РЕШЕНИЕ
№ 1141
гр. Пловдив, 20.09.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 1816/ 2018 г. по описа на ПдОС,
IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435
и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба, подадена от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, чрез пълномощник юрисконсулт
Р. К., против действия на съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20177570400189
по описа на ЧСИ Атанас Атанасов с рег. № 757, район на действие Окръжен съд- Пловдив,
състоящи се в отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство, както и в отказ на съдебния изпълнител да намали размера на
присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
В жалбата се релевират оплаквания
за незаконосъобразност на отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело, както и да намали размера на претендирания от страна на
взискателя адвокатски хонорар поради прекомерност. В тази връзка се развиват
доводи, че изпълнителното дело следва да бъде прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.1 от ГПК, тъй като жалбоподателят е направил изявление за прихващане с
насрещно вземане, което има срещу взискателите и което вземане произтича от
договор за кредит, което прихващане е направено преди датата на образуване на
изпълнителното дело и получаване на поканата за доброволно изпълнение, и което
прихващане е осчетоводено от банката жалбоподател на 24.11.2017 г. по отношение
на част от дължимите на банката суми към 23.11.2017 г. до размера на по-
малката сума от 1423,00 лв., като с оглед на това се поддържа, че банката не е
дала повод за образуване на изпълнителното дело, поради и което същото следва
да бъде прекратено, както и че банката не дължи разноски по него. На следващо
място се поддържа аргумент, че претендираното от взискателите адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следа да бъде редуцирано до законоустановения
минимум от 150 лв., съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не
представлява правна и фактическа сложност.
Ответниците по жалбата „Музикален
свят“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П**, ул. „***, М.И.С.
с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Е. Х., оспорват жалбата като
неоснователна, по съображенията, изложени в депозирано писмено становище.
Претендират разноски по настоящото производство.
Ответницата по жалбата А. Р.С. с
ЕГН **********, не взима становище.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Атанас Атанасов, в които са изложени доводи за недопустимост
и неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на „Музикален свят“ ЕООД, М.И.С. и А. Р.С. от 24.11.2017 г., въз основа на
изпълнителен лист от 20.11.2017 г., издаден против „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, по гр. д. № 11570/ 2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от
1423 лв., представляваща направени по делото разноски.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело е заявена претенция за направените в изпълнителното
производство разноски, като е приложен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., като от
същия се установява, че същото е за образуване и водене на изпълнителното дело,
както и договорът следва да се счита като разписка за плащането на сумата.
С разпореждане на съдебния
изпълнител от 24.11.2017 г. претендираните от взискателите разноски са приети
по делото и са възложени в тежест на длъжника, като същите са включени в общия
размер на дълга, съгласно поканата за доброволно изпълнение, изх. № 2579/
24.11.2017 г.
С молба, вх. № 2482/ 14.12.2017г.
по описа на ЧСИ Атанасов, адресирана до ЧСИ Атанасов длъжникът е поискал
изпълнителното дело да бъде прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК,
тъй като е направил изявление за прихващане с насрещно вземане, което има срещу
взискателите и което вземане произтича от договор за кредит, преди датата на
образуване на изпълнителното дело и получаване на поканата за доброволно
изпълнение, и което прихващане е осчетоводено от банката на 24.11.2017 г. по
отношение на част от дължимите на банката суми към 23.11.2017 г. до размера на
по- малката сума от 1423,00 лв., като с оглед на това се поддържа, че банката
не е дала повод за образуване на изпълнителното дело, поради и което същото
следва да бъде прекратено, както и че банката не дължи разноски. На следващо
място се поддържа аргумент, че претендираното от взискателите адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следа да бъде редуцирано до законоустановения
минимум от 150 лв., съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не представлява
правна и фактическа сложност.
По така депозираната молба
взискателите са взели становище, вх. № 2536/ 22.12.2017 г., съгласно което
заявяват, че не признават направеното прихващане, тъй като твърдяното от
банката вземане не е установено по съдебен ред, както и на следващо място
оспорват размера на сумите, които банката претендира като дължими от тях. На
следващо място оспорват твърдението на банката, че уведомлението за извършеното
прихващане е достигнало до тях преди образуването на изпълнителното дело.
Във връзка с депозираната молба
от 14.12.2017 г., длъжникът е подал в регистратурата на Окръжен съд- Пловдив,
молба- жалба, вх. № 251/ 04.01.2018 г. по описа на ПдОС, адресирана чрез
„Окръжен съд Пловдив до ЧСИ Атанасов“, с аналогични на изложените в предходната
молба искания и доводи. По цитираната „молба- жалба“ е образувано в. гр. д. №
319/ 2018 г. по описа на ПдОС, ХІV гр. състав, по което е постановено
Определение № 629/ 21.03.2018 г., с което жалбата е оставена без разглеждане
като недопустима, което определение е потвърдено с Определение № 246/
06.06.2018 г., по в. ч. гр. д. № 297/ 2018 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, като апелативният съд е приел, че подадената директно до съда молба-
жалба от длъжника, вх. № 251/ 04.01.2018 г., няма характер на жалба против
действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 186/ 2017 г., а
съставлява молба до съдебния изпълнител с искания за прекратяване на
изпълнителното производство и освобождаване от отговорност за заплащане на
разноските по изпълнението или намаляване на размера им, по които искания
съдебният изпълнител не се е произнесъл с нарочен акт, като едва след
постановяване на изрични откази по тях, тези откази е допустимо да бъдат
обжалвани от длъжника при посочените от него хипотези. Предвид на това ПдАС е
върнал делото на ЧСИ Атанасов за произнасяне по исканията на длъжника „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, заявени с молба, вх. № 2482/ 14.12.2017 г., и с молба- жалба,
вх. № 251/ 04.01.2018 г.
С Разпореждане от 12.06.2018 г.,
по изпълнително дело № 189/2017г.,
съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за
прекратяване на изпълнителното дело, както и е оставил без уважение
възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
възложени върху длъжника, като препис от същото е връчен на длъжника „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД на 18.06.2018 г.
Подадена е молба- жалба от
длъжника „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от 25.06.2018 г., вх. № 1291/
27.06.2018 г. на ЧСИ Атанасов (вх. № 19979/ 28.06.2018 г. на ПдОС), против
отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело и да редуцира
размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. Във връзка с
дадени указания за отстраняване на нередовности по жалбата е депозирана молба-
жалба от длъжника „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, вх. № 22935/ 26.07.2018 г. на
ПдОС.
Като се има предвид изложеното,
както и предвид релевираните в жалбата оплаквания, може да се заключи, че
депозираната молба- жалба, вх. № 22935/ 26.07.2018 г. на ПдОС, е неразделна
част от молба- жалба, вх. № 1291/ 27.06.2018 г. на ЧСИ Атанасов, съответно вх.
№ 19979/ 28.06.2018 г. на ПдОС (доколкото по предходните молби- жалби на
длъжника е налице произнасяне на съда по в. гр. д. № 319/ 2018 г. на ПдОС и в.
ч. гр. д. № 297/ 2018 г. на ПдАС) и има характер на жалба против действия на
съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20177570400189 по описа на ЧСИ Атанас
Атанасов с рег. № 757, район на действие Окръжен съд- Пловдив, изразяващи се в
отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, както и в
отказ на съдебния изпълнител да намали размера на присъденото в полза на
взискателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност, които действия са
обективирани в Разпореждане от 12.06.2018 г., постановено по изпълнително дело
№ 20177570400189 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов с рег. № 757, район на
действие Окръжен съд- Пловдив.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,
както и разноските по изпълнението.
Предвид изложеното по-горе,
настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна -
длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Не са налице основания за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй
като не се установява извършено преди датата на образуване на изпълнителното
дело плащане от длъжника „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на дължимата парична
сума в размер от 1423,00 лв., за което същият е осъден да заплати на
взикателите Музикален свят“ ЕООД, М.И.С. и А. Р.С. по силата на изпълнителен
лист от 20.11.2017 г., издаден против „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, по гр. д.
№ 11570/ 2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Не е налице и твърдение за
извършено плащане, а за направено от банката длъжник изявление за прихващане на
насрещни задължения, като вземането на банката по отношение на взискателите не
е съдебно установено и е изрично оспорено от същите, както и е оспорено
извършеното от банката прихващане, с оглед на изразеното становище, вх. № 2536/
22.12.2017 г. Прихващането действително е способ за погасяване на насрещни
вземания до размера на по- малкото от тях, но в конкретния случай, както и с оглед
установеното от фактическа страна направеното изявление от банката длъжник за
прихващане не изпълва хипотезата на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК. На следващо
място следва да се посочи, че така повдигнатият от банката длъжник спор, че с
извършеното прихващане е погасила задължението си към взискателите, не може да
бъде разрешен в настоящото производство, което е с характер на контролно-
отменително такова, а само в рамките на исково производство, образувано по иск
по чл. 439 от ГПК.
Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като това правило се
прилага и в изпълнителното производство относно заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство
по същото. В настоящия случай по изпълнителното дело е представен договор за
правна помощ и съдействие, приложен към молбата за образуване на изпълнителното
дело, от който се установява безспорно, че взискателите са ангажирали
адвокатска защита с предмет образуване на изпълнително дело срещу
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и водене на същото посредством осъществяване на
процесуално представителство по изпълнителното дело, за което е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., като съгласно посоченото в
договора договорът следва да се счита като разписка за плащането на тази сума.
В хипотезата на договорено плащане в брой, съгласно приетото по т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г., по т. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС,
във връзка с необходимостта от представяне на доказателства за извършеното
плащане, вписването в договора за правна помощ за направеното плащане е
достатъчно и договорът има характер на разписка.
На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.10, т. 1 и т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, установеният минимален размер на възнаграждението
за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а за процесуално
представителство по изпълнителното дело – в размер на 164,81 лв., с оглед на
което минималният размер на възнаграждението за образуване и водене на
изпълнителното дело е в размер на 364,81 лв. С оглед на това, настоящият състав
намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 450 лв. не се явява
прекомерно, тъй като същото не надвишава значително минимално установения с
наредбата размер на адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнително дело, с оглед на което искането за неговото редуциране се явява
неоснователно. Не може да се обоснове извод за липса на фактическа и правна
сложност на образуваното изпълнително дело само с оглед на обстоятелството, че
длъжникът е банка.
На следващо място, за пълнота на
изложението, с оглед наведените в жалбата оплаквания, доколкото към настоящия момент
не е установено погасяване на задължението на длъжника пред датата на
образуване на изпълнителното дело, то не е налице основание за освобождаване на
длъжника от отговорност за заплащане на разноски по изпълнителното дело, и в
частност на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
По отношение на изложените в
молбата- жалба доводи за незаконосъобразност на наложения от съдебния
изпълнител запор върху банковите сметки на длъжника в БНБ, следва да се посочи,
че длъжникът може да обжалва, на основание чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, само
насочване изпълнението върху несеквестириуемо имущество, като обжалването на
запора като отделно изпълнително действие, извън посочената хипотеза, е
недопустимо. В настоящия случай, с оглед качеството на длъжника – банка, не може
да става дума за несеквестируемост. На следващо място, съобразно нормите на
ГПК, запор на вземане може да се наложи в срока за доброволно изпълнение, като
този извод се мотивира с оглед разпоредбите на чл. 428, ал.2, изр.2 и чл.507,
ал.1 от ГПК.
Гореизложеното обуславя
неоснователността на жалбата, с оглед на което същата следва да бъде оставена
без уважение.
В частта за разноските.
С оглед неоснователност на
жалбата, на ответната страна се дължат разноски за настоящото производство,
такива се претендират за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200
лв., като доказателства за това се представени за взискателите „Музикален свят“
ЕООД и М.И.С..
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 19979/ 28.06.2018 г. и вх. №22935/ 26.07.2018 г. на ПдОС, заведена
след администрирането й с вх. № 24658/ 17.08.2018 г., подадена от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Никола
Вапцаров“ № 55, чрез пълномощник юрисконсулт Р. К., против действия на съдебен
изпълнител по изпълнително дело № 20177570400189 по описа на ЧСИ Атанас
Атанасов с рег. № 757, район на действие Окръжен съд- Пловдив, изразяващи се в
отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, както и в
отказ на съдебния изпълнител да намали размера на присъденото в полза на
взискателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност, обективирани в
Разпореждане от 12.06.2018 г., постановено по изпълнително дело №
20177570400189 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов с рег. № 757, район на действие
Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, да заплати на „Музикален
свят“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „*** *, и М.И.С.
с ЕГН **********, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за
производството по в. гр. д. № 1816/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.