№ 5694
гр. София, 07.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20221110109612 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба на Патсиа арети интернешънъл
транспорт ООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на сумата 750 лева.
Ищецът твърди, че на 27.10.2021 г. негов товарен автомобил пътувал на територията
на РБ, по маршрут Оряхово-Кулата, за което водачът заплатил дължимата такса от БГТОЛ.
Когато пристигнал на ГКПП „Кулата“, водачът бил спрян от „контролни органи на
полицията“, които му обяснили, че не била регистрирана в системата платената от него
такса, макар той да представил разписка. Контролните органи не позволили на водача да
продължи, докато не заплати компенсаторна такса в размер на 750 лева. Счита, че такава
такса не се дължи, тъй като не е било налице основанието за налагането . Поканил
ответника да му възстанови сумата, но последният не сторил това.
Предвид изложените от ищеца твърдения, че на водача незаконосъобразно е наложена
компенсаторна такса, то правната квалификация на вземането следва да се подведе под
хипотезата на непозволеното увреждане, а не както е посочил той – на неоснователното
обогатяване. И двете са правни квалификации, а при определяне правната квалификация на
иска, съдът не следва да се води от посоченото от ищеца – от това дали той е „нарекъл“
своето вземане неоснователно обогатяване или вреда, а от изложените факти.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил изправен платец на дължимата за
процесния маршрут пътна такса, а органите на МВР неправомерно са поискали от водача да
плати тази компенсаторна такса.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние, а според ал. 2, изр. 1 при установено движение по
платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена
съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик
или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се
1
освобождава от административнонаказателна отговорност. Макар законът да си служи с
термина „такса“, съдът намира, че събраната по този ред сума няма характер на такава.
Таксата предполага насрещна престация, каквато в случая няма /не може да се приеме, че
освобождаването от административнонаказателна отговорност е услуга/. Ето защо събраната
по този ред сума, каквато се твърди да е процесната, представлява имуществена санкция.
Доколкото се твърди тази имуществена санкция да е наложена неправомерно – макар
водачът да е изпълнил задължението си да плати пътната такса, то очевидно от ответника се
търси отговорност за претърпяна от ищеца имуществена вреда вследствие на неправомерни
действия на контролните органи /тези на МВР, съобразно твърденията/. Недължимо платена
по смисъла на чл. 55 ЗЗД би била таксата, ако ищецът твърдеше, че я платил по грешка, че е
платил една такса два пъти и пр. А в случая твърди друго – че органите на реда са му
наложили тази санкция, макар да не е извършил нарушение. Предвид изложеното съдът
намира, че предявеният иск попада в хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови
нормативни актове. Съгласно ал. 2 исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал.
1 . Предвид, че делото не е подведомствено на гражданския съд производството следва да
бъде прекратено и да бъде изпратено на компетентния съд. С оглед разпоредбата на чл. 108,
ал. 2 ГПК – на Административен съд – София-град.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданско дело № 9612/2022 г. на Софийски районен съд, 126
състав,
ИЗПРАЩА делото по подведомственост на Административен съд - София град.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Административен
съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2