№ 14514
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110162866 по описа за 2023 година
„фирма” EАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/
представлявано от пълномощника адв. Р. И. е предявило срещу фирма“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. /населено място/ следните искове:
Да се осъди ответника да плати на ищеца сума в размер на 1 116, 91 лв., представляващи
разлика между изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
Стандарт“ и ликвидационни разноски, и възстановеното от ответната страна по регресна
претенция, основана на щета № **** по описа на ищеца, ведно със законната лихва за забава
за периода от 08.08.2023г. до датата на предявяване на иска – 16.11.2023г. в размер на 40, 71
лв., ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2023г. до изплащане на сумата.
Иска се присъждане на сторените по делото разноски.
С отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът фирма“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. /населено място/, представлявано по
делото от юриск. М. С., признава иска. Налице е надлежно упълномощаване с правата по чл.
34, ал. 3 от ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
На осн. чл. 237, ал.2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска. Не са налице изключенията по чл. 237,ал.3 от ГПК, които
са пречка за постановяване на решение при признание на иска.
Разноски, във връзка с водене на делото следва да се присъдят в полза на ищеца, на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК, които са в общ размер на 530 лв., от които: 50 лв. платена държавна
такса и 480 лв. с вкл. ДДС платено адвокатско възнаграждение като за разликата над
1
установения минимум до претендирания размер /492 лв. с ДДС/ от 12 лв. относно размера
на адвокатското възнаграждение следва да се остави без уважение, с оглед възражението за
прекомерност от страна на пълномощника на ответника.
По предявените два иска – с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът е
платил държавна такса по единият от тях в размер на 50 лв. Тъй като за всеки от двата иска
се дължи държавна такса в размер на по 50 лв., ищецът трябва да се осъди да доплати
неплатената държавна такса в размер на 50 лв.
В исковата молба е посочена следната банкова сметка, по която на осн. чл. 127, ал. 4 от
ГПК може да се плати присъдената с решението сума: ***.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. /населено
място/ ДА ПЛАТИ на „фирма” EАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/ сума в размер на 1 116, 91 лв., представляващи разлика между изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ и ликвидационни
разноски, и възстановеното от фирма“ АД по регресна претенция, основана на щета № ****
по описа на ищеца, ведно със законната лихва за забава за периода от 08.08.2023г. до датата
на предявяване на иска – 16.11.2023г. в размер на 40, 71 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.11.2023г. до изплащане на сумата
ОСЪЖДА фирма“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. /населено
място/ ДА ПЛАТИ на „фирма” EАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/ сторените по делото разноски в общ размер на 530 лв.
ОСЪЖДА „фирма” EАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/
да доплати на Софийския районен съд държавна такса в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване от двете страни с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2