Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
04.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Андрей Георгиев
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №6836 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №349910 от 28.02.2018год., СРС, 24-ти състав, постановено
по гр.дело №51175/2016год. е признал за
установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***
N 23Б, срещу Н.Х.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, искове, че
дължи, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ
сумата от 1472,97лв., главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2013год. до м.04.2015год., доставяна в имот, находящ се в гр. София, общ.*******,
ап.14 с аб.№ 182407, както и 22,32 лева – главница за дялово
разпределение, сумата от 198,00 лева - законна лихва за забава върху
главницата за периода от 30.06.2013г. до 16.05.2016г., и 2,50 лева - лихва
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 08.06.2016г. до
окончателното й изплащане, за които суми в производството по ч. гр. д. №
30967/2016 год. по описа на СРС, ГО, 24 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. Осъден е на основание чл. 78, ал.1 ГПК Н.Х.Т. да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******* сумата от 888,88 лева, представляваща направените в
заповедното и исковото производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е обжалвано от
ответника
по исковата молба Н.Х.Т. с въззивна
жалба, с основни доводи, че решението е неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и
е необосновано и моли да се отмени и да се постанови друго, с което предявените
искове се отхвърлят изцяло. Посочва, че първоинстанционния съд неправилно не
е приложил разпоредбата на чл.62 от ЗЗП
и дори да се достави ТЕ на потребител, той не дължи нейното заплащане ако не я
е поръчал и в този смисъл ищецът е следвало да докаже дали ответникът е поръчал
услугата за която иска заплащане. Смята, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила като безрезервно е приел СТЕ, която е направила заключение по
документи, които не са представени по делото, както и по делото не са
представени доказателства за приемане на абонатната станция и въвеждането й в
експлоатация и, че отговаря на техническите изисквания. Посочва, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че са налице договорни отношения между
страните след като липсва молба декларация за откриване на партида, която да
изхожда от ответника и няма съгласие за приспадане и добавяне на суми от
изравнителни сметки. Също така смята, че ищецът не е ангажирал доказателства за
изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на ТЕ и се
възпрепятства възможността да бъдат точно измерени доставеното количество ТЕ,
поради което това е основание да се отхвърли изцяло иска. Посочва, че не са
ангажирани доказателства и за отчитане на индивидуалните разпределители или за
пречки в абоната, поради които е било възпрепятствано такова отчитане, като
основание за служебно начисляване на задълженията. Смята, че вземането за
дялово разпределение има договорно задължение, което не кореспондира с предмета
на делото, което е именно доказването на реално потребената енергия. Моли да се
отмени първоинстанционното решение и да се отхвърлят исковете, като претендира
за присъждане на разноските по делото. В съдебното заседание пред въззивния съд
въззивникът Н.Х.Т. поддържа въззивната си жалба, заявява, че в процесното
жилище живее той и сина му, а майка му, която е вещен ползвател на една стая
живее на друго място. Признава, че ползва топла вода, но заявява, че не я е
поръчвал и е искал да се прекрати ползването й и в жилището радиаторите са затапени още през
2007год., но има сградна инсталация.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ЕАД не е заявила становище
по въззивната жалба. Представена е молба за въззивното производство, в която се
претендират разноски по делото и прави възражение за прекомерност относно
адвокатското възнаграждение на въззивника.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3036559/08.06.2016г. срещу Н.Х.Т., по което е образувано гр.д. №30967/2016г.
по описа на СРС, 24-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за
стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2013год. до
месец 04.2015г. в размер на 1472,97лв. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ЖК“*******, аб.№182407, сумата от 22,32лв.- за
дялово разпределение и 198лв.-законна лихва за забава за периода от 30.06.2013год.
до 16.05.2016год., сумата от 2,50лв.-лихва върху главницата за дялово
разпределение както и законната лихва върху главницата от 08.06.2016год. до
окончателното й изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение от Н.Х.Т. в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД, е предявила положителен установителен иск
спрямо длъжника по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №51175/2016г.
СРС, 24-ти състав.
В отговора на
исковата молба ответникът е оспорил исковете,
както и това да има договорни отношения с ищеца. Прави възражение за погасяване
на вземанията по давност.
Смята,
че не са представени убедителни писмени
доказателства за дължимост на сумите, тъй като нямало изисквания за качеството
и количеството на доставяната енергия, съответно не възниквало задължение за
заплащане на нейната стойност. Доставеното не е отговаряло на изискванията на
БДС. Счита, че общите условия предоставят възможност за начисляване на суми,
без срещу тях да са извършени реални доставки на стоки и услуги, като в
противоречие със ЗЕ и Директива 2006/32/ЕО е дължимостта на суми за презумирана
консумация. Твърди се, че липсва доставена ТЕ точно определена по качество и
количество, както и че липсва валидно правоотношение между страните. Възразява
срещу качеството на доставената енергия.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове и е приел за
установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ЕАД
сумата от 1472,97лв.- главница, представляваща стойността на доставена и
неплатена топлинна енергия за м.05.2013-м.04.2015год. и сумата от 198лв лихва за забава върху
посочената главница, сумата от 22,32лв. главница за дяловото разпределение и 2,50лв.-лихва
за забава върху сумата за главница за дялово разпределение. Съдът е приел, че страните са в облигационни отношения, след
като не се спори че сградата в която се
намира имотът на ответника е топлофицирана,
а ответникът е собственик на процесния имот и с оглед на заключението на
СТЕ, в която е посочено общо задължение за периода от 1473лв. за ТЕ е уважил
искът за главница до претендирания размер, както и за лихва за забава върху
нея, сума за отчитане на уредите и лихва върху тази сума, съобразно ССЕ.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения иск, че
ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата,
където е имотът му e топлофицирана,
монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на
ТЕ и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се е намирал апартамент №14, ЖК“*******,
София е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Независимо, че
ответникът в отговора на исковата молба е оспорил, че е потребител
и има договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот с
оглед на приложения към исковата молба
нотариален акт №28/20.03.1995год. н.дело №4632/95год. по описа на
нотариус при СРС за продажба се установява, че ответникът е закупил процесния
апартамент, както и от молба декларация,
подадена от него от 03.12.2001год. е заявил, че желае да му бъде открита
партида за ползваната ТЕ при декларирани, че ще се ползва от семейството му от
трима члена и без да има твърдения, а и доказателства, че е прехвърлен
процесния имот на трети лица се налага извод, че ответникът като собственик на
процесния имот и след като няма спор, че сградата, в която се намира жилището
е топлофицирана и ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетена от общия топломер и ответникът, като собственик върху
процесния апартамент, в същата сграда- етажна собственост имат качеството на
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между
страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за
домакинството си. В смисъла на горните легални определения, ответникът, като
собственик на имота, има качеството на потребител на топлинна енергия за
нуждите на семейството му, поради което е
материалноправно легитимиран да отговарят по предявените искове. В тази
връзка е неоснователно възражението, че ответникът не се явява потребител и между
страните няма договорни отношения, а няма и подадена молба декларация за
откриване на партида и абонатен номер и каквато именно е приложена към исковата
молба, изхождаща от ответника и която не е оспорена от него. Съгласно чл. 150
от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника право на
собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно
основание за доказване на иска по основание.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е
уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, които са
съответно одобрени с Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и от 2014год. и
които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност
за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок
от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Неоснователни са възраженията на
ответниците, че не се дължи стойност на топлинна енергия и която била
непоръчана услуга, тъй като при
закупуване на жилище в топлоснабдена сграда -етажна собственост купувачът е
длъжен да понесе разноските за общите инсталации, включително
топлоснабдителната, доколкото не е било упражнено правото на отказ от услугите
на ищеца при спазване на определена процедура. Право на отказ е уреден в чл.
153, ал. 2 ЗЕ, която предвижда, че когато собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са
длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В случая обаче
ответникът не твърди и не е доказал, че
са спазени законовите предпоставки за отказ предвидени в чл. 153, ал.2
ЗЕ, още повече, че има потребление
и отчет
на водомера за топла вода в имота за процесния период с подпис за
потребителя, което е установено от проверката на вещото лице СТЕ работило при
документите и в третото лице помагач по делото за отчет, а и самия ответник не
оспорва, че е ползвал топла вода в жилището си. В случая на доставяне на
топлоенергия за битови нужди в сграда етажна собственост, следва да намерят
приложение разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата
правата на потребителите разпоредба на чл.62 ЗЗП. В този смисъл изрично в ТР №2/2016год. по
т.дело №2/2016год. на ОСГК е
постановено, че за отношенията, възникващи при доставянето на топлинна енергия
за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ,
които не противоречат на разпоредбата на чл.62, във вр. с пар.1 от ДР на ЗЗП.
От приета СТЕ, която независимо, че е
оспорена от ответника, само поради това, че вещото лице не е работило по
отчетните картони в абонатната станция, като не е ангажирана повторна или
допълнителна експертиза, която СТЕ настоящия състав кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява
стойността на ТЕ за имота- за сградна инсталация и за БГВ, след като вещото лице е работило по
документите за главен отчет, с подпис на потребителя, с реален отчет за всеки
от периодите, при отбелязване, че в
имота няма работещи отоплителни тела и само потребление на топла вода с реален
отчет на водомера, а общия топломер в абонатната станция е отчитан ежемесечно
по електронен път, технически изправен е и няма несъответствия и разминавания в
показанията, като са приспадани технологичните разходи. В СТЕ изрично вещото лице е посочило, че в
процесния имот след реалните отчети от
ФДР и изравнителните сметки дължимата сума за ТЕ е
от 1473лв. след като начислената сума по фактури и по
прогнозни данни с оглед на предишен
отоплителен период е от 1 196,73лв./включваща
сумата от 359,35лв. за сградна инсталация и 837,38лв.-за БГВ/ и изравнителната
сметка е от 276,27лв. за доплащане. Вещото лице изрично в заключението си е
посочило, че в ап.14 е извършен отчет при осигурен достъп на 09.05.2014год. и
на 04.05.2015год. и е отчетено потребление на топла вода за първия период от
51куб. м. и за втория от 49 куб.м. и стойността й е определена правилно с оглед
на чл.141, ал.1,т.1 и т.2 от ЗЕ с оглед действата към момента цена. Също така
вещото лице е посочило, че сумите за ТЕ за сградна инсталация също са правилно
изчислени от ФДР на основание чл.143, ал.1 от ЗЕ по т.6,1.1. от Методиката за
дяловото разпределение на ТЕ-приложение към чл.61, ал.1 към Наредба
№16-334/06.04.2007год., изм.и доп. ДВ бр.94/29.10.2013год., като за първия
период във формулата е участвала общата проектна мощност за отопление на
сградата, а през втория период и след изменение в разпоредбата-общата
инсталирана мощност за отопление на сградата. В СТЕ изрично е посочено, че измерването
на потребеното количество топлинна енергия се извършва от общ топломер
търговски тип, същия е преминал задължителни проверки и е проведен контрол
от лицензирани лаборатории на всеки две
години и е технически изправен, като ежемесечно от абонатната станция се
отчисляват технологични разходи или „загуби в АС“, които са за сметка на ищеца
и са изчислени съобразно Наредба №16-334 за топлоснабдяване от 04.2007год. В експертизата
изрично е посочено, че са съобразени отчетите в АС на общия топломер снемани по електронен път в началото на всеки
месец, при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното дружество и разлика,
която се разпределя между потребителите в сградата етажна собственост и при
спазване на методиката, формулите и
цените, действали към процесния период, което изрично е посочено от вещото
лице. В техническата експертиза вещото лице е посочило изрично, че за процесния
период в жилището на ответника не се е
ползвало отопление и не начислявана ТЕ за отопление на имота, но е начислявана
ТЕ за сградна инсталация, която за целия процесен период от м.05.2013год. до
м.04.2015год. е за сумата от общо 359,35лв., като за първия отоплителен
период 2013-2014год. изчислената енергия като процент от общата енергия за
отопление на входа е 55,67%, а през втория от 26,50%, имало е един водомер за
топла вода, по които да се е отчитл разхода. Също така вещото лице в
техническата експертиза изрично е посочило след проверка техническата
документация, че е извършвана метрологична проверка на топломера в абонатната станция в сградата,
в която се намира процесното жилище и за същия след проверка на всеки две години в метрологична
лаборатория, лицензирана от ДАМТН е отбелязано, че съответства въз основа на свидетелство
за проверка на СИ от м.01.11.2012 год. и
от 16.09.2014год.
Неоснователни са възраженията на въззивника,
че не е установен размера на дължимите суми за топлоенергия за сградна
инсталация след като не е имал отопление в имота, след като разпоредбите на
чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна енергия и сградната
инсталация за топлоснобдяване на
сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва да
се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата
на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в сграда,
присъединена към централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на вещни права знаят, че следва
да се включат в общото управлението на общите части, в това число сградните
инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на
етажна собственост. В какъвто смисъл е решение
№5 от 22.04.2010год. на КС на РБ по к.д.№15/2009год., Съгласието на даден етажен собственик за договорно обвързване с
топлофикационното дружество намира израз в редица действия и които за първия
етажен собственик към момента на присъединяване на сградата – съгласието е
обективирано при гласуването в общото събрание на ЕС за вземане на решение за
присъединяване на сградата към топлоснабдителната система на определен
доставчик – чл. 149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки следващ етажен собственик на същия
обект – съгласието е обективирано в самия придобивен акт, тъй като придобиването
на имота винаги става с негово съгласие, а несъмнено той знае, че имотът вече е
топлоснабден. Закупуването на жилище в топлоснабдена сграда обективира съгласие
за придобиване при тези условия, а от там – и за договорно обвързване с
топлофикационното дружество. Ответникът остава потребител дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни
тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на
чл. 153, ал. 6 ЗЕ остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че не са представени както
доказателства за изправността на уредите за отчет, след като изрично
вещото лице е проверило и посочило документи-свидетелства за проверка на
топломера в абонатната станция, с което се установява, че топломера е
технически изправен, както и, че не са представени доказателства за въвеждане в
експлоатация на абонатната станция за процесната сграда след като такива са
приложени от ищеца в първоинстанционното производство и приети като доказателства по делото.
В чл. 33, ал.
1 от ОУ от 2008 год. е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати
цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася. След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята парична
престация за суми за ТЕ за периода от м.05.2013год. до м.02.2014год. е изпаднала в забава и
дължи обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата-
незаплатената ТЕ за периода м.05.2012год. до м.01.2014год., съобразявайки се с
настъпването на падежа по всяка една от процесните доставки. След м.02.2014год.
обаче при съобразяване на новите ОУ- не се дължи лихва за забава върху
прогнозните сметки, а такава се дължи след
издаване на изравнителната сметка за периода и от м.09.2014год. и което е съобразено от
първоинстанцинния съд при определяне на лихвата и съобразно ССЕ и която е
определена в общ размер на 211,90лв., но предявения размер е от 198лв., а
възнаграждението за отчитане на уредите и разпределение на енергията за
процесния период, извършвано от ищеца е за сумата от 22,32лв. и срещу която
сума няма и оспорване в отговора на исковата молба, както и във въззивната
жалба както по основание, така и по размер,
а е налице договор за услугата дялово разпределение и е извършвано
такова и която се дължи и с оглед на чл.36 от ОУ от 03.02.2014год.
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение в обжалваните уважени части следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и неуважаване на въззивната жалба не се
дължат разноски на въззивника ответник, но не следва да се присъждат и на
въззиваемата страна, която не е направила разноски за въззивна инстанция.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №349910 от 28.02.2018год., на СРС, 24-ти състав, постановено по гр.дело №51175/2016год.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач „Т.С.“ЕООД на страната на ищеца.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.