Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

17.04.2019 г.

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			наказателен	състав
На	Двадесет и шести февруари				Година	2019

 

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							ЕВГЕНИ БОЖИДАРОВ
	Съдебни заседатели
	Секретар	Валя Каменова
	Прокурор
	Като разгледа докладваното от				Съдия БОЖИДАРОВ
АНХ			дело номер	25			по описа за		2019	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

К.М.М. от гр.Роман обжалвал наказателно постановление № 187/30.10.2018 г.  на  началник РУ-Роман, с което на основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.193 ал.1 ЗОБВВПИ е санкциониран с административно наказание глоба в размер на  500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.90  ал.1 т.1 ЗОБВВПИ.

В жалбата се оспорва нарушението.  Изнасят се доводи за издадено НП в  противоречие с материалния и процесуален закон. Иска се отмяна на НП, а при алтернативност  намаляване  на наложената глоба.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от адв. М.С. ***, който поддържа и  доразвива доводите в жалбата . Конкретизира разминаване  в правната   квалификация на нарушението  между АУАН и НП въз основа на което иска  отмяна  на обжалваният административен акт. При условия на алтернативност пледира за прилагане на чл. 28 ЗАНН, поради маловажност на нарушението  предвид конкретни  факти.

Въвзиваемата страна ,редовно призована , представител не изпраща. В писмото изпращащо преписката в съда излага съображения НП да бъде потвърдено поради спазена процедура по ЗАНН и доказаност на нарушението от към обект , субект,  обективна и субективна страна  .

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект. 

Събрани са писмени доказателства .Снети са показания  от свидетели.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна :

Представен по делото е АУАН №187/ 04.10.2018 г. , съставен против К.М.М. от гр. Роман , за това , че на30.08.2018 година  около 16.00 часа в с. Синьо бърдо , общ. Роман,  на ул. „Н. Вапцаров“ №2 е установено , че не съхранява  притежавано от него   законно огнестрелно оръжие –гладкоцевна  пушка марка „ИЖ“, 12 калибър, с № П 0949, в метално неподвижно закрепена  и снабдена със  секретно заключващо устройство, по постоянен адрес.  Оръжието е оставено в не  заключено помещение на посочения адрес в с. Синьо бърдо, като адреса е различен от постоянния  му адрес в гр. Мездра. Нарушението е квалифицирано по чл.98 ал.1  ЗОБВВПИ .

Въз основа на така съставеният АУАН АНО издал атакуваното НП  ,с  посочване на правна квалификация  по  чл. 90 ал.1 т.1 от ЗОБВВПИ  с което  наложил на М. на основание чл. 193 л.1  от ЗОБВВПИ глоба в размер на 500 лв.

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса, и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното от правна страна:

Жалбата е основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за не виновен до доказване на противното. В този смисъл е и разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП.Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение .Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установеният ред на държавно управление,извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо.От това следват два извода –следва да е налице виновно нарушение на конкретна правна норма представляваща състав на фактическо нарушение и същото да е обявено от закона за наказуемо.Наказанието се налага въз основа на санкционна норма кореспондираща с фактическият състав на нарушението и приетата за него правна квалификация.В случая  в НП  се съдържа диспозитив на нарушение  свързано със  съхранение на огнестрелно оръжие  по адрес на физическо лице  различен от постоянния такъв.  Правната квалификация за него е по чл. 98 ал.1  ЗОБВВПИ. В НП е посочена  различна правна квалификация, а именно по чл. 90 ал.1 т.1  ЗОБВВПИ. Тази разпоредба  в закона съществува  без алинеи и точки , като самият чл. 90 указва , че лицата получили разрешение за съответните дейности  по ЗОБВВПИ , могат след сключване на договор за наем с МВР  да съхраняват,  носят и употребяват наетите огнестрелни  оръжия и боеприпаси за тях. Очевидно е , че  описанието на нарушението  в НП не съответства  на приетата  правна квалификация по чл. 90 ал.1 т.1 ЗОБВВПИ. Това   нарушение  е съществено  и намира изражение  в неправилно  посочена нарушена законна разпоредба ,като задължителен реквизит на НП по смисъла на чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН.  Неправилното приложение на закона води като следствие извод за незаконосъобразно НП , което подлежи на отмята само на това основание , без да се обсъжда спора по същество относно обект ,субект , обективна и субективна страна .В тази насока е и основното възражение на защитата , което съдът намира за основателно

Мотивиран при тези доводи, РС-Мездра на основание чл.63 ал.1 ЗАНН в този съдебен състав

                              

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  като  незаконосъобразно наказателно постановление № 187/30.10.2018 г.  на  началник РУ-Роман, с което  К.М.М. от гр. Роман на основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.193 ал.1 ЗОБВВПИ е санкциониран с административно наказание глоба в размер на  500  /петстотин/ лева за нарушение на чл.90  ал.1 т.1 ЗОБВВПИ.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване по реда на чл.211 ал.1 АПК с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                                   Районен съдия: