МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД№ 764/2015г. НА ДРС

          Дупнишката районна прокуратура е предявила обвинение срещу Н.Б.К. , за   престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с  ал.1 НК.

          В обвинителния акт се сочи, че след като е бил осъден с решение по гр. дело № ІІІ-21-84/2009г. по описа на РС гр.София, влязло в законна  сила на 03.07.2009г. да издържа свой низходящ – сина си И.Н.К., ЕГН **********, като му заплаща  месечна издръжка в размер на 80 лева, съзнателно не изпълнил това свое задължение  в размер на повече от две месечни вноски, а именно за месеците:  май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември на 2014г. и за месеците:  януари, февруари, март, април и май на 2015г. включително или общо 14 месечни вноски на стойност 1040 лева, като деянието си е извършил повторно, след като е бил осъждан за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК , а именно с присъда по НОХД № 773/2014г. по описа на РС-гр. Дупница, влязла в сила на 29.10.2014г., е бил признат за виновен за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК  и му е наложено наказание  „лишаване от  свобода” за срок от 3 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК  е отложено за срок от  три години  и от изтърпяване на  наказанието  не е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал.1 от НК .

          Представителят на прокуратурата поддържа обвинението по обвинителния акт, като предлага на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ ефективно, като се приложи и разпоредбата на чл.68,ал.1 НК.

          Подсъдимият не изразява становище.Производството по отношение на същия е водено при усл. на чл.269, ал.3,т.4 б.4в“ НПК.Защита на същия излага доводи за обективна невъзможност от подсъдимия да изплаща редовно издръжката, поради  лоша комуникация с детето и нередовна работа  извън страната. Същия предлага наказанието да бъде определено при усл. на чл.5 НК.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели  и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна.

          Подсъдимият и лина К. са бивши съпрузи, като от брака си имат дете-И.К. ,род. на ***г.С решение по гр.д.№ІІІ-21-84/2009г. по описа на СРС, влязло в сила на 03.07.2009г.,подсъдимият бил осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 80лв.

          С присъда по НОХД№773/2014г., влязла в сила на 29.10.2014г., подсъдимият е осъден за престъпление по чл.183,ал.1 НК за деяние, извършено през периода -от м. октомври 2011г. до м.април2014г. и  му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца,чието изтърпяване е отложено при усл. на чл.66,ал.1 НК за срок от три години.

          Независимо от горната присъда, подсъдимият продължил да не заплаща дължимата издръжка на сина си. Последният живее при прабаба  си-свид.К. и е ученик в професионална гимназия в гр.Дупница. За издръжката  му се грижи неговата майка, която също живее и работи извън страната. След  образуване на настоящото наказателно производство, през м. юни 2015г. подсъдимият,чрез неговата майка-свид.К., заплатил сумата от общо 1380лв./ като  част от дължимата сума по предходното дело/,като  до  приключване на съдебното следствие, не се събраха други доказателства подсъдимият да е заплащал други суми по дължимата издръжка.

          Съдът прие установената фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат и се подкрепят от писмените доказателства по делото.

          С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прие,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна следното:

                   ОБЕКТИВНА СТРАНА

          Обект на престъплението са обществени отношения, свързани с престъпленията против брака и семейството, засягащи задължението на посочените от закона лица, да доставят средства на нуждаещите се. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, чрез бездействие- същият съзнателно не е изпълнил задължението си да заплати издръжка на сина си  , за която е осъден с влязло в сила съдебно решение, за повече от две вноски.Престъплението е извършено повторно- след като подсъдимият е бил осъден с влязла в сила присъда за същото деяние и от изтърпяване на наказанието не е изтекъл предвидения в закона пет годишен срок.

                   СУБЕКТИВНА СТРАНА

          От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при пряк умисъл. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на вредните последици от него и е искал тяхното настъпване.

          С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал4 във вр.с ал.1 НК ,както от обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен и на осн.чл.183, ал.3 НК не му наложи наказание. За да приложи този институт, съдът счете,че са налице всички предпоставки на този текст- подсъдимият е изпълнил задълженията си  по  съдебното решение и по отношение на него не е прилагана горната разпоредба,независимо,че деянието е извършено повторно.и му наложи наказание.

          ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

          Съдът определи наказанието, като взе предвид вида и прелелите, визирани в чл.183,ал.4 Нк, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

          Степента на обществена опасност на деянието е висока, предвид  засегнатите обществени отношения, касаещи нормалното отглеждане и възпитание на децата, дългия период на неизпълнение на задължението за издръжка от страна на подсъдимия, което поставя в риск развитието и достъпа до образование на сина му.

          Степента на обществена опасност на подсъдимия също е висока. Последният е осъден за същото такова престъпление, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“/ с отлагане на изтърпяването/, като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок т.е. явно не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.

          Отегчаващи вината обстоятелства- миналото осъждане.

          С оглед изложеното, съдът  определи наказанието,приемайки,че предвиденото алтернативно такова „Пробация“ не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца  и тежестта на конкретното престъпление от една страна, а от друга  е и  невъзможно да се изтърпи , предвид ,че подсъдимия живее в чужбина,поради което наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.Предвид,че подсъдимия е осъждан на „лишаване от свобода“ за същото такова престъпление и не е реабилитиран, съдът постанови, наказанието да се изтърпи ефективно, като определи „общ“ режим на изтърпяване,  което следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, съобразно изискванията на чл.61,т.3 ЗИНЗС.Съдът наложи  на подсъдимия и предвиденото в чл.184,ал.4 НК комулативно наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата от местна медия.

          Съдът счете,че с така наложеното наказание,ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимия, като му се отнеме възможността да извърши други престъпления, както и да се въздейства предупредително и възпитателно на останалите членове на обществото.

          Предвид,че подсъдимият е извършил престъплението в изпитателния срок на наказанието“лишаване от свобода“ за срок от три месеца, наложено с присъда по НОХД№773/2014г., съдът прие,че са налице предпоставките на чл.68, ал.1 НК и постанови същото да бъде изтърпяно.

          По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: