№ 12973
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110121831 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „***“ **, ЕИК: .....,
представляван от изпълнителния директор, ...... против И. П. Д. с ЕГН:
********** и адрес: ...... ..., .., апартамент в ляво с искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които
ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответникът му
дължи следните суми: 2 981,08 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. ведно със законна лихва за период от 29.11.2021 г. до изплащане
на вземането, сумата 547,92лева - представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 11.11.2021г ., които суми се твърди, че са предмет
на издадена заповед по чл.410 от ГПК от 10.12.2021г. по ч. гр. дело № 68205/
2021г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът, с абонатен № ......, е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в //////// .... и е ползвал доставяна от
дружеството топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.
Излага се още, че сградата етажна собственост, в която се намира имотът, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „****, което дружество е конституирано като трето
лице – помагач на ищеца. Моли се да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено, че ответницата дължи претендираните суми.
1
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.
С нарочна молба преди съдебното заседание ответната страна е
оспорила иска и е навела давност.
Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище като представя
доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, с оглед събраните доказателства и изявлението на
страните, че исковете са допустими и безспорни по основание.
Досежно възражението за погасяването на част от вземанията с давност
съдът намира следното:
Съгласно действащите за този период ...., приети с Решение № ....-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ...., клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответникът не оспорва счетоводните вписвания на ищеца, данните по
издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните
сметки и издадените общи фактури, като не възразява, че последните
отразяват действително потребеното количество топлинна енергия в имота.
Не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищеца. Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от ГПК на
01.12.2021г., поради което погасени по давност с изтичане на 3 годишен срок
от датата на изискуемостта на съответното вземане са вземанията, чиято
изискуемост е настъпила в периода преди 01.12.2018г., т.е. тези за периода
м.05. 2018 г. -30.11.2018 г. Дължими са единствено сумите за потребена
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила след 01.12.2018г., т.е. за
периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г.
От представените по делото извлечения от сметките на ищеца се
2
установява, че за периода от 01.05.2018г. до 01.10.2018г. доставеното
количество ТЕ за подгряване на вода е било на стойност от 121.16 лева като
именно за тези вземания искът следва да бъде отхвърлен като погасен с
давност. Или общият размер на непогасените по давност вземания за главница
за топлоенергия е в размер на – 2859.92 лева.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Мораторната лихва е начислена за вземания след
15.09.2019г. и същите са дължими в пълен размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски
съобразно уважената част на исковите претенции или в общ размер на 356
лева, което е редуцираният сбор на разноските за държавна такса по двете
производства – общо 269.58 лева и възнаграждение за юрисконсулт.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ **, ЕИК: .....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: ......., че И. П. Д. с ЕГН: ********** с адрес в ......., .., апартамент
в ляво дължи на ищеца следните суми: сумата от 2859.92 лева за потребена
топлоенергия за имот с абонатен № ......, находящ се в ...... ...., апартамент в
ляво за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва за
период от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до 2981.08 лева; сумата от 547,92лева - представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2019 г. до 11.11.2021г., които суми са предмет на
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 10.12.2021г. по ч. гр. дело № 68205/
2021г. по описа на СРС, 144 състав и
ОСЪЖДА И. П. Д. с ЕГН: ********** с адрес в ......., .., апартамент в
ляво да заплати на „***“ **, ЕИК: ....., представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: ....... на основание чл.78, ал. 1
от ГПК сумата от 269.58 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело
№21831/ 2022г. и ч.гр.дело № 68205/ 2021г. по описа на СРС.
3
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „**** и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4