Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Плевен, 06.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и
четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 350 по описа
за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 248/21.02.2018 г.
по гр.д.№ 5714/2017 г. по описа на ПлРС на основание чл.127, ал.2 ОТ СК упражняването на
родителските права върху детето Б. Б.З. са предоставени на майката
В.М.Р..Определено е местоживеене на детето Б. Б.З. при неговата майка и законен
представител В.М.Р. на адрес:
***.Определен е режим на личните отношения на детето Б. Б.З. с неговия баща
Б.С.З., както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, с преспиване при бащата, по местоживеене на същия, от 11.00
ч. в съботния ден, до 16.00 ч. в неделния ден, като бащата взима и връща детето
в дома на майката на посочения по -горе адрес, определен за местоживеене на
детето.Осъден е на основание чл.143, ал.2 от СК, бащата Б.С.З. да заплаща
на малолетното си дете Б. Б.З., чрез
неговата майка и законен представител В.М.Р., издръжка в размер на 130лв./месечно, считано от 20.10.2017 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
до окончателното й изплащане, до настъпване на
закони причини за нейното изменение или прекратяване.Осъден е на
основание чл. 149, ал.1, вр. чл.143, ал.2 от СК, бащата Б.С.З. да заплати на
малолетното си дете Б. Б.З., чрез неговата майка и законен представител
В.М.Р., издръжка за минало време, за
периода 01.05.2017 г. - 19.10.2017 г., в размер на 645.48лв, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ - 20.10.2017 г., като за разликата до
пълния предявен размер на иска от 1 050 лв. - общо /150лв./месечно/, за
периода 01.04.2017 - 20.10.2017 г, е отхвърлен иска като неоснователен.Осъден е
на основание чл.78, ал.1, от ГПК, Б.С.З. да заплати на В.М.Р. сумата от 630
лв.- разноски по делото. Осъдена е на основание чл.78, ал.3, от ГПК В.М.Р. да
заплати на Б.С.З. сумата от 51.86 лв. - разноски по делото.Осъден е на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, Б.С.З. да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 213.02 лв. -
държавна такса върху издръжките и 5 лв.- държавна такса, в случай на служебно
издаване на ИЛ.
Депозирана е въззивна
жалба от Б.С.З. срещу решение от 21.02.2018 г. на ПлРС по гр.д.№ 5714/2017 г.
по описа на ПлРС частите, в които: на основание чл.127, ал.2 СК е предоставено
упражняването на родителските права върху детето Б. на майката; определено е
местоживеенето на детето при неговата майка и законен представител; определен е
режим на лични отношения на детето Б. с неговия баща Б.З. както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване при бащата, по
местоживеене на същия, от 11.00 ч. в съботния ден, до 16.00 часа в неделния
ден, като бащата взема и връща детето в дома на майката на посочения по - горе
адрес, определен за местоживеене на детето; осъден е на основание чл.143, ал.2 СК да заплаща на малолетното дете Б. чрез неговата майка и законен представител
издръжка в размер на 130 лв.месечно, считано от 20.10.2017 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване; осъден е
на основание чл.149, ал.1, вр. чл.143, ал.2 СК да заплати на малолетното си
дете Б. чрез неговата майка и законен представител издръжка за минало време, за
периода 01.05.2017 г. - 19.10.2017 г. в размер на 645.48 лв. ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ - 20.10.2017 г.; осъден е на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на В.Р. сумата 630 лв. - разноски по делото, както и
на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 213.02 лв.
държавна такса върху издръжките и 5 лв. -държавна такса в случай на служебно
издаване на ИЛ, като се излагат доводи, че същото е незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.Счита изводите на
първоинстанционния съд некореспондиращи със събраните по делото
доказателства.Прави се искане да се постанови ново решение по съществото на
спора, с което да се уважи първоначалната му искова претенция - да предостави
на него упражняването на родителските права по отношение на детето Б., да
определи местоживеене на детето при него, на майката да определи режим на лични
отношения и съответна издръжка, като се присъдят и направените по делото
разноски.
За въззиваемата страна В.М.Р.
процесуалният представител изразява становище да се потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, като се присъдят и направените по
делото деловодни разноски.
За въззиваемата страна – ДСП Отдел
закрила на детето гр.Плевен, редовно призована, представител не се явява.
За въззиваемата страна - ДСП Отдел
закрила на детето гр.София, редовно призована, представител не се явява и не
взема становище.
Съдът намира за установено следното.
Въззивната жалба е процесуално
допустима.
Решението на първоинстанционния съд се
обжалва частично.Същото е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Районният съд се е произнесъл по искове
с правно основание чл.127, ал.2 СК.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира от фактическа страна следното.
Страните по делото са родители на детето
Б., род.*** г.
Няма спор между страните, че въззивникът
има още три ненавършили пълнолетие деца.
Относно трудовата заетост на родителите,
то по отношение на бащата от представения трудов договор е видно, че същият
работи с месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лв.Въззивникът е
едноличен собственик и управител на търговското дружество ***ЕООД.Представен е
и договор с театрален агент от 11.09.2017 г., сключен между въззиваемия и ДКТ ***
- Плевен.
По отношение на трудовата заетост на
въззиваемата, от представения трудов договор от 15.05.2017 г. е видно, че
същата работи при работодател в гр.София на длъжността „специалист,
видеонаблюдение трейн“.От представеното удостоверение от него е видно, че за
периода м.05.2017 г. - м.08.2017 г. е получила трудово възнаграждение в общ размер от 4 063.03 лв.От
приложеното удостоверение от предишния й работодател е видно, че за периода
м.01.2017 г. - м.05.2017 г. е получила нетно трудово възнаграждение в размер на
1 604.17 лв.От представения пред настоящата инстанция трудов договор от
27.02.2018 г. е видно, че тя работи, считано от 01.03.2018 г., на посочената
длъжност с място на работа гр.София, с основно месечно възнаграждение в размер на
1 610 лв. и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит - 0.6% за
всяка година признат стаж.
Относно здравословното състояние на
двамата родители, то в първоинстанционното производство е представено експертно
решение от 08.02.2016 г., от което е видно, че на въззивника е определена 71 %
трайно намалена работоспособност със срок за две години поради общо заболяване:
множествена склероза - церебро спинална форма с пристъпно реминтентен ход на
протичане.От приложеното удостоверение от 14.11.2017 г. от УМБАЛ- ***** ЕАД,
Плевен, ОДНБПЗ, е видно, че същият не е диспансеризиран.
От приложеното писмо от 15.06.2018 г. пред
настоящата инстанция относно здравословното състояние на въззивника се
установява, че същият не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ -
Плевен.Двукратно е лекуван дстационарно - в периода от 12.03.2018 г. до
02.04.2018 г. с диагноза: Смесено тревожно -депресивно разстройство, а
предходната хоспитализация в периода от 17.07.2017 г. до 06.08.2017 г.с
диагноза:Умерено тежък депресивен период, като е представена и епикриза от
последаната хоспитализация.От представеното експертно решение от 08.02.2018 г.
е видно, че на въззивника е определена 75 % трайно намалена работоспособност
със срок от една година поради общо заболяване: множествена склероза - церебро
спинална форма с пристъпно реминтентен ход на протичане.
Изслушването на двамата родители в
първоинстанционното производство е във връзка с привременните мерки.В
настоящето производство е дадена възможност на двамата родители да бъдат
изслушани.От изслушването на въззивника пред настоящата инстанция е видно, че
резултатът от гледането на най - малкия му син от майка му не е добър.Детето е
стресирано, агресивно и уплашено.Всеки път има проблеми с връщането и предаването
на детето.Основните забавления, които му прави, е да го учи да пали огън и да
живее на палатка.Майката не може да се грижи за него.Майката на въззиваемата
живее в С. и изобщо не гледа детето.Тя от 15 - годишна пуши трева.Счита, че
детето не се чувства добре при майка си.Детето не познава цветовете, живее
между тревомани и наркомани.
Двамата родители са неосъждани.
В хода на първоинстанционното
производство са представени два социални доклада.От първият, представен от ДСП
гр.Плевен, е видно, че въззивникът е мотивиран и желае да упражнява
родителските права спрямо малолетния Б., като осъзнава голямата отговорност за
това.Налице са подходящи битови условия за отглеждане на детето.Бащата има
необходимия финансов ресурс, с които би могъл да задоволява потребностите на
детето.
От представения социален доклад от ДСП –К.
е видно, че в момента основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето
се полагат от майката с подкрепата на
бабата по м.л.; майката му е осигурила добри битови условия и разполага със
средства за задоволяване на потребностите му; майката има необходимия
родителски капацитет и компетентност, за да полага много добри грижи за детето;
детето има изградена привързаност и към двамата родители; чувства се добре в
средата, в която се отглежда понастоящем; бащата може да общува с детето, ако
предварително го договори с майката; комуникацията между родителите е нарушена
и те трудно общуват помежду си; в интерес на детето е да общува и с двамата си
родители.
От доказателствата по делото се
установява, че въззивникът живее в жилище, собственост на неговия баща,
представляващо мезонет, който се обитава само от него.Въззиваемата от
01.01.2017 г. е наела апартамент в гр.С., с месечен наем от 200 лв., където
живее заедно с детето Б., като с тях живее и майка й.
Малолетното дете посещава детско
заведение в гр.С. от 18.09.2017 г.
За изясняване на релевантните по делото
обстоятелства са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля П.Т., който
се познава с въззивника от дълги години, се установява, че е извършил ремонт на
жилището, което обитава в Плевен и съгласно постигнатото споразумение му е предоставил къща в с.Т., където да живее
той и съответно неговите родители.Въззивникът има и други деца.Вижда го често с
дъщеря му К. Много е грижовен, много добро отношение има към тях.Добри
отношения е запазил и с майките им.Добра комуникация има с тях.С другите две
деца, които не са в България, също поддържа отношения.Не знае дали е изплащал
издръжка на малолетното си дете или да му е купувал нещо.
От показанията на свидетеля К.П. е
видно, се познава със страните от около
5-6 години; в дома на въззивника е извършен ремонт, има детска стая за детето
Б., подредено е, има люлка.Според свидетеля въззиваемата употребява трева.За
кратко двамата са живели в С. Знае, че въззивникът има множествена склероза от
около две години; употребява алкохол.Не знае бащата да плаща издръжка на
детето, както и да му купува подаръци.
От показанията на свидетелката Г. е
видно, че работи в параклиса на църквата в гр.П. и детето е проходило там,
където въззиваемата го е водила, за да си играе с другите деца.След като страните
са се разделили, майката на въззиваемата е отишла да живее в гр.С., за да й
помага. Свидетелката е видяла във
„фейсбук“ клипче, качено от бащата, на което детето казва „аз не обичам мама“,
„не искам мама“.
От показанията на свидетелката М. е
видно, че познава въззиваемата от 7 години. Въззивникът употребявал алкохол, но
откакто му открили болестта, спрял да пие, само бира пие. По време на
съвместния им живот въззиваемата се е грижела, готвела, чистела.В С. живее, тя
й е близка приятелка, ходи й често на гости.Децата им са добри приятели, като
разликата между нейното и на въззиваемата дете е 6 м.
Показанията на свидетелите следва да се
кредитират като обективни с оглед непосредствените им впечатления от
взаимоотношения между родителите и начина на полаганите грижи по отношение на
малолетното дете Б.
При така установените факти, въззивният
съд стигна до следните изводи:
В хода на първоинстанционното
производство са предявени искове с правни основания чл.127, ал.2 СК от двамата
родители на малолетното дете Б. ( първоначални и насрещни ) относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му.
Съгласно горепосочената разпоредба,
когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение по ал.1, спорът
се решава по съдебен ред, като съдът се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му.За да се отговори на спорния въпрос на кого от двамата родители
следва да бъде предоставено упражняването на родителските права, следва да се
извърши преценка на обстоятелствата, посочени в чл.59, ал.4 СК, като основната
цел е интересът на детето да бъде максимално защитен, а те са: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношения към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Съдът намира, че и двамата родители
желаят да отглеждат и да се грижат за детето, притежават необходимия родителски
капацитет, нужните възпитателски качества,
разполагат с подходящи условия и възможности за отглеждането му.Относно
изложеното във въззивната жалба за употребата на наркотици от въззиваемата, то
в хода на първоинстанционното производство от изслушването й е установено, че
преди години е пушила марихуана, но откакто има дете животът й е много различен.От
разпита на свидетеля К.П. се установява, че е виждал въззиваемата да употребява
трева на посочените места, както и на кръщенето на малкия.Поради ниската
възраст на детето (около 4 години), то има нужда от непосредствена майчина грижа за правилното му психично
- емоционално развитие.Дори да е установена епизодична употреба преди години,
то към настоящия момент не се установява зависимост към наркотични вещества,
проявление в психиката и изменение на личността, която зависимост да е опасна
за детето.Въззиваемата с оглед на доказателства по делото следва да се приеме,
че е преустановила употребата на наркотици и не е зависима от тях.От
доказателствата по делото не се установява средата, в която детето живее и се
отглежда детето, да представлява рисков фактор за неговото
възпитание.Въззиваемата е осигурила добри битови условия за отглеждането на
детето и полага необходимите непосредствени и ежедневни грижи за възпитанието
му, подпомагана от майка си.
Относно следващия довод във въззивната жалба, то от приложения
социален доклад от ДСП –П. се установява, че бащата е мотивиран и желае да
упражнява родителските права, налице са подходящи битови условия и той има
необходимия финансов ресурс. Битовите
условия и материалното благосъстояние на единия родител, както е
посочено в ППВС № 1/74 г., не са решаващи, нито сами по себе си създават
основание да се предпочете родителят, който дава по - добри възможности за
живот на децата.С оглед ниската възраст на детето в негов интерес е
преимуществено да се гледа от майката.Тя има необходимите възпитателски
качества да се грижи за него в бъдеще.
По критерия помощ от трети лица
въззиваемата също трябва да бъде предпочетена, тъй като тя може да разчита на
помощта на своята майка, с която живеят заедно в гр.С., а преди това на нейната
приятелка - свидетелката М.От доказателствата по делото се установява, че от
раждането на детето майката е полагала основните грижи по отглеждането и
възпитанието на детето с подкрепата на бабата на детето, то се чувства добре в
тази среда.Не може да се приеме, че това подпомагане е само във връзка с
воденото дело, каквито доводи са изложени във въззивната жалба.
Относно трудовата заетост на майката
във връзка с довода на въззивника, че тя работи и нощни смени, то от събраните
по делото доказателства пред първата инстанция се установява, че въззиваемата,
работейки в гр.С., е имала и нощни смени, като майка й е отишла да води детето
на детска градина и да го връща, Б. е оставал тогава с баба си М.Р., която
живее с тях.От представения пред настоящата инстанция трудов договор на
въззиваемата от 27.02.2018 г. е видно, че продължителността на работното време
през деня е 8 часа и започва в 9 часа, т.е. същата няма вече нощни смени, които
биха й създавали затруднения и неудобства при отглеждането и възпитанието на
малолетното дете.
Съвкупното обсъждане на посочените по
-горе условия налага извод, че е в интерес на детето упражняването на
родителските права по отношение на него да бъде предоставено на майката, при
която да бъде определено и местоживеенето на детето.Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че предявеният като насрещен иск от страна на майката
В.Р. за присъждане упражняването на родителските права над малолетното дете Б.
е основателен, като е определено местоживеенето му на адреса, посочен в НИМ -
гр.С., кв.К., ул.К., бл.** - **, ап.**.
Отглеждането на детето следва да бъде
осъществено с активното участие на неговия баща, за да може то да се чувства
максимално спокойно и емоционално удовлетворено в общуването с всеки от
родителите си, въпреки раздялата им, тъй като общуването му с тях съдейства за
правилното му възпитание и следователно е в негов интерес.В тази насока от
важно значение е определянето на подходящ режим на лични отношения.Не са
изложени конкретни доводи от въззивника относно същия, определяният от
първоинстанционния съд режим на лични отношения е в интерес на
детето.Представените пред настоящата инстанция доказателства за влошаване на
здравословното му състояние не биха му
създавали пречки да се грижи пълноценно
за детето през време на режима на лични отношения, който е всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, с преспиване при бащата по местоживеене на същия, от
11.00 ч. на съботния ден, до 16.00 ч. в неделния ден, като бащата взема и връща
детето в дома на майката на посочения адрес, определен за местоживеене на
детето.
Като последица от
предоставянето на родителските права за упражняването на майката, следва да се
определи нужната на детето месечна издръжка, която следва да се заплаща от
бащата. И двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Необходимата издръжка за детето Б. съдът определя на 330 лв., от които
бащата следва да поеме 130 лв., а разликата следва да се осигури от майката,
която ще полага грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на детето.В
тази насока при определяне на размера на дължимата издръжка от бащата,
първоинстанционнят съд е взел впредвид разпоредбите на чл.59, ал.5 СК, чл.142,
ал.1 СК и тя е определена в минимален размер, считано от 20.10.2017 г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, като са съобразени нуждите на
малолетното дете Б., за когото няма данни да страда от заболяване с хроничен
характер, и възможностите на бащата да дава издръжка.
По отношение на уважения иск с правно
основание чл.149, вр.чл.143, ал.2 от СК, то първоинстанционният съд е направил
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на
тях, както и на разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, правилно е приел, че следва да
бъде присъдена такава за минало време за периода 01.05.2017 г. - 19.10.2017 г.
в размер на 645.48 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ -
20.10.2017 г.
В зависимост от изхода на делото са
присъдени разноски по делото и дължимата държавна такса.
Настоящата инстанция приема с оглед на
гореизложеното, че решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса следва да
бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемата разноски по делото за
настоящата инстанция в размер на 600 лв., съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Плевенски окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
248/21.02.2018 г. по гр.д.№ 5714/2017 г. по описа на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, в която на основание чл.127, ал.2 ОТ СК е предоставено
упражняването родителските права върху
детето Б. Б.З., с ЕГН **********, на
майката В.М.Р., с ЕГН **********; определено е местоживеенето на детето Б. Б.З.,
с ЕГН **********, при неговата майка и законен представител В.М.Р., с ЕГН
********** на адрес: ***; определен е режим на личните отношения на детето Б. Б.З.,
с ЕГН **********, с неговият баща Б.С.З., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване
при бащата, по местоживеене на същия, от 11.00 ч. в съботния ден, до 16.00 ч. в
неделния ден, като бащата взима и връща детето в дома на майката на посочения
по -горе адрес, определен за местоживеене на детето; осъден е на
основание чл.143, ал.2 от СК бащата Б.С.З., с ЕГН **********, да заплаща на
малолетното си дете Б. Б.З., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В.М.Р., с ЕГН **********, издръжка в размер на 130лв./месечно, считано от 20.10.2017 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
до окончателното й изплащане, до настъпване на
закони причини за нейното изменение или прекратяване; осъден е на
основание чл. 149, ал.1, вр. чл.143, ал.2 от СК, бащата Б.С.З., с ЕГН
**********, да заплаща на малолетното си дете Б. Б.З., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител В.М.Р., с ЕГН **********, издръжка за
минало време, за периода 01.05.2017 г. - 19.10.2017 г., в размер на 645.48 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ - 20.10.2017 г.; осъден е на
основание чл.78, ал.1, от ГПК, Б.С.З., с ЕГН **********, да заплати на В.М.Р.,
с ЕГН **********, сумата от 630 лв. - разноски по делото; осъден е на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, Б.С.З., с ЕГН **********, да заплати по сметка на ПлРС,
сумата от 213.02 лв.- държавна такса върху издръжките и 5 лв. - държавна такса,
в случай на служебно издаване на ИЛ.
Осъжда Б.С.З., ЕГН **********, да заплати на В.М.Р., ЕГН **********,
разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ЧЛЕНОВЕ: