гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев адМ. дело
№ 1889 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на "Поли – Х“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от М.П., чрез адв. Л. Ч., против
Решение № 2153-15-201/19.07.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ –
Пловдив, с което е оставена без уважение подадената жалба срещу задължителни
предписания № ЗД-1-15-01378688/14.06.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ -
Пловдив, с които на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО и чл.37 от
Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, жалбоподателят, като
осигурител, е задължен в срок от 14 работни дни от получаването да коригира
подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО за
осигурителен период от М.01.09.2022 г. до М.30.04.2023 г. вкл., за
самоосигуряващото се лице М. Д.П.. Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че
същият е издаден при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон,
като излага подробни доводи в тази насока. По същество
на спора счита, че в действащото българско законодателство липсва закон, който
задължава самоосигуряващото се лице – едноличен собственик и управител на ЕООД,
да установи прекъсване на дейността си с договор за прокура или назначаване на
друг управител и в този смисъл сочи практика на ВАС по конкретни дела.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си представител адв. Ч.,
която поддържа жалбата и ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане
на разноски по представен списък.
Ответникът –
директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. М.,
оспорва жалбата като неоснователна по доводи, подробно изложени в представеното
по делото
становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От
фактическа страна:
Със Заповед
№ ЗР-5-15-01354269/18.05.2023 г. директор на ТП на НОИ–Пловдив е възложил на
контролен орган на НОИ проверка по разходите на ДОО по отношение на
жалбоподателя, като е даден срок от 20 работни дни, считано от датата на
връчване на заповедта. Същата е връчена на управителя М.П. на 06.06.2023
г. В тази връзка са направени редица
констатации, отразени в Констативен протокол № КП-5-15-01378669 от 14.06.2023
г. При проверката е установено, че М. Д.П., ЕГН **********, е обявила в ТД на
НАП – Пловдив, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице от 09.07.2018
г., като собственик на „Поли – Х“ ЕООД Пловдив, ЕИК *********, с обхват на
осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост, смърт и за общо
заболяване и майчинство. Осигурителят „Поли – Х“ ЕООД е представил в ТП на НОИ
– Пловдив: 3 бр. болнични листове за перида от 02.05.2022 г. до 13.09.2022 г,
ведно с приложение № 9 към чл.8 ал.1 от НПОПДОО; заявление-декларация за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО за периода 14.09.2022 г. до 30.04.2022 г. и за М. Д.П. са подадени данните
по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2022 г., подробно
описани в констативния протокол. Извършената проверка е въз основа на данни от
информационната система на НОИ и е прието, че към датата на настъпване на
риска, съответно на 14.09.2022 г. М.П. е осигурено лице по смисъла на §1 ал.1
т.3 от ДР на КСО при осигурителя „Поли – Х“ ЕООД и отговаря на условията на
чл.48а ал.1 от КСО. При проверката, от страна на осигурителя са представени
разплащателни ведомости /фишове/ за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2023
г. и дневник за вписване на документите
по чл.3-5 от НПОПДОО за 2022 и 2023 г.
Извършена е
проверка и в Търговския регистър относно управлението и дейността на
осигурителя „Поли – Х“ ЕООД, при което е установено, че М. Д.П. е управител и
едноличен собственик на капитала на „Поли – Х“ ЕООД, гр. Пловдив, до 19.04.2023
г. На 20.04.2023 г. в ТР са вписани следните обстоятелства: - продажба на 50%
от дяловете на дружеството от М. Д.П. на Е.С.П.; вписване като управители на
„Поли – Х“ ЕООД на М. Д.П. и Е.С.П. и преобразуване на „Поли – Х“ ЕООД на „Поли
– Х“ ООД.
По данни от
регистър „Трудови договори“ е установено, че за периода от 01.09.2022 г. до
30.04.2023 г., включително, в дружеството има наети лица на трудов договор. От
Регистъра на осигурените лица е установено също така, че осигурителят на „Поли
– Х“ ЕООД – М. Д.П. е подала данни с декларация обр. № 1 „Данни за осигурено
лице“ на лицата, работещи по трудов договор за периода от 14.09.2022 г. до
19.04.2023 г.
Горните
обстоятелства са довели административния орган до извод, че след като в ТР няма
вписано друго лице като управител на „Поли – Х“ ЕООД, гр. Пловдив, освен М. Д.П.
до 20.04.2023 г., то дружеството е представлявано и управлявано от П. за
периода от 14.09.2022 г. до 19.04.2023 г. В този смисъл е прието, че последната
е упражнявала трудова дейност в качеството си на управител на „Поли – Х“ ЕООД и
подлежи на задължително осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и
майчинство“, поради което подадените данни с декларации обр.1 за този период,
следва да се коригират, като данните се коригират.
С оглед
направените констатации органът по контрол на осигуряването при ТП на
НОИ-Пловдив е издал задължителни предписания с № ЗД-1-15-01378688 от 14.06.2023
г. за коригиране на посочената подробно по-горе информация. Предписанията са
връчени на М.П. на 10.06.2023 г., която ги обжалва с жалба вх. №
1012-15-242/26.06.2021 г. по опис на НОИ-Пловдив, в която излага възражения, че
не е упражнявала трудова дейност, а е била във временна неработоспособност,
през което е получавала парично обезщетение поради бременност, раждане и
отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Приложила е допълнителни писмени
доказателства: справка от 15.08.2018 г., издадена от ТП на НОИ – Пловдив;
извлечение от портала за електронни услуги на НАП; удостоверение за раждане №
**********/13.06.2022 г.; 5 бр. епикризи на детето С.Г. за периода от
12.06.2022 г. до 21.02.2023 г. ; амбулаторен лист от 22.12.2022 г., ведно с
ехографски снимки и адвокатско пълномощно.
С оспореното
в настоящото съдебно производство
Решение от 19.07.2023 г. директор на ТП на НОИ - Пловдив приема, че
направените възражения и представените допълнително доказателства не могат да
оборят установени фактите и обстоятелствата, свързани с това, че собственикът
на „Поли – Х“ ЕООД е упражнявал трудова дейност през процесните периоди,
обосноваващи предписанието за промяна да подадените данни. Приел, че когато
едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството
на друго лице чрез надлежно вписване в ТР и дружеството развива стопанска
дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик. В този
смисъл е приел, че за периода 14.09.2022 г. – 19.04.2023 г., обхванат от
задължителните предписания от 14.06.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ –
Пловдив, няма избран друг управител на „Поли – Х“ ЕООД, различен от М. Д.П. или
назначен прокурист, като това е сторено едва на 20.04.2023 г., затова следва да
бъдат коригирани на подаваните за П. данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО в Регистъра
на осигурените лица правилността на данните, подавани по реда на Наредба
Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Недоволен от
това решение жалбоподателят инициира и настоящото съдебно производство. В хода
на провеждането му са събрани гласни доказателства - показанията на свидетеля Е.С.П.
– управител на „Поли – Х“ ЕООД от 20.04.2023 г. и майка на М.П., свързани с
практическото осъществяване на дейността на дружеството в процесния период от М.09.2022
г. до М.04.2023 г., в която връзка излага факти по отношение на механизма на
основната дейност на търговеца, касаеща търговска дейност. От показанията й се
установява, че когато е забременяла, М.П. е спряла да ходи на работа, тъй като
на „Брезовско шосе“ е разкопано, и е много мръсно и прашно, а отделно от това,
продавали и тежки – стоки найлони и други, които тежат по 50-60 кг, които тя не
можела да вдига и си останала в къщи. От
показанията се установява също така, че след раждането М.П. не е ходила на
работа, тъй като детенцето се родило с аномалия и в деня на раждането, са му
направили операция, останало е известно време в болницата, където е било с
майка си, като след седем-осем месеца му е направена и втора операция. От
показанията се установява също така, че нейната работа във фирмата се
осъществява от свидетелката и приятеля на М.П., като по-късно са наели и общ
работник.
При така
установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
При
извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното Решение на
основанията посочени в чл.146 от АПК, съдът намира, че то е издадено от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, но в нарушение на
материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменено - чл.146
т.4 и 5 от АПК.
П., като
собственик на „Поли – Х“ ЕООД е била задължително осигурена за инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство.
Безспорно е, че като осигурено лице за общо заболяване и майчинство тя е имала
право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово
възнаграждение, при наличието на дванадесет месеца осигурителен стаж като
осигурена за този риск (чл.48а КСО) към 02.05.2022 г., когато и е издаден
болничен лист № Е20221808855, и разрешен отпуск от 02.05.2022 г. до 15.06.2022
г. Оттогава до 13.09.2022 г. тя е във временна неработоспособност поради
бременност и раждане по представени още два болнични листове и Заявление –
декларация за изплащане на парично обезщетение, на основание чл.50 и чл.51 КСО
за остатъка от 135 до 410 календарни дни. Изплатено й е парично обезщетение от
ДОО. Контролният орган обаче е приел, че същата през посочения период е
упражнявала трудова дейност, в качеството си на собственик на „Поли – Х“ ЕООД,
поради което и са издадени задължителните предписания от 14.06.2023 г., с които
е указано да бъдат коригирани данните за М.П. по посочените в тях периоди.
За да
потвърди оспорените пред него задължителни предписания ответникът е приел, че
през процесния период П. е упражнявала трудова дейност, която е основание за
осигуряване за общо заболяване и майчинство, поради което в нарушение на чл.10 КСО и е изплатено парично обезщетение за периода 14.09.2022 г. – 19.04.2023 г.
Управлението на „Поли – Х“ ЕООД е осъществявано от нея като вписан в Търговския
регистър управител, за което й се полага възнаграждение, а върху него се дължат
осигурителни вноски за общо заболяване, майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица. Доводите на оспорващото дружество, че П. в действителност не е
осъществявала дейност, тъй като още преди раждане, последната е спряла да
работи поради тежката работа, а от раждането и следващите 7-8 месеца, новороденото
е подложени на две операции, като през цялото това време П. е била в болницата
с него.
Като
съобрази изложените в решението, съображения на постановилия го административен
орган, съдът намира, че то е незаконосъобразно по следните съображения:
По делото е
безспорно установено, че М. Д.П. не е
получавала каквото и да е възнаграждение в процесния период. Горното се
подкрепя от събраните по делото писмени доказателства – разчетно-платежна
ведомост за процесния период – изплатено възнаграждение на Е.С.П. за периода от
М.01до М.09.2022 г.; за периода от от М.10.2022 г. до М.03.2023 г. са изплатени
възнаграждения на Е. П. и А.С.Г., а за М.април 2023 г. и на П.И.Г., които
напълно кореспондират със събраните гласни такива.
В случая,
съдът намира, че за целия период на временната неработоспособност лицето не е
осъществявало никаква трудова дейност, който извод се подкрепя и от
представените още в хода на административното производство: епикриза на М.П. от
12.06.2022 г., епикризи на С.Г. от 10.06.2022 г., от 07.07.2023 г., от
10.02.2023 г. и от 21.02.2023 г.,
амбулаторен лист от 20.12.2022 г., придружен с ехографски снимки. Освен
това, от дневника на приетите болнични листове на „Поли – Х“ ЕООД се
установява, че за периода от М.01.2022 г. до М.04.2023 г. М. Д.П. е била в
болнични още от 02.01.2022 г., като периода до 13.06.2022 г. покрива домашно
лечение, видно от издадените от „Медицински център 1 – Пловдив“ ЕООД, през
което време П. обективно не е могла да осъществява трудова дейност.
Или иначе
казано, дори да е налице осъществяване на трудова дейност, то не са изследвани
и конкретизирани периодите, през които е ставало това, както и дали в тези
периоди лицето е следвало да бъде осигурявано за общо заболяване и майчинство
за дейността си. Контролният орган, извършил проверката е следвало да изследва
тези въпроси, което той не е сторил, а се е задоволи само и единствено с
проверка в ТР.
Не на
последно място, следва да се посочи, че липсата на учредена прокура по чл.21 ТЗ
или назначаване на нов управител, само по себе си, не са достатъчни основания,
за да се приеме, че вписаният в Търговския регистър управител П., е
осъществявала трудова дейност като такава през целия процесен период.
Възприемането на такова разрешение би довело до абсурдни житейски ситуации, при
които внезапно събитие, довело да възникване на осигурителен риск за лице,
единствен управител на дружество, което събитие го поставя в невъзможност да
учреди прокура или упълномощи търговски пълномощник, ще бъде лишено от правото
на обезщетение от ДОО на основание чл.46, ал.3 от КСО само поради факта, че е
вписан като управител.
Достигането
до такъв правен резултат е в нарушение на целта на закона, а именно да обезщети
лицето за липсващото възнаграждение при възникнал осигурителен риск. Няма
разпоредба в законодателството, която да установява задължение за управителя да
учреди прокура в случай на временна неработоспособност, а неизпълнението на
това, да влече като последица прекратяването на дейността на дружеството.
Такава последица е предвидена само в чл.155 от ТЗ, който предвижда прекратяване
на дружеството по решение на окръжния съд, по иск на прокурора, когато в
продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. Изплащаните
парични обезщетения предоставят финансови средства на осигурените лица, в
случаите, когато те не получават доходи от положен от тях труд поради
настъпване на някое осигурително събитие. Паричното обезщетение за временна
неработоспособност цели да замести в патримониума на лицето липсващото трудово
възнаграждение, което то не получава поради настъпил осигурителен риск.
По всички
изложени по-горе съображения оспореното решение се явява материално
незаконосъобразно при така посоченото правно основание, поради което следва да
бъде отменено, ведно с потвърдените с него задължителни предписания. В
изложения смисъл са мотивите на Решение № 7336 от 12.06.2017 г. на ВАС по адМ.
д. № 6739/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева.
С оглед
изхода на спора, направеното от „Поли – Х“ ООД искане за присъждане на
сторените по делото разноски е основателно и следва да бъде уважено, на
основание чл.143 ал.1 от АПК. Същите се констатираха в размер на 550.00
(петстотин и петдесет) лева, представляващи – 50.00 лв. държавна такса и 500.00
лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-201/19.07.2023 г., издадено от
директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания
№ ЗД-1-15-01378688/14.06.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА НОИ - гр.София
да заплати на "Поли – Х“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: - ***, представлявано от М.П., сумата от 550.00 (петстотин и
петдесет), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: