Р Е Ш Е Н И Е
№
09.02.2021 г. гр. Айтос
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Айтоски районен
съд наказателен състав
На
четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа
година
в публично
заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като разгледа докладваното от
съдия Спасова НАХД № 432 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Д.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. З., общ. Р., представлявано от И.Г.В., против наказателно
постановление (НП) № РД-05-33/28.09.2020 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) Б.,
с което на основание чл. 211, ал. 3 във вр. с чл.231, ал.1 от Закона
за здравето (ЗЗ), за нарушение на чл. 36, ал.1 от ЗЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9/
21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен
регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните
здравни инспекции, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В жалбата се излагат възражения, че оспореното НП е неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на
твърденията се представят нови доказателства. Иска се отмяна на НП.
АНО - Регионална здравна инспекция – Б., редовно
призована, не изпраща представител.
От
събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването на оспорения акт.
С
наказателното постановление дружеството е санкционирано за това, че на 28.07.2020 г. при извършена
проверка на
къща за гости, намираща се в местността „***“ в землището на с. З., общ. Р., е установено, че „Д.С.“ АД осъществява дейност – настанява временно хора в посочения обект с
обществено предназначение по § 1, т. 9 б. "в" от ДР на ЗЗ, без да уведоми РЗИ – Б. в определения срок –
не по-късно от деня на започване на дейността. При проверката е направена справка в
регистъра на настаняванията, от който се установило, че на 12.06.2020 г. в
09.00 часа в обекта – къща за гости от „Д.С.“ АД са вписани като настанени
6 лица.
За
извършената проверка е съставен констативен протокол № ДЗК 82-63. За установеното нарушение е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е
издадено процесното НП.
Безспорно се установява от събраните
доказателства, че обектът, за който са съставени АУАН и НП, в част от
документите се индивидуализира като къща за гости в местността „***“ в
землището на с. З., а в друга част от документите е посочен като част от
землището на с. Ч., местността „***“.
Този факт се установява още от гласните
доказателства на актосъставителя С.К., която посочва, че още на място при
проверката се установило от проверяващите, че има разминавания относно адресната
регистрация на обекта по представените документи от представляващия дружеството
И.В.. Последният обяснил, че това разминаване се дължи на извършеното от
общината преразпределение на землищата на двете села преди няколко години.
От справката на Община Р. се установява, че
обектът е категоризиран като къща за гости с адрес на обекта – местността „***“
в землището на с. З..
От преписката към РЗИ-Б., образувана след
направената проверка по повод уведомление за откриване на обект с обществено
предназначение с вх. АУ-1552306 от 29.07.2020 г. се установява, че обектът е
деклариран от представляващия дружеството И.В. по документи за собственост –
къща за гости „***“ в землището на с. Ч., местността „***“. Документите за
собственост също са представени по делото – нотариален акт № 43, том четвърти,
рег. № 2623, дело № 474 от 27.05.2015 г. и нотариален акт № 44, том четвърти,
рег. № 2624, дело № 475 от 27.05.2015 г. Видно е, че хижа „***“ и нейната
приемна попадат в землището на с. Ч., местността „***“.
Към самата преписка към РЗИ-Б. са приложени и
други документи, в които обектът е представен като къща за гости в местността „***“
в землището на с. З.. Така в протокол за изпитване на води, представен към
преписката в РЗИ, обектът отново е деклариран като къща за гости в местността „***“
в с. З..
Категорично е установено по делото, че се
касае до един и същи обект – къща за гости „***“, който във времето е бил индивидуализиран
с различни административни адреси. При положение, че няма спор между страните,
че се касае все до един й същи обект, то следва да се приеме за неоснователно
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на АУАН
и НП, изразяващо се в неправилна индивидуализация на обекта. Нарушението ще е
съществено, ако по някакъв начин е накърнило правото на защита на наказаното
лице, но в случая от събраните данни е повече от ясно, че това не е така.
Обектът е един й същи, като това обстоятелство е известно на собственика,
доколкото самият представляващ И.В. в предприетите от него множество
административни процедури се е ползвал от документите, касаещи обекта,
независимо от адресната регистрация, вписана във всеки от тях. При самата
проверка самият той е обяснил разминаването в документите, поради което не е съществувала
нито към момента на проверката, нито съществува понастоящем неяснота относно
проверявания обект, предмет на АУАН и НП.
По делото е доказан и факта на извършване на
нарушението от страна на санкционираното дружество. Разпоредбата
на чл. 36, ал. 1 от ЗЗ предвижда задължение за всеки, който открие
обект с обществено предназначение, да уведоми за това съответната регионална
здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на
започване на дейността. В предходна редакция на нормата, ДВ, бр. 81/2006 г.,
уведомяването е отложено в 7-дневен срок от започването на дейността, а не
незабавно каквото е настоящото задължение. Следва да се посочи, че към момента
на извършване на проверката и установяване на нарушението в проверявания обект
има безспорни доказателства, че е извършвана дейност, както и че дружеството не
е уведомило за откриването на обекта РЗИ – Б.. Факта на извършваната дейност се установява
не само от свидетелските показания на проверяващите, които са констатирали по
регистъра на настаняване, че само около месец преди проверката са били
настанени 6 лица, но и от останалите писмени доказателства – справката за
настанени лица от Община Р. през 2020 г. и уведомлението за откриване на обект
с обществено предназначение с вх. АУ-1552306 от 29.07.2020 г. в РЗИ-Б., в което
саморъчно представляващият И.В. е декларирал, че обектът е открит считано още
от 01.06.2019 г. В този смисъл неоснователни са възраженията за недоказаност на
нарушението. В АУАН е вписана направената проверка по регистъра за настаняване
на проверявания обект, в съдебно заседание се установява от свидетелските
показания, че регистъра за настаняване е показан на проверяващите от самия
представляващ дружеството И.В. и последният не е възразил на констатациите в
АУАН, в който изрично е записано установеното от проверяващите настаняване на 6
лица на 12.06.2020 г. по регистъра за настаняване на обекта. Съгласно § 1, т. 9 б.
"в" от ДР на ЗЗ
обекти с обществено предназначение са места за настаняване - хотели,
мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически
комплекси, вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, стаи за
гости, апартаменти за гости, къщи за гости, бунгала, къмпинги, както и
туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални. Предвид събрания по
делото доказателствен материал и липсата на възражения от страна на дружеството
в тази насока
/доколкото след проверката самото дружество чрез представляващия И.В. е
пристъпило към подаване на уведомление по чл.36 от ЗЗ/, процесният обект безспорно е такъв с
обществено предназначение. В този смисъл, доколкото жалбоподателят не е изпълнил вмененото
му с цитираната норма задължение да уведоми РЗИ-Б. за откриването на обекта,
същият от обективна страна е осъществил състава на административното нарушение,
за което е ангажирана отговорността му.
Обстоятелството, че след проверката все
пак са предприети действия за уведомяване на РЗИ – Б. не може да доведе до
отпадане отговорността за извършеното нарушение. Предвид обществените
отношения, които се регулират със Закона за здравето, не може да се приеме, че
става дума за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложеното и предвид, че не се констатираха процесуални
нарушения, които да са накърнили правото на защита на наказаното лице, то
наказателното постановление следва да се потвърди.
Мотивиран от
гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление (НП) № РД-05-33/28.09.2020 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) Б.,
с което на
„Д.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. З., общ. Р., представлявано от И.Г.В., на основание чл. 211,
ал. 3 във вр. с чл.231, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), за
нарушение на чл. 36,
ал.1 от ЗЗ във вр. с § 1, т. 9 б. "в" от ДР на ЗЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 9/ 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на
публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от
регионалните здравни инспекции, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Б.кия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: