Решение по дело №4844/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 472
Дата: 17 март 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20212120104844
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Бургас, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120104844 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “УниКредит Булбанк“ АД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от ***** съвместно с *****, против СТ. СТР. СН. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, *****, с която се претендира установяване
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК въз основа на документ № 260295/01.02.2021 г. по ч.гр.д. № 631/2021 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 2 000. 99 лв., представляваща дължима
главница по договор за кредитна карта за физически лица № ****** от 15.05.2019 г.,
сумата от 361. 98 лв.– дължими лихви по договора, от които 93. 65 лв. - лихва върху
редовна главница, дължима за периода 16.01.2020 г. - 14.05.2020 г., и 268. 33 лв. - лихва
за просрочена главница, дължима за периода 14.05.2020 г. - 28.01.2021 г. 72 лв. –
разходи за уведомяване, както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането. Моли се и за присъждането на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на договорно правоотношение между страните по договор за кредитна карта
за физически лица № ****** от 15.05.2019 г. и съответните общи условия към него,
съобразно уговорките по които са дължими търсените в настоящото производство
1
суми, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Заявява се също така, че
длъжникът не изпълнявал поетите задължения по договора, като не е внасял
уговорената минимална месечна вноска, поради което и банката уведомила кредита за
предсрочно изискуем, като изпратила нарочно съобщение до ответника за това, като му
дала двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Същото било получено на
22.06.2020 г., но въпреки това липсвало плащане на дължимите суми.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок писмен отговор, чрез
назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Мурджева,
с който се изразява становище за допустимостта на исковете, като се сочи, че по
отношение досежно основателността им ще се вземе след изготвяне на поисканата по
делото експертиза, като не се възразява срещу нейното назначаване. В съдебно
заседание назначения особен представител е предоставил решението на съда,
съобразно събрания по делото доказателствен материал.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз
основа на документ № 260295/01.02.2021 г. по ч.гр.д. № 631/2021 г. по описа на
Бургаския районен съд е разпоредено ответникът да заплати на ищеца паричните суми
- предмет на установяване в настоящото производство. Заповедта е приета за връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предвид дадените от съда указания на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, съдът
намира, че за ищецът-заявител е налице интерес от воденото на исковете – предмет на
делото.
Съгласно договор за кредитна карта на физически лица № ******, сключен на
15.05.2019 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството му на кредитор, и СТ. СТР.
СН., в качеството му на кредитополучател и оправомощен държатл на основан карта,
банката е предоставила на ответника кредитна карта с лимит от 2 000 лева. Уговорен
съгласно чл. 2 е месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие
на договора в размер на 1.35%. Усвоеният кредитен лимит е следвало да бъде
погасяван с минимална месечна вноска в размер на 60 лева, дължима от 1-во до 15-то
число на месеца, следващ периода на клиентски плащания. Уговорено е също така
погасяването на дължимите суми да се извършва чрез директен дебит в полза на
банката от картовата сметка на кредитополучателя. Съгласно чл. 7.2 от договора когато
до датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната
част от кредитния лимит върху усвоената част от лимита се начисляват лихви, които се
2
добавят към общия дълг. В чл. 8.11 от договора е посочено, че сумите, с които
кредитния лимит е надвишен, вследствие на трансакции, неплатени лихви, такси и
комисиони представляват усвоен и незабавно изискуем надвишен кредитен лимит и
стават част от дълга по главницата.
Представена е и покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал.
2 от ЗКИ, съгласно която ищецът е уведомил ответника за просрочието по кредита,
възлизащо към 08.06.2020 г. в размер на 2 152. 27 лева. С последната е отправена
покана за доброволно плащане на дължимите суми в срок от 14 дни от уведомяването,
като се твърди, че такова не е последвало. Липсват и насрещни твърдения и
доказателства, установяващи противното. Поканата е получена лично от ответника на
22.06.2020г.
От изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните
специални познания и като неоспорена от страните, се установява, че съобразно
уговорките между тях по договора към 29.01.2021 г. /датата, на която е депозирано
заявлението по чл. 417 от ГПК/ са дължими следните суми: 2 000.99 лева –главница,
93.65 лева –договорна лихва за периода от 16.01.2020 г. до 14.05.2020 г. и 268.33 лева –
лихва за просрочена главница за периода от 14.05.2020 г. до 29.01.2021 г. С карта е
усвоен надвишения кредитен лимит от 2 550 лева чрез тегления от банкомат.
Извършени са вноски в общ размер от 753.37 лева, от които е погасена главница в
размер на 534.39 лева; договорна лихва в размер на 186.06 лева и такса в размер на
32.93 лева. При това се налага, че останали дължими търсените в настоящото
производство суми.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото
съдът намира от правна страната следното:
В случая от представения по делото договор за кредитна карта се установи, че
ответникът е поел задължение към банката в качеството си на кредитополучател, като
се е задължил да погаси усвоения кредитен лимит. Установи се също, че кредиторът е
изпълнил основното си задължение като е предоставил кредитен лимит в уговорения
размер, който е изцяло усвоен.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, към датата на
образуване на заповедното производство – 29.01.2021г. са били налице непогасени
задължения по процесния договор за кредитна карта в общ размер от 2 362.97 лв., от
които 2 000.99 лева –главница, 93.65 лева –договорна лихва за периода от 16.01.2020 г.
до 14.05.2020 г. и 268.33 лева –лихва за просрочена главница за периода от 14.05.2020
г. до 29.01.2021 г., каквито са и присъдените със заповедта за незабавно изпълнение
суми. По делото не се твърди и не се представиха доказателства тези задължения да са
били погасени изцяло или частично, както преди завеждане на делото, така и в хода на
3
производството по него, с оглед на което съдът намира за доказано, че ответникът
дължи на ищеца сумите за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, които са
присъдени с процесната заповед за изпълнение, в това число и разходите от 72 лв.,
които изрично фигурират в изпратената до длъжника покана-уведомление и в
извлечение за сметки, като липсва оспорване на последното. Поради това следва
исковете като основателни да бъдат уважени.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са направените в заповедното производство разноски в размер на 108.
70 лева, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ищеца за
заплащане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му
заплати сумата от 876. 09 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно
представения списък на разноските.
Или общата дължима сума за разноски от страна на ответника възлиза на 985. 59
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че СТ. СТР. СН. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: гр. Бургас, *****, дължи на “УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано
от ***** съвместно с *****, част от сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 260295/01.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 631/2021 г. по описа на Бургаски районен съд и изпълнителен лист от
02.02.2021 г., а именно: сумата от 2 000. 99 лв., представляваща дължима главница по
договор за кредитна карта за физически лица № ****** от 15.05.2019 г., сумата от 361.
98 лв.– дължими лихви по договора, от които 93. 65 лв. - лихва върху редовна
главница, дължима за периода 16.01.2020 г. - 14.05.2020 г., и 268. 33 лв. - лихва за
просрочена главница, дължима за периода 14.05.2020 г. - 28.01.2021 г. 72 лв. – разходи
за уведомяване, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда СТ. СТР. СН. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр.
Бургас, *****, да заплати на “УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от *****
съвместно с *****, сумата от 985. 59 лв. /деветстотин осемдесет и пет лева и 59 ст./ за
4
направените по делото разноски, от които 108.70 лева по ч.гр.д. № 631/2021 г. и 876.
09 лева по настоящото гр.д. № 4844/2021 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5