Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV- 147 22.07.2020
г.
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и
втори юни, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА М.
мл.с. Д. АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1868 по описа за 2019 година
Производството
по делото е образувано
по въззивната жалба на Д.К.Н. – ищец в първоинстанционното производство,
срещу Решение №2355/04.10.19г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№118/19г., с което родителските права върху роденото от съжителството
между страните дете Д. Д.Н. ЕГН ********** са предоставени на майката – Д.Г.Д. и местоживеенето на
детето е определено при майката – във ***; на бащата Д.К.Н. е определен режим на лични отношения с
детето Д. Д.Н., както
следва: през учебната година бащата да посещава детето на три месеца или съобразно
възможностите си на 5 дни в ***; всяка зимна, пролетна и лятна ваканция детето да прекарва с баща си в ***; на всички лични празници на
бащата – до 3 дни, при уговорка между родителите за мястото на срещата; бащата Д.Н.
е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева за детето Д. Д.Н., чрез неговата майка и законен
представител Д.Г.Д., считано от влизане в сила на решението до настъпване на
законни причини за нейното прекратяване или изменяне, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска; дадено е разрешение на осн. чл.127а, ал.2 СК,
заместващо съгласието на бащата Д.К., детето Д. Д.К. да пътува до навършване на
14-годишна възраст до *** и други държави в ЕС, придружено от майката Д.Д. или упълномощено от нея
лице, без ограничение на пътуванията, периода от време, пред който ще се
осъществяват и тяхната продължителност, без съгласието на бащата Д.К., както и
майката да се снабди с необходимите за това документи.
Въззивникът изразява недоволство
от постановеното решение и претендира неговата отмяна, с постановяване на
въззивно решение, с което родителските права над детето Д. да бъдат
предоставени на бащата, да бъде постановено детето да живее при него, да бъде
определен режим на лични отношения на майката с детето, съобразно посочения в
исковата молба, майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка, в размер
на 300 лева.
Според въззивника, съдът не се е
съобразил с интереса на детето, а е взел страната на майката, номинирайки я за
упражняване на родителските права. Оспорва се извода на съда, че въззивникът е
манипулирал детето, основавайки се на извършената съдебно – психологическа
експертиза, чието заключение счита за невярно и е предявил тъжба срещу вещото
лице. Според въззивника, условията, които той предлага за отглеждане на детето
са добри. Излагат се съображения за конфликт между майката и детето, както и
разочарованието му от постановеното първоинстанционно решение. Акцентира се
многократно върху желанието, изразено от детето да бъде с баща си.
Въззиваемата
– ответник Д.Г.Д., представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на
решението. Подробно се извършва анализ на понятието „интерес на
детето“ и съдържанието му, с оглед правилно отглеждане и възпитание, създаване
на трудови и образователни навици, материално обезпечаване и битови условия.
Излагат се съображения, че желанието на детето не следва да бъде единствен
критерий, той следва да се вземе предвид с оглед другите факти и обстоятелства,
в т.ч. и евентуалното въздействие от страна на единия родител, в каквато насока
по делото е налице заключение на съдебно – психологическа експертиза.
Излагат се
съображения по отношение възможностите и качествата на бащата, който за период
от година и половина е бил трудово ангажиран за два месеца и то през време на
делото. Според въззиваемата, бащата не предлага по-добри условия за живот на
детето; родителският му капацитет не е по-добър от този на майката, за което
свидетелства поведението му – от напускане на ***. При
обсъждане на извършената съдебно – психологическа експертиза, въззиваемата
формира извод за наличие на Синдром на родителско отчуждение, формиран от
бащата спрямо майката.
Излагат се
съображения и относно родителските качества на майката – по-добрия родителски
капацитет, и по-добрите й способности и материални условия да отглежда и
възпитава детето.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не представя писмен отговор.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори, и видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №0132/23.01.2007г. на Община Сливен, страните са родители на непълнолетното
дете Д. Д.Н., род. на ***г. Не се спори, че родителите са живели
заедно на съпружески начала, като последното им местоживеене заедно, в периода
2015 – 2018 година е било в ***, в жилище под
наем. При заминаването на страните, с тях заминала и майката на ищеца –
свидетелката Д.А.Т., която се грижила за детето. Не се спори, че през
2018г. родителите се разделили; бащата Д.Н., заедно с детето се върнали в ***, като живеят в ***
в жилище, собственост на майката на ищеца и заедно с нея. Майката на детето Д.Д.
