№ 58
гр. Несебър, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.а
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Административно наказателно
дело № 20252150200037 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба вх. № 522/17.01.2025 г. от Р. М. Е., роден на *** г. в
Украйна, ЛНЧ ***, с адрес в гр. С.В., к-с „К.Ф.К.“, бл. D1, ет. ***, срещу наказателно
постановление № 24-0304-001069/20.08.2024 г. на началник група в ОДМВР Бургас,
РУ Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за извършвано нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата се признава, че на посочените от наказващия орган ден и място, при
управление на заден ход на товарен автомобил жалбоподателят е бутнал леко колонка
на бариера. Отрича се обаче, да е напуснал местопроизшествието без да установи
вредите. Излагат се твърдения, че след инцидента, водачът-жалбоподател слязъл от
товарното МПС и заедно с пазача установил щетата от удара, която била минимална.
След като жалбоподателят и пазачът се уверили, че бариерата функционира изрядно,
пазачът дал знак на жалбоподателя да потегля и той напуснал местопроизшествието.
Около 15 минути по-късно пазачът докладвал ситуацията на мениджъра на комплекса,
който уведомил полицията и работодателя на жалбоподателя, вследствие на което
жалбоподателят отново се върнал на мястото на инцидента. Там го чакали полицаи и
управителят на комплекса, като жалбоподателят потвърдил, че именно той леко е
бутнал колонката на бариерата и заявил готовност да заплати щетите. Тъй като на
момента не се постигнало разбирателство по случая между управителя и
жалбоподателя полицаите съставили АУАН. Посочва се, че жалбоподателят не е
напускал умишлено местопроизшествието с цел да не се установи участието му, а със
съзнанието, че случаят е приключен. Аргументира се, че случаят е маловажен, а
санкцията прекомерно тежка за нарушителя. Моли се за приложение на чл. 28 от
1
ЗАНН , респ. за отмяна в цялост на НП.
Насрещната страна по жалба не изразява становище. Такова е депозирано от
началника на РУ – Несебър, който счита оплакванията за несъстоятелни и недоказани.
Релевира възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
В проведени по делото открити съдебни заседания, жалбоподателят се явява
лично и с упълномощен представител – адв. А. Ж. от БАК. Поддържа жалбата,
ангажира показанията на един свидетел-очевидец. Излага допълнителни доводи за
основателността на жалбата и моли за отмяната на НП в цялост.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведените
по делото открити съдебни заседания.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 03.08.2024 г., около 17,30 часа, жалбоподателят Етошук, заедно със св.
Вадим Ч. работили заедно като екип на фирма „Бора-Бора“, като доставяли мебели от
склада на работодателя си до адреси за доставка, пренасяли ги до обектите и ги
сглобявали. Транспортирането се осъществявало със служебен товарен автомобил
марка „Мерцедес“ , с рег. № ***, собственост на „П.Т.“ ООД, който се управлявал от
жалбоподателя. На посочените дата и час жалбоподателят и св. Ч., след като
извършили доставка в к-с „К.“ – с. Равда, общ. Несебър, се качили в товарното МПС и
се отправили към последната си доставка за деня в отсрещен на к-с „К.“ комплекс. За
да излязат от частния паркинг на к-с „К.“, жалбоподателят предприел маневра на заден
ход, при което поради големите размери на товарното МПС, не могъл да съобрази
колонката на бариерата, която била вдигната, и леко я ударил с камиона. По това време
св. Ч. се возил в камиона на пасажерска седалка и възприел ситуацията. След удара
при жалбоподателя и св. Ч. дошъл пазачът-охранител на комплекс „К.“ и тримата
заедно извършили оглед на колонката, като установили, че е засегнат бетонния
фундамент, от който са отчупени две парчета. Охранителят на комплекса установил, че
бариерата работи изрядно, след което казал на жалбоподателя и св. Ч. да бъдат по-
внимателни следващия път, вдигнал отново бариерата и им направил знак с ръка да
тръгват. Жалбоподателят и св. Ч. потеглили с товарното МПС и се отправили към
срещуположния комплекс за извършване на последната планирана за деня доставка,
където били до 18,30 часа. В края на работния ден се получило обаждане от
работодателя на жалбоподателя и св. Ч., който им указал да се върнат в к-с „К.“,
защото имало ситуация и полиция. Жалбоподателят и св. Ч. се върнали в к-с „К.“,
както им било указано, като на място ги чакали управителят на комплекса,
охранителят и св. К. Д.. След изясняване на ситуацията служителят на МВР – св. Д.
приканил страните да разрешат ситуацията доброволно, като съставят двустранен
протокол по случая, но поради изрично искане за съдействие от управителя на
комплекс „К.“ съставил АУАН Серия АД бл. № 446451/03.08.2024 г. С възражение от
06.08.2024 г. жалбоподателят оспорил констатациите на актосъставителя, като заявил
насрещни твърдения по фактите, описани по същество и в процесната жалба. Въз
основа на АУАН било издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящия
съд.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
2
по делото доказателства: АУАН Серия АД бл. № 446451/03.08.2024 г.; възражение от
06.08.2024 г.; докладна записка рег. № 304-р-27059/10.08.2024 г. на Ст.Стойчев;
докладна записка рег. №304-р-25753/07.08.2024 г. на мл.ак. К.Д.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР; както и показанията на свидетелите К. Д.
/актосъставител/ и Вадим Ч. /очевидец/, обясненията на жалбоподателя за признаване
на изложените от него факти и обстоятелства пред съда. Самият жалбоподател не
оспорва така приетите от съда констатации, изложени и от изслушаните свидетели,
като възраженията му касаят правната страна на спора и процедурата по установяване
на нарушението.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН,
като същевременно АУАН е издаден от младши автоконтрольор при РУ Несебър,
ОДМВР Бургас, който безспорно е разполагал с териториалната и материална
компетентност да осъществява контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП, което не се оспорва и от жалбоподателя.
Независимо от посоченото, съдът намира, че в случая се констатира посочените
от жалбоподателя съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния
закон, които налагат частичната отмяна на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието; 2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.
В случая, жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, а именно за това, че след настъпилото самостоятелно ПТП не спрял да установи
последиците от него – напуснал произшествието без да изчака и да уведоми
контролните органи. Същевременно, от всички доказателства по делото безспорно се
установи, че жалбоподателят е възприел удара с основата на колонката на бариерата в
к-с „К.“, слязъл е от управлявания от него товарен автомобил и заедно с представител
на комплекса в лицето на пазача-охранител е установил щетите и факта, че бариерата
функционира. От обясненията на жалбоподателя и показанията на св. Ч. се установи,
че именно по указания на охранителя, който счел удара за несъществен, двамата са
напуснали с товарния автомобил местопроизшествието, след като са били допуснати с
вдигане на бариерата. Няма спор и че при призоваване от служител на МВР
жалбоподателят се е отзовал своевременно отново на мястото на инцидента, признал е
вината си за ПТП-то и е изразил желание да заплати щетата.
Съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, описанието
на нарушението и обстоятелствата при които е извършено следва да се съдържат в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, като се съдържа описание на всички признаци от състава на
твърдяното нарушение. В конкретния случай това изискване не е спазено, доколкото в
АУАН действителното фактическо положение по случая е неправилно и непълно
установено, като не са посочени релевантните към основанието за налагане на санкция
факти – изложените по-горе обстоятелства, настъпили преди сигнализиране на
органите на реда, както и последващите действия и изявления на жалбоподателя в
присъствието на служителя на РУ - Несебър. Така, установената от актосъставителя
фактическа обстановка не кореспондира със собствените му показания, дадени пред
3
съда, като се явява непълна и невярна, без да съдържа достатъчно конкретика за
обстоятелствата, квалифициращи процесния случай като нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗДвП. Тази непълна фактология е формално преповторена с обстоятелствената
част на НП, без да са изложени изрични мотиви във връзка с възражението на
жалбоподателя срещу АУАН, като наказващият орган не е установил приетите от него
факти с необходимите за това доказателства.
Предвид изложеното безспорно е нарушено правото на жалбоподателя на
защита, като е препятствана възможността да разбере какво конкретно негово
поведение се квалифицира като нарушение на ЗДвП. Непълното установяване на
релевантните към твърдяното нарушение факти препятстват и съда в осъществяване
надлежна преценка за съставомерността на деянието, съответно в случая не може да се
направи безусловния извод за наличност на допуснато нарушение по смисъла на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което се явява недоказано.
Следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
законодателят е въвел задължение за водачът на ППС, участвал в ПТП, да спре без да
състава опасност за движението по пътя и да установи какви са последиците от
произшествието. В случая по делото всички събрани доказателства сочат, че
жалбоподателят е действал именно в изпълнение на законово вмененото му
задължение – спрял е след като е възприел удара с колонката, слязъл е от ППС и е
установил щетите – отчупени две парчета от бетонната основа. Не се събраха
доказателства жалбоподателят да е отказал съдействие на представители на к-с „К.“ за
установяване на щетите, да е напуснал самоволно мястото на инцидента и умишлено
да не е изчакал органите на реда, при знание, че са известени за ПТП. Индиция в
подкрепа на този извод на съда е и поведението на жалбоподателя на по-късен етап –
явяването му при изискано съдействие от полицейски служител, пълното признание на
авторството за ПТП, съдействието му за установяване на фактите по случая. Въпреки
това, в рамките на административнонаказателното производство не са събрани
доказателства за проверка твърденията на жалбоподателя-нарушител – не са
прегледани записи от охранителни камери, не е разпитан св. Черемник /очевидец/ и др.
От друга страна не е направен и анализ на твърденията на охранителя, нито са събрани
доказателства за проверката им, като същите дори не са упоменати в АУАН във връзка
с приетите като реализирани факти, определящи съставомерността на твърдяното
нарушение.
Същевременно НП страда и от тежка материална незаконосъобразност,
доколкото дадената правна квалификация на описаното в него съставомерно поведение
се явява несъответна. С постановлението наказващият орган е приел, че нарушителят
„напуснал произшествието без да изчака и да уведоми контролните органи“.
Посоченото би могло при допълнителни фактически твърдения за пострадали от ПТП
хора да съставлява нарушение на чл. 123, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, но не и да се субсумира
под състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Последният състав, както бе
подробно изложено по-горе, изисква нарушение на задължението за спиране и
установяване на последиците от ПТП, в какъвто смисъл отсъстват приети с НП факти.
По изложените мотиви издаденото наказателно постановление се явява
частично незаконосъобразно и подлежи на безусловна отмяна относно наложените
санкции на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и за извършено нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В останалата си част и относно санкционираното нарушение на чл. 40, ал. 2 от
ЗДвП наказателното постановление подлежи на потвърждаване. Както бе посочено по-
горе, безспорно по случая се установи, че именно жалбоподателят при маневра на
заден ход с товарен автомобил е допуснал удар с основата на колонка на бариера. Няма
4
спор и че по време на управлението жалбоподателят е бил придружен от свой колега –
св. Черемник, който вместо да укаже съдействие за безопасното извършване на
маневрата, се е возил като пътник в ППС.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. Нарушението на това задължение за водача е скрепено със санкционната
норма на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, която предвижда наказание „Глоба“ във
фиксиран размер от 20 лева.
В случая констатираното от наказващия орган маневриране на заден ход без
осигурена безопасност на движението, резултирали в причиняване на ПТП, е
съставомерно административнонаказателно нарушение и е правилно квалифицирано
по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, съответно подведено под санкционната норма на чл. 183, ал.
2, т. 11от ЗДвП. Предвидената от закона санкция глоба е във фиксиран размер, предвид
което не стои въпроса в случая за несправедливост или несъразмерност на
наказанието.
За пълнота следва да се отбележи, че съдебният състав намира, че в конкретната
хипотеза на нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП не може да намери приложение и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид изричната забрана на чл. 189з от ЗДвП за
квалифициране на нарушенията по ЗДвП като маловажни. В допълнение съдът намира,
че предвиденото в закона наказание не се явява прекомерно тежко или явно
несправедливо спрямо тежестта на случая и личността на нарушителя. По делото не
бяха събрани доказателства, които да отличават процесното нарушение по чл. 40, ал. 2
от ЗДвП от общия случай. Напротив, въпреки че е разполагал обективно с
възможността да предвиди ситуацията, с оглед размерите на товарния автомобил,
пространството за маневра и размерите на съоръженията, осъществяващи контролиран
достъп до обекта, жалбоподателят не е поискал съдействие от своя колега св.
Черемник за направляване на маневрата и сигнализиране за опасности при
извършването .
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в частта, с
която на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за допуснато
нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер от 20 лева.
Предвид изхода на делото разноски се дължат и на двете страни, съразмерно на
отменената/потвърдената част от обжалваното наказателно постановление. Доколкото
обаче до съда не бяха отправени искания за присъждането им въпросът за
извършването и размера им не следва да се обсъжда по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 5 от
ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0304-001069/20.08.2024 г. на
началник група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта, с която на жалбоподателя Р.
М. Е., роден на *** г. в Украйна, ЛНЧ ***, с адрес в гр. С.В., к-с „К.Ф.К.“, бл. D1, ет.
***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършвано нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0304-001069/20.08.2024 г.
5
на началник група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в останалата част, с която на
жалбоподателя Р. М. Е., роден на *** г. в Украйна, ЛНЧ ***, с адрес в гр. С.В., к-с
„К.Ф.К.“, бл. D1, ет. ***, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6