Р Е Ш Е Н И Е
№ 324/19.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 200 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Х.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника
й адв. К.У.,***3, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 23-0315-000005 от 25.01.2023 год.,
издадена от началника на Районно управление към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пазарджик (ОД на МВР – Пазарджик), Районно управление –
Пещера (РУ – Пещера), с която й е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство (ППС) за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година, а именно 6 (шест)
месеца.
В жалбата
се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт, като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Излагат се съображения, че оспореният
акт е незаконосъобразен, тъй като не е издаден на името на законния собственик
на моторното превозно средство, поради което не е следвало на Х.М.Ч. да се
налага мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Същата не е собственик,
упълномощен ползвател на процесното МПС или негов водач, поради което не се
установява да е осъществен фактическият състав на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
послужил като основание за издаване на оспорената ЗППАМ. В подкрепа на изложеното
се позовава на обстоятелствата, а имено че на 24.01.2023 год. не е предоставила
за управление процесното ППС на сина й И. С. Ч., тъй като на тази дата е била
на работа. Също така се позовава на факта, че МПС е на съпруга й, което е
придобито по наследство и дарение през 2017 год. и не е в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО). В подкрепа на аргументите си прилага договор за
дарение на МПС от 22.12.2017 год., с нотариална заверка на подписите (л. 18 от
настоящото дело).
В съдебно заседание
оспорващата, чрез процесуалния си представител адв. У., поддържа жалбата и моли
да бъде отменен оспорения административен акт като незаконосъобразен с подробно
изложени доводи. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, съобразно представения на л. 32 от делото списък по чл. 80 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът
– началникът на Районно управление към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера,
не
се явява, не се представлява в съдебно заседание. и не изразява становище по жалбата. С
изпращането на административната преписка е приложил писмено становище, в което
е изразил доводи за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.
Разноски не се претендират.
Административен съд -
Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след
извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл.
168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната ЗППАМ
№ 23-0315-000005 от 25.01.2023 год. на началника на Районно управление към ОД
на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера, на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл.
102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на Х.М.Ч. е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за
срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година, а именно 6 (шест) месеца. С акта са
отнети Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № *********
и 2 (два) броя регистрационни табели с номер ***. Заповедта е връчена лично, на
жалбоподателката, срещу подпис, на 02.02.2023 год. От фактическа страна е
посочено, че на 24.01.2023 год. около 14:00 часа в с. Нова Махала на ул.
„Търговска“ срещу бензиностанция „Тургай Дуиаил“,
посока гр. Батак, в качеството си на наследник на И. С. Ч. на лицето И. И. Ч.,
с ЕГН **********, починал 2008 год., Х.Ч., в качеството си на майка е допуснала
малолетния й син И. С. Ч. с ЕГН **********, който управлява моторно превозно
средство на 24.01.2023 год. в с. Нова Махала срещу бензиностанция „Тургай
Дуиаил“, посока гр. Батак, около 14.30 часа е нарушила чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което
допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава
съответното СУМПС, валидно за категорията, към която се отнася МПС.
За извършеното
от жалбоподателката нарушение е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия № АД488373 от 24.01.2023 год., получен и подписан без
възражения от нея на 24.01.2023 год. (л. 19 от делото).
Като
доказателства по делото са приети и неоспорени следите писмени доказателства:
свидетелство за регистрация част I на лек
автомобил УАЗ 469, с рег. № ***, в който като
собственик е посочен И. И. Ч. *** (л. 28 от делото); удостоверение
за наследници от 14.08.2017 год. на И. И. Ч., починал на 20.04.1996 год.,
установяващо, че същият е оставил следните наследници по закон: А.Т.Ч., Г. И. А.,
Т. И. Ч. и И. И. Ч. – починал на 18.04.2008 год. (л. 29); удостоверение за
наследници на И. А. Ч., от което е видно, че е оставил наследници Е. С. Ч. и С.
И. Ч. (л. 30).
Във връзка с компетентността на
издателя на акта е представена Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на
директора на ОД на МВР-Пазарджик (л. 34 от делото), с която в т. 1.2 е
оправомощил началниците на Районни управления при Областна дирекция на МВР – Пазарджик
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.
171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4 и т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП (л. 14).
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.
146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна. Съображенията
за това са следните:
По своята
същност и характер оспорената заповед представлява индивидуален административен
акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и от нея произтичат отрицателни
последици за жалбоподателя, респективно има правен интерес от предявеното
оспорване. Издадена е от компетентен орган по силата на Заповед № 312з-1237 от
14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР-Пазарджик, с която в т. 1.2 е
оправомощил началниците на Районни управления при Областна дирекция на МВР –
Пазарджик да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4 и т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП,
а на съда е ноторно известна Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на
министъра на вътрешните работи. Следователно обжалваната ЗППАМ е издадена от
компетентния орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена при спазване на изискването за форма на административния акт
по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК - издадена е в писмена форма, съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от
АПК, но с неправилно посочен адресат на акта и при липса на фактически и правни
основания за издаването й, предвид т. 3 и т. 4 от чл. 59, ал. 2 от АПК, поради
което съдът счита, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т.
3 от АПК, довело до неправилно приложение на материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона, предвид чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК,
обосноваващи отмяна на оспорения акт.
С разпоредбата
на чл. 172, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в сила от 3.01.2018 год., е предвидено,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. За осъществяване на фактическия състав на
цитираната правна норма са въведени две материалноправни предпоставки: първата
е собственикът да управлява моторното превозно средство, без да е правоспособен
водач, да е лишен от това право, или свидетелството му да е отнето, а втората –
управлението на МПС се осъществява от трето лице, различно от собственика,
непритежаващо съответното СУМПС.
Осъществяването
на целта на закона - преустановяване на административното нарушение и
предотвратяване на възможността да бъде извършено то отново, може да бъде
осъществена само, ако се ограничи правната сфера но собственика на превозното
средство, посредством отнемане на възможността за определен период от време да
се ползва същото. Целта няма да е осъществена, ако наложената е мярка е на лице,
което не е собственик на превозното средство, защото в този случай, тя не ще
има за последица ограничаване на възможността за ползването му.
По делото безспорно
се установява, че непълнолетното лицето И. С. Ч. на 24.01.2023 год. около 14:00
часа в с. Нова Махала на ул. „Търговска“ срещу бензиностанция „Тургай Дуиаил“,
посока гр. Батак, е
управлявал лек автомобил УАЗ 469, с рег. № ***, без да притежава СУМПС. В
разглеждания случай спорните обстоятелства се отнасят до следните факти и
обстоятелства: кой е собственик на процесното МПС и дали принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП следва да бъде наложена
на жалбоподателката Х.Ч., в качеството й на собственик или упълномощен
представител на ППС за това, че е допуснала или предоставила управлението му
налице, което не притежава съответното СУМПС, валидно за категорията, за която
се отнася МПС.
В свидетелство
за регистрация част I на лек автомобил УАЗ 469, с рег. № ***, е посочено, че същото
е издадено на 14.08.2007 год. и собственик на лек автомобил УАЗ 469, с рег. № ***
е лицето И. И. Ч. ***. Видно от удостоверение за наследници от 14.08.2017 год. същият
е починал на 18.04.2008 год., т. е. една година след датата на регистрация на
ППС пред органите на пътна полиция. Въз основа на договор за дарение на МПС от
22.12.2017 год., с нотариална заверка на подписите, преживялата съпруга на И. И.
Ч. - С.ар С. Ч. е отстъпила своите идеални части от движимата вещ на С. И. Ч. –
нейн син и син на починалото лице (вж. удостоверение за наследници на л. 30 от
делото). С оспорената ЗППАМ на Х.М.Ч. е наложена процесната ПАМ, но видно от
данните по делото същата не е собственик на лекия автомобил, нито пък е
упълномощен ползвател на същия, с което е извършено изпълнителното деяние. Ето
защо, предвиденото в чл. 172, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в посочената й реакция,
осъществяване на целта на закона - преустановяване на административното
нарушение и предотвратяване на възможността да бъде извършено то отново, може
да бъде осъществена само, ако се ограничи правната сфера на собственика на
превозното средство, посредством отнемане на възможността за определен период
от време да се ползва същото. Обаче тази цел няма да се осъществи, ако мярката е
разпоредена срещу лице, което не е собственик на превозното средство, защото в
този случай, тя няма да има за последица ограничаване на възможността за
ползването му.
Изложеното
налага извода, че началникът на РУ към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера не е
установил правилно относимите факти в хода на проведеното административно
производство, което е довело и до неправилно приложение на цитираните в ЗППАМ
материално правни норми и е рефлектирало върху законосъобразността на оспорения
административен акт. Допуснато
е нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт
се издава след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за
случая. След като се установи, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на акта, то те са се отразили и върху съдържанието на
волеизявлението на органа, обективирано в ЗППАМ № 23-0315-000005 от 25.01.2023
год. на началника на РУ към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера, поради което
следва да се квалифицират като съществени и представляват основание за отмяна
на процесната, като незаконосъобразен в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Оспореният акт е
и в несъответствие с преследваната в закона цел. Като форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените в закона случаи
се упражнява държавна принуда, принудителната административна мярка се прилага
с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и
за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях - по арг. на чл.
22 от ЗАНН. С мярката се налагат неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на определен правен резултат. Законово регламентираният правен
резултат, който се цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения. В конкретния случай, предвид установените по
делото факти, прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само недоказано от
гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, издадена при съществно нарушение на
административнопроизводствените правила, но и в несъответствие с целта на
закона, предвид чл. 146, т. 5 от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, а оспорената с
нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход
на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателката, направена чрез
процесуалния й представител преди приключване на устните състезания по делото и
обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК – л. 32 от
делото. От приложения по делото, на л. 10, договор за правна защита и
съдействие от 06.02.2023 год. се установява, че между Х.Ч. и адв. К.У. е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин) лева,
заплатени изцяло при подписване на споразумението, както и е представено
платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева по
сметка на Административен съд – Пазарджик. Следователно сторените от
жалбоподателката съдебно-деловодните разноски за водене на настоящото дело
възлизат общо в размер на 510,00 (петстотин и десет) лева. За посочената сума
следва да се осъди ответната страна Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пазарджик да я заплати на Х.Ч..
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Административен съд – Пазарджик, VII – и състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0315-000005 от 25.01.2023
год., издадена от началника на Районно управление към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пазарджик, Районно управление – Пещера, с която й е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 (шест)
месеца до 1 (една) година, а именно 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на Х.М.Ч.,
ЕГН **********,
адрес: ***, направените от нея съдебно-деловодни разноски за настоящото съдебно
производство, възлизащи общо в размер на 510,00 (петстотин и десет) лева.
Решението,
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Препис от
решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се изпрати на страните по делото.
СЪДИЯ: /П/