Решение по дело №190/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от И. Г. Г. от [населено място], с [ЕГН], Г. Д. С. от [населено място], с [ЕГН] и Ц. В. А. от [населено място], с [ЕГН], действащи чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-90/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РО-5-08-01559296/25.03.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали.

Считат, че цитираното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и неизяснена фактическа обстановка.

Излагат съображения, че все още производството по освидетелстване на А. Х. Ш. не било приключило с окончателен акт, постановен след обстоен преглед на лицето и представяни от същото документи в съответствие с препоръките на НЕЛК. В този смисъл считат, че не можело да им се вмени вина за това, че лицето не се е явило за ново освидетелстване. В случая не били налице и доказателства, опровергаващи дадената от тях оценка за трайно намалената работоспособност на А. Х. Ш., с [ЕГН]. Изложените в анализа към Ревизионен акт за начет № РМ-5-08-01553597/13.03.2024 г. доводи, че били базирали изводите си на стари изследвания не отговаряли на истината. И при двете си явявания пред ТЕЛК лицето било представяло актуални медицински документи, издадени непосредствено преди явяването си пред ТЕЛК, а именно: Амбулаторен лист № *** от *** г., издаден от д- р О. Е. и актуални *** и Амбулаторен лист № *** от *** г., издаден от д-р О. Е. и актуални ***.

Твърдят, че НЕЛК не споделяла дадената от тях оценка на трайно намалената работоспособност на А. Х. Ш., с [ЕГН], единствено относно определения от ТЕЛК процент за *** - ***. В същото време, с решението си НЕЛК не постановявала окончателно решение, с което да оцени трайната неработоспособност на освидетелстваното лице, а приемала, че липсват документи, въпреки че в медицинското експертно досие на лицето имало такива, но по необясними за причини НЕЛК посочвал, че такива не са приложени. Погрешното посочване на водещото заболяване на лицето или съответната точка, по която е оценена неработоспособността, не оказвала влияние върху крайния процент на дадената от тях оценка, съответно и НЕЛК изобщо не коментирал посочените неточности. Респективно, същите не съставлявали основание за ангажиране на имуществената им отговорност.

Въвеждат доводи, че за законосъобразното реализирането на отговорността по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО, то следва да са установени вреди от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Това означавало, че било необходимо да се докажат извършени нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например игнориране изобщо медицинска документация, каквато е била представена или относно процедурата по издаване на решението. Изложеното водело до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, а само това, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. В тази връзка сочат, че актовете на медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице, становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга страна - актовете на медицинската експертиза били индивидуални административни актове, за които били приложими общите и специални разпоредби за издаването им. Липсвал спор относно това, че в решенията си както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не можело да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Необходимо било нарушаване на нормативните разпоредби, като под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“, следвало да разбират нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на индивидуалния административен акт, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит.

Считат, че липсвало нарушение на нормативните разпоредби, което би могло да обоснове ангажирането на отговорност на членовете на ТЕЛК по реда на чл. 110 от КСО, доколкото различието на процента ТНР се дължал на различен субективен подход от съставите на ТЕЛК и НЕЛК. И двете експертизи действали в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % ТНР и не можело да се приеме, че са налице нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение.

Излагат съображения, че липсата на налична пълна медицинска документация не означавало, че освидетелстваното лице няма оценените заболявания, а напротив - ако при прегледа пред ТЕЛК, такива бъдели установени, дори и при липса на медицинска документация, тъй като в състава на ТЕЛК участвали именно лекари, притежаващи необходимата компетентност и квалификация да направят заключение относно заболяването, то това не означава, че оценката на работоспособността е извършена в нарушение на материалния закон. В този смисъл сочат и разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /в редакцията й към датата на освидетелстването на лицето/.

Твърдят, че дадената от тях оценка на трайно намалената работоспособност на А. Х. Ш., с [ЕГН], се базирала и подкрепяла изцяло от представената актуална медицинска документация, като след постановяване на експертното им заключение не била налична друга/нова медицинска документация, която да опровергава по безспорен и категоричен начин оценените от тях заболявания, съответно и НЕЛК не е оценил трайната неработоспособност на освидетелстваното лице, определяйки процент по- нисък от дадения от ТЕЛК.

Релевират доводи, че за причиняването на щети на държавното обществено осигуряване, означавало тези щети да са в следствие от неправилно извършени осигурителни разходи. В случая нямало спор, че са направени осигурителни разходи, но тези разходи би следвало да са направени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, съгласно която норма, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. С други думи, предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт било предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в определен размер било осъществено на правно основание, поради което следвало, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени пряко от отменените експертни решения на органа на медицинската експертиза.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-90/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РО-5-08-01559296/25.03.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали. Претендират деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Д. К., която поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Сочи, че от приложените към жалбата амбулаторни листове и съдържащите се документи в медицинско експертно досие на освидетелстваното лице /МЕД/, се установявало по категоричен начин, че жалбоподателите били определили процента трайно намалена работоспособност на освидетелствания, въз основа на актуална медицинска документация, представена от лицето непосредствено, преди датата на явяване на прегледа пред ТЕЛК. Доказателство в тази насока се явявала и приложената към МЕД жалба на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО, съдържаща се в делото, на стр. 207, от която било видно, че ЕР, въз основа на което е отпусната пенсия било оспорено пред НЕЛК не във връзка с дадения процент трайно намалена работоспособност, което било предпоставка за отпускане на пенсия, а във връзка с датата на инвалидизиране, което обаче, не оказало никакво влияние върху изплатената пенсия. Следвало да се има предвид, че видно от представеното в съдебното производство заседание разпореждане за отпускане на пенсия на лицето, датата считано от която е отпусната пенсията, не била датата на подаване на заявлението, както по принцип се случва при преосвидетелстване, със закъснение по вина на лицето, а датата е датата на подаване на заявлението за освидетелстване от страна на лицето в регионалната картотека на медицинските експертизи. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение от 29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно, след което присъди деловодни разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се явява лично. Твърди, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

В подкрепа на доводите си представя писмена защита, в която развива подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Експертно решение № 2540 от 27.07.2021 г./л. 69 от делото/, издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ [населено място], по повод депозирано заявление-декларация за освидетелстване в РКМЕ, на А. Х. Ш. от [населено място] е определена *** % трайно намалена работоспособност. Лицето е обжалвало решението на ТЕЛК, при което *** състав по *** на НЕЛК се е произнесъл с Експертно решение № 1179/10.09.2021 г. /л. 72/, с което е отменено Експертно решение № 2540/27.07.2021 г. и е върнато за ново освидетелстване от ТЕЛК.

С Експертно решение № 3665/04.11.2021 г./л. 71 от делото/, издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ [населено място], на А. Х. Ш. е определена *** % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 09.01.2019 г., с водеща диагноза – *** – „*** ***-***. В мотивите към експертното решение е посочено, че за *** – ***, по част *** – ***% ***, по част *** – ***%. За *** – ***, по част *** и във връзка с таблица *** – ***%, ***, по част *** – ***%.

Предвид така издаденото експертно решение на ТЕЛК, на А. Х. Ш. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване – Разпореждане № 11, прот. № N01499/03.12.2021 г. /л. 148/, в минимален размер (от 08.11.2021 г. в размер на *** лв., от 25.12.2021 г. в размер на *** лв. месечно).

С Решение № 4582/02.12.2021 г./л. 206 от делото/ Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали не е потвърдила решението на ТЕЛК в частта му относно оценката на трайно намалената работоспособност и датата на инвалидизиране. Председателят на Медицинската комисия е обжалвал така постановеното Експертно решение № 3665/04.11.2021 г. пред НЕЛК по реда на чл. 112 от Закона за здравето (жалба от 02.12.2021 г. – л. 207 от делото). Видно от съдържанието на жалбата, решението на ТЕЛК е обжалвано в частта му относно датата на инвалидизиране.

По депозираната от медицинската комисия към ТП на НОИ – Кърджали жалба, *** състав по *** на НЕЛК се е произнесъл с Експертно решение № 0119/07.02.2022 г. /л. 75/, с което е отменено Експертно решение № 3665/04.11.2021 г. и е върнато за ново освидетелстване от ТЕЛК. В мотивите към това експертно решение като причини за отмяната на експертното решение на ТЕЛК е посочено следното: „В МЕД няма приложени ***, които да кореспондират дадената оценка от ТЕЛК и с описания статус в консултацията с ***. НЕЛК отменя и връща на ТЕЛК за актуални ***, прецизен статус и аргументирана оценка по ч.I“.

Във връзка с така постановеното експертно решение на НЕЛК, от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издадено Разпореждане № 2112-08-765#8/01.03.2022 г./л. 143/, с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, считано от 25.02.2022 г., е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. Х. Ш..

С Разпореждане № 2112-08-765#11/01.06.2023 г./л. 114/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, предвид постъпило писмо с изх. № 102/23.05.2023 г. на председателя на ТЕЛК ** състав, с което се уведомява ТП на НОИ, на 26.10.20022 г. е прекратено производството по освидетелстване на А. Ш. е прекратено и с оглед обстоятелството, че лицето няма влязло в сила Експертно решение, е възобновено производството по заявление с вх. № 2112-08-765/08.11.2021 г. и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност на А. Х. Ш..

Видно от Справка за неправилно изплатена пенсия/л. 62 от делото/ на А. Х. Ш., [ЕГН], неправилно изплатените суми за пенсия се отнасят за периода от 08.11.2021 г. до 28.02.2022 г. и са в размер на *** лв., от които главница – *** лв. и лихви в размер на *** лв., начислени към 01.06.2023 г.

В съответствие със Заповед № ЗР-5-08-01518741/23.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л. 57 от делото/ е извършена ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на д-р И. Г. Г., д-р Г. Д. С. и д-р Ц. В. А., във връзка с отменен акт на органите на медицинската експертиза, в резултат на която е съставен Ревизионен акт за начет № РМ-5-08-01553597/13.03.2024 г./л. 43/, с който са установени неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване в размер на *** лв., ведно с начислена лихва /към 13.03.2024 г./ в размер на *** лв.

Мотивите за издаване на РА за начет са обективирани в Анализ, който е неразделна част към РА/л. 53 – л. 54/. В Анализа към РА за начет е изложена фактическата обстановка, като контролния орган хронологично е описал издадените от ТЕЛК, респ. НЕЛК експертни решения, както и разпорежданията на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали, свързани с отпуснатата, респ. прекратена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. Х. Ш.. Отразено е, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. Ш., за периода от 08.11.2021 г. до 25.02.2022 г., била неоснователна изплатена, поради отменено от НЕЛК Експертно решение № 3665 от 04.11.2021 г. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ [населено място], с което на лицето са били определени *** % ТНР и въз основа на което експертно решение лицето е получавало инвалидна пенсия. Изложени са доводи, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на органите на медицинската експертиза, постановили отмененото експертното решение без да са изпълнили указанията на НЕЛК за извършване на допълнителни изследвания – актуално *** изследване. Визирано е допуснато нарушение на чл. 39, ал. 2, „в“ от Правилника за устройство и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки за медицински експертизи, поради което процента ТНР е бил неправилно определен. Прието е, че съставът на ТЕЛК се е произнесъл по отношение на степента на ТНР на лицето в нарушение на чл. 62, ал. 1 от НМЕ и при несъобразяване с изискванията на чл. 63, ал. 3 от НМЕ. От контролния орган е направен извод, че са изпълнени предпоставките за ангажиране на отговорността на органите на медицинската експертиза съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, а именно: отменено ЕР № 3665/04.11.2021 г. на ТЕЛК като незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалните норми; нанесена щета на ДОО, изразяваща се в реално намаляване имуществото на фонда, поради извършени от осигурителния орган разходи за неправомерна изплатена пенсия за инвалидност.

Във връзка със съставения РА за начет е издадено Разпореждане № РО-5-08-01559296/25.09.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали/л. 41/, с което на И. Г. Г., Г. Д. С. и Ц. В. А. е разпоредено да внесат сумата по ревизионния акт за начет, общо главница и лихва в размер на *** лв.

Срещу цитираното разпореждане е подадена жалба от И. Г., Г. С. и Ц. А., вследствие на което директорът на ТП на НОИ – Кърджали е постановил Решение № 2153-08-90/29.04.2024 г. /л. 19 - л. 23 от делото/, с което е отхвърлил жалбата против горецитираното разпореждане. Административният орган е приел, че правилно и законосъобразно с оспореното разпореждане е ангажирана отговорността на органите на медицинската експертиза за възстановяване на неоснователно изплатената инвалидна пенсия на А. Х. Ш., като е възприел изцяло и доразвил изложените от контролния орган мотиви в Анализа към РА за начет.

С Експертно решение № 91172 от 21.05.2024 г. на ** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ [населено място]/л. 172/, на А. Х. Ш. е извършено ново преосвидетелстване, при което на лицето са определени ** % трайно намалена работоспособност. Определена е дата на инвалидизиране 09.01.2019 г. и *** срок на ТНР. Липсват данни това експертно решение на ТЕЛК да е оспорено. Видно от изявлението на ответника в проведеното съдебно заседание на 27.06.2024 г., решението не е обжалвано от МК.

С Разпореждане № 21, прот. № 1247 от 02.07.2024 г./л. 257/, издадено от ТП на НОИ – Кърджали, на А. Х. Ш. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за *** на сто трайно намалена работоспособност, считано от 21.03.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО/оспореното решение е връчено на 08.05.2024 г. – л. 24, а жалбата против него е подадена на 17.05.2024 г./, от надлежни страни и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган/началник на отдел в ТП на НОИ, действащ в хипотезата на заместване като директор на ТП на НОИ – Заповед № 1015-08-23 от 02.02.2024 г.(л. 25) и в отсъствие на титуляра – Заповед № 8936 от 10.04.2024 г.(л. 26)/, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. С процесното решение е извършен административен контрол за законосъобразност на разпореждане, издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, която норма предвижда, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания. Предвид това, съставеният РА за начет и анализ към същия изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО за събирането на сумите, установени с РА като неправомерни изплатени разходи от фондовете на ДОО. В тази връзка в приложения като неразделна част от РА анализ се изложени подробно фактическите констатации и изводи на контролния орган, обосноваващи издаването на процесното разпореждане. От представените по делото доказателства се установява, че извършената частична ревизия по разходите на ДОО, отговаря на нормативните изисквания за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, предвидени в инструкцията по чл. 107, ал. 3 от КСО, респ. настоящия съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до самостоятелна отмяна на разпореждането, респ. решението на това основание.

Разгледан по същество оспореният акт е незаконосъобразен, поради противоречието му с материалния закон, по следните съображения:

По силата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

По аргумент от последната хипотеза на цитираната норма, лекарите, участващи в състава на Териториална експертна лекарска комисия, са носители на задължение за възстановяване на причинените от техните действия щети на държавното обществено осигуряване, произхождащи от неправомерно изплатени пенсии за инвалидност въз основа на отменени впоследствие експертни решения за установяване на степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им.

Както бе посочено по-горе в настоящото решение, в чл. 110, ал. 3 от КСО е предвидено, че за събиране на сумите по РА за начет, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на НОИ, издава разпореждания.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност безвиновна отговорност/, която възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон /КСО/ и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Анализът на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО аргументира извода, че за да възникне отговорността на изрично посочените в нормата субекти по този ред, следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза, вследствие нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО.

Предвид изложеното, основния спорен въпрос по делото е осъществен ли е съставът на чл. 110, ал. 1, т. 1, предложение последно от КСО, респ. налице ли са условията за ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателите като членове от състава на ТЕЛК.

В конкретния случай е безспорно по делото, че с Експертно решение № 3665/04.11.2021 г./л. 71 от делото/, издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ [населено място], на А. Х. Ш. е определена ** % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 09.01.2019 г., с водеща диагноза – *** – „*** ***-***. Посоченото ЕР е било обжалвано от Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали, при което *** състав по *** на НЕЛК се е произнесъл с Експертно решение № 119/07.02.2022 г. /л. 64/, с което е отменил Експертно решение № 3665/04.11.2021 г. и е върнал за ново освидетелстване от ТЕЛК. Впоследствие е издадено Експертно решение № 91172 от 21.05.2024 г. на ** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ [населено място]/л. 172/, на А. Х. Ш. е извършено ново преосвидетелстване, при което на лицето са определени ** % трайно намалена работоспособност. Определена е дата на инвалидизиране 09.01.2019 г. и *** срок на ТНР.

От доказателства по делото се установява, че на А. Х. Ш. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване – Разпореждане № 11, прот. № N01499/03.12.2021 г. /л. 148/, в минимален размер (от 08.11.2021 г. в размер на *** лв., от 25.12.2021 г. в размер на *** лв. месечно). С Разпореждане № 2112-08-765#8/01.03.2022 г./л. 143/, на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, считано от 25.02.2022 г., е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. Х. Ш., като с Разпореждане № 2112-08-765#11/01.06.2023 г./л. 114/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е възобновено производството по заявление с вх. № 2112-08-765/08.11.2021 г. и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност на А. Х. Ш..

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че е налице първият елемент за ангажирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, а именно щета на фондовете на ДОО от извършени плащания, произтичаща от изплатена пенсия на А. Х. Ш., [ЕГН], за периода от 08.11.2021 г. до 28.02.2022 г.

В настоящия случай спорът по същество се състои в това, доколко решението на ТЕЛК/ Експертно решение № 3665/04.11.2021 г., издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ [населено място]/ е отменено, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му и по-конкретно, при липса на медицинската документация, която е следвало да представи освидетелстваното лице.

Във връзка с горното, на първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определянето на обстоятелствата от т. 1 до т. 9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1 - т. 5. По силата на чл. 62 от НМЕ/в действащата към датата на произнасяне от *** състав на ТЕЛК редакция на нормата – ДВ, бр. 62 от 2018 г./, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съответно в чл. 63, ал. 1 от НМЕ е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка... " и се прави подробна обосновка/ал. 2/. А при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2/ал. 3/.

На следващо място отново следва да се посочи, че за законосъобразното реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на членовете на ТЕЛК, то следва издаденият от тях акт на медицинска експертиза, да е отменен поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. С други думи, за приложението на цитирана разпоредбата следва да са налице извършени нарушения на въведени с правна норма, правила и материални предпоставки. Изложеното обосновава извода, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Следва да се има предвид, че членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии.

Както вече бе посочено по-горе, с Експертно решение № 0119/07.02.2022 г. /л. 75/, *** състав по *** на НЕЛК е било отменено Експертно решение № 3665/04.11.2021 г. на ТЕЛК и е върнато за ново освидетелстване от ТЕЛК. В мотивите към това експертно решение като причини за отмяната на експертното решение на ТЕЛК е посочено следното: „В МЕД няма приложени ***, които да кореспондират дадената оценка от ТЕЛК и с описания статус в консултацията с ***. НЕЛК отменя и връща на ТЕЛК за актуални ***, прецизен статус и аргументирана оценка по ч.I“.

В конкретния случай обаче, съдържанието на Експертно решение № 0119/07.02.2022 г. *** състав по *** на НЕЛК, не аргументира извода, че решението на ТЕЛК е отменено поради нарушение на нормативни разпоредби при издаването му. В тази връзка, такова нарушение би било налице, в случай, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение форма и съдържание на решението. В релевантното решение на НЕЛК/ Експертно решение № 0119/07.02.2022 г./ не са сочат нарушения на нормативни разпоредби при издаване на решението на ТЕЛК, поради което следва да се приеме, че решението на НЕЛК не констатира такива нарушения, а отмяната на решението на ТЕЛК е свързано с медицинската експертиза в кръга на професионалните знания на членовете на ТЕЛК. В този смисъл, изрично на стр. 3, изр. последно от решението на НЕЛК е посочено, че ЕР на ТЕЛК се отменя и връща за ново освидетелстване при съобразяване на описаните пропуски. В случай, че с решението на НЕЛК се отменя решение на ТЕЛК, то отменителното решение следва да съдържа конкретни мотиви относно това, в какво се изразява неправилността на приетото от членовете на ТЕЛК, респ. следва да се посочи и в какво се изразява несъгласието с това медицинско мнение, и при какви правила то е взето или следва да се вземе. В тази връзка следва да се съдържат и изводи дали има нарушение на нормативните правила по издаване на решението на ТЕЛК като административен акт или като експертиза с оглед правилата за извеждане на експертното мнение. При липса на такова съдържание в мотивите на решението на НЕЛК няма основание други лица или органи извън състава на ТЕЛК и НЕЛК да преценяват отмяната на решение на ТЕЛК при какви условия е отменено, още по малко, че това е извършено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им.

В отменителното Експертно решение № 0119/07.02.2022 г. *** състав по *** на НЕЛК, не се съдържат конкретни мотиви, че решението на ТЕЛК се отменя поради нарушение на нормативни разпоредби при издаването му. Въведени са единствено общи изводи за пропуски, както и доводи, че липсват актуални ***. Предвид всичко това, ревизионният акт за начет не може да установи причинна връзка с поведението на лекарите от състав на ТЕЛК с вреди за ДОО, че е налице отговорност за тези вреди, както и че същата е солидарна, тъй като солидарната отговорност възниква по закон или по договор, ако не е налице то следва да се установи личната имуществена отговорност, основанието за нея и размера - в този смисъл Решение № 7491 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4693/2021 г., VI о.

Във връзка с горното съдът намира за необходимо да отбележи, че в оспореното решение на директора на ТП на НОИ и изготвения анализ към РА за начет, са изложени твърдения, че съставът на ТЕЛК е нарушил нормата на чл. 39, ал. 2, б. „в“ от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки за медицинските експертизи, аргументирани с довода, че съставът на ТЕЛК не е изпълнил указанията за извършване на допълнителни изследвания, дадени от НЕЛК и е основала решението си на налични стари образни изследвания. Нарушение на посочената норма не е констатирано от органите на НЕЛК, респ. липсва такова в ЕР на НЕЛК, а и видно от отмененото решение на ТЕЛК, оценката на работоспособността е извършена въз основа на представената документация и след преглед на лицето. В медицинското досие се съдържат представени доказателства, удостоверяващи обективното състояние на лицето - Резултат от *** изследване от 03.11.2021 г./л. 102 от делото/ и Амбулаторен лист № **/*** г., издаден от д-р О. Л. Е./л. 223 от делото/, в която относно обективното състояние на лицето е посочено:„***“. Предвид това, съдът намира, че не е налице доказано нарушение на посочената разпоредба.

На следващо място, органите на ТП на НОИ са изложили доводи за неправилна степен на определена работоспособност от ** % като в анализа към РА е посочено нарушение на нормата на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза. В този смисъл отново следва да се посочи, че в решението на НЕЛК, с което е отменено решението на ТЕЛК и върнато за ново освидетелстване липсват отразено нарушение на посочената норма. Безспорно е, че при постановяване на отмененото Решение № 3665/04.11..2021 г. на ТЕЛК са били представени доказателства за наличието на ***, която диагноза е описана в Резултат от *** изследване от 03.11.2021 г./л. 102 от делото/ и Амбулаторен лист № **/*** г., издаден от д-р О. Л. Е./л. 223 от делото/, в която относно обективното състояние на лицето е посочено:„***“. Така описаното обективно състояние на лицето би могло да бъде отнесено към отправна точка ***/за ***/ и *** към част **, раздел ** „***“ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ/в действащата към датата на произнасяне на ТЕЛК редакция, ДВ, бр. 64/2018 г./.

*****

*****

*****.

В отмененото решение на ТЕЛК е посочена *** – ** %, *** – ** %, част **, раздел ** от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Това обстоятелство обаче, само по себе си не може да обоснове нарушение на нормативен акт/НМЕ/, както с оглед извършения преглед от страна на състава на ТЕЛК, така и с оглед липсата на отразено от НЕЛК нарушение на посочения нормативен акт, респ. решението на ТЕЛК не е отменено поради нарушение на чл. 63 от НМЕ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че по делото не се установява наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 110 от КСО, а именно отменен акт на медицинската експертиза, вследствие нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му.

На следващо място, според съда, в случая не е налице и пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. В този смисъл е безспорно, че са направени осигурителни разходи, но тези разходи са направени на основание разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, предвиждаща, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от ЗЗ, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. С други думи, предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона, поради което изплащането на личната пенсия за инвалидност в определен размер е осъществено на правно основание/чл. 98, ал. 7 от КСО/, от което следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени пряко от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК.

В конкретния случай на А. Х. Ш. е била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 08.11.2021 г. на основание решение на ТЕЛК за *** % ТНР със срок на инвалидността до 01.11.2023 г. Това решение на ТЕЛК - № 3665/04.11.2021 г. е било отменено с Решение № 0119/07.02.2022 г. на НЕЛК и върнато за ново освидетелстване, поради което до влизане в сила на решението на НЕЛК е следвало да се изплаща минимален размер в хипотезата на чл. 98, ал. 7 от КСО, с оглед депозираната жалба от председателя на медицинската комисия, което е и извършено в случая. В хипотезата на обжалване на решението на ТЕЛК и НЕЛК до влизането им в сила се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия - чл. 98, ал. 7 от КСО. След влизане в сила на решението на ТЕЛК/ НЕЛК съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно на датата на която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент ТНР ** % и над ** %.

Следва да се отбележи, че видно от писмо с изх. № 102/23.05.2023 г./л. 139/, издадено от председателя на *** състав на ТЕЛК, след отмяната на решението на ТЕЛК и изпращането за ново освидетелстване, производството пред ТЕЛК по отношение на А. Х. Ш. е било прекратено на 26.10.2022 г., поради неявяване на лицето за преглед.

С Експертно решение № 91172 от 21.05.2024 г. на ** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ [населено място]/л. 172/, на А. Х. Ш. е извършено ново преосвидетелстване, при което на лицето са определени ** % трайно намалена работоспособност. Определена е дата на инвалидизиране 09.01.2019 г. и *** срок на ТНР. Така определената дата на инвалидизиране изцяло съвпада с определената такава с отмененото Експертно решение № 3665/04.11.2021 г. (дата на инвалидизиране – 09.01.2019 г.). В решението на ТЕЛК от 2024 г. отново е визирана ***, описана като *** – ***%, част **, раздел ** от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Очевидно така описаното увреждане е съобразено с представения на медицинската експертиза Амбулаторен лист № ***/*** г., в който относно обективното състояние на А. Ш. е посочено:„***“. Така отразеното в амбулаторния лист се различава от посоченото в гореобсъдения и представен на ТЕЛК при преосвидетелстването на лицето през 2021 г. Амбулаторен лист № **/*** г., издаден от д-р О. Л. Е./л. 223 от делото/, в която относно обективното състояние на лицето е посочено:„***“. Така констатираното несъответствие обаче по никакъв начин не би могъл да се вмени във вина на състава на ТЕЛК, взел решението през 2021 г. В този смисъл съдът не възприема доводите на ответника, въведени в представената писмена защита, че незаконосъобразността на действията на жалбоподателите се доказвала и от последното решение на ТЕЛК/това от 2024 г./. Експертно решение № 91172 от 21.05.2024 г. на ** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ [населено място] е постановено на 21.05.2024 г. и при представянето на доказателства, удостоверяващи обективното състояние на лицето, издадени през 2024 г., поради което обективно не биха могли да бъдат известни на състава на ТЕЛК, произнесъл се през 2021 г. Впрочем и поради тази причина в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ липсват и мотиви относно новото преосвидетелстване на лицето.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 110 , ал. 1, т. 1 от КСО за ангажирането на отговорността на И. Г. Г. от [населено място], с [ЕГН], Г. Д. С. от [населено място], с [ЕГН] и Ц. В. А. от [населено място], с [ЕГН], в качеството им на членове на ТЕЛК, поради което оспореното Решение № 2153-08-90/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РО-5-08-01559296/25.03.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, се явява материално незаконосъобразно.

Предвид това следва да бъде постановен съдебен акт, с който бъдат отменени Решение № 2153-08-90/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-08-01559296/25.03.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали.

При този изход на делото и с оглед надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на всеки един от жалбоподателите следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство в размер на 510 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. и внесена държавна такса в размер на 10 лв. В тази връзка по делото са налични доказателства за заплатено от И. Г. Г., с [ЕГН], Г. Д. С., с [ЕГН] и Ц. В. А. от [населено място], адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за всеки един, което възнаграждение видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие от 17.12.2024 г./л. 6 – л. 8/, е заплатено в брой, за което договорът служи като разписка за платената сума. Заплатеното възнаграждение е в минималния размер, предвиден в действащата към датата на приключване на устните състезания по делото редакция на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която норма за дела по КСО минималния размер на възнаграждението е 500 лв. и изцяло съответстват на вида и обема на осъщественото процесуално представтилество и фактическата и правна сложност на делото, поради което съдът намира, че на всеки един от жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в заплатения размер, а именно в размер на по 500 лв.

Отговорността за разноски следва да бъде понесена от Национален осигурителен институт гр. София, а не от ТП на НОИ – Кърджали. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. По силата на чл. 2, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, НОИ е юридическо лице със седалище в гр. София, каквито очевидно не са териториалните поделения - чл. 9, ал. 1 от Правилника. Предвид това, разноските следва да бъдат възложени в тежест на НОИ гр. София, а не на ТП на НОИ – Кърджали,

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-90/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-08-01559296/25.03.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, с което е разпоредено И. Г. Г. от [населено място], с [ЕГН], Г. Д. С. от [населено място], с [ЕГН] и Ц. В. А. от [населено място], с [ЕГН], да внесат сумата по начет в размер на 1 042.53 лв. – главница и 258.83 лв. – лихва, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София, да заплати на И. Г. Г. от [населено място], [улица], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 510 лв.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София, да заплати на Г. Д. С. от [населено място], [улица], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 510 лв.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София, да заплати на Ц. В. А. от [населено място], [улица], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 510 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението че е изготвено.