Решение по адм. дело №1414/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) вр. чл. 17, ал. 8 от Наредба № 4 от 30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Образувано е по подадена жалба от Г. З. К. срещу Решение № 02/04/1/0/03935/3/01/03/01 от 17.07.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в следните му части: 1. по отношение наложена редукция в размер на 13 749,99 лв. без ДДС на основание т. 34 от раздел 13.2 и т. 3 от Раздел 14.2 от Условията за кандидатстване по процедура BG06RDNP001-4.012; 2. по отношение на наложена допълнителна редукция на субсидията в размер на 13 749,99 лв. без ДДС в резултат на административни проверки и разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014г. Жалбоподателят оспорва изводите в решението за недопустимост на разхода за придобиване чрез финансов лизинг на трактор, заявен за подпомагане по проекта. Излагат се съображения в тази насока. Акцентира се върху противоречие в мотивите на административния акт. Обръща се внимание, че не е извършен анализ на субективния елемент във връзка със санкцията по чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014. От съда се иска да отмени оспорения акт в посочените части. Претендират се разноски.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, заема становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че на 28.09.2021г. от жалбоподателя Г. З. К. е подадено проектно предложение в ИСУН по процедура BG06RDNP001-4.012 по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от Програма за развитие на селските райони, по проект: „Закупуване на земеделска техника и оборудване за стопанството на ЗП Г. К., с цел модернизиране“. На 12.12.2023г. между жалбоподателя и Държавен фонд „Земеделие“ е подписан административен договор за безвъзмездна финансова помощ с № BG06RDNP001-4.012-0992-C01 (на л. 33 – л. 55, том I от делото). Съобразно договора от фонда на К. (бенефициент) следвало да се изплати безвъзмездна финансова помощ в максимален размер от 46 679,99 лв. – в случай, че изпълни одобрения проект съгласно формуляра за кандидатстване (на л. 56 – л. 67, том I от делото). Съгласно предвидения във формуляра бюджет – раздел 5, е предвидено от земеделския производител да бъдат закупени, включително чрез финансов лизинг, точно определени активи, сред които 1 бр. трактор с предварително определен размер на безвъзмездната финансова помощ до 16 499,99 лв. (л. 61, том I от делото). По отношение на трактора в приложение № 2 към сключения договор (на л. 68 от том I от делото) е предвидена одобрена субсидия от 16 499,99 лв., с изпълнител „Стойчеви 57 -62“ ООД, марка на трактора TYM, модел Т503. Административният договор е сключен при действието на Условия за изпълнение на одобрени проекти по програма за развитие на селските райони (на л. 74 – л. 96, том I от делото).

Впоследствие – с Анекс № BG06RDNP001-4.012-0992-C02 към сключения административен договор (на л. 97 – л. 99 от делото) е заменен размерът на безвъзмездната финансова помощ – на 38 899,99 лв., като е заменено и приложение № 2 – „Таблица с одобрените допустими разходи“ (на л. 100 – л. 101, том I от делото), според което е одобрена субсидия от 13 749,99 лв. за трактор, марка TYM, модел Т503, с изпълнител – „Стойчеви 57 – 62“ ООД. Във връзка с направените изменения от жалбоподателя е подадено искане за плащане на финансова помощ за сумата от 38 899,99 лв. (на л. 102 – л. 107 от делото) с приложени към него документи.

