№ 21685
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110151968 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от Й. Б. Б. против
„Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на
дружеството-ответник следните суми: сумата от 384,70 лева, представляваща главница
за потребена топлинна енергия за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. и сумата от
52,52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2013 г. до 18.05.2016 г.,
за които е издаден изпълнителен лист на 07.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 27859/2016 г. по
описа на СРС, 47 състав и е образувано изпълнително дело № 20228380404684 по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие СГС, поради погасяване на
вземането по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че след проведено заповедно производство, по
молба на ответника било образувано изпълнително производство № 20228380404684
по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег.№ 838 на КЧСИ, с район на действие СГС.
Поддържа, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 03.06.2016 г., поради
което към датата на образуване на изпълнителното производство тригодишната
давност е била изтекла. Поддържа още, че в хода на изпълнителното производство не
са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат заповедта, поради което
вземанията са погасени. По изложените в исковата молба доводи и съображения,
ищцата моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на
1
процесните суми и присъди сторените в съдебното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, че първоначално, въз
основа на процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително делото №
5462/2017 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, в хода на което са извършени
изпълнителни действия, прекъсвали давността. Поддържа се становище, че в случая
приложима е 5-годиша давност, поради което същата не е изтекла, многократно е
прекъсвана, а и не е текла по време на обявеното в страна извънредно положение през
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски,
вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20178630405462, по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с район на действие СГС се
установява, че същото е образувано на 20.12.2017 г. по молба от „Топлофикация
София” ЕАД, в качеството на взискател срещу длъжника – настоящ ищец.
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 07.12.2017
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 27859/2016 г. по описа на СРС е, че Й. Б. Б. е осъден да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 384,70 лева - главница за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно
със законната лихва за периода от 27.05.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 52,52 лева за периода от 31.05.2013 г. до 18.05.2016 г., сумата от 31,96 лева
главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.05.2016 г. до окончателното им
изплащане.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
На 19.02.2018 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за
налагане на запор върху суми по банкови сметки на длъжника, както и до НОИ за
запор върху получаваната от длъжника пенсия.
На 28.01.2019 г. по изпълнителното делото е подадена молба от взискателя с
искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и върху
получаваните от последния трудово възнаграждение и/или пенсия. По изпълнителното
дело няма данни за предприети действия от страна на ЧСИ в изпълнение на същата.
С постановление от 03.12.2021 г. изпълнителното производство е прекратено,
2
тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години.
Видно от приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително
дело № **********, по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие СГС е, че
същото е образувано на 10.08.2022 г. по молба от „Топлофикация София” ЕАД, в
качеството на взискател срещу длъжника-настоящ ищец, въз основа на същия
изпълнителен лист - от 07.12.2017 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 27859/2016 г. по описа на
СРС.
След проучване на гражданското и имуществено състояние на длъжника, със
запорно съобщение от 15.08.2022 г. е наложен запор върху пенсията му.
Видно от приложеното по делото искане е, че на 24.08.2024 г. е вписана
възбрана върху притежавано от длъжника недвижимо имущество – апартамент,
находящ се в гр.София.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че иецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Между страните не се спори, че вземането на ответника по основание и размер е
установено с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С оглед предходното,
следва да се има предвид, че след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение, погасителната давност за вземанията
на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на
самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така
3
защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по
смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, длъжникът по заповедта не
може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които
са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има установително
и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на
вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен
на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното следва, че в
разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок.
В конкретния случай по делото липсват данни кога е връчена заповедта и дали
срещу нея е подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което следва да се приеме, че
същата е влязла в сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист –
07.12.2017 г. От този момент е започнал да тече срокът на погасителна давност
относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен
лист.
До образуване на изпълнително дело № 20178630405462, по описа на ЧСИ Сия
Халаджова, с район на действие СГС на 20.12.2017 г., не е изминал петгодишен
период. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. Ето защо, в хода на изпълнителното
производство давността е прекъсвана с налагането на запор върху банкови сметки и
пенсия на длъжника на 19.08.2018 г.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. С решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.,
IV г.о. на ВКС е разяснено, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от
първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно,
напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат
да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява неговото прилагане. В решение № 257/30.04.2020 г. по гр.д.№ 694/2019 г., III
г.о. на ВКС е посочено, че последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от
процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
4
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Съгласно
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-
нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, не заличава
ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или
безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този
ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Видно от приложеното в заверен препис изпълнително дело № ********** по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие СГС е, че същото е образувано на
10.08.2022 г., като на 15.08.2022 г. е наложен запор върху банкови сметки и пенсията
на длъжника.
С оглед предходното, от последното валидно изпълнително действие по
изпълнително дело № 20178630405462, по описа на ЧСИ Сия Халаджова на 19.08.2018
г. до 15.08.2022 г. /следващото валидно изпълнително действие по изп.д. № **********
по описа на ЧСИ Бъзински/, категорично не е изтекъл 5-годишен давностен срок, още
повече, че през периода на обявеното в страната извънредно положение поради
пандемия от Ковид-19 – 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностни срокове не са текли. С
гореописаните изпълнителни действия, считано от 15.08.2022 г. давността е прекъсната
и е започнала за тече нова давност, която не е изтекла към датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.09.2024 г.
С оглед гореизложеното, настоящият съд приема предявените искове за
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. По делото няма
доказателства за направени разноски от ответника, поради което и с оглед заявеното в
писмения отговор искане, съдът следва да определи само юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК. С оглед предходното и като взе
предвид, че делото не е от фактическа и правна сложност, приключило е само в едно
открито съдебно заседание, на което представител на ответника не се е явил, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева. Ищецът
е освободен от заплащане на дължимата по производството държавна такса, но не и от
заплащане на сторените от другата страна разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Б. Б., ЕГН ********** срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23Б искове с правно основание чл.439, ал.1, във вр.чл.124, ал.1 ГПК -
за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му
дължи сумата от 384,70 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия
за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. и сумата от 52,52 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.05.2013 г. до 18.05.2016 г., за които е издаден
изпълнителен лист на 07.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 27859/2016 г. по описа на СРС, 47
състав и е образувано изпълнително дело № 20228380404684 по описа на ЧСИ Милен
Бъзински, с район на действие СГС, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК Й. Б. Б., ЕГН
********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, сумата от 100,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6