Р Е Ш Е Н И Е
№ 260399/ 25.9.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети август, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14374 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 64980/05.09.2019 год. от И.Т.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу З.
„Л.И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, *, с искане до съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 01.10.2018 год. в *, на пешеходна пътека
до МК „*“ – гр. Варна, представляващо покрит от застрахователя риск, съгласно
застрахователен договор по застрахователна полица № * на лек автомобил с per. №
*, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 05.09.2019 год. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
и разноски.
В
исковата молба се излага, че на 01.10.2019 год. ищецът е блъснат от лек автомобил с рег. № *, управляван от Д. Д. Л., пресичайки
пешеходна пътека до МК „*“ – гр. Варна. Пострадалият е незабавно откаран в МБАЛ
„* *“ за прегледи и изследвания. Установени са контузия на главата, разкъсано
контузна рана на лицето и контузия в областта на опашната кост, колянна става и
гръден кош. Травмите предизвикали у ищеца силно чувство на болка, а година след
инцидента продължава да изпитва дискомфорт. Вследствие на уврежданията ищецът
имал затруднение с дишането за период от около 2-3 седмици, световъртежи и
сърцебиене за период от около 2 месеца, болки в областта на таза, ежедневно и
силно главоболие, неспокоен сън, загуба на апетит, чувствителни изменения в
психичния баланс, изразяващи се в страх да пресича, да се движи сам, да остава
сам. Година след произшествието все още изпитва безпокойство, унил е, затворил
се е в себе си и е ограничил социалните си контакти. Ищецът посочва, че на 15.05.2019 г. е отправена покана до застрахователя на водача на МПС, участвало в инцидента, проведени са
преговори, в резултат на което са уговорени размери на
обезщетения за имуществени вреди и за неимуществени вреди, но размерът на
неимуществените е силно занижен, а
предложението не е прието. Сумите не са заплатени от застрахователя.
Ответникът
– З. „Л.и.“ АД, депозира писмен отговор, в срок
по чл. 131 ГПК, в който релевира доводи за неоснователност на иска. Посочва, че
определеното обезщетение е съобразено с методиката на дружеството
за репатриране
на щети по застраховка „Гражданска отговорност“, като отказа за изплащане на
обезщетение в претендирания от ищеца размер е съобразен с Общите условия на
дружеството. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Приобщен към доказателствения материал по делото е КП за ПТП
с пострадали лица № 2433/ 01.10.2019 год., в който лицето И.Т.П. фигурира като участник
и пострадало лице (под № 3 - пешеходец). Отразено е, че произшествието настъпва
на 01.10.2018 г., около 19:40 часа, след като водачът на лек автомобил рег. № *
(участник № 1) не пропуска и блъска пресичащият по пешеходна пътека втори
участник. Констатирани от съставителя са контузия на глава и опашна кост при
ищеца.
Към датата на гореописаното произшествие по отношение на лек автомобил марка „*“,
модел „*“, рег. № * е налице сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на МПС“, обективиран в
полица № *, валидна до 23:59 ч., на 01.10.2018 г.
От представената на л. 7 – 11 медицинска документация се
установява, че на 01.10.2018 г., в 19.50 ч. И.Т.П. постъпва в спешния център на
МБАЛ „* * - *“ АД. След проведен преглед е насочен към хирург, ортопед и
рентгеново изследване.
Съгласно приобщеното на л. 6 медицинско удостоверение №
1007/ 2018 г. констатирано е от лекар – специалист по съдебна медицина,
следното:оттекли клепачи на ищеца вкл. до дясна скула, мораво кръвонаседнали;
хоризонтално разположена рана от външната страна на дясна вежда, с дължина
около 2 см., обработена хирургически с тъканно лепило; оток в областта на
кръстеца, на площ с диаметър 12 - 15 см., петнисти, морави кръвонасядания,
значителна, палпаторна болезненност; ограничени и болезнени движения в дясна
колянна става.
Така
описаните констатации при прегледа обуславят заключението на специалиста, че
касае за контузна рана, травматични отоци и кръвонасядания в областта на
лицето, травматичен оток и кръвонасядания в областта на кръстеца, контузия на
кръстеца, контуция на дясна колянна става. Описаните травматични увреждания са
настъпили в резултат на удари с или върху тъпи предмети, и биха могли да бъдат
получени по описаните от пострадалото лице време и начин. В своята съвкупност
травмите са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Приобщена на л. 23 – 24 от делото е покана от И.Т.П. до З. „Л.и.“
АД, с искане на заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
370.00 лв. и да неимуществени – 15000 лв., всички настъпили в резултат на ПТП,
причинено от Д. Д. Л., водач на МПС, със сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в „Л. И.“ АД, валидна до 23: 59 ч. на 01.10.2018 г.
Видно от предственото на л. 25 известие за доставяне,
поканата е получена от адресата на 15.05.2019 г.
С писмо от 26.06.2019 г. от страна на застрахователя е
предложено изплащане на обезщетение имуществени вреди в размер на 370.00 лв. и
да неимуществени – 3000 лева.
От
заключението на вещото лице Д.Д. по
изготвената в хода на процеса съдебно - медицинска експертиза, се
установява следното: представената
по делото медицинска документация съдържа данни за получени травматични
увреждания при ищеца, изразяващи се разкъсно контузна рана, травтични отоци и
кръвонасядания в областта на лицето и кръстеца, контузия на кръстеца, контузия
на дясна колянна става; описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху тъпи предмети, и биха могли да бъдат получени по
указаните време и начин; в своята съвкупност травмите са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; травматични увреждания от този
тип са съпроводени с болки, ограничено движение на снагата, които отзвучават в
рамките на две – три седмици; след увреждането са проведени първична хирургична
обработка на раната на главата, направен е ТАП, ренгенографии. Установена е
сублуксация на 2 – 3 опашни прешлени.
От
заключението на вещото лице С.В. по
изготвената в хода на процеса съдебно - медицинска експертиза,
неоспорена от страните, се установява следното: в резултат на претърпяното произшествие и получените травми, при ищеца се
наблюдава състояние отговарящо на разстройство в адаптацията – смесена тревожна
депресивна реакция, съпроводена е от главоболие; тези симптоми са отшумяли за
период от около два месеца след произшествието; няколко месеца по – късно,
ищеца отключва паническо разстройство, за което е провеждал лечение; към
настоящия момент е в медикаментозна ремисия.
В съдебно заседание, експертът разяснява, че описаното тревожно
разстройство, възникнало в резултат на стресогенно събитие, най – вероятно
процесното ПТП. Възможно е, също така, последващото паническо разстройство,
също да имат връзка с преживяния стрес.
За
установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди,
в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
Л. К. К. и С. И. С..
В показанията си свид. К. излага, че е приятел на ищеца, познават се от
фитнес залата, която посещават. За инцидента узнал от ищеца. След
произшествието И.П. отказвал да излиза с приятели, преустановил е посещенията
си във фитнес залата, бил е притеснен и неспокоен, нямал е настроение, проявили
са се паникатаки. Оплаквал се е от болки в кръста и в крака, неразположение и
повръщане. Контакти със свидетеля е поддържал по телефона.
В показанията си свид. С. излага, че е майка на ищцата. Ищецът е уведомил
родителите си по телефона пет минути след инцидента. Видели са пострадалия в
спешния кабинет, откаран от шофьора на автомобила – ищецът е бил със сцепена
вежда, с кръв по лицето, трудноподвижен. В болницата е консултиран от
специалисти, направени са изследвания, предписано е лечение, след това се е
прибрал в дома си. Оплакванията от болки в главата датират от следващия ден. По
предписание на личния лекар, приемал обезполяващи и медикамент за сън. Поради
произшествието, И. временно преустановява посещенията си в училище за период от
около две седмици, а след това освободен от физическо възпитание. Телесните
увреждания при ищеца са отшумели за около месец, с изключение на болките в
опашната кост, продължителното главоболие и безсъние. Тези оплаквания наложили
скенер на глава, ядрено – магнитен резонанс, консултации в невролог и
психиатър. От последния е предписано медикаментозно лечение, с оглед
започналите паникатаки, което продължава и към настоящия момент. Относно
естеството на паникатаките г- жа С. сочи, че същите се изразяват във физическо
неразположение, загуба на ориентация, повръщане. Появяват се на публични места,
където има повече хора (в магазин, автобус, в парк). Свидетелката сочи, че след
инцидента синът и се е затворил в себе си, отказвал да общува с други хора, а
да стои сам в дома си. Отказал е да кандидатства във ВУЗ.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото лице,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от
застрахователя на причинителя на вредата.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките
визирани в хипотезата на правната норма, а именно: 1.)
наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
причинителя на вредата (деликвентът)
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на
МПС рег. № *; 2.) в настъпване на застрахователното събитие на посочените от ищеца дата и
място; 3.) вида и размера на причинените вреди; 4.) причинно – следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат; 5.) отправена покана до
застрахователя за изплащане на обезщетение.
В тежест на
ответника е да установи възраженията си относно начина на определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Между страните не се спори, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства (протокол за ПТП, покана до застрахователя, писмо –
отговор от ответника), че в към датата на
настъпване на процесното ПТП – 01.10.2018 г.,
по отношение на лек автомобил с рег. № * е налице сключен
договор
за застраховка „Гражданска отговорност на МПС“,
обективиран в полица № *, валидна до 23: 59 ч. на 01.10.2018 г.
