Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 04.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, тричленен административен състав, в открито съдебно
заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
при секретаря Татяна
Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното
от съдия Кръстева адм.д. №272/2019 г. по описа на Административен съд - Ловеч,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда
на чл.185 и сл. от АПК.
Административното дело е
образувано по протест с вх.№2157/24.06.2019г. на прокурор от Окръжна
прокуратура Плевен, подаден против чл. 29, ал. 1, т.2 и т.4 и чл. 36, ал. 6 от
Наредба №11 по чл. 45а от ЗОС за реда и условията за настаняване в общински
жилища на територията на Община Белене.
В протеста се сочи,
разпоредбите посочени по-горе от Наредба № 11 противоречат на Конституцията,
ЗНА, както и че са в явно противоречие с разпоредбата на чл.45 от ЗОС. Иска се
отмяна на протестираните разпоредби и се претендира възстановяване на разноски
по делото в размер на 20 лева, платени от Окръжна прокуратура – Плевен във
връзка с публикация на оспорването в Държавен вестник.
В съдебно заседание
протестиращият прокурор редовно призован, не се явява.
Ответникът – Общински
съвет Белене не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
основателността на протеста.
Окръжна прокуратура -
Ловеч в съдебно заседание се представлява от прокурор Кирил Петров, който
излага подробни съображения за основателност на протеста и прави искане същият
да бъде уважен.
Административен съд Ловеч,
тричленен административен състав, като се запозна със становищата на страните и
въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
Наредба № 11 по чл.45а
от ЗОбС за реда и условията за настаняване в общински жилища на територията на
Община Белене, в която се намират протестираните текстове, е приета с решение №
10/30.03.2005 год. на Общински съвет – Белене и е изменяна с решение №
34/04.05.2007г.; решение № 149/30.03.2009г. и решение № 25/13.07.2009г.
Оспорените от прокурора
текстове са приети с решение № 10/30.03.2005г.,
чл. 29, ал.1 е допълван с Решение № 34/04.05.2007 г., а чл. 36, ал. 6 не
е изменян с последващи решения на ОбС – Белене.
Съдът е указал изрично
на ответника, че следва да изчерпа доказателствените си искания в първото по
делото открито съдебно заседание и да представи заверени копия от писмените
доказателства, с които разполага и не са представени до момента по делото.
В представената
административна преписка липсват каквито и да са доказателства за публикуване
на подзаконовия нормативен акт съобразно правилата на чл.37/изм. и доп./ от
ЗНА, действащи към момента на приемане на Наредбата.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на
обявлението в бр.62/06.08.2019 г. на "Държавен вестник" /л.24 от
делото/, в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на
обявление в сградата на Административен съд-Ловеч. По делото не са встъпили
заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.
Предмет на оспорване в
настоящото производство са разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 2
и т. 4 и чл. 36, ал. 6 от Наредба№ 11 по
чл.45а от ЗОбС за реда и условията за настаняване в общински жилища на
територията на Община Белене. Като самостоятелни разпоредби от подзаконов
нормативен акт оспорването им пред съд е регламентирано в дял трети, глава Х,
Раздел ІІІ, чл. 185-196 от АПК. Наредбата съдържа
вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране
на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда
задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде
протест срещу акта. Т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване
на административен акт чрез подаване на протест на прокурора. Ето защо подалият
протеста прокурор в ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на
норми от Наредба № 11 по чл.45а от ЗОбС за реда и условията за настаняване в
общински жилища на територията на Община Белене.
Съобразно чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение
във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от
валидно и допустимо сезиране на съда.
По основателността на
протеста съдът съобрази следното:
Процедурата по
издаването на действащите в страната нормативни актове е уредена в Закона за нормативните актове. В чл. 8 от ЗНА се дава право на всеки
Общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно
значение. Независимо от обстоятелството, че действието на тези актове се
ограничава само върху територията на съответната община, при съставянето и
приемането им следва да се спазват изискванията, заложени в ЗНА. В конкретната
хипотеза следва да се съблюдават действащите нормативни разпоредби към 2005
год., когато е приета първоначално Наредбата, респ. оспорените от прокурора
разпоредби от нея.
От протокола за проведено заседание на
30.03.2005г., на което е приета Наредбата, чиито текстове се оспорват, се
установява наличие на изискващия се кворум съгласно чл. 27, ал. 2 ЗМСМА в
приложимата редакция – присъстват повече от половината общински съветници, като
приемането на Наредбата е станало с гласовете на повече от половината от
присъстващите съветници съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗНА към
Ответникът обаче не е
представил доказателства за публикуване на подзаконовия нормативен акт
съобразно правилата на чл. 37/изм. и доп./ от ЗНА, действащи към момента на
приемане на Наредбата, въпреки указаната от съда доказателствена тежест.
Това обстоятелство
представлява съществено процесуално нарушение, което съставлява самостоятелно основание
за отмяна на оспорените текстове.
Освен
това съдът намира, че нормите на чл. 29,
ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 36, ал. 6 от Наредбата не са съобразени с разпоредби
на нормативен акт от по-висока степен.
В чл.45 от ЗОС са определени изчерпателно
лицата, които могат да бъдат настанявани в резервни общински жилища - жилищата
на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия
и аварии, или са застрашени от самосрутване, и в семействата на които са налице
остри социални или здравословни проблеми. Т.е. идеята на законодателя е в тези
жилища да се настаняват лица, чиято жилищна нужда е възникнала внезапно и се
дължи на непреодолими сили и непредвидими обективни обстоятелства. С
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 т. 2 и т. 4 от Наредбата административният орган
разширява кръга лица, които могат да бъдат настанявани в резервни жилища, без
да разполага с такова правомощие. Дадените на общинските съвети правомощия по
отношение настаняването в резервни жилища са само относно условията и редът за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 45 /чл. 45а, ал.1 от ЗОС/.
Т.е. общинският съвет има правомощие да
определи условията и реда, по които се установява, че лицата попадат в
хипотезата на чл. 45 от ЗОС, и тяхното настаняване в резервни жилища, а не
правомощие за определяне на кръга лица, които подлежат на настаняване в такива
жилища.
Поради изложеното двете разпоредби се явяват
незаконосъобразни като противоречащи на разпоредба от ЗОС.
Разпоредбата на чл. 36,
ал. 6 от Наредбата е със следното съдържание: „Ако в посочения в заповедта по ал. 4 срок за плащане купувачът не преведе
дължимите суми, се счита, че се е отказал от закупуване и преписката се
прекратява със заповед на кмета на общината, с която се отменя и заповедта по
ал.4“.
Влезли в сила
административни актове, каквато е заповедта по чл. 36, ал. 4 от Наредбата, не
могат да бъдат отменяни служебно от административния орган, издал акта, по
силата на разпоредба от подзаконов нормативен административен акт.
Редът за отмяна на
влезли в сила административни актове е уреден в чл. 99 и следващи от АПК. С
приемането на този текст от Наредбата, общинският съвет е допуснал съществено
противоречие с нормативен акт от по-висока степен, и е предоставил правомощия
на кмета на общината, каквито законодателството изобщо не му предоставя.
Настоящият съдебен
състав намира, че са налице предпоставки за отмяна на протестираните разпоредби
от подзаконовия нормативен акт, съобразно чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
При този изход на делото
и с оглед направеното искане, на Окръжна прокуратура-Плевен следва да се
присъдят направените разноски за обнародване на оспорването в размер на 20
лева.
Воден от изложените
мотиви и на основание чл.172, ал. 2от АПК, Административен съд – Ловеч,
тричленен административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по протест
с вх.№2157/24.06.2019г. подаден от прокурор от Окръжна прокуратура Плевен, като
незаконосъобразни чл. 29, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 36, ал. 6 от Наредба №11 по
чл. 45а от ЗОС за реда и условията за настаняване в общински жилища на
територията на Община Белене.
ОСЪЖДА Община Белене да
плати в полза на Окръжна прокуратура Плевен сумата от 20 (двадесет) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на
оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни
от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на
съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет – Белене за
обнародване, като се представят доказателствата пред Административен съд – Ловеч
за изпълнение на това задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: