№ 199
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично при закрити врати
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20221100901816 по описа за 2022 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си „О.“АД твърди, че е кредитор на „Т.“ЕООД с ликвидни и
изискуеми парични вземания в общ размер на 6 216 132.88 лв., представляващи сбор от
вземания, придобити въз основа на Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2021
г. с прехвърлител по него – „Б.-А.К.Б.“АД. Сочи, че вземанията предмет на цесията са
възникнали по сключен с „Т.“ЕООД Договор за револвираща кредитна линия от
30.04.2018 г., по който дружеството е съдлъжник и са налице следните непогасени
задължения: 790 700 лв. – главница, 23 011.80 лв. – договорна лихва, 46 741.90 лв. –
наказателна лихва в забава, 2 358.80 лв. – застрахователна премия и 3 953.50 лв. –
комисионна за управление. Сочи, че вземанията са с настъпила изискуемост на
01.10.2021г., като за принудителното им събиране банката се е снабдила с
изпълнителен лист от 22.11.2021г., издаден по ч.гр.д.№ 3894/2021г. по описа на РС –
Враца. Излага твърдения, че останалата част от вземанията са възникнали по Договор
за банков кредит № 100-0216 от 29.11.2019 г., по който кредитополучателят „Т.“ЕООД
не е погасил следните задължения: 5 141 700 лв. – главница, 176 936.64 лв. – договорна
лихва, 24 698.88 лв. – наказателна лихва за забава и 6 031.36 лв. – разноски по
договора. Сочи, че вземанията по договора за кредит са обявени за предсрочно
изискуеми на 26.10.2021 г., като за принудителното им събиране банката се е снабдила
с изпълнителен лист от 16.11.2021 г., издаден по ч.гр.д.№20211110162714/2021г. по
описа на СРС, 39 състав. В молбата се излагат твърдения, че длъжникът е
преустановил плащанията по договорите за кредит още преди прехвърляне на
вземанията по тях, като има непогасени задължения и спрямо други кредитори.
Твърди, че от данните в обявените ГФО още от 2020 г. се наблюдава драстичен спад на
реализираната печалба, приходите от дейността на дружеството, както и влошаване
показателите за задлъжнялост, ликвидност, финансова автономност и рентабилност.
1
Моли да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника,
като сочи кумулативно двете основания за това – неплатежоспособност и
свръхзадълженост, като бъде постановено решение с последиците на чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Предявена е молба от „О.“АД против „Т.“ЕООД с правно основание чл. 625
ТЗ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2021 г.,
сключен между „Б.-А.К.Б.“АД – в качеството на цедент и „О.“АД – в качеството на
цесионер, по силата на който последният е придобил вземанията на цедента,
произтичащи от Договор за револвираща кредитна линия от 30.04.2018 г., както и
вземанията му, произтичащи от Договор за банков кредит от 29.11.2019 г., ведно с
обезпеченията и привилегиите на тези вземания. В раздел ІV от Договора за цесия в т.
1 са установени видът и размерът на вземанията – обект на прехвърлителната сделка,
като по Договора за револвираща кредитна линия от 30.04.2018 г. същите възлизат на
790 700 лв. – главница, 23 011.80 лв. – договорна лихва, 46 741.90 лв. – наказателна
лихва в забава, 2 358.80 лв. – застрахователна премия, 3 953.50 лв. – комисионна за
управление, 11 640.86 лв. – законна лихва за забава, 17 335.32 лв. – разноски и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. В т. 2 са посочени вземанията на цедента по
Договор за банков кредит от 29.11.2019 г., а именно 5 141 700 лв. – главница, 176
936.64 лв. – договорна лихва, 24 698.88 лв. – наказателна лихва за забава, 69 984.25 лв.
