Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 01.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 208/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №42-0000546/09.04.2020г. на директора на РД „АА“- София, с което на Л.И.Р., ЕГН **********, за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2000лв..
В жалбата се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и допълва, че за управляваното МПС не се изисква удостоверение за психическа годност, както и че жалбоподателят не е бил уведомен за ПАМ.
За административнонаказващия орган – редовно уведомен – не се явява представител, в писмено становище се поддържа, че жалбата е неоснователна и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок (НП е връчено на 22.04.2020 / л. 10 от делото/, а жалбата е депозирана на 29.04.2020г. /л. 9 от делото/), от легитимарано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Съставен е АУАН за това, че на 21.12.2019г. в 14,30ч. на АМ- Тракия, 48км, с посока на движение гр. София, жалбоподателят управлява МПС- специален автомобил марка „Либхер“ /автокран/ с рег. №СА4513НС, категория N3- 18000кг. максимална допустима маса, собственост на „Волан 98“ ООД, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на чл. 8, ал. 7 от Наредба №36. Водачът представя удостоверение за психологическа годност №404750, валидно до 07.12.2020г., като валидността на документа е прекратена поради отнемане на СУМПС за алкохол.
Срещу водача бил съставен АУАН за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ. АУАН бил предявен на същата дата (21.12.2019г.) на нарушителя, който го подписал.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид
събраните писмени доказателства, както и показанията на свидетелите Н. и Б..
Жалбата е основателна по следните съображения:
На
първо място при издаване на
НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
същото следва да бъде отменено.
В АУАН и
в НП следва да са очертани фактите, които обуславят съставомерност на деянието,
т.е. трябва да са очертани всички факти, включени в състава нарушението.
Лицето е
санкционирано на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, според който водач на
МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000
лв. - при първо нарушение.
Като
нарушена разпоредба се сочи чл. 87, т. 2 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ,
според която водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на
следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата.
Следователно
извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари е елемент от обективна страна на нарушението, т.е. е съставомерен
признак. В конкретния случай
в АУАН и в НП е посочено, че „Водачът управлява МПС категория N3, без да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност“. Следователно в
АУАН и в НП при описание на нарушението са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като изобщо не се сочи извършване на обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари. Като последица от това
липсва и описание на факти, сочещи характера на превоза и какво точно се
превозва, а това възпрепятства съдът да извърши преценка дали се касае за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари или за нещо
друго. Също така АУАН е актът в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя
предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН
очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и
субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл
посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН,
съответно в НП, се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в положение да се
брани срещу едно неясно нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат
с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира
пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя още с
АУАН.
На второ място дори да се приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, то нарушението не е съставомерно от субективна страна.
Според чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно - умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 ЗАНН). Деянието е извършено умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е искал или съзнателно е допускал настъпването на тези последици. Деянието е извършено непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и в конкретния случай е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но самонадеяно, лекомислено е мислил да ги предотврати.
В конкретния случай в НП е посочено, че при процесната проверка на 21.12.2019г. водачът е представил удостоверение за психологическа годност валидно до 07.12.2020г.. Свидетелите Н. и Б. (актосъставител и свидетел по акта) заявяват, че при проверката водачът е представил удостоверение за психологическа годност, като на самото „картонче“ е било отбелязано, че е валидно. Удостоверението за психологическа годност е отнето едва при съставяне на АУАН (видно от отбелязване в същия- л. 53 от делото), въз основа на който е издадено атакуваното по настоящото дело НП, като няма издавана ЗППАМ за отнемане на удостоверението за психологическа годност (видно от писмо от РД „АА“ на л. 51 от делото). По делото липсват данни преди проверката на 21.12.2019г. жалбоподателят да е знаел, че неговото удостоверение за психологическа годност е обявено за невалидно, още повече, че същото не му е било физическо отнето, намирало се е в него и посоченият в същото срок не е бил изтекъл. Следователно жалбоподателят нито е съзнавал, респ. искал или допускал, че извършва съответния обществен превоз без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, нито е могъл да го предвиди. Поради това съдът приема, че не е извършено виновно деяние по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
С оглед всичко гореизложено са налице предпоставките за отмяна на атакуваното НП, поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №42-0000546/09.04.2020г. на директора на РД „АА“- София, с което на Л.И.Р., ЕГН **********, за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2000лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: