Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
№ 260195, гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ДИМИТРОВА
с участието
на секретаря Мария Пеева като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №274 по описа за 2020г.,
Предявен
е иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
В.А.Ч. ,чрез пълномощника си –адв. М. *** в исковата си молба против М.В.Ч. и Д.М.Ч.
,твърди,че е организирал по
стопански начин, възложил е и лично е заплатил извършването на СМР в недвижим
имот,както следва: самостоятелен обект с идентификатор № *****.***.****.*.**,
находящ се в **** разположена в поземлен имот с идентификатор № *****.***.**** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение -
жилище, апартамент, с площ на обекта от 99,80 кв. м. брой нива на обекта - 1
състоящ се от антре, две спални, дневна, кухня, перално, баня, тоалетна и две
тераси, обект разположен в сграда с идентификатор № *****.***.****.* находяща
се в ***,който имот е собственост на ответниците,в режим на СИО. Ищецът
твърди,че ответницата М.Ч. е дъщеря от първия брак на настоящата му съпруга.
Смятал е,че в един бъдещ момент апартамента, ще стане негова собственост и за
това е извършил СМР в този апартамент.
Ответниците са знаели,че тези работи се извършват от ищеца,но не са се
противопоставили. Ищецът твърди,че извършените СМР по мярка, количество,
единична цена, стойност към 2019 година с печалба и ДДС, стойност на труд и
стойност на материали,са както следва:
В хол-дневна с
кухненски бокс: стойност към 2019г. с печалба и ДДС, труд и материали:
1. Финна шпакловка по стени и тавани-714,07лева;
2. Грундиране на стени и тавани с латексов грунд-406,56лева;
3. Латексова боя стени и тавани латекс трикратно- 1043,75 лева;
4. Изравнителна подова шпакловка-276,17 лева;
5. Настилка под с ламиниран паркет-1091,18 лева;
6. Доставка и монтаж кухненско обзавеждане /шкаф, плотове/- 5940,00 лева;
7. Доставка и монтаж на кухненска мивка- 290,40 лева;
8. Доставка и монтаж аспиратор- 184,80 лева;
9. Доставка и монтаж батерия смесителна-158,40 лева;
10.
Доставка и монтаж бойлер и кухня- 198,00 лева;
11.
Доставка и монтаж фурна с котлони-924,00 лева;
12.
Доставка и
монтаж съдомиялна- 1056,00 лева;
Входно антре коридор
– 2бр.:
1. Финна шпакловка по стени и тавани- 438,19 лева;
2. Грундиране на стени и тавани с латексов грунд-249,49 лева;
3. Латексова боя стени и тавани латекс трикратно- 640,51 лева или общо
рекапитулация,както следва :
1. Хол / дневна с кухненски бокс/- 12280,00 лева-труд и материали;
2. Входно антре и коридор -2бр.- 190,00 лева;
3. Спалня-1200,00 лева;
4. Спалня-1200,00 лева;
5. Баня-тоалетна-6600,00 лева;
6. Тоалетна-2 860,00 лева;
7. Транспортни разходи- 270,00 лева;
8. Ел.зареждане- 920,00 лева;
9. Пренос строителни материали и отпадъци- 160,00 лева, или общо
27 390,00 лева.
Ищецът твърди,че
описаните работи са извършени в края на 2017 година и началото на 2018 година.
Твърди, че ответниците са се обогатили за негова сметка със сумата от общо 27
390 лева, представляваща сумата, с която ищецът е обеднял, тъй като ответниците
са си спестили разходите, които е следвало да направят за извършването на тези
СМР. Формулира искане да бъдат осъдени да му върнат сумата в размер на 27 390
лева.
В
срока по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците М.Ч. и Д.Ч.,в
които заявяват,че ищецът е ползувател на процесния имот. Твърдят,че искът е
неоснователен. Твърдят,че част от работите представляват текуща поддръжка
на имота, като например боядисването с латекс по стени и тавани и др., която
поддръжка по закон е задължение на ползвателите на същия имот. Твърдят,че те не са ползуватели на имота,тъй
като живеят и работят в гр.***, а ползуватели на имота са семейство В. и Р.,
които живеят и работят в гр.*****, както и
допуснати, евентуално, от тях трети лица. Ответниците твърдят,че семейство Ч., в т.ч. ищецът, като
техни родители имат свободен достъп до имота и го стопанисват както намерят за добре.
