Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……...........................,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ВАРНА, VІІ
състав, в публично заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 1509 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от Р.В.Г., ЕГН ********** ***, срещу
Решение № 131/13.06.2022г. на Директора на ТД - Варна на НАП с което е оставена
без уважение жалбата й срещу Разпореждане за присъединяване №
С220003-105-0192409/27.05.2022г., с което е допуснато присъединяване на публичен
взискател в изпълнителното производство по изпълнително дело /ИД/ №
**********/2015г. по описа на ТД на НАП Варна. В жалбата се твърди към
жалбоподателката към момента няма образувано изпълнително дело или влязъл в
сила акт, с който да се присъединява текущо вземане към вече образувано такова
за дължимите суми по подадените Декларация обр. № 1 и обр. № 6 за 2021г.
Предвид това, може да избере кое задължение да погаси и Решението, с което присъединяването
е потвърдено, е неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание
жалбоподателката не се явява, като в писмено становище поддържа жалбата.
Ответникът - Директор на ТД - Варна на НАП не е изразил становище. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител се оспорва жалбата. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С покана за доброволно изпълнение № 6137-1323/18.08.2008г. от ТД на НАП Габрово, на основание чл. 209 ал. 2 т. 2 от ДОПК – подадена Декларация по чл. 50 ЗДДФЛ № 070А2806/30.04.2008г. до ЕТ „РОЛИМ – Р.Г.“ е отправено искане за доброволно плащане на задължение с лихвите общо в размер на 27 805.23 лева. Срещу поканата е подадена жалба, като същата е оставена без разглеждане от Директора на ТД на НАП Габрово.
Със съобщение изх. № 04762/24.09.2008г. на основание чл. 221 от ДОПК търговецът е уведомен за това, че е образувано изпълнително дело за неплатени публични вземания в ТД на НАП Габрово, като е даден 7 дневен срок за доброволното им плащане посочени са размерите на задълженията и банковата сметка, по която да бъдат платени дължимите суми. Лицето не е намерено за връчване на съобщението, за което е съставен Протокол № 1717-1/24.03.2009г. Извършено е връчване по реда на чл. 32 от ДОПК.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 7272/20.09.2013г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Габрово по установеното и изискуемо публично вземане в размер на 48 243.31 лв. /главница и лихви/ - по Декларация № 070А2806/30.04.2008г., НП № 990-0013245/17.12.2008г. и декларация обр. 6 за периода 01.01.2008г. - 31.12.2012г. е наложен запор на банкови сметки в Първа инвестиционна банка и е извършено вписване на наложения запор.
По образуваното изпълнително дело № 215/2013г. с ново Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 0215/2013/000033/25.08.2015г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на Р.В.Г. с ЕТ „РОЛИМ – Р.Г.“ в посочени в него банки.
С писмо изх. № 360-1/14.01.2016г., поради промяна на адреса по чл. 8 от ДОПК, в ТД на НАП Варна по образувано ИД № **********/2015г., до Дирекция „Събиране“ е изпратено в оригинал образуваното ИД № 215/2013г. По делото са извършени присъединяване на публични взискатели за вземания от 07.10.2016г. за 4401.12 лв; от 22.05.2017г. за 499.48 лв; от 18.06.2018г. за 342.36 лв.
С Разпореждане № С190003-035-0183114/11.01.2019г. частично е прекратено производството по ИД **********/2015г., в частта по изрично посочени изпълнителни титули за сума общо в размер на 57 313.39 лв.
С Разпореждане за присъединяване от 28.05.2019г. е допуснато присъединяване на публичен взискател за 296.04 лв.
С Разпореждане № С200003-035-0171090/10.01.2020г. частично е прекратено производството по ИД **********/2015г., в частта по изрично посочени изпълнителни титули за сума общо в размер на 120.09 лв.
С Разпореждане за присъединяване от 31.05.2021г. е допуснато присъединяване на публичен взискател за сумата общо от 2049.65 лв. по Декларация обр. 6 за здравно осигуряване, за универсален пенсионен фонд и за обществено осигуряване за 2021г., с което общият размер по ИД **********/2015г. е – главница 11294.40 лв. и лихви 7020.56 лв.
С Разпореждане за присъединяване от 09.08.2021г. е допуснато присъединяване на публичен взискател за сумата от 100 лв., представляваща глоба по наказателно постановление на ОД на МВР Велико Търново.
С оспореното Разпореждане за присъединяване № С220003-105-0192409/27.05.2022г. е допуснато присъединяване на публичен взискател за сумата общо от 2182.86 лв. по Декларация обр. 6 за здравно осигуряване, за универсален пенсионен фонд и за обществено осигуряване за 2022г., с което общият размер по ИД **********/2015г. е – главница 12076.80 лв. и лихви 6440.28 лв., нелихвоносно задължение 100 лв. С възражение вх. № 24173/03.06.2022г. жалбоподателката е оспорила разпореждането, като е поискала неговата отмяна, тъй като с приложени платежни документи твърди, че е посочените в разпореждането задължения са платени - за здравно осигуряване в размер на 624 лв. и за универсален пенсионен фонд в размер на 390 лв., а от задължението за обществено осигуряване, което е в размер на 1154.40 лв. са платени 300 лв. и остатъкът може да плати в 60 дневен срок, заедно с дължимите лихви.
