№ 3095
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100502932 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20226042 от 30.12.2021 г. по гр.д. № 65297/2020 г. на Софийски
районен съд, 150 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК от „*******“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******“ *******, срещу С. Л. С., ЕГН
**********, и Ю. Л. С., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. София, бул.
„*******, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че С. Л. С., ЕГН **********, и Ю.
Л. С., ЕГН **********, дължат на „*******“ ЕАД, ЕИК *******, при
условията на разделност следните суми: сумата по 2205.24 лева (всеки от тях),
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2016 г. до м.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, ул. „*******“ №
3, ет. 1, ап. 3, за аб. № 012143, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.02.2020 г. до окончателното
изплащане, сумата в размер на по 263.59 лева (всеки от тях) – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 11.02.2020 г.
върху вземането за неплатена топлинна енергия, сумата в размер на по 16.21
лева (всеки от тях) – цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 1.01.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.02.2020 г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на по 2.81 лева (всеки от тях) –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 3.03.2017 г.
до 11.02.2020г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 8822/2020 г., по описа на
СРС, 150-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна
„Т. С.“ ЕООД, конституирано на страната на ищеца „*******“ ЕАД.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от
ищеца „*******“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрк. Ф.И.. Изложени
са съображения за неговата неправилност. Сочи се, че по делото са
представени безспорни доказателства, че ответниците са собственици на
процесния топлоснабден имот за процесния период, а именно нотариален акт
за право на собственост върху недвижим имот, придобит по Закона за
етажната собственост, а също така и списък на живущите по апартаменти в
жилищната сграда, където се намира имота. Представено било и
удостоверение за наследници на Л.С. С. с ЕГН: **********, починал на
11.12.2012 г. Длъжниците, като клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, и съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 2а
от ЗЕ, дължали в условията на разделна отговорност при квоти от по ½ за
всеки от тях сумите за топлинна енергия за периода 1.05.2016 г. – 30.04.2019
г. за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, бул. „*******., както и
мораторната лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна
енергия, както и сумите, дължими за дялово разпределение за периода
1.01.2017 г. – 30.04.2019 г., както и мораторната лихва за забава върху тази
сума. С тези съображения се прави искане обжалваното решение да бъде
отменено, а предявените искове – уважени изцяло. Претендират се разноските
за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба
от ответниците С. Л. С. и Ю. Л. С., чрез особения им представител, назначен
по реда на чл. 47 ГПК – адв. С. Й.. Излагат се съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че недоказано е останало
твърдението на ищеца, че ответниците са собственици на процесния
топлоснабден имот – нямало доказателства, че наследодателят на
ответниците от своя страна е наследил лицето, което е придобило процесния
топлоснабден имот с нотариалния акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост. Представеният
списък на живущите в жилищната сграда, където се намира имотът, от своя
страна не бил годен да докаже, че Л. С. е бил собственик на процесния
топлоснабден имот. С тези съображения се прави искане обжалваното
решение като правилно да бъде потвърдено.
Третото лице подпомагаща страна не е взело становище по подадената
въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно,
поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
2
мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения
на страните, въззивният съд намира следното:
При предявен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150
ЗЕ, в тежест на ищеца в условията на пълно и главно доказване е да установи
факта, че между него и ответниците е налице валидно облигационно
правоотношение.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно § 1, т. 2а от ЗЕ, „битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
В случая между страните не е спорно обстоятелството, че процесната сграда
етажна собственост е топлоснабдена. Спорно е обаче дали ответниците са
собственици на процесния топлоснабден имот, респективно дали имат
качеството клиенти на топлинна енергия.
За установяване на това обстоятелство ищецът е представил писмени
доказателства – списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна
сграда на блок на бул. „*******“ № , носещ подписа на Л.С. С.. Списъкът в
тази част представлява частен документ, съдържащ изявление на Л. С., че е
живущ в ап. 3, находящ се в посочената сграда. Същият не е от естество да
установи, че наследодателят на ответниците Л. С. е бил собственик на имота.
По делото е представен и нотариален акт № 40, т. 50, регистър № 10198, дело
№ 2724/1936 г. на нотариус при Софийския областен съд, ведно със записка за
вписване на нотариален акт за право на собственост, придобито по Закона за
етажната собственост, от който е видно, че С.С. С.а е била собственик на
жилищен имот, находящ се на ул. „*******“ № 3, разположен в партера на
сградата в етажна собственост. Дори да се приеме, че придобитият от С. С.а
имот е именно процесният топлоснабден такъв, по делото липсват
доказателства, че Л. С., наследодател на ответниците, е придобил имота по
силата на правна сделка или по наследство от С. С.а.
От представеното удостоверение за наследници от 10.11.2021 г. се
установява, че ответниците са наследници на Л.С. С.. В посоченото
удостоверение е отразено, че при смъртта си последният е бил със семейно
положение „разведен“.
По делото е представена и искова молба вх. № 142190/7.11.2016 г., подадена
до Софийски градски съд, от която е видно, че неучастващо по делото лице –
3
В.З.Г. е предявил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу Ю. Л. С. и С. Л. С. за
обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на процесния
топлоснабден имот за окончателен. Представената искова молба не е годна да
установи правото на собственост на ответниците върху недвижимия имот. Не
е представен съдебен акт, постановен въз основа на така подадената искова
молба, като съдът няма задължение да събира тези доказателства служебно.
От посочените доказателства не се установява по несъмнен начин, че
наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния топлоснабден
имот, съответно че е бил клиент на топлинна енергия, поради което не се
установява и че ответниците са придобили имота по наследство, както се
твърди в исковата молба, и че на това основание същите са придобили
качеството клиенти на топлинна енергия по отношение на процесния
топлоснадбен имот.
Тъй като изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените
искове съвпадат с тези на първоинстанционния, обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20226042 от 30.12.2021 г. по гр.д. №
65297/2020 г. на Софийски районен съд, 150 състав.
Решението е постановено при участието трето лице подпомагаща страна „Т.
С.“ ЕООД, ЕИК *******, конституирано на страната на ищеца „*******“
ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4