Искането е искът като
неоснователен да бъде отхвърлен от съда
Окръжен
съд Пловдив съобразявайки изложеното в исковата молба и отговорите на исковата
молба, преценявайки доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства –поотделно и в тяхната съвкупност ,приема за установено следното:
Факт,
приет от съда за безспорен е, че ответниците се намират в граждански брак.
По
делото са събрани гласни доказателства: показанията на свидетелите А.Х.,Т.Б.,К.Л.и
Р.Д.-Ч..
От
тези доказателства се установиха следните обстоятелства:
Св. Х. посочи ,че е работил
по апартамент на ищеца,намиращ се на ул.“***“, зад ***, срещу стадион „***“,считано
от 05.12.2017г. Направил основен ремонт на целия водопровод, смяна и
преместване на водомери, смяна на главения кран, нови обратни води, ново
разпределение на всички води и тоалетни, мивки, сифони, свързване към кухнята,
къртене на замаската в двете мокри помещения, изнасяне на замаската и след
поставянето на фаянса,е започнал монтажа на структурите, на вградени смесители,
душове, шкаф, мивки, огледала, аксесоари, душ кабина, пералня автоматична,
намираща в коридора между двете мокри помещения.Свидетелят е категоричен,че
ищецът *** Ч. му е възлагал работите, които е трябвало да извърши в
апартамента. Приключил основната работа
през месец февруари 2018г., след това имал още малко допълнителна работа ,и
последно е бил в апартамента през месец юни.2018г. Свидетелят твърди,че за закупуването на
материалите и за труда му, средства му е предоставял само ищеца- за материали
около 4 000,00 лева, а за труд- 3 500,00 лева.
Свидетелят Б. твърди,че в
апартамента на ищеца намиращ се зад *** на ул.“***“ №** в гр.***** и извършил
цялостен ремонт със следните дейности: измазване на банята, подова замаска,
поставяне на плочки в тоалетната, в пералното и в банята, цялостна шпакловка на
стени, тавани, грундиране и боядисване и малка част ел. инсталация. Свидетелят
твърди,че тези дейности са му възложени да извърши от ищеца *** Ч.. Свидетелят
посочва,че са работили около два месеца през зимата на 2017г.-2018г. За
работата си е получил 6 000,00 лева, а за материали 4000,00 лева.
Свидетелят Л. ,твърди,че е
изработил за апартамента на ищеца, находящ се на ул.“***“ кухнята, пода,
гардеробите, шкафове, портмантата, окачвал е огледала. Твърди,че е работил от
пролетта на 2017г. до 2019г. – на няколко етапа. Работата му е била възложена
от ищеца Ч.. Труда и материалите са му заплащани от ищеца, веднъж 800,00 лева
са му платени от съпругата му г-жа Ч.. Свидетелят е категоричен,че работата му
е заплатена от ищеца и е на стойност общо около 8 500,00-9 000,00
лева.
Свидетелката Р.Д.-Ч.,посочва,че
процесния имот е закупен на името на ответницата, с част от парите на ищеца. Свидетелката посочва,че ищецът е вложил средства в ремонта на апартамента,
със съзнанието ,че ще му бъде учредено право на ползване. Впоследствие обаче се
установило,че ответницата не е учредила така уговореното право на ползване, и
това е бил повода ищецът да заведе дело за разноски. Свидетелката посочва,че
претендираните от ищеца разноски са сторени. Закупените от ищеца материали и
движими вещи са използвани и монтирани в апартамента на ответниците. Средствата
за труд са заплащани както от ищеца ,така и от свидетелката. Свидетелката
посочва,че ответниците са се противопоставяли на ремонта,извършен от ищеца.
Приложени по делото са
писмени доказателства, установяващи закупени от ищеца и съпругата
му-свидетелката Р.Ч. вещи и строителни материали, както и доказателства,установяващи
техните доходи за релевантния период.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза ,изготвено от вещо лице М.,прието
по делото като компетентно и обосновано, се установява,че увеличената стойност
на имота от подобренията е 34 031,08 лева, а стойността на СМР към 2019г.,
с ДДС е 27 390,65 лева.
От заключението на СОЕ се
установява,че пазарната стойност на процесния имот за кв.м. без извършените
подобрения е 654,77 евро, а с претендираните подобрения- 780,51 евро.
От заключението на тройната
съдебно-оценителна експертиза се установява,че пазарната стойност на процесния
имот към 01.01.2018г. е 98 000 евро, към 25.03.2022г.-123 000 евро.
Увеличената стойност на процесния имот към 01.01.2018г. е 40 978 лева ,а
към 25.03.2022г. е 40 838 лева.
По така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Вземанията за присъждане
на обезщетение за разходи за необходими разноски и подобрения почиват на
принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 359/21.07.2010 г. по гр.д. № 1205/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., при предявен иск
за заплащане на направени подобрения в чужд имот, основанието на предявеното
вземане са твърденията за направени от ищеца разходи, с които
ответникът-собственик се е обогатил.
Всяко лице /физическо
или юридическо/ извършило подобрения на чужда вещ, увеличавайки стойността и
чрез влагане материали и труд, има право на възмездяване /обезщетение/ за да
бъде избегнато, недопустимото от гл.т. принципите на правото, неоснователно
разместване на блага. Правният способ и път на обезщетяване, размер и срокове
на погасителната давност са обусловени от качеството на лицето- подобрител –
владелец, държател или гестор. С разясненията дадени с Постановление
№ 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, действащи и към
настоящия момент, се приема че правото на обезщетение за извършени
подобрения в чужд имот по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има
само подобрителят- владелец, но не и лицето – държател. При изясняване на качеството
на лицето, извършило подобренията в чуждия имот, съдилищата следва да изхождат
от презумпцията на чл. 69 ЗС, изследвайки дали тази презумпция не е оборена.
Владението на чужда вещ, като фактическо състояние по см. на чл. 68 ал.1
ЗС предполага упражняване фактическа власт от едно лице с намерения за своене
т.е. упражняване на фактическата власт със съзнанието, че вещта е негова.
Когато фактическата власт се упражнява по силата на нищожно правно основание,
същото е недобросъвестно. За разлика от владението, държането на
вещта е право на едно лице /държател/ да държи вещта на правното основание, на
което е получил фактическата власт. Владението може да бъде правомерно или
неправомерно, но е фактическо състояние, което може да бъде защитено. Държането
винаги /по дефиниция/ е правомерно, след като почива на договорно основание
т.е. на постигнато съгласие, по силата на което е предадена фактическата власт
върху вещта. Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда
вещ като владелец или държател се базира на субективният признак. Това е
характеристика на едно субективно /лично/ поведение на владелеца - да се държи
вещта като своя. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от
владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право.
Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според
която „предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца,
тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите
лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си - т.е.
презумпцията размества тежестта на доказване. Така и постановеното по реда на
чл. 290 ГПК Решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. дело № 2687/2015 г. на
ВКС, II г.о., ГК.
От твърденията в
исковата молба, както и от писмените и гласните доказателства става ясно,
че ищецът е държател на имота / „ той
не знаеше,че в негова полза няма учредено право на ползване, съпруга ми влагаше
пари, защото дъщеря ми беше обещала,че ще му учреди право на ползване, но впоследствие
не го беше направила.“: св. Д.–Ч./ .Няма
никакви данни владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС да
му е предадено от собственика, или пък то да е осъществявано от него срещу
собственика чрез своене. Оттук няма как да се приеме че ищецът, е държал имота
за себе си с намерение да го свои.
При ликвидация на
облигационни отношения, породени от извършени от подобрителя ремонт в
чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той го е
извършил. Следва да се изясни характерът на претендираните работи. В
случая претенцията на ищеца е с предмет разходите за труд и материали, вложени
от него при ремонтите. Обстоятелството, че е бил държател, не го лишава от
възможността да претендира заплащане на извършени от него строителни
дейности. Предприетите от ищеца СМР в имота е с оглед ползването на имота
от него. В случая следва да намери приложение Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
Според него когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с
иска по чл. 59 ЗЗД.
В този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на
едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на
друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС,
в случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. С тази правна квалификация е и
поддържаната от ищеца парична претенция.
В настоящият случай ,изложените
фактически твърдения и искането на ищеца, съответно установените факти по
делото, преценени с петитума на иска не сочат на правна квалификация и по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Не са налице твърдения и не са установени
факти, които да водят до извод за наличие на елементите от фактическия състав
на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1 ЗЗД - извършване на чужда работа - фактически действия само в чужд
интерес и оправдание за осъществяване на
дейност в чужд интерес - в интерес на собственика.
Под "разноски"
се разбира извършването на парично оценими разходи независимо дали са
направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е
намаляло имуществото на владелеца и което е отишло за вещта, с което се е
увеличило имуществото на собственика.
Необходимите разноски са
свързани с наложителността да се запази съществуването на имота, който без
тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено, т.е.
следва да е налице обективна наложителност за извършването им. Това са
разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване
намаляването на стойността на вещта. За разлика от необходимите разноски,
полезните разноски (подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота
и които не са били необходими за запазването и съхраняването му, но обективно
водят до увеличение на стойността на имота (т. 6 от Постановление № 6 от
27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС).
Критерият, въз основа на
който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието
на трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли е подобрението да бъде
отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на
имота (така решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
и т. 8 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на
ВС). От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно
прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията,
но и държателя не може да ги вдигне, а му се дължи само обезщетение.
Подобрение има, когато
вложените материали, средства и труд са довели до увеличаване на стойността на
чужд имот, а за подобрителя винаги възниква вземане за стойност
поради неоснователно обогатяване срещу собственика/ съсобственика, стига
извършеното да не е в изпълнение на договорно задължение. Обяснението е в
забраната за неоснователно обогатяване. Обективното ни материално право я
провежда последователно. То предвижда вземане за връщане (за плащане) на това,
с което притежателят на вещното право на собственост/ съсобственост се е
обогатил, а подобрителят е обеднял, дори когато са изключени
материално-правните предпоставки на всеки друг иск за защита на неоснователно
разместените блага (чл. 59 ЗЗД).
Когато държател е
извършил подобрения в чужд имот без договорно основание, за него е изключен
искът за реално изпълнение (за плащане на тяхната строителната стойност според
уговореното). За него не възникват и исковете по чл. 72 – 74 ЗС.
При подобрения в чужд
имот, извършени от държател, в полза на държателя възниква
парично притезание за неоснователно обогатяване за чужда сметка по
чл. 59 ЗЗД. Размерът му е равен на
по-малката сума между стойността на обедняването (разходите, които държателят е
направил за строителството) и обогатяването (увеличената стойност на имота в
резултат на вложените от държателя материали, средства и труд). Длъжник
по него е собственика на имота.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона
предпоставки, а именно: обогатяване на ответника по иска за сметка на ищеца,
причинна връзка между обедняването и обогатяването, липса на основание за това.
От събрания
доказателствен материал безспорно се установява, че горепосочените предпоставки
са налице.
В случая от
доказателствата по делото,а и от изявленията на ответниците в отговора на исковата молба
безспорно се установява, че от момента на закупуване на имота през 2016г.
до настоящия момент ищецът е негов държател ,тъй като му е
предоставен за ползване, без обаче същото да е учредено в надлежна форма.
Установи се,че
през периода 2017г.-2018г.
ищецът е извършил процесните СМР описани в исковата молба. За извършването им
ищецът е направил разноски, като вследствие тези СМР стойността на имота се е
увеличила, както се посочва в заключението на СТОЕ.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи,че към момента на закупуване на апартамента, същия е
бил в „незавършен вид, неизмазан,нямаше нищо“. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 ЗС вещният ползвател има задължението да поддържа
вещта в състоянието, в което я е получил от собственика, което включва и
заплащане на разходите за запазването на имота. В случая обаче, от събрания
доказателствен материал се установява, че ищецът е извършил ремонти, които са подобрили първоначалното
състояние на апартамента.
Независимо
от това дали процесните СМР са подобрения или необходими разноски, то и в двата
случая, размерът на обезщетението по чл. 59 ЗЗД е равен на по-малката сума
между стойността на обедняването (разходите, които държателят е направил за
строителството) и обогатяването (увеличената стойност на имота в резултат на
вложените от държателя материали, средства и труд).
Видно от заключението на в.лице Д.М.
на СТОЕ, е че стойността на разходите за
извършване на строително монтажните работи /труд и материали/, е 27 390,65 лева с ДДС.
Увеличената стойност на имота към
настоящия момент, в резултат от процесните строително-монтажните
работи, съобразно
заключението на тройната
съдебно-оценителна експертиза е 40 838,00 лева.
От горното следва
извода, че стойността на обедняването (разходите, които държателят е направил
за строителството) е по-малка от стойността на обогатяването (увеличената
стойност на имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и
труд). Ето защо, размерът на обезщетението по чл. 59 ЗЗД следва да бъде равен
на стойността на разходите, които е направил, а не на увеличената
стойност на имота.
По
въпроса, дали разходите които държателят е направил за строителството следва да
се приспадне ДДС или същите следва да се присъдят с ДДС:
ДДС в размер на 20 % не следва да се приспада от
размера на присъдените суми. От събраните по делото доказателства по
никакъв начин не се установява ищецът да е получил суми под формата на
възстановен ДДС /в тази насока няма възражение, нито са ангажирани
доказателства/, намалявайки размера на обедняването си. ДДС от 20 % следва да се
приспадне от размера на присъдените суми, само в случай че подобрителят е бил търговец-регистриран по
ЗДДС, и се докаже че за доставени му във връзка с подобренията стоки и
услуги е плащал ДДС и се е
възползвал от правото си на данъчен кредит по ЗДДС, от което следва, че
същият не е обеднял със сумите, представляващ платен по повод подобренията и
впоследствие възстановен по реда на чл. 92 ЗДДС данък добавена стойност.
Относно събраните по делото гласни доказателства,че част от
разходите за процесните СМР са правени от съпругата на ищеца и майка на
ответницата ,то в настоящото производство това обстоятелство е ирелевантно ,и
не променя изводите на съда за основателност на претенцията. Това обстоятелство
би имало значение в друг правен спор.
Искът е предявен за сумата в размер на 27 390,00 лева,
доказан със заключението на СТОЕ в размер на 27 390,65 лева, поради което
следва да бъде уважен,така както е предявен,ведно с присъждане на законната
лихва,считано от 05.02.2020г.-датата на предявяване на исковата претенция.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски в размер на 3 670,60 лева,съобразно списък по
чл.80 от ГПК .
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.В.Ч.,ЕГН ********** и Д.М.Ч.,ЕГН **********,*** да
заплатят на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД на В.А.Ч.,ЕГН **********,***-адв. М. ***
размер на 27 390,00 /двадесет и седем хиляди триста и деветдесет/ лева за
обогатяването им от увеличението на стойността на апартамент с идентификатор № *****.***.****.*.**,
находящ се в ***** разположена в поземлен имот с идентификатор № *****.***.****по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение -
жилище, апартамент, с площ на обекта от 99,80 кв. м. брой нива на обекта - 1
състоящ се от антре, две спални, дневна, кухня, перално, баня, тоалетна и две
тераси,който обект е разположен в сграда с идентификатор № *****.***.****.* находяща
се в *** вследствие на извършени полезни разноски за извършването
на следните строително-монтажни работи:шпакловка и боядисване
на стени,под и настилка на под, кухненско обзавеждане, обзавеждане за баня и
тоалетна, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020г.-датата на
предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.В.Ч.,ЕГН **********
и Д.М.Ч.,ЕГН **********,*** да заплатят на В.А.Ч.,ЕГН **********,***-адв. М. ***
размер на 3 670,60
/ три хиляди шестстотин и седемдесет/ лева- представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Препис от решението да
се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Апелативен
съд Пловдив.