С решение № 1/01.03.2007 г.,постановено по гр. д. № 113 по описа за 2007 г. , Кърджалийският районен съд е наложил мерки за защита срещу домашно насилие в полза на Йоанна Нейкова Нейкова от гр. Кърджали,бул.”България” № 30,вх.”Б”,ап.10,с ЕГН **********,срещу Емил Йосифов Христов от гр. Кърджали,ул.”Мара Михайлова” № 9,ет.1,ап.1,вх.”А”,с ЕГН **********,а именно : отстранил е Емил Йосифов Христов от гр. Кърджали,ул.”Мара Михайлова” № 9,ет.1,ап.1,вх.”А”,с ЕГН **********,от съвместното обитаваното жилище с адрес гр. Кърджали,бул.”България” № 30,вх.”Б”,ап.10 ,за срок от 10 месеца;забранил е на Емил Йосифов Христов от гр. Кърджали,ул.”Мара Михайлова” № 9,ет.1,ап.1,вх.”А”,с ЕГН **********,за срок от 10 месеца да приближава жилището,което обитава Йоанна Нейкова Нейкова с ЕГН **********,намиращо се в Кърджали,бул.”България” № 30,вх.”Б”,ап.10,както и да приближава до нея на разстояние по-малко от 100 метра.;определил е временно местоживеене на детето Дениз Емилов Христов,с ЕГН **********,родено на 04.05.2006 г. в гр. Кърджали,при своята майка Йоанна Нейкова Нейкова,с ЕГН **********,за срок от 10 месеца;насочил е Йоанна Нейкова Нейкова,с ЕГН **********,към програми за възстановяване. Съдът е наложил на Емил Йосифов Христов от гр. Кърджали,ул.”Мара Михайлова” № 9,ет.1,ап.1,вх.”А”,с ЕГН **********,глоба в размер на 500 лв.,и е осъдил Емил Йосифов Христов от гр. Кърджали,ул.”Мара Михайлова” № 9,ет.1,ап.1,вх.”А”,с ЕГН **********,да заплати по сметка на РС-Кърджали,държавна такса в размер на 30.00 лв. Съдът е издал въз основа на постановеното решение заповед за защита. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението,ответник Христов,въззивна жалба. В същата се твърди,че атакуваното решение е неправилно,необосновано и незаконосъобразно,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение ,вместо което да уважи жалбата му. Излага съображения. Счита,че съдът неправилно се е самосезирал,при безспорно депозирана нередовна молба ,неотговаряща на чл.98,ал.2 от ГПК.,като е указал с резолюция върху молбата молителката Нейкова да представи в съдебно заседание декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗСДН. Счита също,че решаващият съд не е съобразил при постановяване на своя акт,че ответникът Христов сам и доброволно от датата на изостряне на взаимоотношенията с молителката бил напуснал жилището, в което живеел със същата,поради което необосновано му била наложена и глоба. Счита,че съдът изцяло неоснователно бил кредитирал показанията на родителите на молителката ,без да прецени това им качество. Счита,че неправилно районният съдия бил подписал заповедта ,издадена въз основа на обжалваното решение с дата 13.07.2006 г. и вместо председателят на съда. В съдебно заседание,жалбодателят,лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. В съдебно заседание ответникът по жалбата,Нейкова,редовно призована не се явява и не взема становище. Окръжния съд , след преценка на доказателствата,приема за установено следното: Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това,лице,е процесуално допустима,и като такава подлежи на разглеждане по същество. Компетентният първоинстанционен съд е бил сезиран с молба по смисъла на чл.8,ал.1,т.1 от Закона за защита срещу домашното насилие. Подадената молба отговаря на изискванията на чл.9,ал.1 от цитирания закон. В този аспект неоснователен е направения от страна на жалбодателя довод,че молбата не отговаря на изискванията на чл.98,ал.1 от ГПК. Безспорно в този смисъл законодателят в специалния по своя характер ЗЗСДН,е предвидил изрични реквизити ,които следва да съдържа молбата ,стояща в основата на едно производство по реда и при условията на този закон. ЗЗСДН като специален такъв квалифицира същата само като молба,а не като искова такава по смисъла на чл.98 от ГПК,поради което настоящата инстанция счита,че не следва в случая да се прилага последния. Действително в разпоредбата на §1 от ЗР на закона е предвидено прилагане правилата на ГПК ,но само досежно неуредените със специалния закон,въпроси. И именно в този контекст съдът е указал на молителката прилагането на изискуемата се от ал.3 на чл.9,декларация,което указване по-скоро е израз на задължението на съда да следи