№ 152
гр. Ловеч, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500331 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение рег. № 59/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1140/2024 г.,
Тетевенският районен съд е изменил на основание чл.150 от СК определената
със споразумение от 13.01.2021 г. по гр.дело № 624/2020 г. по описа на РС -
Тетевен издръжка, дължима от З. М. С. с ЕГН ********** в полза на Р. З. И. с
ЕГН **********, родена на 18.07.2009 г., платима чрез нейната майка и
законен представител И. А. И. с ЕГН **********, като я увеличава от 170.00
лв. на 350.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
19.11.2024 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
деня на падежа до окончателното й изплащане и постановил предварително
изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Със същото решение З. М. С. с горните данни е осъден на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Р. З. И., чрез нейната майка и законен
представител И. А. И. сумата 300.00 лв. разноски по делото, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на РС – Тетевен сумата 259.20 лв.,
представляваща държавна такса върху присъденото увеличение на
издръжката.
Срещу решението на ТРС е подадена въззивна жалба от З. М. И., чрез
адв. С. П.. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно за сумата над
1
270.00 лв., какъвто е минималният размер на издръжката за 2025 г. Не отрича,
че дължи издръжка, но същата следва да бъде съобразена с дохода му в размер
на 250.00 лв. месечно. Излага, че не е станала причина за завеждане на делото
и не дължи разноски, защото дъщеря му и майка й не са искали издръжката да
бъде повишена.
Моли съда да измени решение № 59/10.03.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1140/2024 г. по описа на РС - Тетевен, като увеличи размера на дължимата
от него издръжката на 250.00 лв. и го отхвърли за горницата над този размер,
като остави разноските по делото в тежест на ищеца.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от Р. З. И., със знанието и съгласието на нейната майка и
законен представител И. А. И., чрез пълномощника адв. Н. Х.. Счита, че
решението на ТРС е правилно и моли съда да остави въззивната жалба без
уважение, като присъди направените разноски за настоящата инстанция.
Изтъква, че предходната издръжка от 170.00 лв. е определена преди близо
четири години и за този продължителен период е налице трайно изменение на
обстоятелствата относно размера на дължимата на детето издръжка, които са
свързани с интензивен растеж и пубертетно развитие. Изтъква, че при
определяне на нейния размер районният съд е отчел, че липсват данни
ответникът да има задължение за осигуряване на издръжка на други членове
на своето семейството, за влошено здравословно състояние и други причини,
които биха го затруднили да заплаща този размер. Счита, че в съответствие
със закона районният съд е определил дължащата се от въззивника месечна
издръжка за непълнолетното му дете, която е съответна на социално-
икономическата обстановка в страната, нуждите на детето с оглед неговата
възраст, духовни, образователни и здравни нужди. Затова моли окръжният съд
да потвърди решението на ТРС и осъди въззивника да заплати разноските по
делото.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се
представлява от упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата Р. З. И. се явява лично и със своята майка и законен
представител И. А. И.. Изтъква, че от 3 години не е чувала баща си и получава
старата издръжка в размер на 170.00 лв. Доволна е от решението на районния
съд и моли да бъде потвърдено.
Майката и законен представител на въззиваемата И. А. И. също моли
съда да постанови решение, с което потвърди решението на РС – Тетевен.
ДСП – Ловеч редовно призована за съдебното заседание се
представлява от упълномощения социален работник С. С.ова, която моли съда
да постанови решение с оглед интереса на детето.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от страни в
първоинстанционното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми
на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Ловешкият окръжен съд като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства и представени пред настоящата инстанция,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 1140/2024 г. по описа на РС - Тетевен е
образувано по постъпила искова молба от Р. З. И., със съгласието на нейната
майка и законен представител И. А. И. с правно основание чл.150 СК. В нея
излага, че след прекратяване на брака на родителите й, останала да живее при
майка си в с.Български извор, а сега в с.Кирчево заедно с новия й мъж, от
когото има дете. Твърди, че с одобрено споразумение по гр.д. № 624/2020 г. на
ТРС, ответникът е осъден да й изплаща издръжка в размер на 170.00 лв., която
не изплащал нередовно и не се интересувал от личните й нужди. Изтъква, че
обстоятелствата, при които е определена издръжката, са се променили и тя е
значително по-ниска от определения със закон размер. Твърди, че в момента
учи в Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина в
гр.Ловеч с дневна форма на обучение и разходите, свързани с образованието й
за стол и общежитие, закупуването на дрехи, обувки и културни потребности,
както и за пътуването до гр.Ловеч са се повишили. Освен това майката й е по
майчинство и получава обезщетение в размер на 780.00 лв.
Моли съда да постанови решение, с което измени присъдената
издръжка, като осъди ответника да й заплаща със знанието и съгласието на
майка й И. А. И. ежемесечна издръжка в размер на 350.00 лв., начиная от
подаване на исковата молба, до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
оспорва предявения иск като неоснователен за разликата над 250.00 лв.,
колкото е неговия месечен доход. Излага твърдения, че дъщеря му и майка й
не са искали издръжката да бъде повишена, поради което не е станал причина
за завеждане на делото и не дължи разноски.
От представеното по делото Удостоверение за раждане се установява,
че родители на детето Р. З. И., родено на 18.07.2009 г. в Неапол, Италия, са И.
А. И. и З. М. И..
Между страните не се спори, че с решение № 68/11.06.2015 г.,
постановено по гр.д. № 211/2015 г. на РС Тетевен, упражняването на
3
родителските права по отношение Р. З. И. е предоставено на майката, а бащата
се е задължил съгласно одобреното от съда споразумение да заплаща в полза
на детето месечна издръжка в размер на 100.00 лв., начиная от 01.03.2015 г. до
настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменение.
С протоколно определение от 13.01.2021 г., постановено по гр.д. №
624/2020 г. по описа на РС – Тетевен, съдът е одобрил постигната между
страните спогодба, по силата на която ответникът З. М. И. се е задължил да
заплаща ежемесечна издръжка за малолетното дете Р. З. И. в размер на 170.00
лв., считано от 13.10.2020 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
Видно от удостоверение изх. № 123/30.10.2024 г. на НПГВМ „Проф. Д-
р Димитър Димов“ - гр.Ловеч, Р. З. И. е ученичка във 8а клас през учебната
2024/2025 г. дневна форма на обучение и редовно посещава учебните занятия.
Пред настоящата е представена служебна бележка от 02.05.2025 г. на
Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Тетевен,, от която се установява, че майката И.
А. И. е регистрирана като безработна на 04.04.2025 г.
Страните не оспорват, че И. А. И. има и друго дете от фактическото
съжителство с А.И.М. – И.А. И., което се установява и от представения по
делото социален доклад на ДСП – Ловеч.
С отговора на исковата молба ответникът по делото е представил
допълнително споразумение № 11/02.01.2024 г. към трудов договор №
1/03.02.2020 г., от което се установява, че е назначен на длъжността „продавач-
консултант“ в „Йоана – 827“ЕООД при работно време от 2 часа и трудово
възнаграждение в размер на 233.25 лв.
Пред районния съд е допуснат до разпит като свидетел С.А.М. – баба
на ищцата. В показанията си, които съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172
ГПК, същата твърди, че З. не се интересува от Р. и за него това дете не
съществува, въпреки че няма други деца. Дъщеря й И. била по майчинство, но
то свършило и в момента е безработна, а нея съкратили от работа. Мъжът й е
пенсионер с 480.00 лв. пенсия и не могат да помагат. Излага че Р. идва при тях
в с.Български извор събота и неделя и ваканциите. Посочва, че ответникът не
плаща издръжката на Р., а внася пари когато подадат жалби. Твърди, че
издръжката на детето е над 1000.00 лв. на месец, като в нея се включват
разходите за път, дрехи, храна, обувки, учебни помагала, пансион и телефон. В
къщата на мъжа, с когото майката на Р. живее в с.Кирчево, детето има
самостоятелна стая и двамата се грижат за него.
Тези факти се установяват и от приложения по делото социален доклад
на ДСП-Ловеч.
По така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 150 СК, в която намира правното си
основание предявеният иск, при изменение на обстоятелствата присъдената
4
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Ако
при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило
пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка
следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на
непълнолетното дете Р. И., настъпили след определената по гр.д. № 624/2020 г.
по описа на РС – Тетевен издръжка в размер на 170.00 лв. месечно.
Настоящият състав намира, че от ангажираните по делото доказателства, се
установява изменение в нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.
Изминали са повече от четири години от определянето на последната
издръжка и Р. И. скоро ще навършила шестнадесет години, което обуславя по-
високи разходи за закупуване на облекло, храна, учебни пособия и ежедневни
нужди. Допълнителен фактор за нуждата от по-голяма издръжка е и
обстоятелството, че ищцата е била записана като ученичка в НПГВМ „Проф.
Д-р Димитър Димов“ - гр.Ловеч, което обуславя необходимостта от средства за
пътуването до областния център всяка седмица, както и за заплащане на
общежитието, тъй като живее заедно своята майка и съпругът й в с.Кирчево.
На следващо място следва да се отчетат и инфлационните процеси в страната,
както и повишаването на цените на стоките от първа необходимост.
Отговорността на родителите за издръжка на родените им деца е обща
и приоритет има нуждаещия се от издръжка. Преценката за възможностите на
родителите е комплексна и включва освен доходите и материално състояние
/движимо и недвижимо имущество/, така също и квалификация,
трудоспособност, здравословно състояние, задължения към други лица с
право на издръжка - чл. 141 СК. В процесния случай дължащата издръжка
майка има родено и друго дете, като полага грижи за отглеждането и
възпитанието на двете деца. От друга страна въззивникът З. И. е в
трудоспособна възраст /44 години/, няма други деца и в здравословно
състояние, което му позволява да полага труд и да си осигурява доход, с който
да заплаща необходимата издръжка за детето Р. предвид порасналите й нужди.
Обстоятелството, че представя доказателства, че работи на двучасов работен
ден и получава трудово възнаграждение в размер на 233.25 лв., не го
освобождава от задължението да заплаща издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК.
При тези данни съдът намира, че е налице изменение на
обстоятелствата по чл. 150 СК, свързани на първо място с нарасналите нужди
на детето. През изминалите повече от четири години от предходното
определяне на издръжката, детето Р. И. вече е непълнолетно, с което са се
увеличили и нуждите й, което състояние е трайно и значително. В началото на
учебната година е била ученичка в гр.Ловеч, а към настоящия момент поради
финансовите затруднения на майката учи в гр.Угърчин и пътува ежедневно с
училищен автобус до с.Кирчево, където живее. Изложеното е предпоставка за
5
по-големи разходи за храна, облекло, транспорт, учебни пособия и културни
потребности, съответстващи на нейната възраст. Налице е и промяна в
икономическите условия на живот в страната – инфлационните процеси,
повишаване на цените на стоките и услугите, както и в размера на
минималната работна заплата, която за 2025 г. е 1077.00 лв. С оглед
нормативно определение минимум на издръжката в размер на 1/4 от МРЗ,
същият към настоящия момент е 269.25 лв. Действащата законодателна
уредба не обвързва съда с максимален размер на присъдената издръжка, а тя
се определя от съда във връзка с представените по делото доказателства с
оглед интереса на детето и в съответствие с доходите на родителите. Принцип
в правото е, че нуждите на детето са поставени пред тези на дължащия
издръжка родител.
Предвид всички изложени съображения съдебният състав намира, че
представените доказателства за доходите на въззивника З. И. не препятства
увеличение в заплащането на издръжка в определения размер от 350.00 лв.,
какъвто извод е направен от районния съд. Същевременно се установи, че
майката на ищцата към настоящия момент е регистрирана като безработна и
има друго малолетно дете, на което също дължи издръжка. Това е
допълнителен аргумент да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна и
искането за присъждане на издръжка от 350.00 лв. следва да бъде уважено.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300.00 лв. Не
могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че не дължи разноски по
делото, тъй като не е станал причина за завеждането му и е бил готов да
заплаща издръжка, но ищцата и нейната майка не са претендирали такава.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното решение
Районен съд – Тетевен следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 59/10.03.2025 г.,
постановено по гр.дело № 1140/2024 г. по описа на Районен съд - Тетевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК З. М. И., ЕГН ********** да
заплати на Р. З. И., ЕГН **********, със съгласите на нейната майка и законен
представител И. А. И., ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на сумата 300.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7