продължава да живее в *** в ***, в съвместно обитаваното от страните жилище.
Ищецът
Д.К.Н. твърди, че той полага грижи за детето, поради което претендира на него
да бъдат предоставени родителските права над детето и местоживеенето да бъде
определено на неговия адрес в ***. Претендира на
майката да бъде определен режим на лични отношения. Претендира осъждане на
майката да заплаща месечна издръжка, в размер на 300.00 лева.
Ответницата
Д.Г.Д. оспорва иска. Заявява, че във *** детето е било
записано и е посещавало училище, където бързо е научило езика и се е справяло
много добре. След раздялата между родителите е решила да не стресира детето
допълнително и не се е противопоставила то да се върне в *** с баща си. Заявява, че има постоянна работа, записала
се е и е завършила образование, като работи съобразно с него, освен това е
регистрирала и търговско дружество. Според ответницата, тя предлага добри
битови условия за отглеждане на детето в къща с три спални, кухня и хол. Според
ответницата детето е отчуждено от нея, бащата пренася отношенията между
родителите върху детето и насажда негативно отношение към майката.
Претендира
на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права над детето и
местоживеенето му да бъде определено на адреса и в ***;
на бащата да бъде определен режим на лични отношения; осъждане на бащата да
заплаща ежемесечна издръжка на детето Д., в размер на 200 лв. Заявява претенция
по чл.127а СК – за постановяване от съда на заместващо съгласие на бащата
детето да напуска страната с майката.
В
първоинстанционното производство е депозиран социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане” – Бургас.
За
установяване на спорните по делото факти и обстоятелства пред
първоинстанционния и въззивния съд са допуснати до разпит свидетелите Д.А.Т. – майка на ищеца, Г.Г.Д.
– сестра на ответницата, Н.К.С. – посочена от ответника.
Свидетелката
Т. установява, че е заминала заедно с родителите и
детето за ***, където тя полагала основните грижи за детето и
домакинството, докато родителите работят. Майката излизала рано сутринта и се
връщала късно вечер, дори в събота и неделя. Няколко пъти се случило от
училището да се обаждат да отиде някой и да прибере детето. Няколко пъти при
отиване в училището, отказали да пуснат детето, т.к. майката – единствената
говореща английски в семейството, не се е обадила предварително да предупреди.
Свидетелката се върнала в *** през юли 2017г.
Детето й споделило, че майка му не се е грижела за него и е ходил неугледно и
неизпрано на училище. След връщане на детето и бащата в *** през 2018г., бащата и бабата полагат грижи за него.
Според
св.Н., между родителите е имало неразбирателство, сестра й
споделила за психически и физически тормоз, довели до раздялата. След връщането
на детето и бащата в ***, детето рядко е
посещавало роднините на майката в ***. Майката се връща
в *** веднъж на един или два месеца и търси контакти с
детето, купува му дрехи, подаръци, води го на почивка. При разговор с детето,
свидетелката го упрекнала за отношението към майка му, а Д. й казал да не вярва на майка му.
Св.
С. установява, че познава ищеца и детето – приятелски семейства са и се виждат
често. Бащата се допитвал до нея във връзка с някои въпроси за отглеждане и
възпитание на детето. Според нея връзката баща – дете е силна, бащата не го
настройва срещу майката, а оставя на него избора за срещите с нея. Детето
споделяло със свидетелката, че майка му не се държи добре с него. През време на
съвместната им почивка, майката употребила алкохол, обиждала го и той се обадил
на баща си да дойде да го вземе. След постановяване на първоинстанционното
решение детето било разочаровано, че съдът не е взел предвид неговото желание
да живее с баща си.
В
първоинстанционното и във въззивното производства е изслушано е детето Д.. Детето заявява че се чувства добре с баща си,
в жилището заедно с баба си. Бабата помагала с готвене и чистене и в ***, и в ***. Има добър успех,
не проявява интерес към извънкласни занимания. Детето изразява недоволство от
начина, по който майка му се е грижела за него – счита, че такива грижи не са
полагани от майка му – тя излизала рано, прибирала се след обяд и излизала
отново на училище и се прибирала вечер в 22 часа. Купувала замразени хранителни
продукти от магазина. И преди да започне да учи, майката не му обръщала
внимание. В *** имала приятел, с който живеят заедно. Това е една от
причините детето да не иска да живее с майка си.
По
реда на чл.59, ал.3 СК, бащата Д.Н. разказва как прекарва времето с детето –
прекарват доста време заедно, ходят на кино, в МОЛ-а, играят футбол. Бащата е
работил в строителството, отскоро в автосервиз, с нормално работно време.
Разчита на помощта на майка си при отглеждане на детето. Заявява желание детето
да общува с майка си и не ограничава контактите с нея.
По
реда на чл.59, ал.3 СК майката Д.Д. разказва, че проблемите с детето възникнали
след раздялата между родителите. Признава, че с оглед придобиване на
образование е отсъствала от къщи и се е прибирала вечер – придобива специалност
в сферата на туризма и обучението й е към края си. Работи в хотел „Хилтън“ и
няма нощни смени. Живее под наем в къща на два етажа със съквартиранти, с
приятеля си, който има много добро отношение към детето. Преди раздялата е
имала добри отношения с детето. То е имало електронни игри и постоянно е
играело и не желаело да комуникира с нея. Според майката, детето отказва
контакти с нея и й поставя условия за закупуване на скъпи вещи – телефон и
таблет и се сърди, че не ги получава. При опитите си да общува с него, детето
сменя настроенията, отказва внезапно вече уговорени пътувания в *** при нейните роднини.
В
първоинстанционното производство е извършена едночленна съдебно психологическа
експертиза. Във въззивното производство е извършена тричленна съдебно –
психологическа експертиза.
Крайният извод на
едночленната експертиза е, че съзнавано или не бащата оказва въздействие над
детето, като допринася за отчуждаването му от неговата майка. Това се преживява
травматично от детето, т.к. съдейства за поставянето му в конфликт на лоялност.
В резултат на това у Д. се откриван индуцирани негативни наглади спрямо
майката, които се разпростират върху всичко свързано с нея – разширено
семейство, държава на пребиваване, време заедно и др.
Според
тричленната експертиза, детето е привързано и към двамата си родители, проявява
лоялност и обича и двамата, обича ги и двамата. Харесва майка си, която
определя като „умна и красива“ и се гордее с постиженията й. И двамата родители
обичат детето, желаят да се грижат за него и имат родителски капацитет за това.
Според
експертизата изказаното от детето желание да живее с бащата е в следствие от
досегашния му социален и емоционален опит, който е резултат от естествената
хронология на събитията в живота му. Връзката с бащата е значима, силна и
здравословна, Д. се чувства сигурен с него. Откакто е с баща си в ***, детето има приятелски кръг и училищна среда, налице
са позитивен опит и спокойна, удовлетворяваща преценка за средата, в която
живее. Според експертизата, с оглед благополучието на детето е добре то да
продължи да живее при баща си, който има родителски капацитет и възпитателски,
емоционален и материален ресурс за това. Доколкото детето е по-привързано към
бащата, в емоционален план и се чувства по-щастливо и пълноценно с него, бащата
е по-подходящият родител; той не е негативизирал образа на майката и не е
допуснал отчуждаване от нея. Следва да се имат предвид и възрастта и пола на
детето – то се нуждае от мъжкия, бащин модел на поведение; следва да се имат
предвид и социалното обкръжение, в което живее детето, полаганите грижи за
възпитание и образование, по-добри шансове за формиране на национална
идентичност.
Според
тричленната експертиза, няма данни за наличието на синдром на родителско
отчуждение у детето спрямо майката, което определя липсата на манипулация и
настройване от страна на бащата; няма отчуждение, а обида, защото детето се
чувства наранено от постъпките й.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред
настоящата инстанция доказателства, намира, че първоинстанционното решение е неправилно
и незаконосъобразно.
Досежно родителските права:
От събраните
по делото доказателства се установява, че и двамата родители проявяват желание
да се грижат за детето и обективно и двамата разполагат с възможности за това.
По делото не са ангажирани доказателства, водещи към извод, че някой от двамата
родители упражнява вредно влияние или има негативно отношение към Д., нито пък
че някой от тях е поставил в опасност неговото физическо или психическо здраве.
Като родители и двамата имат добри характеристични данни, като в тази насока не
могат да се направят изводи за превес в полза на един от тях.
При
решаване на въпроса на кого от родителите следва да бъде предоставено
упражняването на родителската власт, следва да се вземат предвид комплекс от
факти и обстоятелства. От значение е съществуващото и предхождащите го фактически
състояния; налице ли са факти и обстоятелства, налагащи промяната му; личността
на детето и неговите потребности, личността на двамата родители и техните
родителски и възпитателски качества и обкръжаващата ги среда.
Предвид
обстоятелството, че от 2018 година бащата се грижи, издържа и отглежда детето,
за да се промени това статукво следва да се установи на първо място, че грижите
са неадекватни, недостатъчни, че се упражнява вредно влияние и съществува
опасност за физическото и емоционално развитие на детето; на второ място – че
претендиращият родителската власт разполага с по-добър родителски капацитет, че
е в състояние да предостави по-адекватни грижи и по-добри условия за отглеждане
и възпитание на детето.
Въззивната
инстанция намира, че от събраните в хода на делото доказателства се установява,
че полаганите от бащата грижи са адекватни в емоционален, възпитателски,
образователен и икономически план. Детето се чувства спокойно, щастливо и
обгрижено. Изразява недвусмислено и убедено желанието си да остане при този
родител.
От
събраните в хода на делото доказателства се установява, че майката притежава
родителски капацитет, демонстрира искрено желание да се грижи и да отглежда
детето. Но предлаганите от майката условия – в емоционален, възпитателски,
образователен и икономически план не са по-добри от тези на бащата. Те не са
достатъчни за промяна на така установения фактически режим на родителска власт.
Връзката майка – дете е нарушена; видно от тройната експертиза, налице е обида
от страна на детето за начина, по който е бил разрешен въпроса с отглеждането
му след раздялата на родителите; самата ответница в съдебно заседание заявява
„мисля, че ще бъде трудно да преодолея настроението на детето към мен. … Просто
изгубихме връзка“.
Към
настоящия момент, воден единствено и само от интереса на детето, което е момче,
на 13 години, въззивният съд намира, че фактическото състояние не следва да
бъде променяно. Упражняването на родителските права следва да бъдат
предоставени на бащата. С него детето се чувства спокойно, щастливо и
обгрижено. Освен това въззивната инстанция намира, че детето следва да се
отглежда и възпитава в стабилна по отношение на уседналостта среда. В хода на
растежа, заедно с родителите, детето е пребивавало в ***,
***, ***, ***. Поредната промяна в мястото и начина на живот, макар
и в среда и обстановка, в която то вече е било, с поредната необходимост от
социална адаптация, в разрез с личното желание на детето, би съставлявала нов
стрес – фактор, вреден за неговото емоционално състояние и развитие.
Местоживеенето
на детето следва да бъде определено на адреса му в ***.
Относно режима на лични отношения с детето.
По отношение
режима на лични отношения на майката с детето, въззивния съд намира, че същият
следва да бъде съобразен с обстоятелството, че двамата родители живеят в
различни държави. Предложението,
направено от майката в отговора на исковата молба относно режима, който следва
да бъде предоставен на бащата, ако не нея се предостави родителската власт,
следва да бъде възприет от съда като удобен за нея. Същият е удобен и по
отношение на детето и може да се осъществява без затруднения, но за целта следва
да бъде детайлизиран по следния начин: Майката Д.Д. има право на лични
отношения с детето Д.Н., през учебната година - на всеки три месеца по пет дни
в края на третия месец или през друго време, след предварително уточнение с
бащата Д.К.Н.; един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск; всяка четна година – през зимната ваканция, включително Коледа и Нова
година, всяка нечетна година – през пролетната ваканция; три дни за всеки личен
празник на майката; всяка нечетна година – три дни за рождения ден на детето. Майката
следва да взема и връща детето на адреса, където е неговото местоживеене или от
друго място, след предварително уточнение с бащата Д.Н..
Досежно размера на издръжката.
По
делото не са представени доказателства в какъв размер са доходите на майката.
Бащата получава основно трудово възнаграждение, в размер на 800 лева. Не се
спори и видно от представените по делото писмени доказателства и от заявеното
от майката в съдебно заседание, същата работи на постоянен договор в хотел
„Хилтън“, съдружник е и в търговско дружество. И двамата родители нямат
задължения за издръжка към други деца. От друга страна, видно от изявленията на
детето Д. в съдебно заседание, то не посещава извънкласни занимания и форми на
обучение, нито допълнителни уроци. Поради това разходите, необходими за
отглеждането му не са високи. При тези данни, сума, в размер на 400 лева е
достатъчна за издръжката му. От нея майката следва да заплаща 250 лева, а
останалата част от 150 лева следва да бъде поета от бащата, който ще полага и
грижите за детето. Издръжката се дължи считано от подаване на исковата молба,
до настъпване на законна причина за изменение на размера или за прекратяването
й.
Относно насрещната претенция по чл.127а СК.
С
оглед така определения режим на лични отношения на майката с детето и съобразно
с него, съдът следва да даде разрешение детето да пътува, придружено от
майката, до навършване на 14-годишна възраст, до държавите от Европейския съюз,
Обединеното кралство Великобритания, като майката да има възможност без
съгласието на бащата да се снабдява с необходимите за пътуването документи.
По отношение на разноските: ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски, както
следва: 121, 74 лева – държавни такси, 1200 лева – разноски за тройна СПЕ.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, в размер
на 2000 лева. В първоинстанционното производство липсват данни за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Ответницата заявява възражение за прекомерност на
възнаграждението. Въззивната инстанция намира възражението за основателно.
Предявени са три обективно съединени иска. Съобразно чл.21 от Наредба
№1/09.07.2004г. на ВАдв.С, минималното възнаграждение по искове по глава IX и Х от СК е 400 лева. За всеки от предявените искове
следва да бъде присъдено възнаграждение, в размер на 500 лева или общо 1500
лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.
В
полза на държавата, въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса върху уважената част от иска за издръжка, в размер на 360 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №2355/04.10.19г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№118/19г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ
ПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетно дете Д. Д.Н., ЕГН ********** на БАЩАТА Д.К.Н. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете Д. Д.Н.,
ЕГН ********** при БАЩАТА Д.К.Н. с ЕГН **********, на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката Д.Г.Д. ЕГН********** с детето Д. Д.Н., ЕГН **********, както следва: Майката Д.Д. има
право на лични отношения с детето Д. Д.Н..:
през учебната година - на всеки три
месеца по пет дни в края на третия
месец или през друго време, след предварително уточнение с бащата Д.К.Н.; един месец през лятото, когато бащата
не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година – през зимната ваканция, включително Коледа и Нова година; всяка нечетна
година – през пролетната ваканция;
три дни за всеки личен празник на
майката; всяка нечетна година – три дни за рождения ден на детето – 19-ти януари. Майката следва да взема и
връща детето на адреса, където е неговото местоживеене или от друго място, след
предварително уточнение с бащата Д.Н..
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ на осн. чл.127а СК, заместващо съгласието на бащата Д.К.Н. с ЕГН **********,
детето Д. Д.Н., ЕГН ********** ДА ПЪТУВА, до навършване на
14-годишна възраст, придружено от майката Д.Г.Д. ЕГН********** или упълномощено
от нея лице, до държавите от Европейския съюз и Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, в периода, в който съгласно настоящото
решение майката има право на лични отношения с детето, като майката да има
възможност без съгласието на бащата да се снабдява с необходимите за пътуването
документи.
ОСЪЖДА
Д.Г.Д. ЕГН**********, да заплаща на сина си Д. Д.Н.,
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Д.К.Н. ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева месечно, платима до
5-то число на месеца за който се отнася, считано от подаване на исковата молба –
07.01.2019г., до настъпването на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска
до окончателното и изплащане, като ДО ПРЕДЯВЕНИЯ РАЗМЕР от 300.00 лева ОТХВЪРЛЯ
ИСКА.
ОТХВЪРЛЯ
И НАСРЕЩНИТЕ ИСКОВЕ на Д.Г.Д. ЕГН**********, срещу Д.К.Н.
с ЕГН **********, за предоставяне упражняването на родителските права над
детето Д. на нея, за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето
и за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка за детето.
ОСЪЖДА
Д.Г.Д. ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Н. с ЕГН ********** сума в размер на 2821.74
лева – съдебно деловодни разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА
Д.Г.Д. ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски окръжен съд държавна
такса, в размер на 360 лева върху уважената част от исковете за издръжка.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.