На следващо място, установява се от
представения Протокол за ПТП, реализирано на 01.10.2018 год. пътно
- транспортно произшествиие, настъпило след
като водачът на лек автомобил рег. № * (участник № 1) не пропуска и блъска
пресичащият по пешеходна пътека втори участник – И.Т.П.. Последното е
констатирано от съставителя, при посещение на произшествието на място.
От заключенията по съдебно – медицинската и психиатрична експертиза,
кредитирани от съда като обективно и компетентно изготвени, неоспорени от
страните, се безспорно установява увреждания във физическото и психично здраве
на ищеца. Касае се за телесни увреждания, съпроводени със силни болки и
ограничения в движенията, с възстановителен период между две седмици и месец.
Същевременно, установени са и проблеми в психиката на ищеца – тревожна
депресивна реакция, последвана от паническо разстройство. Изводите на
експертите кореспондират напълно и с ангажираните гласни доказателства,
кредитирани от съда като отразяващи преки и непосредствени впечатления на
лицата, които ги депозират.
Коментираните увреждания при ищеца са пряка и непосредствена последица от
осъщественото ПТП, са на ищеца причинени неимуществени вреди – болки и
страдания. Изводът за наличие на причинно – следствена връзка между деяние на деликвента и претърпените вреди, се формира въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, експертните заключения, а така също и
предприетите от застрахователя действия, след неговото уведомяване – отправеното от негова страна предложение за изплащане
на застрахователно обезщетение съставлява признание относно възникване на
всички предпоставки за това. В същото време, въведените с
отговора на исковата молба възражения за неоснователност на иска са бланкетни,
лишени от конкретика и каквито и да е аргументи. С признаване правото на ищеца
за изплащане
на застрахователно обезщетение съставлява признание относно
факта на осъществяване на ПТП, в резултат на което на ищеца са причинени морални вреди.
Изложеното обуславя извод за настъпване уврежданията
при ищеца, в резултат на пътно – транспортно произшествие, реализирано по описания в
исковата молба механизъм.
Не
е налице и някоя от ограничителните предпоставки, визираните в чл. 408 КЗ
хипотези, следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да получи застрахователно
обезщетение.
Фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и са
налице представките за ангажиране отговорността на застрахователя.
Спорен между страните е въпросът относно размера на дължимото обезщетение.
В тази връзка, съдът приема следното:
Съобразно константната съдебна практика
в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и разбирането. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат
отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице,
отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата конюнктура и
др.
В конкретната
хипотеза, от събраните по делото доказателства (експертни заключения, свидетелски показания)
се установява, че травматичните увреждания при ищеца са обусловили силни
физически болки и дискомфорт, за сравнително кратък период – около месец. Адекватността
на лечението обаче е наложила промяна в ежедневни дейности – участие в часове
по физическо възпитание, спортуване.
Значително по – дълъг е периода за възстановяване на психиката на
пострадалия. От данните по делото (свидетелски показания, съдебно –
психиатрична експертиза) се установява, че след инцидента, ищеца се е затворил
в себе си, появили са се притеснения и страхове. Отказвал
е да излиза от дома си и да общува с други хора От заключението по съдебно –
психиатричната експертиза, а също и от гласните доказателства, се установява,
че в емоционален план, ищеца все още не е преодолял, а появилото се паническо
разстройство е пречка за нормално общуване на лицето с негови близки и
приятели, да осъществява нормални социални дейности – обучение, полагане на
труд, срещи с приятели, посещения на обществени места и други. Всичко това създава
допълнителни затруднения и негативни емоции, още повече че се касае за мъж на 19
години, в активна и трудоспособна възраст. Към настоящия момент, почти две
години след злополуката, тези всички последици не са отшумели напълно, а
лечението на ищеца все още продължава.
Горното
налага извода, че дължимото на ищцата обезщетение за причинените и, в резултат
на процесното ПТП, неимуществени вреди, е в размер на 10 000.00
лева.
В предвид изложеното, следва да се
приеме, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
е основателен, поради което и следва да бъде уважен, съобразно заявения размер
от 10000 лева, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
На основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателне е и
акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва върху присъдената главница
за неимуществени вреди в размер на 10000 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба – 05.09.2019 год. до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1880.00 лв., представляваща извършени в
прозводството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Т.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 10000.00 (десет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 01.10.2018 год. в
*, на пешеходна пътека до МК „*“ – гр. Варна, представляващо покрит от
застрахователя риск, съгласно застрахователен договор по застрахователна полица
№ * на лек автомобил *, с peг. № *, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати И.Т.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** на сумата от 1880.00 (хиляда
осемстотин и осемдесет) лева, представляваща извършени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: