разпределителното дружество. В заключение се навеждат
твърдения, че е налице противоречие между чл. 56 ал. 1,2 ПИКЕЕ /2019г./ и чл.98а ал.2
т.6 б.а ЗЕ, защото според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител,
докато според ПИКЕЕ /2019г./ сумата се дължи на оператора на електроснабдителната
мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента за нея. Намира
сочената от ответната страна съдебна практика за неприложима, като моли съда при
постановяване на съдебният акт да има предвид актуална съдебна практика по сходни
казуси, като сочи и конкретна такава. Въз основа на изложеното, се иска отмяна на
постановеното решение. Претендира се заплащането на сторените пред двете
инстанции разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, чрез юрк. Марашлиева, в
който се изразява становище за неоснователност на жалбата като се излагат подробни
мотиви в подкрепа на първоинстанционното решение. Сочи се, че същото е правилно и
законосъобразно, постановено при задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства и формирани правилни изводи от страна на районния съд. Твърди, че в
първоинстанционното производство са представени голям брой доказателства, въз
основа на които се доказва наличието на облигационна връзка между страните.
Намира, че процесното решение не страда от пороците, визирани във въззивната жалба.
Сочи като неоснователни възраженията във въззивната жалба, относно липсата на
основание за ищеца за извършване на корекция на сметка. За неоснователни се сочат и
възраженията на ищцовата страна, че констативтния протокол не е изпратен, като се
навеждат твърдения, че всички писма са изпратени на процесния имот, което било
видно и от приложените обратни разписки. В продължение като неоснователно се сочи
и направеното с въззивнта жалба възражение, че между дружеството снабдител и
разпределителното дружество се сключва вътрешен договор, като се излагат
съображения в подкрепа на противното. С отговора се излагат и съображения относно
направеното от ответната страна възражение за уведомяването на клиента за
извършената проверка и корекция на сметка, като сочи че няма предвидено изискване и
процедура за уведомяване на абонатите преди извършване на проверката, нито в
ПИКЕЕ, нито в Общите условия на дружеството. Въз основа на изложените
съображения се иска потвърждаване на постановеното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира се заплащане на разноски в производството пред
настоящата инстанция. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
2
С въззивната жалба и с отговора на същата страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно
в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба с отговора на същата страните не представят и
не се сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2023
г. от 10.10 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
3
ведно с обективирания в него доклад по делото.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4