Номер 38213.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПерникII наказателен състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
Секретар:Даниела Б. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20201720201465 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3746796 на ОД на МВР Перник, с
който на С. Г. П. , ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в
което се представлява от своя процесуален представител адв. И.М. от ПАК, която прави
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описанието на
нарушението, като твърди, че е допуснато несъответствие между мястото на неговото
извършване с приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП. Иска присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща
представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено
възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно
провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес,
поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 11.12.2018 г. по път І-6, в посока на движение към гр. София се движел лек
автомобил „Ауди А 3” с рег. № ******** В района на км.86+400, ПВ Църква бил извършван
контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0. Същото фиксирало в 11:50 часа скорост на движение 82
км/ч на посочения автомобил, при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 11:30 часа до 12:30 часа
1
видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място
полицейският служител И.Иванов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на
17.12.2018 г. с рег. № 1158р-8616.
При направена справка по регистрация на моторни превозни средства било
установено, че собственик на цитираният лек автомобил, чиято скорост на движение е
отчетена, е Б.Г.Д., ЕГН *********. За констатираното нарушение против собственика е
издаден от ОД на МВР Перник ЕФ серия К, № 2436800. Било оспорено обстоятелството, че
Б.Д. е управлявал автомобила, като С. Г. П. , ЕГН ********** посочила в писмена
декларация (за което носи наказателна отговорност по чл.313 от НК), че процесното МПС на
процесната дата е управлявано от нея, като приложила и копие на свидетелството си за
управление на моторно превозно средство. Ето защо и първоначално издадения ЕФ бил
анулиран, като за гореописаното нарушение против С. Г. П. бил издаден от ОД на МВР
Перник, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К, № 3746796, в който след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 79 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скоростта на движение било с 19 км/ч, с оглед на
което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева).
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че лек
автомобил „Ауди А 3” с рег. № ******** чиято скорост е била фиксирана от преносимата
система за контрол на скоростта, е собственост на Б.Г.Д., ЕГН *********. Налице е писмена
декларация от 29.06.2020 г., в която е декларирано, че на 11.12.2018 г. в 11:50 часа
превозното средство е било във владение на С. Г. П. , на която е било предоставено за
ползване, поради което и по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е издаден
процесния ЕФ.
Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка №
11743D0/0046352 установява, че на 11.12.2018 г. в 11:50 часа автомобил с рег. № ********е
засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат
толеранс от ± 3 км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта, посочен както в приложението към удостоверението за одобрен тип на
преносимата система за контрол на скоростта, така и в протокол № 55-С-СИС от 11.10.2018
г. на Българския институт по метрология за последващата й проверка, при която е
установено съответствие с техническите изисквания. Към доказателствения материал са
приобщени протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените
за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за
техническите и метрологични характеристика на процесната система, писмо изх. № 11-00-
250 от 29.09.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 86+400 на път І-6 попада в
рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е
въведено с пътен знак В26 с цифрово означение 60 км/ч, монтиран 400 метра преди
посоченото място на контрол.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
2
отговорност за собственика или за ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение. В
конкретния случай е било оспорено обстоятелството, че Б.Г.Д., който е собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението е управлявал автомобил, с оглед приложената
на л.12 по делото писмена декларация от 29.06.2019 г., в която е декларирано, че на
11.12.2018 г. в 11:50 часа превозното средство е било във владение на С. Г. П. , на която е
предоставено за ползване, като е приложено и копие на нейното свидетелство за управление
на моторно превозно средство. При това положение следва да се зачете презюмираният от
закона факт, че извършител на деянието е именно жалбоподателката, която е подала жалба
срещу процесния ЕФ.
Предвид тези съображения съдът намира, че правилно С.П. е била приета от
издателя на обжалвания ЕФ като лице, отговорно за извършеното нарушение.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата
е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено
доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология,
като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без
участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда
необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата
система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи
се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното
превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен
тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по
обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не
могат да бъдат променени от човешки фактор, поради което и изложените съображения в
жалбата, че нарушението е установено и заснето с техническо средство, което не е
автоматизирано са некоректни.
На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0046352, който е
веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй
като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен
начин. Не е спорно, че на същия е заснет и друг автомобил, но на снимката са налични
маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи, които се пресичат на лекия автомобил с
рег. № ******** т.е. именно пресечната точка установява на кое точно превозно средство е
измерената скорост съгласно приложената по преписката инструкция за употреба на
процесната система.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е
изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание, освен мястото на
което е бил извършван контрола се установява посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, която е била към гр. София, режимът на измерване, който е бил
стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили. В протокола изрично е
отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 60 км/ч
вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и местонахождението му се доказват
по несъмнен начин от писмо изх. № 11-00-250 от 29.09.2020 г. на Областно пътно управление
Перник. От съдържанието на последното се установява, че въведеното ограничение на
скоростта с пътен знак В26 е от 60 км/ч, като контролираният участък се намира в рамките на
населеното място гр. Перник, т.е. установяват се обстоятелства, които не отговарят на
вписаните в изготвения протокол. В ЕФ при фактическото описание на мястото на което е
било установено нарушението също са отразени различни обстоятелства, тъй като е описано,
3
че същото е извършено в рамките на гр. Перник, без да е посочен съответния задължителен
обективен елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателят, т.е. дали
същото е извършено в населено или в извън населено място. Категоричното посочване на
мястото на нарушението е от съществено значение , още повече, че в процесния случай при
квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП,
което при констатираната липса на точно описание във фиша на мястото на извършване на
нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил,
за да организира ефективно защитата си. Посочването на визирания обективен елемент от
състава на нарушението и наложително и за да се извърши проверка за правилното
приложение на съответната релевантна санкционна норма. В конкретиня случай с процесния
фиш жалбоподателя е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.2 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било
извършено в населено място, което също обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в
санкционната му част. Съдът счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния
случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на
установеното в хода на съдебното производство място на установяване на нарушението, а
именно в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства
на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по
категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет
да бъде управляван с превишена скорост. Така констатираната промяна на фактическите
обстоятелства не дава възможност на съда да измени административнонаказателното
обвинение доколкото същата противоречи на отразените обстоятелства в обжалвания ЕФ и
безспорно ограничава правото на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ се издава в
негово отсъствие и същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави
възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като
издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на
спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на
приложения на л.6 договор за правна защита и съдействие от 27.08.2020 г. се установява, че
жалбоподателят С. Г. П. е възложила на адвокат И.М. от АК Перник оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), което изключва
необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на въззиваемата
страна на прекомерност, съдът намери за неоснователно. Същото е заплатено в брой при
подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради
което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр.
Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на С. Г. П. , ЕГН **********.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3746796 на ОД на МВР Перник, с който на С.
Г. П. , ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв
(петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по
пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с
адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на С. Г. П. , ЕГН ********** сума в размер на
300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5