Определение по дело №16070/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                         №                      09.04.2021 год.              гр. Варна

 

Варненският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание в следния състав:

                 

                                                                                  Председател: Мартин Стаматов

 

като разгледа докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 16070 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава „Десета ” от АПК.

            Образувано е въз основа на подадена от В.Д.Т. жалба против заповед № Г-ПР-110/10.11.2020г. на кмета на Район „Аспарухово ” към Община Варна.

Според чл. 147, ал. 1 АПК, правото на оспорване на административните актове принадлежи на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. За наличието й съдът следи и служебно –  в този смисъл е трайната и константна съдебна практика – пр. Определение № 1669/07.02.2019г. по адм. дело № 41/2019 на ВАС; Определение № 1235/27.01.2020 г. по адм. дело № 1017/2020г. на ВАС и др.

Разпоредбата на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ установява кои лица са материално-легитимирани в производството по възстановяване собствеността на земеделски земи- „собствениците или техните наследници“.

Съобразно гореизложеното, ВРС намира след извършената проверка по чл. 159 ал. 1 АПК вр. чл. 130 ал. 1 ГПК, че жалбата е недопустима като подадено от лице непритежаващо активна процесуална легитимация да обжалва административния акт - № Г-ПР-110/10.11.2020г. на кмета на Район „Аспарухово” към Община Варна, тъй като то не е нейн адресат и тази заповед не засяга, нарушава или застрашава негови права, свободи или законни интереси, и не поражда задължения за него.

С обжалваната заповед кмета на „Район „Аспарухово” към Община Варна е наредил на основание § 4к ал. 7 от ПЗР към ЗСПЗЗ въз основа Решение № 879/08.05.2002г. на ПК – гр. Варна,  да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследника на Асен Николов Семов – Стоян Петков Лазаров за ПИ с идентификатор № 3371 по ПНИ на с.о. „Боровец север“ , Варна.

С Решение № 879/08.05.2002г. на ПК – гр. Варна е признала и възстановила правото на собственост на наследниците на Асен Николов Семов върху 6 бр. ниви в землищото на кв. „Галата“.

Видно от приложеното удостоверение за наследници Асен Николов Семов има един наследник – син Милко Асенов Николов. С нотариално завещание от 29.03.2011г. Милко Асенов Николов е завещал на Стоян Лазаров цялото си движимо и недвижимо имущество.

Жалбоподателят обосновава правния си интерес от подадената жалба с качеството си на наследник на Асен Николов Семов, тъй като е закупил от Милко Асенов с договор от 28.01.1994г. ¼ от наследството на баща му Асен Семов, което становище ВРС не споделя.  

С чл. 212 ГПК се урежда специфичен договор за продажба, а именно продажбата на наследство. Според чл. 212 ЗЗД лице - наследник може да продава наследствените си права като съвкупност от права и задължения с писмен договор с нотариално заверени подписи доколкото в наследството има недвижими имоти.

С прехвърлянето на наследствените права наследникът не губи качеството си на наследник и това качество не се придобива от купувача на наследството. От това следва, че купувачът на наследство по договор по чл. 212 ЗЗД не е материалнолегитимиран като правоимащо лице по см. на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ. В тази насока са разясненията, дадени с ТР No 137а от 17.09.1955 година на ОСГК на ВС. В този смисъл е налице и задължителна практика по чл. 274 ал.3 ГПК – Определение №529/27.12.2010г. по  ч.гр. дело № 366 /2010 г. на ВКС.

Изрично по тъждествен казус с предмет наследствени имоти също на Асен Семов, ВАадмС с решение по к. адм. дело № 889 по описа за 2015г. е указал, че едва ако жалбоподателят /в случая Стоян Лазаров/ е лице с правен интерес, т.е. явява се безспорно наследник на А. Николов, което би направила жалбата му е допустима, ВРС следва да пристъпи към произнасяне по съществото й. В настоящия случай безспорно В.Т. няма качество на наследник на Асен Семов, което обуславя недопустимостта на жалбата му.

            Мотивиран от горното, ВРС

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 159 т. 4 АПК жалба с вх. № 289278/15.12.2020г. на ВРС подадена от В.Д.Т. против заповед №  Г-ПР-110/10.11.2020г. на кмета на Район „Аспарухово ” към Община Варна.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм .д. №  16070 по описа на ВРС за 2020 г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на съобщението пред Варненския административен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................