Р Е Ш Е Н И Е
№141
гр. Хасково, 02.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди и двадесет и втора
година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1219/2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от И.М.М., ЕГН **********,***,
с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез адв. Г.Р.Г., срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000664 от 23.09.2021г.,
издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара
Загора, с която на жалбоподателя, на основание
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство №********* на водач, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна. Не били налице фактическите и правни
основания да бъде издадена заповедта. Описаната в заповедта фактическа
обстановка не отговаряла на действителността. Сочи се, че от формална страна
заповедта страдала от съществени недостатъци. Липсвала индивидуализация на
наложената със същата санкция. Посочването на административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса, но не повече от 18 месеца“ се равнявало на липса на
такава, защото в сферата на предположенията оставало за какъв точно период била
наложена тя. Недопустимо било в административно санкционната дейност на
наказващите органи да бъдат издавани заповеди за прилагане на принуда, които не
съдържат конкретизация на административната санкция. Дори и само на това
основание заповедта се явявала незаконосъобразна и следвало да бъде отменена от
съда. Не били налице и фактическите и правни основания за издаване на
заповедта, тъй като оспорващият не бил извършил визираното в нея нарушение,
посочено като причина за издаването ѝ. Моли се за отмяна на оспорената
заповед.
В допълнително подадена
чрез пълномощник писмена молба се сочи, че се поддържа подадената жалба и се
моли да бъде отменена оспорената заповед. Претендира се присъждане на
разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник
група към ОДМВР- Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, редовно
призован, не се явява и не се представлява от упълномощен представител. Не
изразява становище по делото.
Съобразявайки посочените
от оспорващия основания и фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща
обхвата на съдебната проверка, Административният съд Хасково, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима.
Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, и
е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Оспорената заповед е връчена на
жалбоподателя на 30.11.2021г., видно от разписката, съдържаща се в самата
заповед, подписана от М., а жалбата е подадена в Административен съд – Хасково на
03.12.2021г. – обстоятелство, установяващо се от входящия номер на същата.
Производството по
издаване на оспорената заповед е започнало служебно във връзка със съставен
АУАН № 526006 Серия GА на 23.09.2021 г. От посочения АУАН се установява, че на 23.09.2021г.,
в 15.47 часа, в *** в района на сектор Пътна
полиция в посока север-юг И.М.М. е управлявал лек автомобил *,
собственост на „Бамзи – I“ ООД, като при извършената проверка водачът категорично отказвал
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARLK-0072. Отразено е, че отказът
е направен в сградата на сектор Пътна полиция. Отбелязано е също, че е връчен
талон за изследване номер 092072 и седем броя холограмни стикера номер А036661,
като същият отказвал да получи талона. Прието е, че с горното М. виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 пр.2 от ЗДвП – отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Отбелязано е, че оспорващият има възражения, като отказът на лицето да
подпише акта и разписката е удостоверен с подпис на свидетел.
Предвид съставения АУАН,
с оспорената ЗППАМ № 21-1228-000664 от 23.09.2021 г., издадена от Началник
група към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, на
жалбоподателя М. на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – изземване
на СУМПС №********* на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Описанието на нарушението, съдържащо се в АУАН /отказът на
М. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство Дръг Тест 5000 ARLK-0072/ е възпроизведено в
заповедта.
Не се спори в настоящото
производство, че собственик на процесното МПС е „Бамзи – I“
ООД, което изрично се сочи както в съставения АУАН, така и в оспорената ЗППАМ,
както и че на жалбоподателя е бил издаден Талон за медицинско изследване с № 092072,
връчен му в 16:10 ч. на 23.09.2021г. при удостоверен с подпис на свидетел отказ
на лицето да получи същия, с който М. е уведомен, че следва да се яви в посоченото
в талона Спешно отделение до 45 минути от връчване на талона за медицинско
изследване, но това не е направено от него.
Оспорената в настоящото
производство ЗППАМ е издадена от оправомощен за целта орган, в рамките на
предоставената му материална компетентност. По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т.1 от
приетата по делото като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на
Директора на ОД на МВР Стара Загора следва да се приеме, че началник на група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, е постановил оспорената
заповед в пределите на предоставената му материална компетентност.
На следващо място,
обжалваната ЗППАМ е издадена при спазване на установената форма, като са
спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено правното
основание за издаване на акта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Като
фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени
съставеният АУАН Серия GА № 526006 от 23.09.2021г., фактическата обстановка във връзка с
констатираното нарушение. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в
достатъчна степен индивидуализира деянието – отказ на оспорващия да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство
Дръг Тест 5000 ARLK-0072. Не е налице
несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на
процесната ПАМ.
Предвид наличието на
посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които
става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично
субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по
чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена
установената форма за издаване на административния акт.
Липсват и нарушения на
административнопроизводствените правила. Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително
уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното
производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК
единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна
административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е
издадена, след като началник група към ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“ Стара Загора е взел предвид, че мл. автоконтрольор от сектора е
съставил АУАН Серия GА №526006 от 23.09.2021г., след преценка на обстоятелствата и
извършеното нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни
фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл.
35 от АПК, съобразно принципа за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за
служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК. Не е налице
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да
обосновава отмяната на оспорения акт.
На последно място, при
издаване на оспорената ЗППАМ, от страна на органа не е допуснато нарушение и противоречие
с материалния закон.
Съгласно чл. 171, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.
Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане
на водач на принудителната административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е и случаят, в който водач
откаже да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се
допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС
от водач, за който не е установено по надлежния ред при проверка с техническо
средство, че не е употребил наркотични вещества или техни аналози. В случая се
касае за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав относно
установяването.
Предвид фактите, които се
установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно
спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
за констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказ да му бъде
извършена проверка – да бъде тестван с техническо средство за установяване употреба
на наркотични вещества или техни аналози. С оглед твърденията в жалбата за
неправилна преценка от страна на контролните органи на действителната
фактическа обстановка, следва да се посочи, че жалбоподателят не е посочил
доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в обжалваната
заповед, както и липсват от негова страна доказателствени искания по делото в
тази насока.
С оглед изложеното съдът
намира, че безспорно е доказано по делото, че жалбоподателят е управлявал
посочения в АУАН и в ЗППАМ автомобил към момента, когато е спрян за проверка от
полицейските служители, както и че същият е отказал да бъде тестван с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Безспорно се установява
наличието на една от предвидените възможни хипотези, при които се прилага
процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане
на СУМПС, а именно - отказ на водач на МПС да бъде тестван за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. При установеното с АУАН
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, ответникът е действал в условията на
обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи
или не процесната по делото ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е
постановена в съответствие с материалния закон.
Както се посочи,
предназначението на процесната ПАМ е с превантивен характер – да осуети възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид
административно наказание /по арг. на чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. За приложената
в случая ПАМ, както и за всяка ПАМ е присъщо наличието на негативно засягане на
правата и интересите на адресата ѝ. Това обаче не представлява наказание,
поради което видът на нарушението – отказ за извършване на проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и степента му на
обществена опасност е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната
ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водач до разрешаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая за процесното деяние е
издадено Наказателно постановление № 21-1228-003139 на 05.10.2021 г., с което
на И.М. за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като не
са налице данни за влизането му в сила към настоящия момент, т. е. не е решен
въпросът за отговорността на оспорващия.
Оспорената заповед е
съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по
пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач,
който отказва да бъде проверен с техническо средство, като по такъв начин да се
елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни
произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в
частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, съдът намира за
съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел –
осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите
по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително
условие - "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от
18 месеца".
Предвид така обоснованото
отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд
Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.М., ЕГН **********,***, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000664 от 23.09.2021г.,
издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара
Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на И.М.М. е наложена ПАМ – изземване на
СУМПС №********* на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: