№ 142
гр. Перник, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500069 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1419/30.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4507/2022 г. по писа на
П. районен съд е признато за установено по отношение на А. М. Р., с ЕГН: **********,
че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, сумата от 360.87 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия доставена в топлоснабден
имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 1, вх. Е, ап. 130 през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 46.71 лв., представляваща
обезщетение за забава върху всяка просрочен вноска, считано от 09.07.2020 г. до
26.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2022 г. -
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
3581/2022 г. по описа на ПРС. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 75.00 лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство и сумата от 625.00 лв., представляваща направени разноски в исковото
производство.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. М. Р., с която
се обжалва първоинстанционното решение включително и в частта за разноските като
неправилно, незаконосъобразно и недопустимо. Излагат се подробни доводи в
подкрепа на твърдението, че районния съд не е взел под внимание редица аргументи
при постановяване на решението. Първоинстанционният съд образува делото и изготвя
решението си без наличие на облигационно правоотношение, при редица изброени в
жалбата порочни обстоятелства, включително текста на § 1, т. 16 от ДР на ЗЕ
-„доставка е продажбата включително ....” като по недопустим начин приема като
безспорен текста на § 1, т.16 ДР на ЗЕ. В този текст „ДОСТАВКА” е представена във
философския смисъл на думата - изобщо „доставка” - десетки различни видове
доставки. Исковата молба е изготвена на основание, приложения към нея като правно
1
основание на предявения иск, фиктивен, собствен на ищеца подзаконов акт „общи
условия за продажба на топлинна енергия” - престъпно обстоятелство. Създадена от
ищцовото дружество собствена императивна материалноправна норма „продавачът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите...” Не са изпълнени условията за
качество на топлоснабдяването - чл. 18 и чл. 19 от „общи условия за продажба”,
осигуряващи пазар и пазарни отношения. „Топлофикация", за да не изпълнява
условията за качество и за да не продава, вместо да изготви подзаконовия акт „общи
условия НА ДОГОВОРИТЕ”, чрез разместване на словореда от текста на чл.1, ал.1 ЗЕ -
от „продажбата се осъществява при публично известни общи условия”, си създава свой
подзаконов акт „общи условия ЗА ПРОДАЖБА”, като превръща императивна
материалноправна норма „ПРОДАЖБА” от чл.150, в главен предмет на
новосъздадения собствен подзаконов акт „общи условия ЗА ПРОДАЖБА”. В така
създадения собствен подзаконов акт „общи условия ЗА ПРОДАЖБА”,„Топлофикация
Перник”, по недопустим начин, в чл.4 си записва собствена императивна
материалноправна норма: -,,Чл. 4, ал. (1) Продавачът е длъжен да доставя в абонатните
станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване в съответствие с топлинните товари на сградните инсталации.”
Разпределянето на вътрешния оборот, за заплащане от „клиентите”, по същество е
принудително производство на задължения за собственици и обитатели в СЕС, без
тяхно знание и съгласие, неограничени по размер и за неопределен срок - масово
принудително производство на длъжници, чрез доставката в абонатната. Изготвянето
на собствени подзаконов акт и ИМПН - престъпно обстоятелство. Разпределянето за
заплащане на вътрешния оборот - престъпно обстоятелство. Така изготвения
подзаконов акт „общи условия ЗА ПРОДАЖБА” по недопустим начин е одобрен с
Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, изготвено на основание чл.21, ал.1, т.4 -
правното основание за одобряване на подзаконовия акт „общи условия НА
ДОГОВОРИТЕ”, а се одобряват „общи условия ЗА ПРОДАЖБА”, в края на които е
записано, че се одобряват на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ - престъпно обстоятелство.
Твърди, че страните не се намират в никакви облигационно - правни отношения,
поради което за ответника не могат да възникнат каквито и да било задължения към
ищцовото дружество. Вещото лице преписва при ищцовото дружество и при лицата по
чл.139а, отчетни данни получени чрез принудителното разпределяне на вътрешния
оборот и ги представя в съдът за извършена експертиза, а принудително произведените
задължения - дължими. В заключение се прави искане на осн. чл. 270 ГПК за
прекратяване на съдебното производство. На основание подробно описаните в жалбата
престъпни обстоятелства, е поискано въззивният съд да прекрати/спре производството,
съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 ТПК. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „Топлофикация – Перник“ АД е
подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва подадената въззивна жалба като
напълно неоснователна, като оспорва изцяло направените с нея възражения. Счита, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и същото следва да
бъде потвърдено. Счита за безспорно доказани фактите и обстоятелствата, въз основа
на които първостепенния съд е постановил своето решение. Моли да се постанови
решение, с което да бъде потвърдена правилността на първоинстанционния акт, с
който е признато за установено задължението на ответника да заплати посочените в
него суми, ведно с разноските, които ответникът е осъден да заплати. Не се представят
и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
2
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Трайно установена и непротиворечива е формираната съдебна практика по
приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК – в ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както
и в постановените по приложението му съдебни актове, като определение по ч. т. д. №
1307/2016 г. на ВКС 1-во т. о., определение по ч. т. д. № 1581/2019 г. на ВКС, 1-во т. о.
и определение № 60835 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4147/2021 г., IV г. о., ГК.
Настоящият въззивен състав съобразявайки посочената практика, намира, че в хода на
производството не са събрани данни за съставени документи с неистински подписи,
както и данни за престъпни обстоятелства при изготвянето им или други престъпни
обстоятелства, от установяването на които по съответния ред да зависи изходът на
настоящия спор, касаещ облигационните правоотношения по продажба на топлинна
енергия, които са предмет на разглежданите по настоящото гражданско дело искове.
Ето защо, съдът не констатира наличие на предпоставките за приложение на чл. 229,
ал. 1, т. 5 от ГПК и искането на жалбоподателя следва да се остави без уважение.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя А. М. Р. за спиране
производството по делото, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.03.2023г. от 11,00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4