ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав, в закрито заседание на двадесет и седми декември две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1656 по описа за 2009
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по отрицателен установителен иск за собственост на Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез
пълномощника – Областен управител на София-град, против Н.К.М., Д.Х.П. и И.П.С..
Като трето лице помагач на Държавата е конституиран правоприемника на правото
на собственост, което Държавата брани – БМ Г.И. ЕООД. Производството по делото
е спряно до постановяване Решение по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК, касаещо
въпроси по допустимостта на отрицателния установителен иск, както и относно
правния интерес от предявяване на установителен иск при наличие на
предпоставките за предявяване на осъдителен такъв.
На
27.11.2013 г. е постановено Решение по тълк.д. 8/2012 г. на ОСГТК, поради което
следва да бъде възобновено разглеждането на делото по предявения отрицателен
установителен иск за собственост. Предвид изложеното и на основание чл. 230,
ал. 1 ГПК, съдът
О П Р ЕД Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. №
1656/2009 г. на СГС, I -20 състав.
При служебна проверка допустимостта на
предявения иск, съобразно указанията, дадени в тълк. р. № 8/2012 г. по тълк.д.
№ 8/2012 г. на ОСГТК, настоящият състав намира следното:
В посоченото тълкувателно решение е
прието, че всеки, който твърди да е носител на право, засегнато от правен спор,
може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки
другата страна по спора в ролята на ответник. Преценката, какъв вид иск да бъде
предявен, съобразно диспозитивното начало принадлежи на ищеца – той преценява
какъв вид и обем защита на материалните си права е необходима и достатъчна за
него. Ищецът можа сам да определи кога и какъв обем защита да потърси за своето
право – дали да установи със сила на пресъдено нещо своето право, като го
направи предмет на спора чрез предявяване на положителен установителен иск или
само да отрече правата на ответника, като по този начин съхрани своите.
При всеки установителен иск, правният
интерес от предявяването му е абсолютна процесуална предпоставка за неговата
допустимостта. При отрицателния установителен иск за собственост правният
интерес се извежда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право или
правно очакване, различно от спорното право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на ответника. За да бъде допустим отрицателния
установителен иск ищецът следва да заявява самостоятелни права върху вещта или
да твърди права, конкуриращи се с правата на ответника. Наличието на правен
интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в
исковата молба. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът
прекратява производството по делото.
В същото тълкувателно решение е прието
още, че преценката на съда относно допустимостта на установителния иск, когато
са налице предпоставки за предявяване на осъдителен иск, зависи не от вида на
спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора
предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато правото е само застрашено,
защитата се ограничава само с неговото потвърждаване, но когато правото е
нарушено – нуждата е от иск за неговото възстановяване. Правен интерес от
установителен иск обече ще е налице и когато конкретното засягане на правото е
възможно да бъде отстранено чрез установяване на правото със сила на пресъдено
нещо. Напр., когато ответникът владее имота, върху който ищецът твърди право на
собственост, той има правен интерес от установителен иск, тъй като чрез него ще
бъде спряно и прекъснато течението на придобивната давност за правото на
собственост.
В настоящото дело ищецът твърди, че е
собственик на поземлен имот, придобит чрез отчуждаването му по реда на ЗОЕГПНС,
собствеността върху който никога не е прехвърляна до прехвърлянето му след
завеждане на настоящото дело в полза на третото лице помагач - БМ Г.И. ЕООД.
Ответниците по делото оспорват това твърдение като заявяват, че те са
собственици на имота, придобит от тях чрез покупко-продажба от други физически
лица. Не е спорно между страните, че ответниците владеят имота.
При тези твърдения на страните,
настоящият състав намира, че ищецът няма правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск против ответниците, предвид следното:
Съобразно разрешенията, дадени в
цитираното тълкувателно решение, ищецът би имал правен интерес от установителен
иск, въпреки че ответниците владеят имота, тъй като негова е волята да избере
по-ограничена защита на правото си, като само прекъсне течението в тяхна полза
на придобивна давност. В случая ищецът е избрал да предяви отрицателен
установителен иск, който обаче, според настоящия състав не може да прекъсне
тази придобивна давност. Правото на собственост върху недвижим имот може да
бъде придобит по давност. Придобивна давност тече, когато едно лице –
несобственик, владее имота с намерение да го свои, като владението продължава
през определен законоустановен период спокойно и несмущавано. При изтичане на
съответния срок на владение, правото на предишния собственик се погасява поради
придобиването му от владелеца. Съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД вр. чл. 84 ЗС
придобивната давност спира да тече с предявяване на иск за вземането, в случая – за спорното право, и се прекъсва с
предявяването на иска – чл. 116, б. „в” ЗЗД. Т.е., за да спре и прекъсне
течението на придобивната давност в полза на ответника, ищецът следва да му
противопостави своето право, да го заяви съдебно, с което да смути владението
на ответника. За да бъде прекъсната давността, собственикът следва да
противопостави своето право, като го направи предмет на иска срещу ответника.
Това може да стане само с положителен установителен иск или ревандикационен
иск. При отрицателния установителен иск, собственикът заявява правото си, но то
не става предмет на иска, негов предмет става правото на ответника. Освен това,
ако целта е прекъсване на придобивната давност, то безпредметно е отричане
правото на собственост на ответника, тъй като, ако давностният срок не е
изтекъл, то ясно е, че ответникът е само владелец, а ако срокът на придобивната
давност е вече изтекъл, то няма какво да бъде прекъсвано. В процеса не са и
наведени твърдения, че ответниците противопоставят права, придобити по давност,
нито пък ответниците заявяват придобивна давност като защитно средство.
На следващо място, липсва правен интерес
от иска в настоящия му субектен състав,
предвид прехвърляне правото на собственост на ищеца – Държавата, на
третото лице помагач по време на процеса. След като ищецът вече не претендира
самостоятелни права върху процесния имот, той няма правен интерес от
отрицателния установителен иск. Следва да се отбележи, че в случая не е налице
хипотезата на чл. 226 ГПК, според който, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху
другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, като приобретателят
може да встъпи като трето лице помагач, а решението разпростира СПН и по
отношение на приобретателя. Правото на собственост на Държавата не е „спорното
право”, т.е., правото – предмет на иска, а такова е правото на ответниците.
След като приобретателят на защитаваното право не е заменил прехвърлителя-ищец,
ищецът не може да бъде процесуален субституент, какъвто би бил в хипотезата на
чл. 226 ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
1656/2009 г. по описа на СГС, I -20 състав, поради липса на правен интерес от
иска.
Определението подлежи на обжалване
пред САС в едноседмичен срок от връчването му настраните и третото лице
помагач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: