РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЕ.В.Д.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110119454 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за
сумата 9000 лева, представляваща получена без основание сума.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен договор за
оптимизация на уеб-сайта от ..г. С оглед на това ищецът е извършвал
плащания към ответника. На 05.03.2024 г. поради допусната грешка при
въвеждането на получателя на банков превод, ищецът е превел на ответника
сумата 9000 лева. Във връзка с това на ответника е изпратена покана за
връщане на погрешно преведената сума с посочен срок, който е изтекъл на
06.03.2024 г., без сумата да е върната. След това на ответника чрез . е
изпратена покана за възстановяване на сумата, връчена на управителя на
27.03.2024 г., но и в рамките на допълнителния срок плащане не е извършено.
Предвид това се претендира осъждане за посочената сума, която се явява
получена без правно основание.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
оспорва иска. Не оспорва съществуването на търговски отношения между
страните, както и че е получен твърдения от ищеца банков превод на сумата
9000 лева. За това, че този превод не е предназначен за него, от страна на
ответното дружество е установено на 27.03.2024 г., когато е получена
поканата, връчена чрез .. Твърди се, че едновременно с поканата на ответника
е връчено и съобщение за образуване на обезпечително дело и е наложен
запор на банковите сметки на дружеството за сумата 9000 лева, като е указан
1
метод за възстановяване на търсената сума, а именно същата да бъде
преведена по банкова сметка, която е на името на . Х.Г. по и.д. .. Веднага след
получаване на поканата и съобщението ответникът е превел сумата по
банковата сметка на .. След това от кантората на . са се свързали с ответното
дружество, като са уведомили, че сумата не е следвало да бъде превеждана по
сметката на ., а директно на ищеца, като съответно получените указания са
били, че сумата ще бъде възстановена по сметката на дружеството, съответно
след получаването същата да бъде платена на ищеца. На 11.04.2024 г. сумата е
върната от сметката на . и на 12.04.2024 г. е възстановена на ищеца. С оглед на
това искът следва да бъде отхвърлен, като ответникът счита, че не е станал
повод за завеждане на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията, че е поканил ответника да
му върне процесната сума, като му е предоставил срок за това.
В тежест на ответника е да докаже твърденията за връщане на сумата на
ищеца, както и на твърдените обективни пречки, поради които плащането е
извършено на посочената дата.
С приетия за окончателен доклад по делото с оглед отговора на исковата
молба са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване превеждането
и получаването на твърдяната сума от ответника, както и че липсва правно
основание за задържането й.
От приетите по делото разпечатка от електронна поща и покана се
установява, че на 06.03.2024 г. ищецът е отправил до ответното дружество на
електронен адрес: .. покана за възстановяване на погрешно заплатена сума в
размер на 9000 лева, постъпила по банкова сметка на ответното дружество,
като е определен срок 3 часа от получаване, до края на календарния ден
/06.03.2024 г./, сумата да бъде възстановена по банкова сметка на ищцовото
дружество. Видно от извлечението от пощенската система на .... /лист 21-22/
електронното писмо е постъпило в системата на електронната поща.
От приетата по делото справка от Търговски регистър за актуално
състояние на ответното дружество се установява, че официалният адрес за
електронна кореспонденция е именно..
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото покана, ведно с
констативен протокол се установява, че на 27.03.2024 г. е връчена покана,
изходяща от ищеца с адресат ответника, чрез . Х.Г. на основание чл. 18, ал. 5 З.
на управителя на ответното дружество, с която е даден повторно еднодневен
срок за възстановяване на процесната сума по конкретно посочена банкова
сметка с титуляр ищцовото дружество.
От приетото по делото съобщение за образувано обезпечително дело с
2
изх. № ..г. по изп. дело № . по описа на . Х.Г. се установява, че по банковите
сметки на ответното дружество е наложен запор – конкретно е посочено, че се
касае за наложен запор на банкови сметки в „.“ АД до размера на допуснатото
обезпечение – 9000 лева за обезпечаване на бъдещ осъдителен иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД, като в допълнение към това в съобщението се съдържа
обективирана покана на основание чл. 428, ал. 1 ГПК да заплати доброволно
задължението си по банкова сметка на съдебния изпълнител. Липсват данни
по делото кога ответникът е получил съобщението за наложения запор, респ.
дали това се е случило едновременно с поканата за плащане, отправена от
ищеца към ответника, връчена по реда на чл. 18, ал. 5 З., но няма спор, че в
кратък период на ответника са били връчени двата документа.
От приетите по делото преводни нареждания /лист 74 – 76/ се
установява, че на 28.03.2024 г. ответникът „.“ ЕООД е наредил по банкова
сметка на . Х.Г. сумата в размер на 9000 лева с основание „ИД .“, която сума е
върната от съдебния изпълнител по банковата сметка на ответника на
11.04.2024 г. С преводно нареждане от 12.04.2024 г. ответникът е наредил по
банкова сметка на ищеца сумата 9000,01 лева с основание „д..“.
Поради изложеното и на основание чл.235, ал. 3 ГПК съдът намира, че
следва да се приеме, че претендираното вземане е възникнало, но към
момента същото се явява погасено чрез плащане в хода на производството,
съответно предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, тъй като
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, доколкото се
касае за изискуемо притезание, погасяването на което е извършено едва в хода
на производството. Съдът намира, че не може да се приеме, че наличието на
посоченото по-горе съобщение за наложен запор и развилите се отношения
между ответника и съдебния изпълнител се явяват достатъчно основание да се
приеме, че в случая не е даден повод за образуване на настоящото
производство, по което ищецът претендира да му бъде върната преведената
без основание сума, тъй като след отправената покана не е последвало
исканото плащане в указания в поканата срок.
Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 5 от ТР № 6/2012 г.
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайния му изход. Предвид това, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски сторени в обезпечителното
производство по ч. гр. дело № . г. по описа на СРС, 171 състав за платена
държавна такса (40 лева) в производството по обезпечаване на бъдещ иск и
платено адвокатско възнаграждение, както и сторените разноски – платени
такси (128 лева) в производството по налагане на обезпечителната мярка по
изп. дело № . по описа на . Х.Г.. От страна на ответника е релевирано
своевременно възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
3
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Предвид
фактическата и правна сложност на делото и съобразно разясненията дадени с
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело . г., настоящият състав приема, че
адекватният размер на адвокатското възнаграждение следва да се намали до
100 лева. Не следва да се присъжда претендираното адвокатско
възнаграждение в производството по налагане на обезпечителната мярка,
протекло по изп. дело № . по описа на . Х.Г., в размер на 250 лева, тъй като в
договора за правна защита и съдействие /лист 46/ е уговорено
възнаграждение, платимо по банков път, а липсват доказателства това да е
сторено (арг. т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Ищецът е сторил разноски в исковото производство, както следва: 360
лева държавна такса и 3000 лева адвокатско възнаграждение. Направеното
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение съдът намира за основателно. Съдът като прецени
фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършените от
процесуалния представител на ищеца адв. А.Д. действия, изразяващи се
единствено в приподписана искова молба, като същата не се е явила в
проведеното по делото открито съдебно заседание, а процесуалното
представителство на ищеца е поето от неговия законен представител
(управителя на дружеството), адекватният размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определи съобразно разясненията дадени с
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело . г. под установения с Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер. Предвид това следва да се определи като справедлив и обоснован
размер от 200 лева за адвокатско възнаграждение.
Следователно, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер 828 лева, от които 268 лева сторени в обезпечително производство по
допускане и налагане на обезпечителна мярка и 560 лева сторени в
настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С. срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. . осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за
заплащане на сумата 9000 лева, представляваща получена без основание сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „.“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. . ДА ЗАПЛАТИ НА „.“ ЕООД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление в гр. С., сумата 828 лева,
представляваща разноски за обезпечително производство по ч. гр. дело № . г.
по описа на СРС, 171 състав, както и разноски в настоящото исково
производство.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5