Относно закупуването на трактор от жалбоподателя е представен договор за покупко-продажба № 56976 от 16.06.2021г. (на л. 221 – л. 229, том I от делото), сключен между „ОТП Лизинг“ ЕООД - купувач, ЗП Г. З. К. - лизингополучател и „Стойчеви 57 – 62“ ООД - продавач. По силата на договора „Стойчеви 57 – 62“ ООД прехвърлило на „ОТП Лизинг“ ЕООД собствеността върху трактор TYM, T503, с рама № TY1503SMPKK100185. Последното се задължило посоченият трактор да бъде предоставен за ползване на ЗП Г. З. К. при условията на договор за лизинг. Въз основа на този договорености между ЗП Г. З. К. и „ОТП Лизинг“ ЕООД бил сключен Договор за финансов лизинг № 215903456976 от 16.06.2021г. (на л. 231 – л. 248, том I от делото), съгласно който на жалбоподателя следвало да се предостави за ползване посочената лизингова вещ – трактор, със срок на договора 54 месеца, цена на придобиване на вещта – 16 872,63 евро без ДДС, сума на финансиране – 13 498,10 евро без ДДС, авансова вноска от 3 374,53 евро без ДДС, лизингова цена от 17 581,64 евро без ДДС и остатъчна стойност от 1687,26 евро без ДДС. В чл. 10 от договора била предвидена и възможност за закупуване на лизинговата вещ от страна на лизингополучателя. Част от договора бил и погасителен план (на л. 249 – л. 250, том I от делото), съгласно който по договора за лизинг следвало да бъдат заплатени 54 вноски в периода 15.07.2021г. – 15.12.2025г. с обща стойност от 14 882,02 евро без ДДС.

От фактура от 18.06.2021г., платежно нареждане от същата дата и извлечение от банкова сметка (на л. 251 – л. 253, том I от делото) се установява, че тракторът бил закупен (съобразно договореностите) от „ОТП Лизинг“ ЕООД, като същият бил предаден директно (с приемо-предавателен протокол от 18.06.2021г. на л. 254, том I от делото) на ЗП Г. З. К.. На 07.03.2024г. жалбоподателят се възползвал от правото си по чл. 10 от договора за лизинг и между него и „ОТП Лизинг“ ЕООД бил сключен договор за покупко-продажба към договора за лизинг (на л. 255 – л. 256, том I от делото), с който жалбоподателят придобил собствеността върху трактор TYM, T503, с рама № TY1503SMPKK100185. За финансирането на покупката (отново с „ОТП Лизинг“ ЕООД“) бил сключен договор за кредит „Хибрид“ за финансиране на инвестиции от 13.02.2024г. (на л. 259 – л. 272, том I от делото).

Във връзка с отправеното искане за плащане, до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо за отстраняване на нередовности – в срок до 04.05.2025г. (на л. 361 – л. 363, том II от делото), с което по отношение на трактор TYM T503 му е указано да посочи причините, довели до времевия интервал от датата на първоначалната регистрация – 01.07.2021г., до датата на вписване в регистъра – 08.03.2024г. Изискано е и обяснение във връзка със сключения договор за финансов лизинг и прехвърляне на собствеността. Отговор, ведно с доказателства, е подаден от жалбоподателя (на л. 364 – л. 364 – л. 527, том II от делото). В отговора се съдържа обяснение от Г. К. (на л. 374 – л. 376, том II от делото) с подробности около сключения договор за лизинг, както и извлечения от банкови сметки (на л. 429 – л. 470 от делото), удостоверяващи извършените плащания към „ОТП Лизинг“ ЕООД.

При тези данни с докладна записка (на л. 555 – л. 557, том II от делото), изготвена от директора на дирекция ОППМРС, е изискано становище от дирекция „Правна“ във връзка с обстоятелството, че е сключен договор за финансов лизинг по отношение на трактор – преди датата на подаване на проектното предложение. Постъпило е становище (на л. 559 – л. 562 от делото) от директора на дирекция „Правна“ при ДФЗ, което е в насока, че разходите за трактора не отговарят на условията за допустимост, тъй като „самото му придобиване и ползване“ е станало преди подаването на проектното предложение, с което са нарушени изискванията на т. 34 от раздел 13.2 от Условията за кандидатстване по процедура № BG06RDNP001-4.012 и т. 3 от Раздел 14.2. Въз основа на становището е издадено и обжалваното в настоящото производство Решение № 02/04/1/0/03935/3/01/03/01 от 17.07.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е наложена редукция в размер на 13 749,99 лв. без ДДС на основание т. 34 от раздел 13.2 и т. 3 от Раздел 14.2 от Условията за кандидатстване по процедура BG06RDNP001-4.012 и е наложена допълнителна редукция на субсидията в размер на 13 749,99 лв. без ДДС в резултат на административни проверки и разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014г.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че обжалваното решение представлява акт, който подлежи на обжалване. Решението е постановено на основание чл. 17, ал. 8 от Наредба № 4 от 30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, според който текст в срок до 90 дни от подаване на искането за плащане ДФЗ – РА определя размера на допустимите разходи и изплаща или мотивирано отказва изплащането на междинното или окончателното плащане. Безспорно става въпрос за индивидуален административен акт, издаден по прилагането на ЗПЗП (Наредбата е приета на основание чл. 9а, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители – арг. от пар. 2 от ПЗР към нея), поради което същият подлежи на оспорване пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Актът е издаден от компетентен орган – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (арг. от чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП вр. чл. 17, ал. 8 от Наредба № 4). В Решението се съдържат мотиви за отказа (каквото е изискването на чл. 17, ал. 8 от Наредба № 4), които отговарят на изискванията на чл. 59 от АПК, вкл. на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като са изложени фактически и правни основания, които според органа са основание за постановяване на оспорения отказ. Решението не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в ЗПЗП и нормативните актове по прилагането му. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по издаване на акта.

Настоящият съдебен състав констатира, че решението е издадено в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

Спорът по делото е правен и във връзка с постановения отказ по т. II.1 от обжалваното решение се свежда до въпроса дали субсидията в размер на 13 749,99 лв. – за финансиране закупуването на трактор марка TYM, модел Т503, следва да бъде призната за допустими разходи по проекта. Редукцията е наложена на основание т. 34 от раздел 13.2 и т. 3 от Раздел 14.2 от Условията за кандидатстване по процедура BG06RDNP001-4.012, както и във връзка с чл. 2, ал. 3, т. 2 от договор № BG06RDNP001-4.012-0992-C01 от 12.12.2023г., като доводите на административния орган са, че тракторът е преминал във владение на жалбоподателя по силата на договор за лизинг на 16.06.2021г., а проектното предложение е подадено на 28.09.2021г. Направен е извод, че става въпрос за разходи по проекта, извършени преди подаване на проектното предложение, поради което същите са недопустими.

Съгласно цитирания в обжалваното решение раздел 14.2, т. 3 от „Условия за кандидатстване по процедура № BG06RDNP001-4.012“ Дейностите и разходите по проекта, с изключение на разходите по т. 2 от раздел 14.1, „Допустими разходи“ (разходи, свързани с проектното предложение, в т.ч. разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекти, проучвания за техническа осъществимост на проекта, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на проектното предложение, така и по време на неговото изпълнение), не са допустими за подпомагане, ако са извършени преди подаване на проектното предложение. В раздел 13.2, т. 34 от Условията е предвидено, че в случай на заявена финансова помощ в размер до 50 на сто от допустимите за подпомагане разходи, дейностите и разходите по проекта са допустими за подпомагане, ако са извършени след подаване на проектното предложение. Посочените правила са в съответствие с изискването на чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕФСУ: не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него, освен в случаите на чл. 59а.

Безспорно е, че принципно закупуване, включително чрез финансов лизинг, на земеделска техника, е част от разходи за материални инвестиции, предвидени като допустими такива в Условия за кандидатстване по процедура № BG06RDNP001-4.012“ – раздел 14.1, т. 1.1.6. Според раздел 14.2, т. 5, закупуването чрез финансов лизинг на активите е допустимо, при условие че ползвателят на помощта стане собственик на съответния актив не по-късно от датата на подаване на заявката за междинно или окончателно плащане за същия актив. На следващо място – в случая (както се обосновава и от административния орган) кандидатстването за средства е по Подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“. Следователно е приложима Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Според чл. 32, ал. 1, т. 2 от тази Наредба допустими разходи в рамките на земеделското стопанство са за закупуване, включително чрез финансов лизинг, и/или инсталиране на нови машини, съоръжения и оборудване, необходими за подобряване на земеделския производствен процес, включително за опазване компонентите на околната среда, получаване на топлинна и/или електроенергия, необходими за земеделските дейности на стопанството и подобряване на енергийната ефективност, съхранение и подготовка за продажба на земеделска продукция. Закупуването чрез финансов лизинг на активите е допустимо, при условие че ползвателят на помощта стане собственик на съответния актив не по-късно от датата на подаване на заявката за междинно или окончателно плащане за същия актив – чл. 32, ал. 8 от Наредба № 9.

Налага се извод, че правилата както в Наредба № 9, така и в Условия за кандидатстване по процедура № BG06RDNP001-4.012“, са едни и същи и позволяват закупуване на земеделска техника чрез сключване на договор за финансов лизинг, като единственото условие, което се поставя, е собствеността да е придобита не по-късно от датата на подаване на заявката за плащане. Следователно в Наредбата и в условията се държи сметка за специфичния характер на договорите за финансов лизинг, които сами по себе си не са основание за придобиване на собственост. С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение – чл. 342, ал. 2 от Търговския закон. Съгласно чл. 342, ал. 3 от ТЗ лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора. Тези характеристики на договора за лизинг го определят като договор, при който лизингополучателят получава единствено ползването на вещта за определен период от време. Т.е. правоотношението е сходно на наемното (което ясно личи и от препращането в чл. 345, ал. 2 от ТЗ), като лизингополучателят има право да ползва вещта и задълженията да заплаща лизингови вноски за ползването и след изтичане срока на договора – да върне вещта. Придобиването на собствеността върху вещта е само една предвидена възможност – по смисъла на чл. 342, ал. 3 от ТЗ, която зависи от волята на лизингополучателя и договорките, които ще бъдат постигнати с лизингодателя (придобил вещта от трето лице – при уговорката за финансов лизинг). Следователно предоставяне на ползването на вещта не е равнозначно на прехвърляне на собствеността и жалбоподателят не е придобил собствеността върху тази вещ от датата на сключване на договора за финансов лизинг – 16.06.2021г. Както е прието в условията за кандидатстване и в чл. 32, ал. 8 от Наредба № 9 субсидията се отпуска единствено ако ползвателят на помощта стане собственик на съответния актив не по-късно от датата на подаване на заявката за плащане. Т.е. задължително условие за отпускане на субсидията е лизингополучателят да се възползва от правата си по чл. 342, ал. 3 от ТЗ и да придобие собствеността върху съответната вещ преди да подаде заявката за плащане. В случая собствеността е придобита на 07.03.2024г., а искането за окончателно плащане е подадено в ИСУН на дата 28.03.2025г. (видно от отбелязаното в докладна записка на л. 555, том II от делото). Следователно придобиването на собствеността върху процесния трактор чрез договор за финансов лизинг отговаря на условията за кандидатстване и разпоредбата на чл. 32, ал. 8 от Наредба № 9.

Не може да се приеме като основание за недопустимост на субсидията сключването на договора за лизинг на 16.06.2021г. при подадено проектно предложение в ИСУН на дата 28.09.2021г. Както се посочи предоставяне на ползването върху трактора е било на основание правоотношение по договор за лизинг, с което не е прехвърлена собствеността върху вещта. Следователно не става въпрос за актив, придобит преди подаване на проектното предложение. Както е посочено и в цитираните от ответника Условия за кандидатстване разходите не са допустими за подпомагане, ако са извършени преди подаване на проектното предложение (респ. са допустими за подпомагане, ако са извършени след подаване на проектното предложение). В случая съобразно договора за финансов лизинг общата цена, която лизингополучателят е следвало да заплати за придобиване на лизинговата вещ е формирана както следва: 3374,53 евро без ДДС – авансова вноска, 17 581,64 евро – лизингова цена, формирана от 54 лизингови вноски (в периода 15.07.2021г. – 15.12.2025г. съобразно погасителен план към договора) и 1687,26 евро – остатъчна стойност (т.е. общо 22 643,43 евро без ДДС - 44 286,69 лв. без ДДС, или 53 144,02 лв. – с ДДС). В периода 15.07.2021г. – 15.09.2021г. в погасителния план към договора за лизинг са предвидени за плащане две вноски от по 22,50 евро и една вноска от 1034,85 евро. Впоследствие – на 07.03.2024г., при сключване на договора за покупко-продажба, е определена сума за плащане от 15 064,98 лв., но следва да се има предвид, че в периода 15.10.2021г. – 15.02.2024г. са заплащани вноските по договора за лизинг, за което са представени и доказателства – извлечения за банкови преводи (на л. 429 – л. 456, том II от делото). Т.е. след подаване на проектното предложение жалбоподателят е направил разходи в общ размер, който (дори след приспадане на авансово платената сума по договора за финансов лизинг и първите три вноски) е в предвидените рамки (като сбор от крайната определена сума и платените по договора за лизинг вноски) на одобрените за финансиране разходи (общо 27 499,98 лв.) с анекса 12.12.2023г., като в рамките на този период е придобил и собствеността върху трактора.

От изложеното може да се направи извод, че жалбоподателят е направил разходи в рамките на одобрените за финансиране, които са извършени след подаване на проектното предложение и собствеността върху земеделската техника – трактор, е придобита след подаване на проектното предложение и преди депозиране на искането за плащане. Следователно са били налице всички условия за одобряване на субсидията от 13 749,99 лв. съобразно анекса от 12.12.2023г. Нормите, на които ответникът се позовава, за да обоснове отказа си (т. 34 от Раздел 13.2 от Условията за кандидатстване и раздел 14.2 от Условията), изискват извършване на разходите след подаване на проектното предложение. Вярно е, че разходи и дейности преди проектното предложение не са допустими, но това в случая означава единствено, че авансово заплатената сума по договора за финансов лизинг и вноските, платени в периода 15.07.2021г. – 15.09.2021г., не следва да бъдат признати, но въпреки приспадането им от жалбоподателя отново са направени разходи в одобрените с административния договор и анекса към него рамки. Изложеното в обжалваното решение, че тракторът е „закупен“ предсрочно – преди подаване на проектното предложение, не държи сметка на характеристиките на договора за лизинг, според който закупуването става с прехвърляне на вещта, а при сключването на договора за лизинг собствеността не преминава върху лизингополучателя. Т.е. преди 07.03.2024г. вещта не е била закупена от жалбоподателя. Не могат да се приемат и доводите, че след като тракторът е бил в употреба преди подаване на проектното предложение, то става въпрос за частично усвоен актив. В случая – със заплащането на авансова вноска и отделни вноски по договора за лизинг не се придобива (дори и частично) собственост върху актива. Посочените вноски са заплатени единствено за ползването му. Липсва изискване както в условията за кандидатстване, така и в Наредба № 9, а и в ЗУСЕФСУ, активът да е бил предаден за ползване след подаване на проектното предложение. Точно обратното – разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗУСЕФСУ предвижда, че не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента. Т.е. става въпрос за цялостна завършеност на разходите, а не за плащане на отделни вноски по облигационен договор, предоставящ единствено ползването на дадена вещ. Освен това в чл. 58, ал. 1, изр. 1 от ЗУСЕФСУ ясно е посочено, че доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период. В случая безспорно са налице разходи (съпроводени с придобиване на вещта), които са осъществени в срока за допустимост (т.е. в срока след подаване на проектното предложение и преди отправяне на искането за окончателно плащане) и попадат в определените с административния договор рамки на финансиране. Следователно не са налице основанията за отказ, изложени в оспорения акт. Както се посочи – същите се основават най-вече на твърдението, че ползването върху трактора е предадено преди подаване на проектното предложение, но само по себе си ползването не означава нито придобиване на собствеността върху вещта, нито осъществяване на разходите за придобиването й – преди проектното предложение.

Не могат да се възприемат и доводите, че използването на трактора преди подаване на проектното предложение не отговаря на целите на Подмярка 4.1. В случая ползването на трактора по договор за лизинг за период от около три месеца преди подаване на проектното предложение не представлява инвестиция в нова техника, машини и оборудване (това произтича от самия характер на договора за лизинг, обсъден по-горе). Вече се посочи, че не става въпрос за частично усвоена инвестиция по проекта, тъй като плащането на отделни вноски не води до частично усвояване на вещта. Безспорно чрез финансиране закупуването на трактора, след подаване на проектното предложение, се изпълняват и целите на Подмярка 4.1, тъй като до момента на придобиването й съответната техника не е бил собственост на жалбоподателя, респ. представлява нова за него техника, считано от 07.03.2024г.

В заключение може да се посочи, че според настоящия съдебен състав не са били налице основанията, посочени в обжалваното решение – по т. 34 от Раздел 13.2 от Условията за кандидатстване и раздел 14.2 от Условията, които са послужили на административния орган да откаже (поради недопустимост) финансиране на жалбоподателя за сумата от 13 749,99 лв. – за придобиване от жалбоподателя на трактор TYM, модел Т503.

Горният извод от своя страна означава, че не е имало основание да се отказват заявените суми по договора, респ. не е възникнал фактическият състав на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014г. за определяне правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и Съвета по отношение на интегрирана система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосано съответствие. След като сумата от 13 749,99 лв. е допустима и е следвало да се одобри и заплати в полза на жалбоподателя, то не е била налице разлика от над 10 % между заявената за плащане сума и допустимата за плащане сума. Следователно не са били налице предпоставките и за налагане на санкция по реда на т. 2 от обжалваното решение.

При всичко изложено до тук се налага извод, че Решение № 02/04/1/0/03935/3/01/03/01 от 17.07.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, следва да бъде отменено в обжалваните части: 1. по отношение наложена редукция в размер на 13 749,99 лв. без ДДС на основание т. 34 от раздел 13.2 и т. 3 от Раздел 14.2 от Условията за кандидатстване по процедура BG06RDNP001-4.012 и 2. по отношение на наложена допълнителна редукция на субсидията в размер на 13 749,99 лв. без ДДС в резултат на административни проверки и разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014г. Тъй като по арг. от чл. 17, ал. 8 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители административният орган - ДФЗ – РА, чрез изпълнителния директор, е компетентен да определи размера на допустимите разходи и да ги изплаща, то на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на изпълнителния директор на ДФЗ, с указания да се произнесе съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение (а именно, че сумата от 13 749,99 лв. за придобиване от жалбоподателя на трактор TYM, модел Т503, е допустима и следва да бъде изплатена на жалбоподателя, а така също не са били налице основания за налагане на санкция в размер от 13 749,99 лв., поради което тази сума също следва да се изплати на жалбоподателя). На основание чл. 174 АПК следва да бъде определен 14-дневен срок за произнасяне от административния орган.

При този изход на спора на в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съобразно приложения от него списък (на л. 572, том II от делото) в размер на 1310 лв., от които 10 лв. – платена държавна такса (доказателства на л. 10 – л. 11, том I от делото) и 1300 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (договор за правна защита и съдействие на л. 3, том I от делото).

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. З. К., [ЕГН], регистриран като земеделски производител с БУЛСТАТ: *********, с постоянен адрес в [населено място], [улица], Решение № 02/04/1/0/03935/3/01/03/01 от 17.07.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в следните му части: 1. по отношение наложена редукция в размер на 13 749,99 лв. без ДДС на основание т. 34 от раздел 13.2 и т. 3 от Раздел 14.2 от Условията за кандидатстване по процедура BG06RDNP001-4.012 и 2. по отношение на наложена допълнителна редукция на субсидията в размер на 13 749,99 лв. без ДДС в резултат на административни проверки и разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014г.

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне с административен акт в посочените части – съобразено дадените от съда задължителни указания в мотивите на съдебното решение, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 14-дневен срок от връщането - за издаване на посочения административен акт.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], район Овча купел, [улица], да заплати на Г. З. К., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], сумата от 1310 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 10 лв. – платена държавна такса и 1300 лв. – платено възнаграждение за адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.