за редовността на депозираните претенции на страните в производството,а не съставлява самосезиране,както го е определил жалбодателя. Нещо повече това си задължение съдът е изпълнил и като е дал указания и на ответника да педстави в съдебно заседание доказателства. Прочие депозираната от молителката Нейкова молба е допустима и като подадена от лице,установяващо правен интерес от нейното депозиране по смисъла на чл.3,т.2 и т.3 от ЗЗСДН,а и като депозирана в срока,фиксиран от разпоредбата на чл.10,ал.1 от закона. Настоящата инстанция,както правилно и първоинстанционният съд е приел,намира молбата и за основателна. Настоящата инстанция споделя приетата от решаващия съд,фактическа обстановка. В този аспект намира,че съдът при спазване изискванията на чл.13,ал.1 от закона е обсъдил събраните по делото и допустими по ГПК,доказателствени средства. Правилно същият е кредитирал показанията на родителите на молителката Нейкова,като показания,дадени от единствените непосредствени очевидци на случилото се ,а също така и като показания които са непротиворечиви, последователни, и кореспондиращи и с останалите ,събрани по делото писмени такива. Що се касае до представените и приети от настоящата инстанция писмени доказателства,съдържащи се в преписка вх.№ 1263/05 г. по описа на Районна прокуратура,гр. Кърджали,съдът съобрази следното. Действително от Постановление от 12.08.2005 г. на Районна прокуратура,гр. Кърджали,се установява,че със същото е отказано да се образува срещу Христов наказателно производство по цитираната преписка за извършено престъпление по чл.129 от НК, както и,че преписката е прекратена. Следва също да се посочи,че така приетата като писмено доказателство преписка е неотносима към конкретният акт на твърдяното домашно насилие,но съдържащите се в нея –жалби,обяснения и съдебномедицинско удостоверение № 134/05 г. ,могат да бъдат приети като една индиция за наличие на подобно поведение от страна на жалбодателя в настоящото производство , Христов и на един по-ранен етап от съвместното му съжителствуване с молителката Нейкова,което пък говори за наложила се тенденция в това им съжителство. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд и относно вида на определените и наложени мерки за защита по смисъла на чл.5 от ЗЗСДН,както и доводите относно тяхната продължителност. Що се касае до наложената глоба,то нейното налагане при установена основателност на молбата по чл.8 от ЗЗСДН,е уредено в разпоредбата на чл.5,ал.3 от закона,като императивно условие. Безспорно в настоящото производство предмет на въззивен контрол е обжалвано първоинстанционно решение № 1/ 01.03.2007 г.,постановено по гр.д. № 113/07 г. на КРС. От изложените в предходни абзаци съображения то се явява правилно и законосъобразно,и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Що се касае до изложените от жалбодателя доводи относно неправилността и незаконосъобразността на издадената въз основа на първоинстанционното решение, заповед за защита по смисъла и при условията на чл.15,ал.2 от ЗЗСДН,настоящата инстанция счита,че същите са неоснователни. И само за изчерпателност на изложението следва да се отбележи,че заповедта безспорно възпроизвежда диспозитива на съдебното решение,като с нея съдът налага определените от него с решението мерки за защита. Задължителните реквизити на заповедта са посочени в разпоредбата на чл.16 от закона. Доколкото в същия закон не съществува изрично изискване заповедта да бъде издадена от Председателя на съответния компетентен районен съд,то същата може,както и това е направено в производството да бъде подписана от председателя на съдебния състав,разгледал делото. Изписването на дата различна от датата на цитираното в заповедта,стоящо в основата й,съдебно решение,определено следва да се приеме като явна фактическа грешка,чието поправяне от първоинстанционният съд,може да бъде направено по молба на имащото интерес от това лица,а именно молителката Нейкова. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решение № 1/ 01.03.2007 г.,постановено по гр.д. № 113/07 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението на основание чл.17,ал.5 от ЗЗСДН, е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |