№ 1308
гр. Пазарджик, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20225220102577 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.14 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Ю. Т. Н. от гр.София, п.к. 1303, ул.
„*********** срещу Решение №1707-1/28.08.2020г. на Общинска служба
„Земеделие“, гр.Пещера.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно. Излага доводи, че не са спазени указанията, дадени с
Решение №938/17.12.2019г., постановено по к.а.х. дело №659/2019г. по описа
на Административен съд - Пазарджик.
Моли съда да отмени, като незаконосъобразно, обжалваното решение.
Представя писмени доказателства.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателката
поддържа изцяло жалбата си и моли съда да я уважи. Подробни доводи по
същество са изложени в приложените писмени бележки.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излага съображения по
същество.
1
Съдът като взе предвид твърденията на жалбоподателката и
възраженията на ответника и като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Видно от представената в заверено копие административна преписка е,
че жалбоподателката Ю. Т. Н. е наследник на С. Д. С., бивш жител на
гр.Батак, починал на ********г.
С обжалваното Решение №1707-1 от 28.08.2020г. Общинска служба по
земеделие - гр.Пещера е отказала да признае правото на собственост на
наследниците на С. Д. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на следния имот: 1.Ливада от 31.000 дка, местност „Казаните“ в
землището на гр.Батак. Мотивите на ОСЗ, гр.Пещера са следните: С Решение
№2 от 11.05.2016г. на ОСЗ, гр.Пещера е отказано възстановяване по
преписката на 31,000 дка земеделска земя, местност „Казаните“. Със съдебно
решение №938/17.12.2019г. на АС-Пазарджик по К.А.Х. дело №659 по описа
за 2019г., административният акт е отменен и на ОСЗ гр.Пещера е указано да
се произнесе, съобразявайки се със съдебния акт. Преписката е върната на
административния орган, за да установи релевантните за разрешаване на
искането факти, включително дали процесният имот е отчужден или не и в
каква конкретно негова част, да се произнесе по искането за възстановяване
на собствеността върху процесния имот, въз основа на представените от
заявителя доказателства. Общинска служба по земеделие - гр.Пещера сочи, че
видно от Разпореждане на Министерски съвет №1862 от 17.09.1956г. за
отчуждаване на частни земи в чашката на язовир Батак, се отчуждава срещу
заплащане имот – ливада от 11.000 дка в местност „Казаните“ на братя Б. и С.
Г. С.и; имот – ливада от 11.000 дка в местност „Казаните“ на Д. С.ов С.; имот
– ливада от 11.000 дка в местност „Казаните“ на Н. С.ов С.. Общо са
отчуждени 33.000 дка в местност „Казаните“, като лицата, от които са
отчуждени са наследници на С. Д. С., като собствеността им върху описаните
имоти е доказана с данъчна книга от 1936г. на Батак – партида №240. Тези
факти и обстоятелства безспорно доказват, че претендираните площи си
попаднали в обхвата на разпореждането на МС. Няма данни имотите да са
били включени в блокове на ТКЗС гр.Батак, което е основната предпоставка
за възстановяването им. Съгласно разпореждането за площите е получено
парично обезщетение. Комисията е счела, че заявените площи са идентични с
2
попадналите в чашката на язовир Батак. От друга страна имотът собственост
на С. Д. С. е включен в делбен протокол от 27.09.1961г. по гр. дело №744 от
1957г. Имотът е в част 1 от протокола и е изключен от делбата, тъй като е
залят от водите на Баташки водносилов път. За изясняване на фактите по
преписката е изискано разпореждане на Министерски съвет №1862 от
17.09.1956г. за отчуждаване на частни земи в чашката на язовир Батак. От
документите отново се установява, че заявената площ е отчуждена и платена
на наследниците. Общинска служба по земеделие - гр.Пещера е приела, че
приложените към заявление с вх.№1707 от 27.03.1991г. документи не
установява и не доказват, че на С. Д. С. следва да се възстанови Ливада от
31.000 дка, местност „Казаните“ в землището на гр.Батак. Приела е, че не са
налице предпоставките за възстановяване, подробно описани от законодателя
в чл.10 от ЗСПЗЗ.
От представените и приети по делото писмени доказателства е видно, че
с Решение №938/17.12.2019г., постановено по к.а.х. дело №659/2019г. по
описа на Административен съд – Пазарджик е оставено в сила решение №162
от 22.02.2019г., постановено по гр. дело №596 по описа на Районен съд -
Пещера за 2017г. в частта, с която е прогласено за нищожно Решение №2 от
11.05.2016г., издадено от Общинска служба „Земеделие“ - Пещера, съответно
в частта му, с която е отказано да се признае правото на собственост на
наследници на С. Д. С. в съществуващи/възстановими стари реални граници
върху имот с площ от 6,002 дка в местността „Казаните“ в земището на
гр.Батак. Отменено е решение №162 от 22.02.2019г., постановено по гр. дело
№596 по описа на Районен съд - Пещера за 2017г. в частта, с която е оставена
без уважение жалбата от Ю. Т. Н. от гр.София, ул.„********* срещу Решение
№2 от 11.05.2016г., издадено от Общинска служба „Земеделие“, гр.Пещера,
съответно в частта му, с която е отказано да бъде възстановено правото на
собственост на наследници на С. Д. С. в съществуващи /възстановими стари
реални граници върху имот с площ от 37,000 дка за разликата над
възстановените 6,002 дка до претендираните 37,000 дка /или разлика в размер
на 31,000 дка/ в местността „Казаните“ в землището на гр.Батак, като вместо
това е постановено, че се отменя Решение №2 от 11.05.2016г., издадено от
Общинска служба „Земеделие“, гр.Пещера в частта му, с която е отказано да
бъде възстановено правото на собственост на наследници на С. Д. С. в
съществуващи /възстановими стари реални граници върху имот с площ от
3
37,000 дка, за разликата над възстановените 6,002 дка до претендираните
37,000 дка /или разлика в размер на 31,000 дка/ в местността „Казаните“ в
землището на гр.Батак. Върната е преписката на Община служба „Земеделие“
гр.Пещера за произнасяне по цялото заявление вх.№1707 от 27.03.1992г. на С.
А. Н., в качеството му на наследник на С. Д. С., при спазване на указанията,
дадени в решението. Решението като окончателно и неподлежащо на
обжалване и протест е влязло в законна сила.
Видно от мотивите на Решение №938/17.12.2019г. по к.а.х. дело
№659/2019г. по описа на Административен съд – Пазарджик е, че указанията,
дадени на ответната Община служба „Земеделие“ гр.Пещера, при
произнасяне по заявление вх.№1707 от 27.03.1992г. на С. А. Н., в качеството
му на наследник на С. Д. С., са следните: Да установи и формира конкретен
извод за това дали административният орган счита процесният имот или част
от него за отчужден или не, или пък счита, че имотът не е бил съсобствен
между всички наследници на С. Д. С.. Посочено е, че в случая нито е ясно,
нито пък „безспорно“, че процесният имот е бил действително отчужден,
както и че изясняването на този факт не би следвало да съставлява някаква
особена трудност за ответния административен орган, като например се
изиска съответния акт за държавна собственост. Със съдебния акт е указано
на административния орган, след като установи релевантните за разрешаване
на искането факти, включително дали процесният имот е бил отчужден или
не и в каква конкретно негова част, да се произнесе по искането за
възстановяване на собствеността върху процесния имот, въз основа на
представените от заявителя доказателства.
При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че с обжалваното
Решение №1707-1/28.08.2020г. на ОС „Земеделие“, гр.Пещера, с което е
постановен отказ за признаване право на собственост на наследниците на С.
Д. С. в същестуващи /възстановими/ стари реални граници на процесния
недвижим имот: Ливада от 31,000 дка, местност „Казаните“ в землището на
гр.Батак, ответният административен орган не е изпълнил указанията, дадени
му с влязлото в сила съдебно Решение №938/17.12.2019г. по к.а.х. дело
№659/2019г. по описа на Административен съд - Пазарджик. От Общинска
служба „Земеделие“, гр.Пещера не са изяснени релевантните за разрешаване
на искането факти, включително дали процесният имот е бил действително
отчужден. В този смисъл не са изпълнени указанията на съда, че изясняването
4
на този факт не би следвало да съставлява някаква особена трудност за
ответния административен орган, като например се изиска съответния акт за
държавна собственост. В обжалваното решение няма данни, а и изложени
обстоятелства, да е бил изискан от компетентния административен орган,
съответно получен акт за държавна собственост на процесния недвижим
имот, съответно да е получен друг документ за липсата на съставен акт за
държавна собственост. За отчуждаването на процесния имот ответникът се
позовава на Разпореждане на Министерския съвет №1862 от 17.09.1956г.,
като цитира същото. Това разпореждане, обаче, е било включено в
доказателствения материал по делото и към момента на постановяване на
решението на административния съд, с което са дадени указанията, видно от
мотивите към същото. Именно въз основа на разпореждането на
Министерския съвет №1862 от 17.09.1956г., административният орган
приема, че за площите е получено парично обезщетение. Върху този акт
/разпореждането/ липсват данни за такова отразяване - за получаване на
парично обезщетение от правоимащите лица. Такива доказателства - за
реално получени суми за обезщетение - не са открити и от вещите лица,
работили по двете допуснати експертизи. Освен това административният
орган е приел, че няма данни имотите да са били включвани в блокове на
ТКЗС, гр.Батак, което било основна предпоставка за възстановяването им.
Тук ответникът отново не е съобразил указанията, дадени му с влязлото в
сила съдебно решение, че в случая следва да се съобрази това, че в
удостоверение от 20.08.1995г. е посочено, че непокритите имоти – земеделски
земи на наследодателя С. Д. С. по Решение №1707 на ПК Батак, са били
включени в блоковете на ТКЗС Батак и след това в Държавно
семепроизводствено стопанство Батак, както следва: ливадите в „Казаните“ и
„Дъното“ са включени блоковете за сено, като тази в местността „Казаните“ е
разменена с ТКЗС Ракитово, при образуване на отделни блокове за ТКЗС
гр.Батак и гр.Ракитово. От обжалваното решение не става ясно защо
административният орган не съобразява цитираното удостоверение и
съответно на какво основава извода си.
След като е посочил част от фактите, относими за разрешаването на
конкретното искане и е изброил приложените към заявлението с вх.№1707 от
27.03.1991г. документи, ответникът е направил извода, че посочените
документи не установяват и не доказват, че на С. Д. С. следва да се
5
възстанови процесния имот. Направил е извод, че не са налице
предпоставките за възстановяване, подробно описани от законодателя в чл.10
от ЗСПЗЗ.
При тези данни не става ясно кои от предпоставките на чл.10 от ЗСПЗЗ
административният орган счита, че не са налице в конкретния случаи. Още
повече, че в 14-те алинеи на чл.10 от ЗСПЗЗ са предвидени различни
хипотези, с различни предпоставки, за възстановяване на земеделски земи.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното решение, като незаконосъобразно, ще следва да се отмени и
преписката да се върне на Общинска служба по земеделие – гр.Пещера, която
с ново решение да се произнесе по заявление с вх.№1707 от 27.03.1992г. на С.
А. Н., в качеството му на наследник на С. Д. С., при спазване на указанията,
дадени в мотивите на решението.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №1707-1 от 28.08.2020г. на Общинска
служба по земеделие - гр.Пещера, с което е отказано да се признае правото на
собственост на наследниците на С. Д. С. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на следния имот: 1.Ливада от 31.000 дка, местност
„Казаните“ в землището на гр.Батак и ВРЪЩА преписката на Общинска
служба по земеделие - гр.Пещера, която с ново решение да се произнесе по
заявление с вх.№1707 от 27.03.1992г. на С. А. Н., в качеството му на
наследник на С. Д. С., при спазване на указанията, дадени в мотивите на
решението.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138 ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6