Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9135 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявeни са от В.Й.Т. против „Застрахователно акционерно
дружество Д.: Ж.и З.“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 28.06.2017 г. в
гр.Ловеч пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „БМВ
530 Д“ с рег. № ******– Н.Г.Г., чиято отговорност била застрахована по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. Поддържа, че от
деликта получил следните телесни повреди: счупване на олекранона на дясна лакътна
кост с разместване на фрагменти, от които претърпял неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 40 000 лв. Наред с това претърпял и имуществени вреди,
изразили се в закупуване на медикаменти и импланти в общ размер от 202.93 лв.,
от които 160 лв. – за киршнерови игли, 14 лв. – за фиксатор за горен крайник,
10.38 лв. – за хепароид УНГВ 30 гр., 18.55 лв. – за мидокалм филм 150 мг, 30
бр. и контратубекс гел 20 гр. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и 202. 93 лв.- обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от главнниците,
считано от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като
поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е претърпял описаните в ИМ
вреди; твърди, че поведението на сочения от ищеца деликвент не било
противоправно и виновно; оспорва да е налице причинно-следствена връзка между
ПТП и твърдяните от ищеца вреди; поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия, който пътувал без поставен обезопасителен колан;
оспорва размера на исковете; оспорва началната дата, от която се претендира
законна лихва.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „БМВ 530 Д“ с рег. № ******е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с ответното
дружество, което се потвърждава и от извършена от съда справка на публичния
електронен сайт на Гаранционния фонд.
Видно от писмо, ведно с
обратна разписка към него/л.41-44/ на 19.03.2018 г. ищецът е отправил
застрахователна претенция до ответника, по която ответното дружество е образувало
застрахователна щета № 0801-005166/2017-01/л.45-46/.
От заключението на комплексната
експертиза – част автотехническа, което съдът приема, се установява следният
механизъм на настъпване на катастрофата: На 28.06.2017 г. в гр.Ловеч л.а „БМВ
530“ с рег. № ******се е движел от центъра на града към завод „Балкан“. В
обратна посока към гр.Ловеч се е движел друг л.а „БМВ 530“ с рег. № ******,
който в зоната на кръстовище е предприел маневра с цел да обърне автомобила към завод
„Балкан“. В момента, в който завиващият лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № ******е
бил разположен напречно на пътното платно в посока центъра на град Ловеч,
водачът на л.а. „БМВ 530“ с рег. № ******го
е възприел като препятствие и е реагирал чрез спиране, без да променя посоката си на движение надясно. В момента, в който
л.а. „БМВ 530“ с рег. № ******вече е завил в лявата лента за движение в посока
завод „Балкан“, движещият се зад него л.а. „БМВ 530“ с рег. № ******го е застигнал
и с предната си дясна част го е ударил в задната част, преобладаващо в задната
лява част. При удара ауспуха на завиващия автомобил е паднал върху асфалта, където
е оставил следа; саждите от задното гърне също са оставили черна диря върху
асфалта. В мястото на задирането по асфалта е настъпил удар между двете МПС. Посоката
на движение на л.а. „БМВ 530“ с рег. № ******се е променила леко наляво, а
после се е установил в покой на мястото, където е бил намерен при огледа, с
леви гуми върху островна тревна площ. От картера на двигателя е изтекло масло,
което е преминало към десния край на пътното платно. Лек автомобил „БМВ 530“
с рег. № ******след удара се е завъртял със задния си край напред, по посока на
часовниковата стрелка, на около 150°, и се е установил върху десния тротоар
пред намираща се на място автомивка. Мястото на удара между двете МПС е
настъпил на 64 метра след ориентира по огледния протокол по дължината на
пътното платно и в ляво от разделителната линия на 0,70 - 1,40 метра. Мястото
на удара е изцяло в лентата за движение на л.а „БМВ 530“ с рег. № ******, т.е в
лентата, в която водачът на този автомобил е следвало да се преустрои след
обратен завой. Скоростта на движение на л.а. „БМВ 530“ с рег. № ******преди
настъпване на катастрофата е била 126,79 км/ч., а към момента на удара - 62,74
км/ч. Скоростта на движение на л.а. „БМВ 530“ с рег. № ******към момента на
удара е била 15 км/ч, а опасната му зона за спиране е била 6,25м. Опасната зона за спиране на л.а „БМВ
530“ с рег. № ******е била 132.54 метра. Отстоянието на този автомобил от
мястото на удара в момента на възникване на опасността е било 126.99 метра. Ако
водачът на л.а „БМВ 530“ с рег. № ******се бе движил със скорост от 78 км/час,
той би могъл да предотврати ПТП. Според вещото лице, основната причина за
настъпване на катастрофата е поведението на водача на л.а „БМВ 530“ с рег. № ОВ
3516 ВН, който се е движел със скорост, при която не е могъл да спре при наличие
на опасност на пътя, в рамките на опасната зона за спиране. Вещото лице е
посочило, че процесният л.а „БМВ 530 Д“ с рег. № ОВ 3516 В А е бил фабрично оборудван
с триточкови инерционни колани на местата за всички пътници в автомобила. Ударът
за този автомобил е бил челен в областта на предна дясна част. Обезопасителните
колани, монтирани в автомобилите, задържат тялото на шофьора и пътниците към
облегалката при наличие на отрицателно ускорение по направлението на движение -
при челни удари. За
установяване механизма на настъпване на катастрофата и възражението за
съпричиняване по делото е разпитан св.Г. – водач на л.а. „БМВ 530“ с рег. № *****.
От неговите показания се установява, че заедно с ищеца са пътували към
„базата“, където свидетелят отглеждал кучета. Г. видял автомобил, който правел
обратен завой, моторното превозно средство изскочило рязко, поради което го ударил.
Времето било сухо. Движението не било интензивно. Пътната маркирока била с
пресечена линия. Забелязал другия автомобил още, когато се показал. Свидетелят
заявява, че управляваният от него автомобил се движел „горе-долу с нормална скорост“.
Когато видял другия автомобил, първото му действие било „да скочи върху
спирачките“. Счита, че пътникът на задната седалка не бил с поставен колан.
След удара се питали кой как е. Ищецът се държал за ръката и казал, че го боли.
След пет минути се подул, казал че го боли много. Имало и други момчета, едно
от тях закарало пострадалия в спешното отделение. След около 10 минути дошли
полицаи и линейки. От
заключението на комплексната експертиза – част медицинска, което съдът приема,
се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил счупване на лакътната
кост на дясната предмишница в горния й край. Спрямо пострадалия е било проведено
оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с тел и Киршнерови игли по метода на Вебер. Пет месеца
след инцидента ищецът е постъпил отново в болница за отстраняване на остеосинтезния
материал. Провел е курсове по физиотерапия и рехабилитация и редовно се е
явявал на контролни прегледи. Проведеното лечение е било адекватно и навременно.
Според вещото лице, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
периодът на възстановяване е 6 месеца. След оперативното лечение по задната
страна на дясната лакътна става на ищеца е останал оперативен белег с дъговидна
форма и дължина около 8 см. Вещото лице заявява, че телесните повреди са в причинно-следствена връзка с катастрофата.
Горните крайници на пострадалия не са били фиксирани от предпазния колан,
поради което са могли да бъдат травмирани, независимо от това дали е пътувал с
поставен или без поставен предпазен колан. Вещото лице пояснява, че, според
представените амбулаторни листове, възстановяването на Т. е протекло в
общоприетите срокове, без данни за усложнения. Експертът не е извършил актуален
преглед на ищеца, но е приел, с оглед на описанието на начина на протичане на
възстановителния процес по амбулаторните листове, че ищецът най-вероятно е
възстановил обема на движение на дясната лакътна става. В
съдебно заседание вещото лице-ортопед заявява, че обикновено след операция за
премахване на метален имплант възстановяването продължава около 30 дни.
Пациентите със счупвания почти винаги в периода след травмата се оплакват от
болки при промяна на времето и при натоварване, които имат субективен характер и трудно могат да бъдат обективирани. Оперативното
лечение при ищеца е закъсняло с един ден. След ПТП е отишъл на преглед, отказал
е лечение, но на другия ден е приет в болницата. Естеството на неговото счупване
е такова, че този един ден не е оказал влияние върху срока и начина на
възстановяване. В медицинските документи няма описани увреждания, които биха
могли да се приемат за специфични от въздействието на поставен колан. Горните
крайници на пострадалия са били относително свободни, поради което увреждането
би могло да настъпи, независимо от това дали е пътувал с поставен или без
поставен обезопасителен колан. Според вещото лице коланите са най-ефективни при
челен удар, докато тук ударът е бил ексентричен. За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е разпитана
св. Й.– негова майка. Тя заявява, че преди инцидента синът й не е имал други
счупвания. В деня след катастрофата влязла в стаята му и го видяла шокиран, умърлушен,
казал й какво се е случило. Отначало тя се зарадвала, че синът й е жив. После
видяла, че ръката му е увиснала, цялата била посиняла, почерняла. Веднага
потърсили лекарска помощ. Синът й казал, че след катастрофата отишъл в
болницата, но му казали, че няма да мине само с гипсиране, ще се наложи
операция. На другия ден бил приет в болницата да го оперират, защото преди това
нямало кой да го приеме. След като го изписали от болницата няколко дни той бил
в шок. Негови познати искали да го видят, но той отказвал посещения, чувствал се
зле. Изнервял се от това, че много го боляла ръката и че не можел да се обгрижва
сам. Изпаднал в депресия, не искал да вижда никого около себе си. Свидетелката
го завела при жена, която му ляла куршум, за да се успокои, защото той не искал
да излиза никъде. След като се прибрал от болницата стоял в къщи само в стаята
си, не искал да излиза на двора на въздух, не искал да вижда хора, страх го
било да излиза по улиците. Свидетелката му давала успокоителни. Тя му помагала
през възстановителния период в хигиенно-битовото му обслужване – за къпане, за
обличане, приготвяла му храна. Ищецът бил правоспособен водач, но нямал личен
автомобил. Преди инцидента имал желание да си купи, но след катастрофата не
искал да кара кола. Возел се само с баща си, защото му имал доверие. Около 4
месеца останал с имплантите, после ги махнал. Провел рехабилитация, защото лакътят
му не се движел добре, не можел да изпълнява основни движения със счупената
ръка. След рехабилитацията, около година и половина, две години по-късно, започнал
да извършва някаква работа с нея. Катастрофата повлияла и на образованието му,
защото когато започнал училище, трябвало около година да ходи на рехабилитация.
С изпитите позакъсал малко, явявал се малко по-късно, трудно му било и да пише
с пострадалата ръка. Дясната му ръка била активната. Преди инцидента не бил
работил, защото бил студент. В деня на катастрофата щял да се явява в София на
интервю за работа. Сега работел откъщи. Свидетелката не знае с какво точно се занимава сина й – „електроника, нещо от този
род“. Заявява, че не са търсили помощ от психиатър. Давала на сина си лекарства
- „стрезам“, „валидол“ и няколко пъти го водила да му „леят куршум“. Синът й не
бил споделял към настоящия момент да има оплаквания в областта на травмата, на
той не обичал да споделя, притеснявал се. При
така събраните доказателства съдът приема, че е
доказан фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ. От комплексната експертиза -
част автотехническа, се установи, поведението на Н.Г.Г. - водач на л.а. „БМВ
530“ с рег. № ОВ 3516 ВН, е било противоправно и виновно и е предизвикало
катастрофата, а от медицинската част на експертизата и от показанията на св. Й.се
установи при пътно-транспортното
произшествие ищецът е претърпял телесна повреда, от която е преживял
неимуществени вреди.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищеца към
датата на настъпване на произшествието – 20г., вида на причинената телесна
повреда: средна телесна повреда, изразила се в счупване на лакътната кост на
дясната предмишница в горния й край; вида на проведеното лечение - оперативно
лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с тел и Киршнерови игли по метода на Вебер, а пет месеца след
инцидента ищецът е постъпил отново в болница за отстраняване на остеосинтезния
материал; впоследствие е провеждал физиотерапия и рехабилитация; съдът отчете
продължителността на възстановителния период - около 6 месеца; обстоятелството,
че през време на лечението и възстановителния период ищецът е зависел от чужда
помощ в хигиенно-битовото си обслужване. От друга страна съдът отчете
преживения от пострадалия стрес по време
на катастрофата и типичните за механизма на настъпване на катастрофата
негативни емоционални преживявания. След пътно-транспортното произшествие
животът на ищеца се е променил – не е искал да се вижда с прятели и да излиза,
страхувал се е да се вози в автомобил, доверявал се е само на баща си, когато е
трябвало да пътува. Катастрофата е повлияла негативно и на образованието му –
не е можел да пише с пострадалата ръка, поради което е изостанал с
изпитите./св.Й./. От друга страна съдът отчете обстоятелството, че ищецът е
възстановен, не са останали трайни последици за неговото З.. Единствено на дясната му лакътна става е останал оперативен белег с
дъговидна форма и дължина около 8 см.
Като
съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на Ж.в страната през 2017 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 30 000 лв.
По иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди:
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е направил
разходи на обща стойност от 202.39 лв. за закупуване на мидокалм филм 150 мг х 30 бр.,
контратубекс гел 20 г., фиксатор за горен крайник, киршнерови игли и хепароид
унгв. 30 гр. по фактури № **********/31.08.2017г., № 100/21.07.2017г., №
116358/29.06.2017г., № 116375/30.06.2017г. и касови бонове към тях, както и по
касов бон от 09.08.2017 г. С оглед на получената
от ищеца травма, съдът приема, че посочените медикаменти и импланти са били
необходими за неговото лечение, поради което искът е доказан по основание и
размер.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия, който пътувал без поставен обезопасителен колан.
Възражението е неоснователно, поради следните
съображения. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, второ ТО/.
От заключението на комплексната експертиза, което съдът
приема, се установи, че ударът за автомобила, в който е пътувал ищецът, е бил
„челен, повече в дясно“/автотехническа част на експертизата/, а според вещото
лице – ортопед при такъв удар поставянето на обезопасителен колан не би
предотвратило получената от ищеца травма, тъй като горните крайници са
относително свободни.
По претенцията за
законна лихва:
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до отетника на 19.03.2018
г. /обратна разписка – л.44/, а тримесечният срок за произнасяне на
застрахователя е изтекъл на 19.06.2018 г., поради което законна лихва се дължи,
считано от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане, не и за периода преди тази
дата.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 108.20
лв., съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Р. Стоянов Р., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 1304.25 лв., съобразно уважената част от
иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса върху уважените
искове в размер на 1250 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 150.25
лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на В.Й.Т., ЕГН **********,***, на основание чл.
432, ал.1 от КЗ, сумата от 30 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от средна телесна повреда,
изразила се в счупване на лакътната кост на дясната предмишница в горния й край,
настъпила на 28.06.2017 г., по вина на водача на л.а „БМВ 530 Д“ с рег. № ******– Н.Г.Г., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 40 000 лв., и в частта, в която се претендира законна лихва
за периода 28.06.2017 г. – 19.06.2018 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на В.Й.Т., ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 202.93 лв. /обезщетение за имуществени вреди,
изразили се в разходи за лечение – за закупуване
на мидокалм филм 150 мг х 30 бр., контратубекс гел 20 г., фиксатор за горен
крайник, киршнерови игли и хепароид унгв. 30 гр. по фактури № **********/31.08.2017г.,
№ 100/21.07.2017г., № 116358/29.06.2017г., № 116375/30.06.2017г. и касови
бонове към тях, както и по касов бон от 09.08.2017 г./, които вреди са причинени по вина на водача на л.а „БМВ 530 Д“ с рег. № ******– Н.Г.Г., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2018 г.
до окончателното изплащане, като претенцията
за законна лихва в частта за периода 28.06.2017 г. – 19.06.2018 г., като
неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.Й.Т. да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Д.: Ж.и З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 108.20 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат Р. С. Р. от АК – Велико Търново, ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр.София, бул.“*******, адвокатско възнаграждение в
размер на 1304.25лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса върху уважения иск в размер на
1250 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 150.25 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :