Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. Разград, 01.07.2020 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 99 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
195б, ал. 1 от Закона за водите/ЗВ/ във вр. с
чл. 166, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от Община –
Самуил против Акт за установяване на публично държавно вземане № 162/14.05.2020
г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, с
който в тежест на жалбоподателя е установено задължение за неплатени такси за
водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 20.04.2016 г. в размер
на 18 252,07 лв. В жалбата се твърди, че актът е издаден при допуснати
съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Излагат
се подробни съображения в подкрепа на сочените отменителни основания. Иска се
АУПДВ да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Община – Самуил е титуляр на
Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоръжения № 11510569 от 11.10.2010 г., издадено за водовземно съоръжение
Тръбен кладенец ТК“Р-130х-Община Самуил – Кривица“, находящо се в имот № 000340
в землището на с. Кривица, община Самуил. С него е разрешено водовземане за
питейно-битови нужди, като е предвиден начален срок за упражняване правото на
водовземане от влизане в сила на разрешителното при монтирани и пломбирани
водомери за измерване на ползваните водни обеми.
Разрешителното е изпратено на
жалбоподателя с писмо изх. № ПВ5-00078 от 11.10.2010 г., в което е подчертано,
че разрешеното водовземане може да се осъществява само след монтиране на
водомери, сертифицирани от Държавната агенция за метрология и технически надзор
и монтирани от представител на БДДР Плевен.
Безспорно е по делото, че за
времето от 04.11.2010 г. до 20.04.2016 г. Община – Самуил не е представяла ежегодни
декларации по чл. 194б от Закона за водите /ЗВ/ за изчисляване на дължимата
такса за водозвемане и не е заплащала такси.
С писмо изх. № КД-04-05 от
10.03.2020 г. жалбоподателят е бил уведомен за започване на административно
производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
за дължимите такси и му е била изпратена покана за доброволно изпълнение.
На 19.03.2020 г. служители от
Дирекция „Контрол“ на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен извършили
проверка за установяване на дължимите такси. С Констативен протокол от
19.03.2020 г. е установено, че към тази дата няма постъпили плащания, като общо
дължимите такси за правото на водовземане от подземни води за периода от
04.11.2010 г. до 20.04.2016 г. са в размер на 43 305,21 лв.
Жалбоподателят подал писмени
възражения от 16.03.2020 г. и от 01.04.2020 г., в които посочил, че не е
осъществявал водовземане и не е било налице действащо водовземно съоръжение. Позовал
се е и на изтекла погасителна давност съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК.
Административният орган е счел за
основателно единствено възражението за давност, а останалите не е споделил,
като е приел, че таксата се дължи за правото на водовземане и при липса на
водомер се изчислява по разрешеното годишно водно количество. Поради това и на
основание чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ е издал оспорения
АУПДВ, с който е определил дължимата сума за незаплатени такси за периода
01.01.2014 г. – 20.04.2016 г. в размер на 18 252,07 лв.
Актът е бил заведен в Община –
Самуил на 18.05.2020 г., а жалбата срещу него е постъпила на 27.05.2020 г.
По делото са разпитани
свидетелите Н. В. М.
– ****** на Дирекция „Общинска собственост“ в
Община – Самуил и Х. Е. Х.
– ****** „Общинска собственост“ в Община Самуил.
Св. Х.
сочи, че имотът, в който е тръбният кладенец, бил актуван като общинска
собственост през 2009 г. При извършения оглед на място видели покрит кладенец,
без ел. мрежа и водомер. Нямало нито тръби, нито помпа. Впоследствие съоръжението
било ремонтирано и започнало да работи
през 2016 г., когато било въведено в експлоатация.
Св. М.
твърди, че съоръжението било в окаян вид. Имало сондаж, но нямало
ток, нямало помпи, тръби и водомер. Разрешителното за водовземане било издадено,
но съоръжението не работело. Във връзка с проблеми с водоснабдяването на с. Самуил и с.
Кривица Общината кандидатствала за финансиране пред Предприятието за управление
на дейностите по опазване на околната среда, след което бил избран изпълнител и
започнало извършването на строително-монтажни работи. По време на СМР, когато се
стигнало до потапяне на помпата, се оказало, че кладенецът е затлачен на
определена дълбочина. Общинският съвет осигурил
допълнително финансиране, за да се отпуши кладенецът и да може да се потопи
помпата, съответно да се монтират стълбове за захранването й. След това
Държавна приемателна комисия одобрила изпълнените СМР и се издало разрешение за
ползване на обекта. Съоръжението започнало да функционира след разрешението за
ползване през 2016 г. и тогава започнало ползването на вода.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като достоверни и кореспондиращи с писмените доказателства.
Представени са Акт за публична
общинска собственост № 532 от 24.06.2009 г. и Акт за публична общинска
собственост № 610 от 13.08.2010 г., с които са били актувани като такава поземлен
имот № 000340 в землището на с. Кривица, община Самуил, както и построените в
него масивна едноетажна сграда със застроена площ 90 кв.м. с предназначение за
помпена станция, масивна едноетажна сграда със застроена площ 11 кв.м. с друго
предназначение и масивна сграда с предназначение за трансформаторен пост със
застроена площ 9 кв.м., построени през 1970 г.
Приложено е Разрешение за строеж
№ 9 от 15.09.2010 г., презаверено на 21.01.2014 г., с което на Община – Самуил
е разрешено да извърши строеж в землищата на селата Кривица, Богомилци и Самуил
по АПОС № 532 от 24.06.2009 г. и АПОС № 610 от 13.08.2010 г., представляващ
допълнително водоснабдяване на с. Кривица и с. Самуил.
Представен е Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строеж на техническата инфраструктура от 16.06.2015 г.
Относно допълнителното сондиране
и почистване на сондажа Р-130х – Кривица е приложен договор за обществена
поръчка № 307 от 29.10.2015 г.
Видно от Протокол обр. 16 за
установяване на годността за ползване на строежа, Държавна приемателна комисия
е приела строежа и е издадено Разрешение от ДНСК за ползване на строежа №
СТ-05-2479 от 22.12.2015 г.
На 01.12.2015 г. е бил сключен
окончателен договор за фактическо присъединяване на обекта към
водоснабдителната мрежа.
С Договор № 82 от 20.04.2016 г.
за безвъзмездно управление и ползване на общински имоти – публична общинска
собственост Община Самуил е предоставила на „ВиК“ – Исперих правото да извършва
дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация чрез възлагане по реда на
ЗВ на изградения обект „Допълнително водоснабдяване на с. Кривица и с. Самуил“
и водостопанското съоръжение в землището на с. Кривица.
В подкрепа на твърдението по
жалбата, че до 2016 г. водовземното съоръжение не е било действащо, е и
представения Протокол от 13.07.2015 г. на
комисията, назначена от директора на Басейнова дирекция – Плевен на основание
чл. 43, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000
г. В изпълнение на задачата да провери и приеме изпълнението на водоизточника
ТК „Р-130х – Община Самуил – Кривица“ комисията е констатирала, че не са налице
изискванията по Наредба № 4 от 17.06.2005 г.
за присъединяване на водопроводната инсталация, както и че не са изпълнени
условията за предоставяне за управление и експлоатация на оператора ВиК –
Исперих.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
АУПДВ е издаден от компетентен
орган – директор на Басейнова дирекция в кръга на неговите правомощия по чл.
195б, ал. 1 ЗВ.
Актът е в
надлежната писмена форма и има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание,
включително фактически и правни съображения на административния орган.
Не са налице
нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е бил
уведомен за
започване на производството по издаване на АУПДВ и му е била дадена възможност
за възражения. Изпълнени са и изискванията по чл. 195б, ал. 2 ЗВ, като е
изпратена покана за доброволно изпълнение и е приложен констативен протокол от
извършен контрол за изпълнение на задълженията.
Оспореният АУПДВ обаче е материално незаконосъобразен. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2 ЗВ за правото на използване на подземни води се заплаща годишна такса за водовземане, която се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата, приета с ПМС № 177/24.06.2012 г. /отменена, но действаща към разглежданите отчетни периоди/, таксите за водовземане от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. В разглеждания случай жалбоподателят не е упражнил правото си на водовземане и не е отнемал вода посредством водовземното съоръжение по разрешителното. Доказано е по делото, че това съоръжение – тръбен кладенец не е било годно за отнемане на вода. То не е било оборудвано за експлоатация – липсвали са електрозахранване, помпа, тръби, водомер. Преди изпълнението на СМР през 2015 г. и издаването на разрешението за ползване от 22.12.2015 г. съоръжението не е функционирало. При това не са могли да бъдат извършвани каквито и да било дейности, свързани с отнемане на вода, за да е налице водовземане по смисъла на §1, ал. 1, т. 7 от ДР на ЗВ. При наличие на категорични доказателства, че изобщо не е осъществявано отнемане на вода, жалбоподателят не следва да заплаща такса.
Неоснователен е доводът на
административния орган, че при липсата на подадени декларации по чл. 194б ЗВ
таксата за водовземане се определя на база годишния воден обем по
разрешителното. Такава правна уредба при водовземане от подземни води няма.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от горната тарифа отнетият при водовземането обем вода се
измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни
устройства. В ал. 4 е предвидено, че до монтиране на отговарящи на нормативните
изисквания измервателни устройства или при техническа невъзможност за
монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства при водовземане от
повърхностни води таксата за водовземане се определя на базата на максимално
разрешеното годишно водно количество в разрешителното. В случая обаче е
разрешено водовземане от подземни води.
Наред с горното, съдът взима предвид факта, че
в разрешителното е определен начален срок за упражняване правото на водовземане
- от влизането му в сила при монтирани и пломбирани водомери за измерване на
ползваните водни обеми. Разрешителното за водовземане е актът, който определя
съществените параметри на правото на водовземане, включително и началния момент,
от който това право възниква. Условието да бъдат монтирани измервателни
устройства не е било налице до края на 2015 г., поради което правото на водовземане
не се счита за възникнало, следователно не се дължи и съответната такса.
Аналогични съображения, макар относно правото на водоползване, са развити в Решение
№ 7136 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1624/2019 г., VIII о.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният АУПДВ е издаден при неправилно приложение на материалния
закон, поради което и на основание чл. 146, т. 4 АПК подлежи на отмяна.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 143, ал. 1 АПК претенцията на
жалбоподателя за разноски е основателна.
Предвид горното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане № 162/14.05.2020 г., издаден от
директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, с който в тежест
на Община - Самуил е установено задължение за неплатени такси за водовземане от
подземни води за периода 01.01.2014 г. – 20.04.2016 г. в размер на 18 252,07
лв.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
„Дунавски район“ – гр. Плевен да заплати на Община – Самуил за разноски по
делото сумата 500 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.