По възражението е постановено Решение № 131/13.06.2022г., с което Директорът на ТД на НАП Варна е оставил без уважение жалбата. Посочил е, че задълженията на лицата за осигуряване по подадени декларации обр. 6 подлежат на принудително събиране, ако не бъдат платени в срок. Възможността на задълженото лице за погасяване по избор на задълженията не е допустимо след образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 169 ал. 8 от ДОПК, поради което с постъпване на сумите по приложените разписки са погасени задължения за други периоди.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, адресат на административния акт, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението е издадено при условията на чл. 267 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, в писмена форма. Обжалваното по административен ред Разпореждане изх. № С220003-105-0192409/27.05.2022г. също е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр. Варна, определена съгласно чл. 8 ал. 1 т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167 ал. 1 от ДОПК. Оспорените актове са в изискуемата писмена форма и съдържат фактически и правни основания за издаването, т. е. същите са надлежно мотивирани съгласно общите изисквания на чл. 59 от АПК. Ясно са посочени присъединените публични взискатели, както и вида, размера и периода на задълженията.
Оспорените актове са и материалноправно законосъобразни. Присъединяването на взискатели като способ е регламентирано в чл. 217 ал. 1 - ал. 4 от ДОПК. Според законовите норми, в производствата по този дял /за принудително изпълнение/ могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, или особен залог, както и тези, които са упражнили правото си на задържане, като присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Видно е, че разпоредбата на чл. 217 ал. 1 ДОПК съдържа правното основание, даващо право на публичен взискател да бъде присъединен към вече образувано изпълнително дело срещу същия длъжник, като единствено релевантно обстоятелство, което трябва да бъде изследвано от публичния изпълнител е дали е налице годен изпълнителен титул.
В случая, при издаване на процесното разпореждане са осъществени визираните материалноправни и процесуалноправни предпоставки и присъединяването на НАП като публичен взискател е законосъобразно. От процесуална страна, не е спорно по делото, а и от документите към административната преписка се установява, че срещу жалбоподателката е образувано изпълнително дело **********/2015г. за принудително събиране на публични държавни вземания по чл. 162 ал. 2 т. 1 и т. 7 от ДОПК – задължителни осигурителни вноски и глоба по НП. Безспорно е също, че изпълнителното дело е висящо, тъй като публичните задължения не са погасени от длъжника, като за обезпечаване на същите са издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки. Жалбоподателката не твърди, а и няма доказателства да е изготвено разпределение на събрани суми от публичния изпълнител.
Във връзка с материалноправните предпоставки по чл. 217 от ДОПК, съдът констатира, че всяко от присъединените с процесното разпореждане, задължения е установено с валиден изпълнителен титул, което сочи на изводи за законосъобразно процедиране на публичния изпълнител, както обосновано и правилно е приел решаващия орган с оспореното решение. Видно е, че присъединените задължения са публични от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 162 ал. 2 т. 1 и т. 7 от ДОПК, а именно задължения за данъци, осигурителни и здравноосигурителни вноски и глоба. Според чл. 163 ал. 3 от ДОПК, същите се събират от публични изпълнители при НАП, освен ако в закон не е предвидено друго, а принудителното изпълнение се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. По аргумент от чл. 209 ал. 2 от ДОПК принудителното изпълнение се предприема въз основа на изпълнителни основания, подробно посочени в правната норма, каквито в случая са налице - изпълнителното основание са декларации, образец 6 по Наредба № Н-8/2005 г., изд. от Министерството на финансите с размери на задълженията, посочени от жалбоподателя.
Съдът споделя и извода на органа по приходите по приложението на чл. 169 ал. 8 от ДОПК. Съгласно чл. 169 ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Алинея 3а от същия член предвижда, че до заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. От своя страна съгласно чл. 169 ал. 3б от ДОПК с постъпила сума по сметката на публичния изпълнител за погасяване на предявени за събиране в Националната агенция за приходите публични вземания до започване на принудителното им събиране се погасява задължението, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. По силата на чл. 169 ал. 8 от ДОПК след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 3б, 4, 5 и 6 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.
Анализът на цитираните правни норми сочи, че законът императивно е определил реда и последователността на погасяване на публичните вземания като до образуването на изпълнително дело вземанията се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски като погасяването става по реда на възникването им, т. е. първо се погасяват най-рано възникналите /най-старите/ задължения и единствено ако задълженията се отнасят за една и съща година данъчнозадълженото лице има право да заяви кое от тях погасява. След образуване на изпълнително дело за събиране на публичните вземания последователността на погасяване е изцяло нормативно определена. Видно е, че законът не предоставя възможност на данъчнозадълженото лице, при наличие на множество задължения от различни периоди, само да избере кое задължение да погаси, освен когато се касае за задължения, които се отнасят за една и съща година и за тяхното събиране все още не е образувано изпълнително дело. В случая, доколкото към датата на извършеното от жалбоподателя плащане - 13.05.2022г. и 31.05.2022г. жалбоподателката има непогасени публични задължения, поради което правилно сумите, дължими по Декларация обр. 6 за 2022г. са присъединени с № С220003-105-0192409/27.05.2022г. Като е достигнал до идентични правни изводи в обжалваното решение, директорът на ТД на НАП - Варна е постановил правилен и законосъобразен административен акт и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор, своевременно направеното искане от ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и
следва да бъде уважено. На основание чл. 143 ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, жалбоподателката следва бъде осъдена да
заплати в полза на ТД - Варна на НАП 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.Г., ЕГН ********** ***, срещу Решение №
131/13.06.2022г. на Директора на ТД - Варна на НАП с което е оставена без
уважение жалбата й срещу Разпореждане за присъединяване №
С220003-105-0192409/27.05.2022г., с което е допуснато присъединяване на публичен
взискател в изпълнителното производство по изпълнително дело №
**********/2015г. по описа на ТД на НАП Варна.
ОСЪЖДА Р.В.Г. *** сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 268 ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: