МОТИВИ
към Решение № 149 от 01.08.2019 г.,
постановено по НАХД № 297/2019 г. по описа на РС – Харманли
Производството е по реда глава XXVIII
от НПК.
Районна прокуратура – Харманли е внесла мотивирано
постановление с предложение обвиняемият Ю.Ш. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по чл. 78а от НК, за
това, че на 09.08.2016 г. около 01:55 часа в землището на гр. Харманли, на
Автомагистрала Марица, км 66, при управление на моторно превозно средство –
товарен автомобил в композиция влекач марка „Рено”, модел „Премиум”, с рег. №
РВ 6694 СА със закачено за него полуремарке марка „Шмитц” СЦБ С3Т, с рег. № РВ
1831 ЕВ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват” и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по
непредпазливост причинил на Х , роден на *** г. в гр. М , Иран, ирански
гражданин, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в
трайно затруднение в движението на левия крак, което се дължи на открито
счупване на ляво бедро - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание РП – Харманли, редовно
призована, не изпраща представител.
Защитникът на обвиняемия - адв. И.Н.Л. пледира същият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба”, определено в минимално
предвидения от закона размер. Поддържа, че обвиняемият Ш. е имал добро процесуално
поведение, осъзнал е извършеното деяние и съжалява за причинената на
пострадалия телесна повреда.
В своя защита обвиняемият Ш. поддържа казаното
от защитника си, а в последната си дума се признава за виновен и изразява
съжаление за постъпката си.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Ю.Ш. / / е роден на *** г. в гр. Ай , Република
Турция, живущ в гр. Истанбул, Република Турция, кв. „Османие Махлеси”, Керван , е. Същият е турчин, турски
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан. В продължение на 45 години
обвиняемият е работил като шофьор, а към момента на деянието е изпълнявал
такава длъжност в „Генчтур“ ООД, Република Турция, представляващо дъщерно
дружество на „ПИМК” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив.
На 08.08.2016 г. около 17:00 часа обвиняемият Ю.Ш. потеглил от гр.
Истанбул, Република Турция в посока Република България. Управлявал товарен
автомобил в композиция влекач марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег. № РВ 6694 СА
със закачено за него полуремарке марка „Шмитц“ СЦБ С3Т с рег. № РВ 1831 ЕВ,
собственост на „ПИМК“ ООД. Обвиняемият изпълнявал курс от гр. Истанбул до гр.
Пловдив, като превозвал текстил, собственост на „МАРС ЛОГИСТИК“ ООД, с крайна
дестинация - Испания. Около 22:00 часа обвиняемият Ш. пристигнал на ГКПП
„Капитан Андреево“ и след преминаване през митнически проверки влезнал на
територията на Република България. След това обвиняемият поел по магистрала
„Марица“ в посока гр. Пловдив.
По същото време свидетелите Ре и Хо , които работели като
международни шофьори в „Рахбанан“ ООД, със седалище в гр. Мако, Република Иран,
пътували заедно към Румъния през Турция и България. Свидетелят Ре управлявал
влекач марка „Скания R-420“ с рег. № 21В50110 с прикачено полуремарке „MAMUT“ с
рег. № 21В50210, а свидетелят Х - влекач марка „Скания R-420“ с рег. № 50В24310
с прикачено полуремарке „MAMUT“ с рег. № 50В24410. На 08.08.2016 г. около 23:50
часа двамата преминали през ГКПП „Капитан Андреево“ и потеглили по магистрала
„Марица“. След като изминали около 40 км, вече на 09.08.2016 г. свидетелят Х констатирал,
че управляваният от него влекач изпускал въздух, което наложило преустановяване
на движението. Свидетелят спрял товарния автомобил в най-дясната /аварийна/
лента на магистралата, в близост до км 66, в района на пътен възел Харманли -
Симеоновград, който бил осветен от въздушна мрежа на ел. осветление. Свидетелят
Реза Юсеф Моради също преустановил движението на управлявания от него
автомобил, като спрял на около 3 м зад влекача на свидетеля Садеджи. Последният
веднага се заел да отстранява възникналата повреда, при което застанал пред
влекача и започнал да изважда филтъра. След като приключил свидетелят Садеджи
се отдръпнал настрани, но все още се намирал пред товарния автомобил, а
свидетелят Реза Юсеф Моради се качил в кабината и запалил двигателя, за да
проверят дали е отстранена повредата.
Междувременно, около 01:55 часа на 09.08.2016 г. обвиняемият Ю.Ш.
се движел с управлявания от него товарен автомобил в композиция влекач марка
„Рено“, модел „Премиум“ с рег. № РВ 6694 СА със закачено за него полуремарке
марка „Шмитц“ СЦБ С3Т с рег. № РВ 1831 ЕВ в дясната пътна лента на
автомагистрала „Марица“ и също се намирал в землището на гр. Харманли, при км
66, в района на пътен възел Харманли - Симеоновград. Обвиняемият управлявал
превозното средство със скорост от 87,7 км/час, когато вниманието му било
привлечено от друг товарен автомобил, който предприел маневра по изпреварването
му. Вследствие на разсейването си обвиняемият Ш. загубил контрол върху
управлявания от него автомобил, който завил на дясно и навлязъл в най-дясната
/аварийна/ лента за движение на магистралата. В този момент обвиняемият, който
продължавал да следи движението на изпреварващия го автомобил, не забелязал
спрелите автомобилни композиции, управлявани от свидетелите Ре и Х , въпреки че
имал възможност за това предвид габаритите на същите и осветеността на мястото,
където били спрели. В резултат на това последвал сблъсък между превозните
средства, като предната челна част на управлявания от обвиняемия товарен
автомобил в композиция влекач марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег. № РВ 6694 СА
със закачено за него полуремарке марка „Шмитц“ СЦБ С3Т с рег. № РВ 1831 ЕВ се
ударил в задната лява част на полуремарке „MAMUT“ с рег. № 21В50210. Вследствие
на удара полуремаркето се задвижило със скорост от 63,3 км/час и от своя страна
се ударило в спрялото пред него полуремарке „MAMUT“ с рег. № 50В24410, чийто
водач бил свидетелят Хо Са и. От удара
товарната композиция се придвижила напред, като предната дясна гума затиснала
намиращия се непосредствено пред нея свидетел Са . След като се съвзел от
удара, обвиняемият Ш. веднага се притекъл на помощ на свидетелят Хо , като
преместил затисналия го товарен автомобил.
На място пристигнали полицейски служители от РУ - Харманли -
свидетелите Ми и Зл , както и автоконтрольори от Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Хасково - свидетелите Ем П и Пе . На местопроизшествието били извикани
екипи на спешна помощ, които откарали пострадалите лица в ЦСМП при МБАЛ -
Хасково. Водачите на трите товарни автомобила били изпробвани за употреба на
алкохол, като резултатите били отрицателни. Полицейските служители съставили
констативен протокол за ПТП с пострадало лице, както и АУАН на обвиняемия.
Впоследствие бил извършен оглед на местопроизшествието, обективиран в протокол
от 09.08.2016 г., ведно с фотоалбум /л. 12 - 23 ДП/. Участвалите в пътното
произшествие автомобили били приобщени с протокол за оглед на веществени
доказателства /л. 122 - 137 ДП/, съставен на 24.08.2016 г., а след извършване
на съответните следствени действия били върнати на собствениците им.
В хода на разследването е назначена съдебна автотехническа
експертиза /л. 61 - 85 ДП/, в чието заключение е посочено, че ударът между
превозните средства е станал в лентата за излизане от АМ „Марица“ в посока гр.
Симеоновград /продължението на аварийната лента/, като по характер ударът е бил
кос, заден - предна част на влекач марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег № РВ
6694 СА със задна лява част на полуремарке марка „MAMUT“ CH240A с рег. №
21В50210. Според вещото лице скоростта на движение на управлявания от
обвиняемия товарен автомобил непосредствено преди произшествието и в момента на
удара е била 87,7 км/ч. По отношение на управлявания от свидетеля рМ товарен автомобил „Скания R-420“ с рег. №
21В50110 с прикачено полуремарке „MAMUT“ с рег. № 21В50210 е установено, че
преди и в момента на удара е бил спрян, а след това е придобил скорост от 63,3
км/ч. Определена е опасната зона за спиране на товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Премиум“ с рег № РВ 6694 СА с прикачено към него полуремарке марка
„Шмитц“ СЦБ С3Т с рег. № РВ 1831 ЕВ при скорост от 87,7 км/ч, а именно 110,93
м. Според експерта при конкретната пътна обстановка обвиняемият е имал
техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието
на участъка от АМ „Марица“ и наличието на препятствие /спрял товарен автомобил
с прикачено към него полуремарке с наличието на светлоотразителни обозначителни
елементи в задната част на полуремаркето/, разположението в лентата за излизане
от магистралата в посока гр. Симеоновград /продължението на аварийната лента/,
в зоната на пътен възел, осветен от въздушна мрежа на ел. осветление и да
предотврати произшествието, като не навлиза в лентата за излизане от АМ
„Марица“ в посока гр. Симеоновград /продължението на аварийната лента/. Заключението
на вещото лице е, че причините за възникване на произшествието не са от
техническо естество.
На досъдебното производство са изготвени две съдебномедицински
експертизи по отношение на пострадалите Хо и Р . От заключението на първата
експертиза /л. 89 ДП/ се установява, че свидетелят Садеджи е получил следните
увреждания - открито счупване на ляво бедро и хеморагичен шок, като е възможно
да са причинени при автомобилна травма. Причинено е разстройство на здравето, временно
опасно за живота поради шока от кръвозагубата, както и трайно затруднение в
движението на левия крак, дължащо се на счупването на бедрената кост. В
заключението на втората експертиза /л. 92 ДП/ е посочено, че на Реза Ю Моради е причинено разстройство на здравето
вследствие на счупване на 11 и 12 ребра на гръбначния стълб, при възможен
механизъм - автомобилна травма.
По делото е назначена и съдебна оценъчна експертиза /л. 102 - 120
ДП/, според чието заключение пазарната стойност на товарен автомобил марка
„Рено“, модел „Премиум“ с рег № РВ 6694 СА към датата на настъпване на деянието
възлиза в размер на 44 960 лв., а стойността на нанесените щети - 33 116 лв.,
като в резултат на деянието превозното средство е унищожено. Пазарната стойност
на полуремарке марка „Шмитц“ СЦБ С3Т с рег. № РВ 1831 ЕВ към датата на деянието
възлиза на 26 544 лв., а стойността на нанесените щети - 1365,40 лв., като
вследствие на деянието превозното средство е повредено. Вещото лице е
определило, че средната пазарна стойност на товарната композиция към датата на
деянието възлиза на 71 504 лв., а общата стойност на нанесените щети - 34
481,40 лв. Пазарната стойност на товарен автомобил марка „Скания R-420“ с рег. № 21В50110 към датата на
настъпване на деянието възлиза в размер на 130 747 лв., а стойността на
нанесените щети - 106 035 лв. и в резултат на деянието превозното средство е
унищожено. Пазарната стойност на полуремарке марка „MAMUT“ с рег. № 21В50210
към датата на деянието възлиза на 26 544 лв., а стойността на нанесените щети -
734,19 лв., като вследствие на деянието превозното средство е повредено. Вещото
лице е определило, че средната пазарна стойност на товарната композиция към
датата на деянието възлиза на 157 291 лв., а общата стойност на нанесените щети
- 106 769,19 лв. Пазарната стойност на товарен автомобил марка „Скания R-420“ с рег. № 50В24310 към датата
на настъпване на деянието възлиза в размер на 130 747 лв., а стойността на
нанесените щети - 40,80 лв. и превозното средство е повредено. Пазарната
стойност на полуремарке марка „MAMUT“ с рег. № 50В24410 към датата на деянието
възлиза на 26 544 лв., а стойността на нанесените щети - 3505,19 лв., предвид
което превозното средство е повредено. Вещото лице е определило, че средната
пазарна стойност на товарната композиция към датата на деянието възлиза на 157
291 лв., а общата стойност на нанесените щети - 3545,99 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378,
ал. 2, вр. чл. 283 от НПК писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства и експертни заключения. В доказателствената съвкупност не се
констатират противоречия, доказателствата са взаимно допълващи се и изясняват
във възможната пълнота протичането на събитията на процесната дата, поради
което не се налага подлагането им на задълбочен анализ.
Обясненията на обвиняемия се възприемат от настоящия съд не само като основен
елемент от правото му на защита, но и като важен носител на доказателствена
информация. В случая обясненията са последователни и безпротиворечиви, като не
се само в хода на досъдебното производство, но и в съдебна фаза обвиняемият
изрично признава виновността си в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, и изразява съжаление за случилото се. Обвиняемият
добросъвестно излага причините за произшествието, настъпило поради разсейване
на неговото внимание и несвоевременно забелязване на спрелите превозни
средства. Настоящият съдебен състав поставя тези обяснения в основата на
възприетия механизъм на ПТП, доколкото изясняват навлизането на автомобила в
най-дясната /аварийна/ лента за движение на магистралата и последвалия удар в
намиращите се там превозни средства.
Обясненията на обвиняемия кореспондират и се допълва от показанията на
свидетелите Х и Ре , които еднопосочно и безпротиворечиво пресъздават
хронологията на случилите се събития. Тези свидетели детайлно разказват за
действията и местоположението си преди и непосредствено след удара. Показанията
на пристигналите на местопроизшествието полицейски служители допринасят за
изясняване на заварената от тях обстановка. Извършените следствени действия са
скрепени в съответни протоколи, съставени при условията и по реда на НПК.
Причинените на пострадалите лица телесни увреждания се установяват по
несъмнен начин от представената по делото медицинска документация и
заключенията на съдебномедицинските експертизи. Съставомерно по повдигнатото
обвинение е увреждането, причинено на свидетеля Х , изразяващо се в трайно
затруднение в движението на левия крак, дължащо се на счупването на бедрената
кост, което се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съдът кредитира заключенията на назначените
в хода на досъдебното производство експертизи като изготвени компетентно и
безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и съответстващи на останалите
доказателства, относими към предмета на изследване.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка и изложения доказателствен
анализ съдът намира, че с деянието си обвиняемият Ю.Ш. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 09.08.2016 г. около
01:55 часа в землището на гр. Харманли, на Автомагистрала Марица, км 66, при
управление на моторно превозно средство – товарен автомобил в композиция влекач
марка „Рено”, модел „Премиум”, с рег. № РВ 6694 СА със закачено за него
полуремарке марка „Шмитц” СЦБ С3Т, с рег. № РВ 1831 ЕВ, нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2,
предл. 2-ро от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил на Х средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на левия крак, което се дължи на открито счупване на ляво бедро.
Съставомерността на деянието по чл. 343, вр. чл.
342 от НК е обусловена от запълване на бланкетната диспозиция с правила за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП, чието нарушение се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат. Разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, чието нарушаване е вменено на обвиняемия, въвежда изискване управляваното превозно средство да бъде непрекъснато
контролирано, което означава водачът да бъде максимално концентриран върху
управлението, да следи всеобхватно и непрестанно пътната обстановка и
движението на автомобила по пътя и в хода на процеса да не отклонява вниманието
си. В съдебната практика последователно се приема, че
неправомерното поведение на водача, изразяващо се в загуба на контрол, обуславя
самостоятелно нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и може да бъде реализирано
само доколкото не е налице нарушение относно режима на скоростта. Типични
проявления на това поведение са изгубването контрола върху управлението поради
заспиване на водача, отклоняване на вниманието, разсейване и други, довели до
недопустимо бездействие на водача поради
различни външни и вътрешни фактори.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че обвиняемият Ю.Ш. е нарушил
обсъжданото правило, доколкото загубата на контрол и навлизането на превозното
средство в най-дясната /аварийна/ лента на магистралата се е дължало на
отклоняване на вниманието му поради изпреварващ го автомобил. Това от своя
страна е обусловило необходимостта да съобрази скоростта си и в случай на възникнала
опасност да спре. Обвиняемият, обаче, не е възприел подобно поведение, което в
съчетание с разсейването му, е попречило да предприеме аварийно спиране, за да
избегне удара с намиращите се в аварийната лента товарни автомобили. От
заключението на съдебно автотехническата експертиза се установява, че при
конкретната пътна обстановка обвиняемият е имал техническа възможност да
възприеме наличието на препятствие и да предотврати произшествието. Експертът е
определил скоростта на движение на обвиняемия преди произшествието в размер на
87,7 км/ч, което е в рамките на допустимата максимална скорост за движение по
магистрала на съответното превозно средство. Същевременно е установено, че
скоростта е била същата и по време на удара, което означава, че обвиняемият не
е намалил скоростта и не е спрял, доколкото поради разсейването си е възприел
опасността прекалено късно, когато ударът е бил непредотвратим, макар да е имал
обективната възможност по-рано да забележи намиращите се в аварийната лента
автомобили. Изложеното обосновава извод, че обвиняемият Ш. е нарушил повелята
на чл. 20, ал. 2, предл. 2-ро от ЗДвП.
Общата
разпоредба, уреждаща режима на скоростта - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП визира две хипотези на движение с несъобразена скорост
/Решение № 249 от 11.01.2017 г. на ВКС по н. д.
№ 988/2016 г. ; Решение № 222/2014 г. на ВКС по н. д. № 539/2014 г./. Първата /предл. 1-во/ изисква съобразяване на скоростта с
всички видими фактори, които изначално представляват опасност за движението. Те
съществуват отнапред, видими са или поне може да бъде предвидено съществуването
им, като изброяването не е изчерпателно. В такъв случай става дума за
„предвидима” опасност. Втората хипотеза /предл.
2-ро/ предвижда задължение за избор на такава скорост, която позволява
да се избегне ПТП, ако внезапно възникне критична пътна ситуация, поради което
се касае за „непредвидима опасност“. Според
съдебната практика не може да са налице едновременно и двете хипотези на
движение с несъобразена скорост, доколкото възникват при различни предпоставки
и изискват различно поведение от водачите /в този смисъл Решение № 300 от 25.06.2012 г. на ВКС по н. д. №
947/2012 г./. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се
установява наличие на изначално съществуващи и създаващи опасност за движението
неблагоприятни
фактори, попадащи в хипотезата на т. нар. „предвидима” опасност. Настъпилото
произшествие е резултат от навлизането в най-дясната /аварийна/ лента за
движение по магистралата, вследствие на загубата на контрол над автомобила поради
отклоняване на вниманието на водача, и последвало несъобразяване на скоростта с
внезапно възникналата опасност от намиращите се в аварийната лента спрели
превозни средства. При това положение и предвид изложеното относно извършеното
от обвиняемия нарушение на чл. 20, ал. 2, предл. 2-ро от ЗДвП следва, че не може да се ангажира отговорността му за неспазване на правилата за
режима на скоростта, очертани в чл. 20, ал. 2, предл. 1-во от ЗДвП. В това
именно се състои причината съдът да оправдае обвиняемия по повдигнатото му обвинението с деянието да е нарушил чл. 20, ал. 2,
предл. 1-во от ЗДвП.
От субективна страна
престъплението по чл. 343 НК се отличава със усложнена форма на психическото
отношение на дееца. От една страна той съзнава, че извършва нарушение на правилата,
регламентирани в ЗДвП, което намира проявление в загубата на контрол и
навлизането на превозното средство в най-дясната /аварийна/ лента на АМ
„Марица”. От друга страна обаче, към съставомерния резултат деецът се отнася
непредпазливо. В настоящия случай обвиняемият изобщо не е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил в състояние (бил е длъжен и е могъл) да предвиди, че престъпният
резултат ще настъпи. Задължението за предвиждане настъпването
на съставомерните последици е изводимо от качеството му на правоспособен водач
на МПС и възможността обективно да възприема опасностите за движението, с които
следва да съобрази поведението си. Предвид изложеното съдът намира, че обвиняемият
Ю.Ш. е проявил небрежност като форма на непредпазлива вина.
ПО
РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА”
При
индивидуализиране на административното наказание на обвиняемия, съдът съобрази
вида и характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността
и сигурността на транспорта, които се отличават с голяма обществена значимост,
както и степента на засягане на същите, намерила израз във вида на допуснатите
нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, личността на обвиняемия,
който е семеен и трудово ангажиран, както и изразеното искрено съжаление за
случилото се. В тази група следва да се отнесат още оказаната от обвиняемия
помощ на пострадалия Хо чрез освобождаването му от затисналото го превозно
средство, както и вида на вината при извършване на деянието – несъзнавана
непредпазливост /небрежност/. За отегчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства съдът прие настъпилите несъставомерни последици, а именно
причинените значителни имуществени вреди и телесното увреждане на свидетеля Р .
С оглед изложеното и предвид установените в чл.
78а, ал. 1 от НК предели на административното наказание глоба от 1000 лв. до
5000 лв., настоящият съдебен състав намери, че наказанието на обвиняемия Ю.Ш. следва
да бъде определено при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства в минимално
предвидения в закона размер от 1000 лв. Индивидуализирано по този начин наказанието
се явява адекватна на
извършеното санкция, която ще способства в пълнота за изпълнение на целите по
чл. 36 от НК.
По отношение на предвиденото в чл. 343г от НК наказание
лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство, следва да се отбележи
следното: Безспорно съобразно посочената разпоредба във всички случаи на
престъпление по чл. 343 от НК съдът постановява и лишаване от право по чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК. Същевременно чл. 78а, ал. 4 от НК предвижда, че съдът, който
налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност, ако такова е предвидено
за съответното престъпление. Изложеното означава, че при прилагане на института
по чл. 78а от НК, лишаването от права по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
не е задължително, а зависи от преценката на съда. В настоящия случай предвид
трудовото занятие на обвиняемия, който в продължение на 45 години и понастоящем
работи като шофьор и изкарва прехраната за себе си и семейството си посредством
управление на превозно средство, съдът прецени, че на основание чл. 78а, ал. 4
от НК обвиняемият Ш. не следва да бъде лишаван от право по чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК. Налагането на това наказание би довело до неоправдано от гледна точна на
наказателната репресия затрудняване при осъществяването на трудовите му
задължение, а и съдът намира, че административното наказание глоба е достатъчно
за постигане целите на специалната превенция спрямо обвиняемия Ю.Ш..
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия Ю.Ш. да заплати по
сметка на ОД на МВР – Хасково направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 974.40 лева /деветстотин седемдесет и четири лева и
четиридесет стотинки/.
По изложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ирена Аврамова/