– законна лихва за забава, 124 474.10 лв. – разноски и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Приложено е Уведомление за цесия /Приложение № 5 към договора за цесия/,
адресирано до „Т.“ЕООД относно извършеното прехвърляне на дължимите от
дружеството вземания в полза на „Б.-А.К.Б.“ /“БАКБ“АД/ по силата на Договор за
цесия от 21.12.22021г., като в уведомлението се сочи прехвърляне на вземанията
изцяло в полза на „О.“АД, който се счита за пълноправен кредитор, като считано от
датата на получаване на уведомлението следва да изпълнява всички свои задължения
по договорите за кредит, сключени с банката прехвърлител.
Приложено е Потвърждение за прехвърляне на вземания по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
„БАКБ“АД относно извършената цесия въз основа на договора от 21.12.2021 г. в полза
на „О.“АД, както и относно плащане на цената срещу прехвърлените вземания.
Приложено е Уведомление до „Т.“ЕООД, адресирано от „Б.-А.К.Б.“АД, в което е
посочен остатъкът от изискуемите и ликвидни вземания, произтичащи от Договор за
банков кредит № 100-0216 от 29.11.2019 г., като дружеството длъжник е уведомено
относно обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем, поради
неизпълнение на задълженията. С подпис на получателя – Цветанка П. Михайлова –
управител на „Т.“ЕООД, е удостоверено получаването на уведомлението на 26.10.2021
г.
По делото е приложен Изпълнителен лист от 22.11.2021 г., издаден по ч.гр.д.№
3894/2021 г. по описа на РС – Враца, VІІ състав, с който съдлъжниците по Договор за
револвираща кредитна линия от 30.04.2018 г., сред които и „Т.“ЕООД, са задължени да
заплатят в полза на „БАКБ“АД остатъка непогасени суми за главницата от 790 700 лв.,
лихви и разноски. Приложен е и Изпълнителен лист от 16.11.2021 г., издаден по ч.гр.д.
№ 62714/2021г. по описа на СРС, 39 състав, с който отново при солидарна отговорност
са осъдени длъжниците, сред които и „Т.“ООД, да заплатят в полза на „БАКБ“АД
сумата от 5 141 700 лв. – главница, както и сумите за договорна и законна лихва, както
2
и разноски, дължими по Договор за банков кредит № 100-0216 от 29.11.2019 г.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – София се установява
предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки за събиране
на установени публични вземания, дължими от „Т.“ЕООД, като в справката се сочи, че
не са започнати действия по принудително изпълнение. Приложени са
постановленията на публичния изпълнител относно налагането на обезпечителните
мерки.
По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/,
заключението по която не е било оспорено от страните и от което се установява, че не е
била извършена проверка в счетоводството на дружеството длъжник, доколкото не са
били открити служители или офис на вписания адрес на управление, като на вещото
лице не е осигурен достъп до счетоводните записвания. Поради това, данните и
изводите въз основа на тях вписани в заключението са въз основа на съдържащите се
отразявания във финансовите годишни отчети за периода 2017 г. – 2021 г.,
публикувани в търговския регистър. Видно от отразените в табличен вид наличности в
имуществото на „Т.“ЕООД, общият размер на дълготрайните му активи възлиза на 3
038 000 лв. – остойностени притежавани от него земи, сгради, съоръжения и
инвестиции. Стойността на краткотрайните активи възлиза 6 422 000 лв., които се
състоят от вземания от клиенти, доставчици и съконтрахенти. Това са стойностите,
посочени към края на 2021 г., като не се наблюдава съществена разлика с отразеното за
предходните години. По-големите стойности за предходните години са въз основа на
осчетоводените налични стоки, продукция, предоставени аванси, незавършено
производство, налични парични средства, които са свързани с упражняваната от
дружеството търговска производствена дейност. От заключението по експертизата се
установява, че относителният дял на краткотрайните активи за периода 2017 г. – 2021 г.
надвишава този на дълготрайните активи, като тази група активи съставляват
съответно: 50,91%, 60,88%, 61,40%, 70,99% и 67,89% от общо активите. В табличен
вид относно пасивите на дружеството е отразена отчетената загуба към края на 2021 г.
в размер на сумата от 1 319 000 лв., като за предходните години е осчетоводена
печалба. Общият размер на задълженията към края на 2021г. възлиза на 9 460 000 лв.,
от които по-голямата част са отчетени към финансови предприятия. Сумата на пасива в
предходните анализирани години варира в приблизителни стойности. Собственият
капитал за периода 2017 г. – 2021 г. е положителна величина, като основният процент
от осчетоводените задължения се състои от тези към финансовите предприятия.
В заключението по експертизата се съдържа анализ и на показателите за
ликвидност, които отразяват способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. Според вещото лице коефициентите на
обща и бърза ликвидност дават твърде условна оценка за платежоспособността на
предприятието, доколкото в техните елементи има вероятност да са включени много
бавно- и трудноликвидни активи. Уточнява се, че при коефициента за бърза
ликвидност от общата стойност на краткотрайните активи се изключват материалните
запаси, а при коефициента на незабавна ликвидност се изключват вземанията, а при
коефициента на абсолютна активност се съпоставят само паричните средства с
краткосрочните задължения.
Според изложеното от вещото лице, от стойностите на коефициента за обща
ликвидност за периода 2017 – 2021г., надвишаващи 1 /единица/, може да бъде направен
извод, че ответникът е бил в състояние да посрещне текущите си задължения. Дори е
налице положителна тенденция, а основната причина за това повишение е
значителният растеж на краткотрайните активи, в частност на групата „Вземания“.
Сочи се, че оптималната стойност на коефициента е в границите 1,0 – 2, 0.
3
В заключението по експертизата се съдържат стойностите на коефициента за
бърза ликвидност, изключващ влиянието на по-бавно ликвидните активи, като за 2017
г. и 2018 г. същите са значително под референтната граница, а за останалата част от
периода показват референтни величини, които са в рамките на общоприетите.
През целия анализиран период се наблюдават стойности на коефициента на
незабавна ликвидност значително под референтната граница, при което вещото лице е
направило извод, че при необходимост дружеството не е било в състояние да уреди
веднага текущите си задължения с наличните инвестиции и парични средства.
Идентични са стойностите и на коефициентите на абсолютна ликвидност през периода,
сочещи на извода, че наличните парични средства не са достатъчни да покрият около
30 % от задълженията, което се приема като референтна стойност на показателя.
Относно коефициента на финансова автономност в заключението по
експертизата се сочи референтна стойност не по-малка от 0,33%, т.е. собственият
капитал да се равнява на 1/3 от задълженията, като се изчислява чрез съпоставяне на
собствения с привлечения капитал. Според вещото лице, за периода 2017 г. – 2019 г.
съществуващите задължения на ответника са обезпечени с имущество, макар и
стойността на коефициента да е на долната референтна граница, а за периода 2020 г. –
2021 г. стойността му е значително под нея, което се дължи на прекомерно нарасналите
задължения и влошения финансов резултат.
В заключението се сочи, че коефициентът на задлъжнялост изразява степента на
зависимост на предприятието от сроковете и взискателността на кредиторите, като
обичайно е със стойности между 0.25 и 0.5, но трябва да бъде най-много равен или по-
малък от 1. Стойностите над 1 сочат на зависимостта на предприятието от външни
източници на средства. Според експертизата, за целия анализиран период стойностите
при ответното дружество са многократно над общоприетите, като се намира в голяма
зависимост от кредиторите си и съответно е в състояние на свръхзадлъжнялост.
Според отчетените данни за коефициента на рентабилност на инвестирания
капитал вещото лице е направило извод, че за периода 2017 – 2019г. ответното
дружество е със сравнително стабилни стойности на реализираната годишна печалба.
За периода на 2020г. финансовият резултат бележи спад, който е повече от два пъти
спрямо предходната 2019г., като за финансовата 2021г. е налице рязка промяна с
отрицателен аспект, като дружеството-длъжник реализира загуба в особено голям
размер, чийто размер възлиза на 1,32 млн. лева.
Според изложеното в заключението от вещото лице, процесните задължения на
ответника към молителя са изцяло изискуеми, считано съответно от 26.10.2021г. за
задълженията по Договор за банков кредит № 100-0216 от 29.11.2019г. и от
01.10.2021г. за задълженията по Договор за револвираща кредитна линия от
30.04.2018г. Изискуеми са и задълженията му по процесния Договор за прехвърляне на
вземания от 21.12.2021г., възлизащи в общ размер на 6 433 636,05 лева, от които - по
Договор за револвираща кредитна линия от 30.04.2018г. – 895 792,18 лева; по Договор
за банков кредит от 29.11.2019г. – 5 537 843,87 лева. Според вещото лице, с оглед
настъпилата изискуемост на вземанията към м. 10.2021 г., неправилно са посочени в
обявения ГФО като такива с период на изискуемост над 1 година. При това положение,
към текущите задължения на ответника за 2021 следва да бъдат добавени и 666 000 лв.
Към изискуемите задължения следва да бъдат добавени и публичните в размер на 310
000 лв., доколкото не се установява същите да са погасени. В заключението е
направено преизчисление относно стойностите на приложимите коефициенти на
ликвидност за 2021 г., като видно от изложеното, всеки от тях е със стойност извън
референтната такава за съответния показател. Направен е извод от вещото лице, че
ответникът не е бил в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните си
4
текущи си активи. Относно коефициента на бърза ликвидност, при който като активи
са съотнесени вземанията на дружеството, сочи се, че няма данни относно тяхната
реална събираемост и възможността на задължените лица да платят при настъпилата
изискуемост.
В заключението се сочи, че единствените разплащания, които са извършени от
дружеството длъжник през финансовата 2021 г. са за трудови възнаграждения в общ
размер от 22 000 лв. Размерът на текущите задължения към края на анализирания
период възлиза на 9,4 млн. лева, а текущите активи са в размер на 6,4 млн. лева и се
състоят от вземания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от правно легитимиран за това субект, който е
сред изрично изброените в нормата като разполагащи с правото да инициират
производство за откриване на производство по несъстоятелност.
Безспорно е качеството на длъжника на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1
ТЗ, с оглед на правно организационната му форма.
Правото на молителя да сезира съда с молба за откриване на производство по
несъстоятелност произлиза от качеството му на кредитор на ответното дружество. В
този смисъл от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установи
придобитите от молителя вземания въз основа на договора за цесия от 21.12.2021 г.,
които са дължими от ответното дружество. Установи се наличието на валиден договор
за цесия, като обект по същия са вземанията, дължими в полза на цедента – „БАКБ“АД
по сключени договор за револвираща кредитна линия от 30.04.2018г. и договор за
банков кредит от 29.11.2019 г. Вземанията и по двата договора са с настъпила
изискуемост към датата на сключване на договора за цесия, която е настъпила през м.
10.2021 г. От заключението по експертизата категорично се установи, че задълженията
на дружеството – длъжник са осчетоводени като такива в обявените от него годишни
финансови отчети за периода 2017 г. – 2021 г., като не се установява да е извършено
плащане за погасяване на цедираните вземания, които са дължими в пълния им размер.
Вземанията са установени с влезли в сила съдебни актове, въз основа на които са
издадени изпълнителни листове, съответно по ч.гр.д.№ 3894/2021г. по описа на РС –
Враца и по ч.гр.д. № 62714/2021 г. по описа на СРС, 39 състав. По делото е
представено уведомление, изходящо от стария кредитор – цедент /БАКБ АД/ до
длъжника – „Т.“ЕООД относно извършената цесия и в приложение разпоредбата на чл.
99, ал. 3 ЗЗД, която цели изпълнение на задължението в полза на действителния
кредитор и в този смисъл обвързва длъжника с правните последици на цесията едва с
получаването на уведомлението. В случая факта на получаването остава недоказан в
производството, но според установеното в константната съдебна практика, исковата
молба, съдържаща твърдения относно сключването на договора за прехвърляне на
вземането, служещо като основание за дължимостта на претендираното вземане, се
ползва с правните последици на уведомлението при връчването й на ответника –
длъжник по цедираното вземане, поради което същият се явява обвързан с правния
ефект от договора за цесия.
При това положение, установи се качеството на молителя на кредитор на
ответното дружество, както и възникване на вземанията му на посоченото в молбата
основание, поради което същият се явява активно легитимиран да сезира съда с
молбата по чл. 625 ТЗ.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по
несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване подлежат
5
предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо състояние. В
тежест на ответника е да опровергае твърденията за влошеното му икономическо
състояние, като докаже, че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията
му към молителя, включително и към момента на настъпване на тяхната изискуемост.
Длъжникът следва да докаже, че е платежоспособен и с упражняване на търговската си
дейност няма да постави в опасност интересите на кредиторите. В случая, не беше
проведено насрещно доказване от страна на ответника за установяване на възложените
му в доказателствена тежест факти.
Състоянието на неплатежоспособност като финансово – икономическо такова на
търговеца е установено в чл. 608 ТЗ и съгласно текста на законовата разпоредба, за да
бъде прието, че е налице такова, е необходимо да бъде установено, че търговецът не е в
състояние да плати изискуемо парично вземане на кредитор по търговска сделка – ал.
1, т. 1, а според ал. 3, необходимо е да бъде установено спиране на плащанията, като
такова е налице и при частично погасяване на задълженията на търговеца спрямо
някои от кредиторите му. Установяване спиране на плащанията само по себе си не
може да бъде прието като основание за неплатежоспособност, като необходимо е да
бъде установена причината за това, а именно че се дължи на обективни пречки,
изразяващи се в липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност и
които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му /текущи/ задължения.
Според една от предвидените възможности в нормата на чл. 607а ТЗ,
производство по несъстоятелност се открива спрямо търговец, който е
неплатежоспособен, като на изследване подлежат предпоставките за възникване на
това състояние като трайно константно икономическо такова. За изследване наличието
на презумпцията за неплатежоспособност по делото е изслушана СФИЕ, в която е
направен анализ на приложимите финансови показатели. Основният такъв за
установяване състоянието на платежоспособност е показателят на обща ликвидност.
Същият представлява стойността в съотношението между краткосрочните активи и
краткосрочните задължения, респ. текущи пасиви/задължения. В този показател са
обединени стойностите и на останалите показатели – за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, като дава само условна оценка и общ вид на финансова картина. Според
заключението по експертизата, за периода 2020 г. – 2021г. се наблюдават стойности на
общата и бързата ликвидност, попадащи в референтните граници и което сочи на
подобряване на финансовото състояние на дружеството, като при преценката на това
следва да се има предвид, че при изчисленията в краткотрайните активи са включени
„вземанията“ на дружеството, като в заключението си вещото лице изрично е
посочило, че няма данни за тяхната събираемост и обективната възможност на
задължените лица да извършат плащане. При изключване на тази част от
краткотрайните активи се получават стойностите на незабавната и абсолютната
ликвидност, които за целия анализиран период са извън референтните граници, което
категорично сочи на невъзможността на дружеството длъжник да погаси задълженията
си. В края на периода и при обявената предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита се наблюдава превръщане на задълженията от изискуеми над 1 година в
платими такива в период под 1 година. При това положение се установява
невъзможност на предприятието да погаси текущите си задължения с наличните си
краткотрайни активи, като следва да бъдат взети предвид данните именно от тези
коефициенти на ликвидност.
Категорично се установи спиране на плащанията от страна на ответното
дружество, както за погасяване на начислените публични задължения, така и към
съконтрахента си, като с оглед неосъществения достъп до счетоводството му не са
установени други кредитори, каквато хипотетична възможност съществува. За
определяне състоянието на неплатежоспособност релевантно е установяване именно
6
спиране на плащанията, като отделните спорадични такива спрямо отделни кредитори
не носят тежестта за опровергаване на законоустановената презумпция. Въпреки това,
такива не се установиха през анализирания период, което е възложено изцяло в тежест
на доказване на ответника. В края на анализирания период – 2021 г. се установиха
плащания единствено за трудови възнаграждения.
От експертизата се установи натрупването на загуба към края на анализирания
период в значителен размер в размер на сумата от 1 319 000 лв. Същевременно не се
установи дружеството да развива стопанска дейност, от която да реализира печалба и
генерира доходи за погасяване на задълженията си.
Показателни за влошеното финансово състояние на ответника са и стойностите
на коефициента на финансова автономност, които сочат на пълната му зависимост от
кредиторите за целия анализиран период. Показателят отразява невъзможността на
дружеството с наличните си краткотрайни активи да погаси поне 30 % от задълженията
си, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му и сочи на състояние на
неплатежоспособност.
С оглед данните относно състоянието на дружеството през периода обект на
изследване на експертизата, установи се, че състоянието е трайно и обективно, като
макар и вариации през периода, съществува като такова.
Според установените стойности на коефициента на задлъжнялост през целия
анализирания период, които са многократно над общоприетите, налице е състояние на
свръхзадълженост и декапитализация на дружеството по смисъла на чл. 742 ТЗ, като се
намира в голяма зависимост от кредиторите си.
Настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договорите за банков
кредит, съответно на 01.10.2021г. и на 26.10.2021г. е довело до значително увеличаване
на краткотрайните активи в баланса на дружеството и в този смисъл поставянето му в
пълна невъзможност да отговори на претендираните от него вземания. Плащанията,
извършени през 2021г. се установи, че касаят само трудови възнаграждения, поради
което не следва да бъдат отнесени като показател за способността му да извършва
плащания. При това положение, приема за дата на неплатежоспособността 27.10.2021
г., от когато съдът приема за настъпило и състоянието му на свръхзадълженост.
С оглед гореизложено, налице са в тяхното кумулативно единство
предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ, като бъде
назначен временен синдик на дружеството и свикано Първо събрание на кредиторите.
Относно разноските: С оглед изхода на спора и заявеното искане от молителя за
присъждане на разноски, такива му се следват. От негова страна са направени разноски
в общ размер на 1 250 лева, от които 250 лева за държавна такса и 1000 лева за депозит
за единична експертиза, като така направените разноски следва да бъдат присъдени в
пълния им претендиран размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА
на „Т.“ ЕООД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „****,
вх. **** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността и
свръхзадължеността – 27.10.2021 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение „Т.“ ЕООД , ЕИК ****, със седалище и адрес на
7
управление - гр.София, ул. „****, вх. ****.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „Т.“ ЕООД , ЕИК
****, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „****, вх. ****.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Т.“ ЕООД , ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление - гр.София, ул. „****, вх. ****, М.В.М., с адрес: гр. Враца, ул.
****, офис 504, при месечно възнаграждение в размер на 900 лева, считано от датата на
встъпването му в изпълнение на задълженията, като определя 1-седмичен срок за
встъпването му от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Т.“ ЕООД , ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „****, вх. ****, което ще се проведе на
30.03.2023 г. от 14:15 часа в гр. София, бул. „Витоша” № 2, в съдебната зала,
определена за открити съдебни заседания на VІ-5 състав на Търговско отделение, на
Софийски градски съд, при дневен ред: изслушване на доклада на временния синдик;
избор на постоянен синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен
съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8