№ 6492
гр. С., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110100135 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 203 вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода“ АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че е сключил с ответника АНК. СТ. Д. договор при общи условия за
предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр.С., ж.к. „О.К.“, БЛОК, вх. „Б“, ет. 4,
ап. 47, по силата на който предоставил услуги в периода 22.01.2019 г. – 20.06.2021 г. на
стойност 2101,57 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.10.2021 г., до
окончателното й изплащане, които ответникът не заплатил, поради което изпаднал в забава
и дължи сумата от 375,61 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.02.2019 г. –
20.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 08.11.2021 г. по ч.гр.д. № 62145/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, срещу
вземанията по която ответникът е възразил в срока по чл.414 ГПК, което обосновава
интереса от исковете за признаване съществуването на вземанията за плащане на посочените
суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Поддържа, че: не съществува валидно облигационно отношение между
страните, по силата на което за ищеца да възникне право да претендира процесната сума; не
били представени доказателства за: реално потребена услуга; представени карнети за отчет
на водата съгласно законодателството и общите условия на ищеца; че сградата била
водоснабдена. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За уважаването на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
1
203 вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда
на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1/ възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на правоотношение между ищеца като доставчик на ВиК услуги и ответника като
потребител през процесния период (факт, по силата на който ответникът е придобил право
на собственост, ограничено вещно право на ползване или право на строеж върху имота, до
който е доставяна услугата); 2/ реално предоставяне на услугите в количеството и на
стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/ използването от ответника на
претендираното количество ВиК услуги, стойността на потребените услуги и изискуемостта
на вземането.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите
условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
Относно съществуването на облигационно правоотношение между страните по
неформален договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, съдът намира следното.
С горепосочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има съдържанието,
определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на
доставчика на ВиК услуги. С оглед гореизложеното, за да се приеме, че между страните по
делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че
ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за
което е доставено претендираното количество вода. В разглеждания случай въпросът за
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото е спорен, доколкото
ответницата изрично е оспорила съществуването на описания по-горе неформален договор.
С определението по чл. 140 ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че в негова
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно факт, по силата на който
ответникът е придобил право на собственост, ограничено вещно право на ползване или
право на строеж върху имота, до който е доставяна услугата.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, с молба от 01.03.2022 г. ищецът, чрез
процесуален представител, е релевирал единствено доказателствено искане на основание чл.
186 ГПК да бъде изискано от Столична община, Дирекция Общински приходи – отдел
„О.К.“, удостоверение за следното обстоятелство: кой е периодът, за който данъчно
задълженото лице за имот с административен адрес: гр. С., ж.к. „О.К.“, БЛОК, вх. „Б“, ет. 4,
ап. 47, е АНК. СТ. Д..
2
Настоящият съдебен състав счита, че удостоверение за посоченото по – горе
обстоятелство, респ. данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за
придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този
смисъл Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, Решение №
260072 от 6.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6609/2020 г., II-a състав и др.). Декларирането
на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда
последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху
същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи (чрез
правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона) и се доказва със
съответните документи, удостоверяващи тези способи.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е
ангажирало никакви доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между
страните по делото. Не са представени доказателства нито за титулярството на правото на
собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот,
нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните. При
изричното оспорване на качеството на потребител от страна на ответника, установяването
единствено на факта, че е открита индивидуална партида на лицето, без да е ясно дали това е
станало служебно или въз основа на искане, съответно по чие искане, не може да обоснове
извод за възникването на договорно правоотношение между страните.
По изложените съображения се налага извод, че предявените искове – както за
главница, така и за акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната
лихва, са неоснователни. Ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове за реално изпълнение по договор за доставка на ВиК услуги по отношение на
процесния имот, поради обстоятелството, че между страните не съществува договорно
правоотношение с такъв предмет.
Относно разноските:
При този изход от спора на ответника се следват разноски на основание чл.78, ал.3
ГПК. В настоящия случай на ответника в исковото производство е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие с адв. Д. и
адв. С., в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал.
2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, в случая общо на упълномощените
адвокати, за осъщественото в исковото производството процесуално представителство (така
Решение № 260204 от 12.01.2021 г. по в.гр.д. № 6529/2020 г. по описа на Софийски градски
съд и др.). За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е
достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като наличието на посоченото основание не се нуждае от доказване.
Ето защо, предвид основателното възражение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК и съобразно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на процесуалните представители на ответницата в исковото производство –
адв. С.Д. и адв. В. С. следва да бъде присъдена общо сумата от 403,40 лв.
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за заповедното производство:
Искането за присъждане на разноски в заповедното производство е релевирано още с
възражението по чл. 414 ГПК, като е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на
376,70 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
3
Настоящият съдебен състав намира, че следва да възприеме съдебната практика,
обективирана в Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г., по описа на
ВКС, ІІ т.о., Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г. и др.,
в които е прието следното: заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в
чл. 7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства - производство
по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. 3ащитата
на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се
определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл.
414 ГПК е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. Ето защо, когато заповедното производство е прераснало в исково, разноски за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат (в този смисъл Определение № 45 от
23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., по описа на ВКС, І Т.О., Определение по ч.гр.д. №
6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен състав и др.).
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ц.Б. III" № 159, ет. 2 и 3,
Бизнес Център Интерпред Ц.Б., срещу АНК. СТ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„О.К.“, БЛОК, вх. „Б“ ет. 4, ап. 47, съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, офис-партер,
положителни установителни искове с правно основание чл. 203 вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено,
че АНК. СТ. Д. дължи на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД сумата от 2101,57 лв. - главница,
представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за имот, находящ се в гр.С., ж.к. „О.К.“, БЛОК, вх. „Б“, ет. 4, ап. 47, за
периода 22.01.2019 г. – 20.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 375,61 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.02.2019 г. – 20.06.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 08.11.2021 г. по ч.гр.д. № 62145/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул."Ц.Б. III" № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Ц.Б., да заплати
общо на адв. С.Й. Д., ЕГН **********, и адв. В. Ф. С., ЕГН **********, и двамата с адрес
на упражняване на дейността: гр. С., ул. „Г.“ 31, офис-партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 403,40 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4